Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл. съдия Б. ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 5268 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 303706/29.12.2017 г., постановено по гр.д.
№ 64804/2016 г. по описа на СРС, 128 състав, е признато за
установено по отношение на „Б.л.ц.С.“ ЕАД, че О.К.Ц. е собственик на основание дарение
на 61.333 %
ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 68134.509.40 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, за построяване на триетажна фабрична сграда със
застроена площ от 176.00 кв. м., състояща се на първи етаж от две стаи, килер и
три бани с тоалетни, на втори етаж от голяма зала и килер и на трети етаж от
голяма зала и килер, на двуетажна сграда със застроена площ от 43.00 кв. м.,
състояща се на първи етаж от две канцеларии и тоалетна, на втори етаж от две
стаи, на триетажна сграда със застроена площ от 141.00 кв. м., състояща се на
първи етаж от две стаи, килер и тоалетна, на втори етаж от голяма зала и килер
и на трети етаж от голяма зала и килер, като е отхвърлен искът за признаване за
установено, че ищцата е собственик на основание дарение на 61.333 % ид.ч. от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, за построяване на едноетажна сграда с навес, състояща
се от една стая и навес с обща застроена площ от 100.00 кв. м. и на едноетажна
сграда със застроена площ от 217.00 кв. м., състояща се от склад, трапезария и
кухня. С решението са отхвърлени и предявените от О.Ц. искове за признаване
за установено, че „Б.л.ц.С.“ ЕАД не е собственик на поземлен имот с идентификатор по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и за
осъждане на „Б.л.ц.С.“ ЕАД да предостави достъп на ищцата до поземлен имот с
идентификатор 68134.509.40 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр. София, ул. „*******, включително с леки, лекотоварни и
товарни превозни средства, строителна техника и съоръжения и строителни
работници.
В
законоустановения срок са постъпили въззивни жалби и от двете страни по делото.
С въззивната жалба, подадена от ищцата О.Ц., се обжалват отхвърлителните части
на решението. Поддържа се, че районният съд е достигнал до необосновани изводи
по отношение времето на погиване на двете едноетажни сгради и липсата на
прекъсване на давността. Твърди се, че частичното компрометиране на
конструкцията на тези сгради не означава, че те не съществуват, като
процедурата по чл. 196 ЗУТ поначало предполага наличието на съществуващи сгради
и техния ремонт, а не изграждането им изцяло наново. Във връзка с обстоятелството,
че ответникът е отказвал необходим достъп за извършване на ремонта и
възстановяването на сградите, въззивницата се позовава на ТР № 1 от 04.05.2012
г. Изложени са и доводи, че давностният срок по чл. 67, ал. 1 ЗС се отнася само
до хипотезата на чл. 63, ал. 1 ЗС, т.е. до първоначално договорно учредяване на
правото на строеж. Твърди се също така, че неправилно районният съд е приел, че
ответникът е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот на
основание чл. 17а ЗППДОП (отм.), тъй като договорът от 10.05.1968 г., сключен
между СГНС и машиностроителен завод „Т. П.“ не представлява надлежно основание
за предоставяне правото на стопанисване и управление на държавното предприятие
„Б.“, защото по силата на чл. 3 от тогава действащия Правилник за държавните
имоти ИК на окръжните и градски народни съвети имат компетентност по
стопанисване и управление на имотите от държавния жилищен фонд, не и на
индустриалните имоти. Освен това съгласно договора ставало въпрос за устройствено
отреждане, не и за предаване за стопанисване и управление. Изложени са и
подробни доводи, че правилно по отношение на имота е бил съставен акт за частна
общинска собственост, чиято последваща отмяна със заповед на областния
управител на област София е незаконосъобразна. С оглед на изложеното се
поддържа, че не е бил осъществен фактическият състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.),
тъй като ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване,
че докато е бил държавна собственост, поземленият имот му е бил надлежно
предоставен за стопанисване и управление, както и че поземленият имот е бил
държавна собственост към датата на преобразуването. Освен това процесният имот
не бил придобит и по давност поради спряното действие на придобивната давност
по отношение на имоти частна държавна или общинска собственост. Изразено е
несъгласие и с извода на районния съд, че по делото не е установено
препятстването на достъпа до имота да е в резултат от поведение на служители на
ответното дружество. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено в
отхвърлителните му части, а предявените искове изцяло уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответното дружество „Б.л.ц.С.“ АД е подало отговор
на тази въззивна жалба, с който моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в отхвърлителните му части.поддържа се, че правилно районният съд е
приел, че е изтекла погасителна давност за реализиране правото на строеж за
двете едноетажни сгради и че не са били предприети действия, с които давността
да е била прекъсната. Твърди се, че по делото не е установено ищцата да е
предприемала каквито и да е действия, свързани с повторното изграждане на
сградите, като това бездействие не е обусловено от други причини извън нейното
собствено бездействие. По отношение на отрицателния установителен иск се
поддържа, че същият е недопустим, тъй като по същия въпрос между същите страни
е налице влязъл в сила съдебен акт, с който производството е било прекратено
поради липса на правен интерес. Посочва се, че ищцата не е доказала собствено
самостоятелно право върху поземления имот. Освен това този иск по същество е
неоснователен, защото ответното дружество с предишно наименование „Б.ЗП Т. П.“
АД е придобило имота на основание чл. 17а ЗППДОбП. Във връзка с предявения
негаторен иск се посочва, че представените от ищцата документи на практика
съдържат данни за нейни оплаквания и твърдения, но не и безспорни факти за
извършени от ответника нарушения, като не е установено по несъмнен начин именно
ответникът да е създавал пречки за упражняване на претендираното право.
С
въззивната жалба, подадена от ответното дружество, се обжалват частите от
първоинстанционното решение, с които предявените искове са уважени. Изложени са
доводи за липса на правен интерес от предявяването на установителните искове за
признаване съществуването правото на строеж за процесните сгради, тъй като за
да бъде реализирано правото на строеж, следва да е налице общо съгласие на
всички носители на правото , което в разглеждания случай липсва. Освен това
обективно не е възможно да бъдат изградени идеални части от сграда. Поддържа се
още, че ищцата не е придобила процесното право на строеж, защото сделката,
обективирана в нотариалния акт от 2006 г. е нищожна като извършена при липса на
основание поради липсата на дарствено намерение. Извършеното дарение не е
произвело и вещноправно действие, тъй като праводателите не са били собственици
на имотите поради липсата на предпоставките за реституция по ЗВСОНИ, съгласно
който собствеността се възстановява на бившите собственици или техните
наследници по силата на закона, ако сградите съществуват реално до размерите, в
които са отчуждени. Направено е възражение, че представената по делото записка
за вписване на апорт на недвижим имот не установява по несъмнен начин, че
праводателят на ищцата „К.с“ АД е притежавал правото на собственост, защото
липсва идентичност между имотите, отразени в разписката, и процесните. Твърди
се още, че по делото безспорно е установено, че правото на строеж е погасено по
давност. В тази връзка се поддържа, че районният съд не е взел предвид протокол
от 15.04.2011 г. по чл. 196, ал. 1 ЗУТ. , от който се установявало, че липсват
постройки, които да отговарят на понятието „груб строеж“ по смисъла на пар. 5,
т. 46 ДР на ЗУТ. Посочва се и че от показанията на всички разпитани свидетели
се установява, че от 2011 г. ищцата не е предприемала действия по повторното
изграждане на имотите, поради което правото на строеж е погасено по давност. По
изложените съображения се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваните части, а предявените искове изцяло отхвърлени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата е подала отговор на тази въззивна жалба, с
който моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в частите, с които
предявените искове са били уважени. По отношение възраженията за недопустимост
на предявения установителен иск за съществуване на идеални части от право на
строеж се поддържа, че същите са неотносими. Поддържа се, че правният интерес
на ищцата произтича от обстоятелството, че ответникът оспорва правото й на
строеж. Във връзка с доводите за нищожност на дарението от 2006 г. се посочва,
че доводът за липса на дарствено намерение би бил относим, ако беше доказано,
че волята на страните е била да извършат покупко-продажба, а тезата за
действителната воля на страните не е била доказана, а не се и отразява върху
прехвърлителното действие на договора. Изложени са и доводи, че в акта за
държавна собственост от 1951 г. описаните одържавени имоти са идентични с
процесните, като по делото е било установено, че праводателите на ищцата са
били възстановени собственици на сградите в съответните идеални части. Твърди
се също така, че протоколът от 29.03.2011 г. е издаден по реда на чл. 196 ЗУТ,
който регламентира ремонтиране или премахване на сгради, следователно сградите
са съществували. Освен това грубият строеж е етап в строителството нас нова
сграда, а не такъв от разрушаването на съществуваща сграда. Посочва се още, че
предвид недобросъвестното поведение на ответника, изразяващо се в създаване на
пречки чрез системно отказван достъп на ищцата до имота, не е изтекла
погасителната давност за упражняването на нейното право на строеж.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То следва да бъде
потвърдено като правилно, като във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното. От събраните
доказателства се установява следното:
С договор за наем на общинско място за индустриална цел
от 05.06.1928 г. Столично централно общинско управление е отдало под наем на А.В.общинско
празно място в кв. 10, парцел VII-41, с площ от 1719, 75 кв.м. за построяване на фабрика
за производство на кожи и кожени изделия.
На 19.07.1928 г. е бил съставен протокол за строителна
площадка, находяща се в индустриалния квартал, ул. „******. По делото е
приложена и записка за вписване на апорт на недвижим имот, направен от А.В.в „К.с“
АД, на всички сгради, построени върху общинско място, находящо се в гр. София,
индустриален квартал, ул. „******, парцел VII-41, кв. 10, както следва:
масивна двуетажна сграда с площ от 40 кв.м.; триетажна сграда с площ от 129
кв.м.; триетажна сграда с площ от 200 кв.м.; дървен сайвант с площ от 121, 50
кв.м.; тухлена едноетажна сграда с площ от 38 кв.м. и едноетажна сграда със
застроена площ от 70, 50 кв.м.
С нотариален акт № 120 от 01.07.1931 г. М.Е.В. е бил
признат за собственик на следните сгради, закупени на публичен търг,
принадлежали на фирмата „В. и В.“ в ликвидация, построени на общинско място в
гр. София, индустриален квартал, ул. „Малашевска“, парцел VII-41, квартал
10: двуетажна сграда с площ 40 кв.м.; едноетажна сграда с площ 129 кв.м.;
триетажна сграда с площ 200 кв.м.; дървен сайвант с площ 121, 50 кв.м.;
едноетажна сграда с площ 38 кв.м. и едноетажна сграда с площ 70, 50 кв.м.
С нотариален акт № 20 от 28.12.1935 г. М.Е.В. е продал
гореописаните сгради на А.М.В..
С акт за завземане на недвижим имот за държавен № 728 от
17.11.1951 г. на основание Закона за национализацията на частните индустриални
и минни предприятия от 23.12.1947 г. е бил одържавен и предаден на ДИП „Е.“ имот
с индустриални сгради и складове на ул. „****** при съседи: ул. „Малашевска“,
ул. „Орландовска“, ул. „Кожарска“ и ул. „Напредък“, като в акта са описани
следните сгради: фабрична триетажна сграда на 176 кв.м. – склад за материали;
двуетажна сграда на 43 кв.м. канцеларии; триетажна сграда на 141 кв.м. – склад;
едноетажна сграда на 217 кв.м. – складове, трапезария и кухня; едноетажна
сграда с навес на 100 кв.м.
По делото е приложен протокол от 18.03.1952 г., от който
се установява, че акционери в „К.с“ АД към тази дата са били: А.К.К., С.А.К.,
наследниците на Т. К., А.М.В., К.А.К., Д.С.Р.и Р.Щ., както и удостоверения за
наследници.
С договор от 10.05.1968 г., сключен между ДСО „Б.“ и
Софийски градски народен съвет на основание т. 15 от Правилника за държавните имоти,
параграфи 39-43 от Инструкцията за прилагане на правилника и решенията на
Изпълнителния комитет на СГНС от протокол 8 от 08.04.1968 г., статия 4,
изпълнителният комитет е дал съгласие да се отреди на машиностроителния завод „Т.
П.“ – София площадка от около 46 200 кв.м., представляваща новообразуван
парцел 5 от квартал 1 от индустриална зона Кланицата, от квартал 2, отреден от
индустриалната част на отредения с общия регулационен план на местността терен
за кланицата в кв. 1 югоизточно от ул. „Малашевска“, като се отменят
досегашните отреждания на терените в рамките на новообразувания парцел 5, за
реконструиране на машиностроителния завод „Т. П.“, ул. „Малашевска“ 8.
С разпореждане № 125 на МС от 25.11.1993 г. на основание
чл. 17, ал. 2 ЗППДОбП, вр. чл. 277, ал. 1 ТЗ държавна фирма „Б.“ е била
преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.Х.“ ЕАД и
търговски дружества с държавно имущество като дъщерни дружества, в които „Б.Х.“
ЕАД има акционерно или дялово участие съгласно Приложение № 2. Съгласно т. 6 от
разпореждането посочените търговски дружества поемат активите и пасивите на
фирма „Б.“ – централно управление по баланса към датата на обнародване на
регистрацията. В приложение № 2 е посочено дружество с ограничена отговорност „Б.–
ЗП Т. П.“ – София, което поема активите и пасивите на ЗП „Т. П.“ – София и на
Държавна фирма „Б.“ – Централно управление съгласно разделителен протокол към
датата на обнародване на регистрацията. Разделителният протокол е приложен на
л. 76 от първоинстанционното производство.
Със заповед № РД-57-184/20.02.1996 г. на кмета на гр.
София е било наредено да се отпишат от актовите книги за държавни и общински
недвижими имоти и да се предаде на наследниците на бившите акционери на „К.с“
АД владението върху следния недвижим имот: 80, 20 % идеални части от: 1.
Фабрична триетажна сграда от 176 кв.м.; 2. Двуетажна сграда от около 43 кв.м.;
3. Триетажна сграда от около 141 кв.м. и 4. Едноетажни сгради с навес с площ
около 100 кв.м., находящи се на ул. „******, без мястото, което остава общинска
собственост и без едноетажна сграда на 217 кв.м., за която не е легитимирана
собствеността на наследниците на бившите акционери на „К.с“ АД.
Съгласно протокол от 21.05.1997 г. представители на ЗП „Т.
П.“ АД са предали на Д.К.К., действащ лично и като упълномощен представител на
наследниците на бившите акционери на „К.с“ АД – София, следните недвижими
имоти, собствеността върху които е била възстановена на основание ЗВСОНИ: 1.
Триетажна фабрична сграда на около 176 кв.м.; 2. Двуетажна сграда на 43 кв.м.;
3. Триетажна сграда на 141 кв.м.; 4. Едноетажна сграда с навес около 100 кв.м.
без едноетажна сграда на 217 кв.м., описана в акта за държавна собственост,
която не се третира от заповедта за деактуване. В протокола е посочено, че
дворното място, върху което се намират сградите, е общинска собственост, като
за да се осигури на собствениците на описаните сгради възможността да ги
ползват съобразно предназначението, им се предава и дворното място, върху което
са построени и прилежащата земя, обслужваща сградите. На реституираните
собственици е бил предаден и входът, който обслужва сградите, който е първият
поред на ул. „****** след кръстовището с ул. „Кожухарска“, който няма да се
ползва от „Т. Петков“ АД. Отбелязано е, че сградите и мястото се предават на
собствениците в състоянието, в което се намират и което е известно, годни за
ползване.
На 20.03.2001 г.
е бил издаден акт за общинска собственост № 630 за имот пл. № 40 от 1624 кв.м.,
находящ се в гр. София, ул. „******, кв. 4-а, м. НПЗ „Х. Д.“. Отбелязано е, че
има по-рано съставен акт № 728/1951 г.
Със заповед № РД-57-633/25.10.2001 г. на кмета на
Столична община в заповед № РД-57-184/20.02.1996 г. е извършена поправка като
сред имотите, по отношение на които е наредено отписване и предаване на
владението, е включена и едноетажната сграда с площ от 217 кв.м.
На 16.07.2002 г. кметът на район „Сердика“ е издал
удостоверение в уверение на това, че имотът, находящ се на ул. „******,
представляващ 80, 20 % идеални части от: фабрична триетажна сграда от около 176
кв.м.; двуетажна сграда от около 43 кв.м.; триетажна сграда от около 141 кв.м.;
едноетажни сгради с навес с площ от около 100 кв.м.; едноетажна сграда с площ
от 217 кв.м. – складове, трапезария и кухня без мястото, което остава общинска
собственост, е деактуван и отписан от актовите книги на основание заповедта от
25.10.2001 г. съгласно чл. 2 ЗВСОНИ.
Със заповед № РД-15-010/16.01.2006 г. на областния
управител на област София е отменен акт за общинска собственост № 630/20.03.01
г., съставен за имот пл. № 40, попадащ в УПИ I от кв. 4а по плана на гр.
София, м. НПЗ „Хаджи Д.“, ул. „****** с площ от 1624 кв.м. поради неправомерното
съставяне на акта – липсата на придобивно основание, въз основа на което да е
възникнало право на собственост в полза на Столична община.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145, том I, рег. №
3206/2006 г., дело № 145 от 01.06.2006 г., поправен с нотариален акт № 161, том
II, рег. № 7411,
дело № 361 от 06.11.2008 г., А.К.К., М.Д.К., Д.К.К. и А.Д.Р. са дарили на
ищцата О.Ц. 61, 333 % идеални части от процесните пет сгради, които са им били
възстановени на основание чл. 2 ЗВСОНИ като наследници на бившите акционери на
„К.с“ АД.
С нотариален акт № 72, том II, рег. № 5329, дело № 215 от
05.06.2006 г. „Б.– ЗП Т. П.“ АД е било признато за собственик на основание
продажба по реда на чл. 717в и сл. ТЗ на УПИ I – за производствена и складова
дейност, от квартал 4а по плана на гр. София, местност НПЗ „Хаджи Д.“, ул. „*******и
8 с площ от 32 635 кв.м. при граници: от три страни улици и УПИ II –
производствена и складова дейност.
С нотариален акт № 20, том II, рег. № 4493 от 12.04.2007 г.
„Б.– ЗП Т. П.“ АД е признат за собственик на основание продажба по реда на чл.
717в и сл. ТЗ на 19, 80 % идеални части от фабрична триетажна сграда – склад за
материали, находяща се в гр. София, местност НПЗ „Хаджи Д.“ – ул. „******, със
застроена площ от 176 кв.м. и разгърната застроена площ от 528 кв.м.; двуетажна
сграда – канцеларии със застроена площ от 43 кв.м. и разгърната застроена площ
от 86 кв.м.; триетажна сграда – склад със застроена площ от 141 кв.м. и
разгърната застроена площ от 423 кв.м., със съответното право на строеж върху
УПИ I – за
производствена и складова дейност – собственост на дружеството от кв. 4а по
плана на гр. София, местност НПЗ „Хаджи Д.“.
От протокол № 2/21.01.2009 г. по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ се установява, че на посочената дата е било проведено изслушване пред
комисия от Столична община, район „Сердика“ на ищцата и нейни представители. С
оглед установяване на обективните факти и отстраняването на евентуални
неточности и пропуски в предходен протокол № 5/27.10.2008 г. е било взето
решение за извършване на повторен подробен оглед на 21.01.2009 г. при
осигуряването на пълен достъп до сградите. На посочената дата е бил извършен
подробен оглед на място на комплекс от сгради, находящи се в ПИ 40, кв. 4а,
местност НПЗ „Хаджи Д.“, с административен адрес: ул. „******. Съгласно
протокола петте процесни сгради са собственост на О.Ц., Б. Р.а, М.Р.а, Д. Р., Б.Р.
и „Б.-ЗП Т. П.“ АД, а собственик на терена е „Б.-ЗП Т. П.“ АД. Сградите не са
били в експлоатация към момента на огледа и е посочено, че очевидно от
състоянието им не са били в експлоатация дълъг период от време. В протокола са
изложени следните изводи и констатации. Триетажната фабрична сграда със
застроена площ около 176 кв.м. е била в лошо техническо състояние, без
нарушения на носещата конструкция, с лошо състояние на покривното покритие и
течове, които са започнали сериозно да повреждат дървените обшивки, вътрешните
мазилки и подовите покрития на места. Посочено е, че тази сграда не отговаря на
санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и не е възможна експлоатацията
й в това състояние. Триетажната сграда със застроена площ около 141 кв.м. е
била в лошо техническо състояние без нарушения на носещата конструкция, с лошо
състояние на покривното покритие и течове, които са започнали да повреждат
сериозно дървените обшивки, вътрешните мазилки и подови покрития на места.
Посочено е, че тази сграда не отговаря на санитарно-хигиенните и
противопожарните изисквания и не е възможна нейната експлоатация в това
състояние. Двуетажната сграда със застроена площ около 43 кв.м. е била в лошо
техническо състояние без нарушение на носещата конструкция, с лошо състояние на
покривното покритие и течове, които са започнали сериозно да повреждат
дървените обшивки, вътрешните мазилки и подови покрития на места. Посочено е,
че тази сграда не отговаря на санитарно-хигиенните и противопожарните
изисквания и не е възможна нейната експлоатация в това състояние. По отношение
на едноетажната сграда с навес със застроена площ около 100 кв.м. е
констатирано, че на практика не съществува физически, като са били останали
само частични зидове. По отношение на другата едноетажна сграда със застроена
площ около 117 кв.м. е посочено, че е с липсваща покривна конструкция и са
останали само вътрешните и външните тухлени зидове. С оглед на изложените констатации
комисията е предложила съсобствениците за тяхна сметка и в едноседмичен срок от
връчване на протокола да представят актуална конструктивна експертиза за всички
сгради, с ясни заключения относно възможността за запазването или премахването
им, като при потвърждаване на запазването им да бъдат описани необходимите
видове СМР за консервирането им до приключването на съдебните спорове по
собствеността и последващата им реконструкция, като съсобствениците следва да
осигурят обезопасяването на обектите и да ограничат достъпа до сградите като
поставят указателни табели и ограждения.
С протокол от 03.02.2010 г., допълнение към предходния
протокол от 21.01.2009 г., комисията към Столична община, район „Сердика“ е
взела решение , с което е потвърдила извършените по-рано констатации относно
собствеността, устройствения статут, наличната документация, вида, времето на
строителство и състоянието на строежите. Било е прието становището на инж. Д.Д.като
привлечен член на комисията по отношение прилагането на чл. 195, ал. 4 ЗУТ
изцяло за сградите, описани под номера 1-3 в протокола от 21.01.2009 г.
Посочено е, че сградите, описани в протокола под номера 4 и 5 на практика са
почти изцяло унищожени физически и за тях не е възможно прилагането на чл. 195,
ал. 4 ЗУТ за извършване на ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и
заздравяне, като те могат единствено да се изградят отново съгласно действащия
ЗРП. Комисията е взела решение да бъде предложено на оправомощения
административен орган, с която да се задължат собствениците да предприемат
необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на
сгради с номера от 1 до 3 от комплекса в ПИ 40, кв. 4а, м. НПЗ „Хаджи Д.“ –
Малашевци, в интерес на сигурността, безопасността на движението, хигиената,
естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, а също и с оглед
запазването им до приключването на споровете по собствеността в имота, като
изготвят необходимата за това проектна документация изцяло за тяхна сметка. До
започването на ремонтните и възстановителни дейности собствениците следва да
осигурят и обезопасяването на обектите и да ограничат достъпа до тях като
поставят указателни табели и ограждения.
Със заповед № РД-20-38/24.03.2010 г. директор Дирекция
„Контрол по строителството“ в Столична община е одобрил двата протокола от
21.01.2009 г. и 03.02.2010 г. и е наредил двете триетажни и двуетажната
процесни сгради да се поправят и заздравят от съсобствениците за тяхна сметка и
доброволно в шестмесечен срок от връчване на настоящата заповед, като до
започване на ремонтните работи да осигурят обезопасяването на обектите и да
ограничат достъпа до тях като поставят указателни табели и ограждения.
Със заповед № РД-20-70/10.06.2010 г. директор Дирекция
„Контрол по строителството“ в Столична община е наредил на „Б.– ЗП Т. П.“ АД да
осигури свободен достъп до посочените три сгради за срок от шест месеца на
ищцата в качеството й на съсобственик на сградите във връзка с изпълнение на
дейности по поправяне и заздравяване на сградите.
На 30.08.2010 г. комисия от служители на СО, район
„Сердика“ е присъствала на принудително поставяне на строителна ограда и
отваряне на портал, осигуряващ достъп до сградите в процесния имот във връзка с
изпълнение на заповедта от 24.03.2010 г. На място е било констатирано, че има
промяна в състоянието на сградите, като има нови разрушения, засягащи носещите
конструкции. Имало е съборени външни носещи стени по цялата височина на
сградата, при което голяма част от покривната конструкция е останала висяща.
Посочено е, че сградата е била обитавана от охранител, като становището на
комисията е, че влизането на хора в сградата по какъвто и да е повод е крайно
опасно. Било е разпоредено сигнализирането на опасната зона около сградата с
лента и надписи, което незабавно е било изпълнено.
На 14.09.2010 г. директор Дирекция „Контрол по
строителството“ в Столична община е изпратил до ищцата, Б. Р.а, Д. Р., М. Р.а, Б.Р.
и ответното дружество писмо, с което ги е уведомил за констатациите в протокола
от 30.08.2010 г. и за това, че следва на основание чл. 195, ал. 3 ЗУТ да
предприемат незабавни действия за опразване на сградите от обитатели и
обезопасяването им с цел недопускане на по-нататъшни материални щети и
увреждания на трети лица и имоти.
На 08.10.2010 г. главният архитект на район „Сердика“ е
издал разрешение № 7 за извършване на монтаж на преместваемо съоръжение –
временна строителна ограда без трайно закрепване към терена в процесния имот
във връзка със заповедта от 24.03.2010 г. за поправяне и заздравяване на
сградите.
На 11.01.2011 г. със заповед № РД-15-005 на областния
управител на област София е наредено на ищцата незабавно да се предприемат
действия за изпълнение на заповедта от 24.03.2010 г. за поправяне и
заздравяване на трите сгради, да се осигури обезопасяване на обектите и да се
ограничи достъпът до тях до започване на ремонтните работи като се постави
временна строителна ограда без трайно закрепване към терена съгласно
разрешението от 08.10.2010 г. и да се постави информационна табела за
извършваните строително-ремонтни дейности.
От протокол № 4/15.04.2011 г. по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ комисия към Столична община, район „Сердика“ се установява, че на
29.03.2011 г. е бил извършен оглед на място на процесните сгради, находящи се в
ПИ 40, кв. 4а, местност НПЗ „Хаджи Д.“, с административен адрес ул. „******.
Било е установено, че на адреса се намират следните сгради: триетажна фабрична
сграда със застроена площ около 176 кв.м., която е била полусрутена, с
разрушени и липсващи външни фасадни стени, останала малка част от стена на
североизточната фасада, разрушена голяма част от покривната конструкция, на
места пропаднала до ниво първи етаж и стърчащи и висящи елементи от конструкцията;
двуетажна сграда със застроена площ около 43 кв.м., която е била полусрутена, с
разрушени и липсващи фасадни стени и останала част от стена на северната
фасада, разрушена голяма част от покривната конструкция или пропаднали части от
нея, стърчащи и висящи елементи от конструкцията; триетажна сграда със
застроена площ 141 кв.м., която е била полусрутена, с разрушени и липсващи
външни фасадни стени и съществуваща стена на североизточната фасада, разрушена
покривна конструкция и стърчащи и висящи части от конструкцията. Констатирано
е, че трите сгради са били полусрутени и негодни за използване по
предназначение в резултат унищожаване на основни носещи елементи на
конструкцията, като експлоатацията им е невъзможна. Посочено е още, че сградите
са опасни за живота и здравето на гражданите и са вреди в санитарно-хигиенно
отношение, като около сградите са натрупани строителни материали от срутването
им. С протокола комисията е предложила сградите да бъдат премахнати от техните
собственици – О.Ц., Б. Р.а, М.Р.а, Д. Р., Б.Р., „Б.– ЗП Т. П.“ АД и областния
управител на София област за тяхна сметка, като до започване на строителните
работи по премахването на сградите съсобствениците да осигурят обезопасяването
на обектите и да ограничат достъпа до тях като поставят указателни табели и
ограждения.
Със заповед № РД-20-115/11.11.2011 г. на директор на
Дирекция „Контрол по строителството“, Направление „Архитектура и
градоустройство“, Столична община е одобрен протокол № 4/15.04.2011 г. на
комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ.
На 30.12.2011 г. и на 23.01.2012 г. ищцата е подала две
заявления за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект по отношение на
две сгради, едната от които само първи етаж.
На 18.11.2011 г. работна група от СО, район „Сердика“ е
извършила проверка относно изпълнението на заповедта от 11.11.2011 г. и е
установила, че двете триетажни и двуетажната сгради са били премахнати, като в
момента на проверката се е извършвало разчистване на терена от строителните
отпадъци.
С протокол от 19.02.2016 г. от редовно годишно общо
събрание на акционерите на „Б.ЗП Т. П.“ АД, т. 6 е взето решение за промяна в
наименованието на дружеството на „Б.Л.Ц.С.“ АД.
С нотариален акт № 69, том I, рег. № 355, дело № 54 от
13.05.2016 г. ищцата О.К.Ц. е била призната на основание дарение на идеални
части от сгради и последващото им разрушаване за собственик на 61, 333 %
идеални части от вещното право на строеж върху процесните пет сгради.
От приетото и неоспорено заключение на
съдебно-техническа експертиза, което след преценка по чл. 202 ГПК следва да
бъде кредитирано, се установява, че за извършване на строителство и
възстановяване на петте процесни сгради в поземлен имот с идентификатор
68134.509.40 е необходимо да бъде осигурен достъп до цялата площ на парцела,
като имотът има лице на две улици – ул. „Кожарска“ и ул. „Малашевска“. Пред
лицето на ул. „Малашевска“ е изграден тротоар, има тревна площ и стълб за
улично осветление, а ул. „Кожарска“ е по-малка и ненатоварена, с по-голямо
лице, поради което вещото лице счита, че е по-практично входът на евентуална
строителна площадка да бъде осъществен през ул. „Кожарска“. в заключението са
изобразени площите, необходими за достъп за възстановяване на северните сгради
и на южните и югозападните сгради. Вещото лицето е установило, че с ЧИРП,
одобрено със заповед № 445 от 25.09.1968 г., поземлен имот с идентификатор
68134.509.40 попада е УПИ V от кв. 1А, отреден за машиностроителен завод „Т. П.“ и в
улица, а по стар регулационен план на местността Кланицата III, индустриална
зона, одобрен със заповед № 1539 от 30.03.1959 г. на гл. архитект на София ПИ
68134.509.40 е попадал в кв. 2, отреден за индустрия и в ул. „Кожарска“ (сегашно
име).
По делото е прието и допълнително неоспорено заключение
на СТЕ, което след преценка по чл. 202 ГПК също следва да бъде кредитирано като
пълно и обективно. Вещото лице е установило, че поземлен имот с идентификатор
68134.509.40 е идентичен с поземлен имот с планоснимачен № 40 по кадастралния
план на София, предхождащ кадастралната карта, кад. лист 293, планоснимачен
район V-47-I – Хаджи Д. I част, като
площта на ПИ 68134.509.40 е в размер на 1970 кв.м., а площта на ПИ 40 по КП е
била 1670 кв.м. Установило е още, че поземлен имот с идентификатор 68134.509.40
е идентичен с поземлен имот с пл. № 5 от кадастралната основа към регулационен
план на София, местност Кланицата III, индустриална зона, одобрен със заповед № 1539 от
30.03.1959 г. на гл. архитект на София. Посочило е, че с регулационния план от
1959 г. за ПИ 5 (68134.509.40) не е бил предвиден самостоятелен урегулиран имот
– ПИ 5 (40) е попадал в квартал 2, отреден за индустрия и в улица. С ЧИРП,
одобрено със заповед 445 от 25.09.1968 г. се сливат парцел V от кв. 1 и
кв. 2 в един парцел V, отреден за машиностроителен завод Т. П., квартал 1А, като поземлен
имот с идентификатор 68134.509.40 попада в УПИ V от кв. 1А, отреден за
машиностроителен завод Т. П. и в улица „Кожарска“ (сегашно име). Въз основа на
тази информация вещото лице е достигнало до заключение, че поземлен имот с
идентификатор 68134.509.40 попада в УПИ I, отреден за производствена и
складова дейност от квартал 4а и в улица „Кожарска“ по плана на гр. София,
местност НПЗ „Хаджи Д.“, одобрен със заповед № РД-09-50-693 от 11.12.1998 г. на
гл. архитект на София. Посочило е, че поземлен имот с идентификатор
68134.509.40, УПИ I – за производствена и складова дейност от кв. 4а по плана на София,
местност НПЗ „Хаджи Д.“, одобрен със заповед № РД-09-50-693 от 11.12.1998 г. на
гл. архитект на София, е идентичен с УПИ (парцел) V в кв. 1А от ЧИРП за кв. 1а,
одобрен със заповед № 445 от 25.09.1968 г. на регулационния план на местност
Кланицата III, индустриална
зона, одобрен със заповед 1539 от 30.03.1959 г. на гл. архитект на София, като
по стария регулационен план от 1959 г. ПИ 68134.509.40 е попадал в квартал 2,
отреден за индустрия и в улица. В резюме е посочено, че ПИ 5 (40) е бил част от
кв. 2 по РП от 1959 г., станал е част от парцел V от кв. 1А по ЧИРП от 1968 г. и
впоследствие част от УПИ I от кв. 4А по ЧИРП от 1999 г., одобрен със заповед РД-09-50-693.
От показанията на свидетеля А.М.се установява, че същият
се занимава със строителство. През 2010 г. негова колежка го свързала с ищцата О.Ц.,
която имала нужда от ремонтни дейности на сгради, намиращи се на ул.
„Малашевска“ и ул. „Кожарска“. Когато свидетелят посетил за пръв път мястото в
началото на 2010 г., там имало две триетажни сгради и една двуетажна. Дворното
място представлявало петъгълник и сградите били по регулационната граница под
ъгъл. Имало един портал и в дъното имало останки от сгради, на които се виждали
само основите. Трите налични сгради, на които трябвало да се извърши ремонт, били
стари, но нямали проблем в конструктивно отношение. Трябвало да се започне от
покрива и да се направи ремонт вътре в сградите – настилки, тавани и стени.
Влезли в имота през малка врата откъм гробищата и оттам през втория етаж се
стигало до двуетажната сграда. Нямало достъп до сградите през двора. Свидетелят
посетил мястото втори път отново през 2010 г. В двора имало мъж с пистолет,
който бил охрана и не допуснал свидетеля, защото дворът бил чужда собственост. М.трябвало
да изготви оферта за възстановяване на липсващите сгради, но не могъл да
направи необходимите замервания, тъй като не бил допуснал в двора. След това
посетил имота още веднъж в присъствието на представители на общината и
полицията. Тогава влезли откъм портала отдясно на сградите, но отново били
изгонени от същия охранител. Свидетелят изпратил и свои служители на място в
края на 2010 г. или началото на 2011 г., но те се оплакали, че отново не били
допуснати. През 2011 г. или 2012 г. свидетелят минал по друг повод наблизо и
видял, че сградите изобщо ги нямало.
По делото е разпитан и М.Ч., който имал офис на ъгъла до
процесния имот в периода 2005 г. – 2010 г. Свидетелят е виждал в имота
едноетажни, една двуетажна и две триетажни сгради. Няколко пъти е виждал в
имота багер и е звънял на ищцата по този повод, като бил монтиран прожектор,
който от офиса на свидетеля да осветява процесния имот. Багерът рушал стени,
започнал от едноетажните сгради, след това двуетажната и накрая триетажните. Ч.
присъствал на инцидент, при който ищцата не била допусната да влезе в имота от
охрана. Не знае кой е изпратил багера. През 2010 г. свидетелят се преместил да
работи 500 м нагоре по улицата и продължавал всеки ден да минава покрай имота.
Към момента на провеждане на разпита в първоинстанционното производство –
21.11.2017 г., в имота нямало сгради.
Разпитана е и Ц.В., която знае, че през 2006 г. ищцата е
придобила имот на ул. „Малашевска“. Първоначално в имота имало две триетажни
сгради, една двуетажна, едноетажни сгради и една по-малка постройка. През 2009
г. „изчезнали“ първо малките сгради в далечината на парцела. След това в имота
се виждали багери и друга техника и започнали да се появяват дупки по хубавите
сгради. През месец септември 2009 ищцата направила ремонт на покрива на една от
другите сгради. След ремонта свидетелката и ищцата се опитвали да влязат в
имота през входа откъм ул. „Малашевска“, където имало охранител, който всеки
път питал ищцата какво прави там и тя не успявала да влезе. През есента на 2011
г. били сринати големите двуетажни сгради. Ищцата не била допусната да събере тухлите
от съборените сгради. Потърсила съдействие от Второ районно управление, но не
получила такова.
От разпита на свидетеля С.М., служител в ответното
дружество от 2005 г., се установява, че той работи в процесния имот. В имота
имало три стари сгради, долепени една до друга, които били в много лошо
състояние и от които падали керемиди. По-късно, към пролетта на 2011 г. вече
имало паднали цели стени, липсвал покрив. В края на 2011 г. сградите били
окончателно съборени, неизвестно от кого. Свидетелят не знае чия собственост са
били тези сгради, предполага, че стените са се срутили сами, защото не е видял
някой да ги събаря. Достъпът до имота бил свободен, през врата на ул.
„Малашевска“, където имало охрана, но откъдето всеки можело да влезе. Свидетелят
е виждал ищцата да се разхожда в двора преди 2011 г. Откакто сградите се
срутили, не я е виждал там. Не е виждал строителна техника и строителни бригади
в имота, не знае ищцата да е търсила съдействие, за да може да ремонтира
сградите.
От разпита на В.М., която е служител на ответното
дружество от 1974 г. и работи на място в процесния имот. В имота имало много
стари сгради, които започнали да се рушат. От 2009 г. – 2010 г. сградите били
обезопасени с мрежа и лента по предписание на общината, като била издадена и
заповед за премахването им. Свидетелката е виждала ищцата в имота, като откъм
външната страна на имота имало друг отделен вход. Имало още една врата, като
там работел каменар, който казвал, че бил наемател на ищцата. Входът до имота
бил свободен, имало заведение за хранене. Свидетелката не знае да са
предприемани действия по възстановяване на сградите след събарянето им. Преди
да се съборят сградите не е виждала багери там. Имало охрана до към края на
2011 г., когато сградите се съборили.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира следното от правна страна:
По предявения иск за признаване за установено, че ищцата
притежава 61.333 % ид.ч. от правото на строеж върху процесния имот за построяване на петте процесни сгради
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението във въззивната жалба, подадена от ответното дружество, за
недопустимост на положителен установителен иск за идеални части от право на
строеж. Допустимостта на такъв иск не следва да се определя от това дали е
възможно реалното изграждане на идеални части от сграда, а единствено от
интереса на ищеца и неговите твърдения. В разглеждания случай по делото е
установено, че ищцата е придобила по дарение претендираните 61, 333 % идеални
части от петте процесни сгради с нотариален акт за дарение от 01.06.2006 г. от
наследниците на акционерите в „К.с“ АД. Тези сгради през 1931 г. са били
придобити от М.Е.В. на публичен търг, през 1935 г. той ги е прехвърлил с
нотариален акт за продажба на А. В., който ги е апортирал в К.с“ АД (л. 20, 22
и 227). Сградите са били отчуждени по Закона за национализацията на частните
индустриални и минни предприятия през 1951 г. (л. 16), като по силата на чл. 2,
ал. 1 и чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ с влизането в сила на закона собствеността върху сградите
е била възстановена на наследниците на акционерите в „К.с“ АД (л. 233 – л.
241).
Правилно с оглед събраните по делото доказателства
районният съд е приел за основателно възражението за погасяване по давност на
правото на строеж по отношение на двете едноетажни сгради, съответно с площ от
100 кв.м. и от 217 кв.м. Съгласно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК, чл. 67 ЗС определя петгодишен срок, в който
следва да се упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на
суперфициаря то се погасява по давност. Върховният касационен съд е посочил,
че целта на
закона е
да стимулира суперфициаря да реализира своето ограничено вещно право, което
обременява имота на собственика и да не допусне то да съществува без да има
предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и в какъв срок, тъй като общото
правило е, че вещните права не се погасяват по давност и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС
само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях. „Упражняването“
правото на строеж, употребено в чл. 67 ЗС,
следва да се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се
постига крайната цел - придобиване на суперфициарна собственост, като собственост върху
сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само
ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност,
за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на
съответните строителни норми. В цитираното тълкувателно решение е посочено още, че
съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде
предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на
сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда
или със самостоятелни части от нея. Следователно завършването на грубия строеж е моментът на придобиване на
собственост за обектите в цялата сграда. Законната дефиниция на понятието
"груб строеж" /карабина/ също се съдържа в ЗУТ. Според § 5, т. 46 от
Допълнителните разпоредби това е сграда или постройка, на която са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение
на довършителните работи. От този момент се счита, че е възникнал обектът на
суперфициарна собственост. Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла
на чл. 110 ЗС
като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен
обект на собственост и правото на строеж все още не е упражнено. Върховният
касационен съд е достигнал до извода, че правото на строеж по смисъла на чл. 67
ЗС е упражнено при изграждане на сградата в груб строеж.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че двете едноетажни сгради са били срутени в период по-дълъг от
пет години преди датата на подаване на исковата молба – 14.11.2016 г. В протокол
№ 2/21.01.2009 г. по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, изготвен от комисия от
Столична община, район „Сердика“ е посочено, че двете едноетажни сгради
практически не са съществували физически, като са били останали само частични
зидове и е липсвала покривната конструкция още към 2009 г. Поради това, че
двете едноетажни сгради практически не са съществували със заповед №
РД-20-38/24.03.2010 г. директор Дирекция „Контрол по строителството“ в Столична
община е наредил да се поправят и заздравят само съществуващите две триетажни и
двуетажна сгради. От протокол № 4/15.04.2011 г. по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ,
изготвен от комисия към Столична община, район „Сердика“ се установява, че към
29.03.2011 г., когато е бил извършен оглед на място, двете едноетажни сгради не
са съществували. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на
разпитаните свидетели. Свидетелят А.М.е заявил, че когато е посетил за пръв път
мястото в началото на 2010 г., там е имало две триетажни сгради и една
двуетажна. Ц.В. е свидетелствала, че през 2009 г. „изчезнали“ първо малките
сгради в далечината на парцела. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав
намира, че по отношение на двете едноетажни сгради несъмнено е установено, че
към дата 14.11.2011 г. (пет години преди датата на подаване на исковата молба),
същите не са съществували, като по делото е доказано, че те са били срутени в
много по-ранен момент – към 2009 г. По отношение на останалите три сгради,
както е посочил и районният съд, е установено, че те също са се срутили и е
безспорно, че не са съществували към датата на подаване на исковата молба, но
не е установен точният момент, в който това е станало, поради което възражението
за изтекъл петгодишен погасителен давностен срок относно правото на строеж
върху тях е останало недоказано. По изложените съображения въззивният съд
намира, че правилно предявеният установителен иск за притежаване от страна на
ищцата на 61, 333 % идеални части от правото на строеж е бил отхвърлен по
отношение на двете едноетажни сгради е бил уважен по отношение на останалите
две триетажни и една двуетажна сгради.
По предявения иск по чл. 109 ЗС
Целта на иска по чл. 109 ЗС, както е посочено в Тълкувателно решение № 31/84 г.
от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 4 от
06.11.2017 г. на ВКС по т.д. № 4/2015 г., ОСГК, е да защити правото на
собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното
предназначение. При уважаване на този иск лицето, което извършва
неоснователните действия, пречещи на собственика да упражнява пълноценно
правото си на собственост, се осъжда да преустанови тези действия /иск за
прекратяване на нарушението/; лицето, поддържащо неоснователно създадено
състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, се осъжда да премахне това
състояние и да възстанови предишното /иск за премахване на последиците от
нарушението на правото на собственост/.
В разглеждания случай от приетите по делото
доказателства се установява, че свидетелят А.М.не е бил допуснат до процесния
недвижим имот при няколко посещения през 2010 г. от мъж с пистолет, който бил
охрана и заявил, че дворът бил чужда собственост. Свидетелят М.Ч., който е
работил в офис до процесния имот в периода 2005 г. – 2010 г. е присъствал на
инцидент, при който ищцата не била допусната да влезе в имота от охрана. От
показанията на Ц.В. се установява, че през месец септември 2009 г. ищцата е направила
ремонт на покрива на една от сгради, като след ремонта свидетелката и ищцата се
опитвали да влязат в имота през входа откъм ул. „Малашевска“. На този вход
имало охранител, който всеки път питал ищцата какво прави там и тя не успявала
да влезе. През есента на 2011 г. били сринати големите двуетажни сгради и
ищцата не била допусната да събере тухлите от съборените сгради. Потърсила
съдействие от Второ районно управление, но не получила такова. Свидетелят С.М.
е заявил, че достъпът до имота бил свободен, през врата на ул. „Малашевска“,
където имало охрана, но откъдето всеки можело да влезе. Свидетелят е виждал
ищцата да се разхожда в двора преди 2011 г., а откакто сградите се срутили, не
я е виждал там. Не е виждал строителна техника и строителни бригади в имота, не
знае ищцата да е търсила съдействие, за да може да ремонтира сградите. Съгласно
показанията на В.М. ищцата е посещавала имота, като откъм външната страна на
имота имало друг отделен вход. Имало още една врата, като там работел каменар,
който казвал, че бил неин наемател. Входът до имота бил свободен, имало
заведение за хранене. Свидетелката не знае да са предприемани действия по
възстановяване на сградите след събарянето им. Имало охрана до към края на 2011
г., когато сградите се съборили. От посочените гласни доказателства не се
установява ответното дружество да е извършвало действия, с които да е пречело
на ищцата да извършва строително-ремонтни дейности по възстановяването на
процесните сгради. Показанията, отнасящи се до присъствието на охрана в имота, са
за събития преди погиването на сградите, от тях не се установява кой е възложил
извършването на охрана, нито ищцата да е предприемала конкретни действия по
построяването на сградите след 2011 г.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че правилно предявеният иск по чл. 109 ЗС е бил отхвърлен и в тази част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По предявения отрицателен установителен иск, че
ответникът не е собственик на процесния поземлен имот
Както е посочил и първоинстанционният съд, този иск е
допустим с оглед задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, като
наличието на правен интерес за завеждането му се обуславя от въведените с
исковата молба твърдения, че ответното дружество пречи на ищцата да упражнява
претендираното право на строеж. По-рано образуваното производство по гр.д. №
31688/2007 г. по описа на СРС, 34 състав, със същия предмет не е пречка за
разглеждане на предявения в настоящото производство иск, тъй като в тази част
производството по гр.д. № 31688/2007 г. е било прекратено, а и следва да бъде
взето предвид цитираното по-горе тълкувателно решение, което е постановено в
по-късен момент.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
17.11.1951 г. процесният имот е бил отчужден с акт за завземане на недвижим
имот за държавен по Закона за национализацията на частните индустриални и минни
предприятия. С договор от 10.05.1968 г., сключен между ДСО „Б.“ и Софийски
градски народен съвет имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на
машиностроителен завод „Т. П.“ – София.
С разпореждане на МС № 125 от 25.11.1993 г. държавна
фирма „Б.“ е била преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно
имущество „Б.Х.“ ЕАД и в търговски дружества с държавно имущество като дъщерно
дружества на „Б.Х.“ ЕАД, едно от които е „Б.– ЗП Т. П.“, което е поело активите
и пасивите на ЗП „Т. П.“ – София и на Държавна фирма „Б.“ – Централно управление,
част от което е и процесният парцел. Неоснователно е възражението във
въззивната жалба, подадена от ищцата, че посоченият договор не представлява
надлежно основание за предоставяне право на стопанисване и управление.
Правомощието за предаване на държавни имоти от страна на изпълнителния комитет
на народния съвет е изрично уредено в чл. 15 от Правилника за държавните имоти
(отм.) и в този смисъл е било надлежно упражнено.
От приетото и неоспорено заключение на допълнителната
съдебно-техническа експертиза се установява, че описаният в договора от
10.05.1968 г. недвижим имот, който е бил предоставен за стопанисване и
управление на машиностроителен завод „Т. П.“ – София, е идентичен с поземлен имот
с идентификатор 68134.509.40, , УПИ I – за производствена и складова дейност от кв. 4а по
плана на София, местност НПЗ „Хаджи Д.“, по отношение на който „Б.– ЗП Т. П.“
АД се е снабдило с констативен нотариален акт от 05.06.2006 г. От приложения на
л. 37 протокол от общо събрание се установява, че „Б.– ЗП Т. П.“ АД е
предишното наименование на ответното дружество „Б.л.ц.С.“ АД.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2Г от Тълкувателно решение № 4
от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС фактическият състав на
придобивния способ, уреден в чл. 17а от
ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС
№ 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими
имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това
държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба
е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените - не изисква
извършването на други действия като "осчетоводяване",
"заприходяване в баланса" и др. подобни, в зависимост от които да е
поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ. В разглеждания
случай по делото са установени всички елементи от посочения фактически състав,
с оглед на което е доказано, че ответното дружество е придобило правото на
собственост върху процесния недвижим имот по силата на чл. 17а от
ЗППДОбП (отм.), поради което правилно предявеният отрицателен
установителен иск е бил отхвърлен.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира обжалваното решение за правилно, поради което то следва да бъде
потвърдено изцяло. С оглед неоснователността и на двете подадени въззивни
жалби, не следва да се присъждат разноски за въззивното производство в полза на
никоя от страните.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 303706/29.12.2017 г., постановено по гр.д.
№ 64804/2016 г. по описа на СРС, 128 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.