Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …..11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
ноември през двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Йовчева,
въззивно гражданско дело № 2059 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т.С.“ ЕАД
срещу решение от 16.12.2019г., постановено по гр. дело № 25074/2019г. на
Софийски районен съд, 61 състав, с което са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу И.С. Т. искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че с ответницата не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди относно процесния магазин, поради което същата е материалноправно легитимирана по предявените искове на
плоскостта на неоснователното обогатяване. Сочи, че по делото е доказано и
доставката на топлинна енергия в претендирания
размер. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените, с
присъждане на направените съдебни разноски.
По делото не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба и не е заявено становище от въззиваемия – ищец „Т.С.“
ЕАД и третото лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2
от ГПК, въззивният съд намира следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на
сумата 361. 81 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2016г.
– 30.04.2018г. за топлоснабден имот - магазин, находящ
се в гр. София, ул. ******; сумата 40. 85 лв. – обезщетение за забава за
периода 31.03.2016г. – 28.02.2019г.; сумата 36. 94 лв. – цена на услугата
дялово разпределение за периода м.02.2016г. – м. април 2018г. и сумата 1. 62
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.03.2016г. – 28.02.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала
писмен отговор. Във възражението по чл. 414 ГПК, ал. 2 ГПК е заявено от
последната, че считано от закупуване на имота, не е получавала известия за дължимата сума.
С обжалваното решение е прието от първоинстанционния
съд, че нормата на чл. 153 ЗЕ е специална спрямо разпоредбата на чл. 149 ЗЕ,
доколкото касае специална хипотеза на топлоснабдена
сграда в режим на етажна собственост. Поради това е прието от СРС, че с
придобиването на имота от ответницата, между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на закона, тъй като собственикът на имот в сграда в
режим на етажна собственост, е винаги клиент на топлинна енергия, независимо от
наличието или липсата на писмен договор и независимо за какви нужди ползва
доставената топлинна енергия. Според мотивите на обжалвания акт изричен писмен
договор по чл. 149 ЗЕ е необходим за
продажба на топлинна енергия само в обекти, които представляват самостоятелни
постройки и не са част от сгради – етажна собственост.
По делото е безспорно установено, че за процесния период ответницата е собственик на процесния магазин /преустроен среден гараж/, по силата на
договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 32/15.02.2016г.
на нотариус Л.Л.. В т. 3 от нотариалния акт се сочи,
че владението върху имота ще бъде предадено в деня на подписване на нотариалния
акт.
Установява се от заключението на приетата СТЕ, че в процесния имот има 1 брой радиатор с ИРРО, като за
отоплителен сезон 2015/2016г. и 2017/2018г. е осигурен достъп и главните отчети
от 03.05.2016г. и 30.04.2018г. са подписани от абоната, а за периода
2016/2017г. е начислена служебно топлинна енергия по максимален специфичен
разход поради неосигурен достъп. Съгласно констатациите на вещото лице, стойността
на начислената и незаплатена топлинна енергия за процесния
период, представляваща само топлинна
енергия за сградна инсталация, възлиза общо на сумата
331. 55 лв., след изравнение за процесния период.
Съгласно заключението, процесният имот не е свързан
със стълбището на сградата и в случай, че не се начислява топлинна енергия на
общи части, дължимата сума за топлинна енергия е в размер на сумата 291. 93 лв.
При така изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за стойността на незаплатена топлинна
енергия е основателен и доказан до размера на сумата 331. 55 лв.
За
уважаването на иска следва да са налице следните
елементи: ищецът да е доставил топлинна енергия в процесния
имот, собственост на ответницата, с чиято претендирана
стойност да е настъпило обогатяване за ответницата с процесните суми, респ.
обедняване за ищеца, произтичащо от същия факт.
С оглед липсата на твърдения и от двете
страни, че са налице изявления за сключване на договор в някаква форма, които могат да се тълкуват като договор, с който
търговските отношения между страните за продажба на топлинна енергия за процесния имот да са уредени съгласно чл. 149, ал.1, т. 3
ЗЕ, както и липсата на ангажирани доказателства в тази връзка, следва, че
отношенията по доставката на топлинна енергия следва да се уредят на плоскостта
на неоснователното обогатяване. Не могат да бъдат споделени мотивите на СРС за
липса на приложение на нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, с оглед
местоположението на търговския обект в сграда с режим на етажна собственост. Съгласно
нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор
при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди – арг. чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ , независимо дали е юридичско или физическо лице и вида на сградата, в която се
намира топлоснабдения имот.
В случая е безспорно, че процесният
търговски обект е предназначен за стопански/небитови нужди, тъй като е описан
като магазин в самия нотариален акт. При разграничението на видовете клиенти в
закона определящ критерий са нуждите, за които се използва закупената енергия –
собствени битови нужди досежно битовите клиенти /§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ/ или небитови
нужди /§ 1, т. 33 от ДР на ЗЕ/. Нормата на чл. 153 ЗЕ регламентира задължението
за заплащане цената на доставена топлинна енергия от клиентите в сграда – етажна
собственост, но не променя легалните дефиниции на видовете клиенти с оглед
статута на сградата. Ето защо в случая е изискуема писмената форма за
действителност на договора по смисъла на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЗД, която не е
спазена. Поради изложеното, съдът намира, че отношенията между страните по
заплащане на доставената топлинна енергия следва да се разрешат именно чрез субсидиарния иск по чл. 422 ГПК вр.чл.
59 ЗЗД.
Подаването на топлинна
енергия към процесния имот през процесния
период също е установено от приетите като писмени доказателства по делото
документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия,
съставени от третото лице – помагач, както и от приетото по делото и неоспорено
заключение на СТЕ. Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано
в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Вещото лице
е съобразило, че за процесния период в имота е имало 1
брой радиатор, като начислената топлинна енергия е само за сградна
инсталация. За част от процесния междинен период не е
осигурен достъп, но през м. май 2016г. и април 2018г. са подписани главните
отчети, поради което, при липсата на твърдения и доказателства от ответницата фактическото
положение да е променено, съдът намира, че по делото е доказано ползване на процесния имот за целия период, считано от предаването на
владението през м. февруари 2016г.
Предвид изложеното, са
налице предпоставките за уважаване на иска за главницата за незаплатена топлинна
енергия до размера на сумата 331. 55 лв., съобразно заключението на СТЕ. Липсва
основание за кредитиране на варианта на вещото лице без общи части за
отопление, тъй такива твърдения не са въведени в процеса както в срока по чл.
131 ГПК, така и по реда на чл. 414 ГПК и не е налице императивна материалноправна разпоредба, за която съдът да следи
служебно.
Искът за сумата 36. 94 лв. –
цена на извършена услуга дялово разпределение е недоказан пълно и главно по
размер, предвид липсата на такава поставена задача на приетата СТЕ. По арг. от чл. 162 ГПК, съдът намира, че искът следва да бъде
уважен до предявения размер, тъй като искът е доказан по основание /при наличие
на договор сумата би била дължима, респ.
ответницата се е обогатила за сметка на ищеца/. Досежно
размера е представено само изходящо от ищеца писмо до ответницата, което не е оспорено
като документ, а отделно искът не е оспорен по основание и размер, предвид
липсата на отговор по чл. 131 ГПК. Ето защо искът следва да бъде уважен, както
е предявен.
Исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни. В случая по отношение на вземанията за
лихви не се твърди и доказва да е настъпила забава по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Вземането за обезщетение по чл. 59 ЗЗД не е срочно, поради което Общите
условия са неприложими, а за изпадане на длъжника в забава следва да е изпратена
и връчена покана. Такава в случая не е налице, поради което следва да се
приеме, че не е налице настъпила забава и досежно
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По изложените съображения, жалбата е частично
основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част за
уважаване на иска за главницата за топлинна енергия до размера на сумата 331.
55 лв. и на иска за сумата 36. 94 лв. – такса дялово разпределение, като вместо
него постановено друго за уважаване на исковете за главниците до посочените
размери, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено като краен
резултат.
С оглед изхода на спора, на въззивника – ищец следва
да се присъдят претендираните и доказани разноски,
както следва: сумата 63. 75 лв. – общо разноски за заповедното производство
/държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/;
сумата 361. 25 лв. – разноски за първоинстанционното
производство /държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 100 лв./ и сумата 63. 75 лв. – разноски за
въззивната инстанция /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 50 лв./
С оглед цената на исковете, решението не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 16.12.2019г., постановено по гр. дело № 25074/2019г. на Софийски
районен съд, 61 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу И.С. Т. искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД до размера на сумата 331. 55 лв. – стойност на потребена
топлинна енергия за периода м. февруари 2016г. – м. април 2018г. и за сумата 36. 94 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода м.02.2016г. – м. април
2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******срещу И.С. Т., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД,
дължимостта на сумите: 331. 55 лв. – стойност на потребена
топлинна енергия за периода м. февруари 2016г. – м. април 2018г. и 36. 94 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода м.02.2016г. – м. април
2018г за топлоснабден имот - магазин /преустроен среден гараж/, находящ се в гр.
София, ул. ******, аб. № 361593, ведно със законната
лихва върху всяка главница от 19.03.2019г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.12.2019г.,
постановено по гр. дело № 25074/2019г. на Софийски районен съд, 61 състав в
останалата част за отхвърляне на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД за разликата над сумата 331. 55 лв. до пълния предявен размер от
361. 81 лв. и за отхвърляне изцяло на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.С. Т., ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 63.
75 лв. – разноски за заповедното производство; сумата 361. 25 лв. – разноски за
първоинстанционното производство и сумата 63. 75 лв.
– разноски за въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участие на третото лице
„Т.с.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.