Присъда по дело №2975/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 31.05.2021г. по НОХД № 2975/2021 г.
ПО ОПИСА НА ПРС, НО

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П. Я.
П., за това че в периода от 14.07.2018г. до 13.02.2021г., включително, в
*******, след като е бил осъден с Решение с № 3788 от 09.12.2016г.,
постановено по гражданско дело № 6237/2016г. по описа на Районен съд –
*******, ІI брачен състав, влязло в законна сила на 14.02.2017г. да издържа
свой низходящ – детето си Л. П. П., ЕГН *******, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:
- 1 (една) непълна месечна вноска за периода от 14.07.2018г. до
13.08.2018г., включително, в размер на 97.94 лева и
- 30 (тридесет) пълни месечни вноски по 230 лева всяка за периода от
14.08.2018г. до 13.02.2021г., включително,
като общо дължимата сума за издръжка възлиза в размер на 6997.94
(шест хиляди, деветстотин, деветдесет и седем лева и деветдесет и четири
стотинки) лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че целите на
наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание пробация в
окончателен размер от една година и шест месеца.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с казаното от прокурора
досежно доказаността на обвинението от обективна и субективна страна.
Моли за по-нисък размер на наказанието пробация при съобразяване на
наличните по делото смекчаващи вината обстоятелства.
В правото си на лична защита подсъдимият поддържа казаното от своя
защитник. С последната си дума моли за пробация в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият П. Я. П. е роден на *****, живущ в ****, *******, б.г., с
висше образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********.
През 2006г. подс. П.П. и св. Е.О. заживели на семейни начела, като на
20.11.2013г., от дружбата им, се родила дъщеря им Л. П. П. – към момента на
седем навършени години.
Бащата - подс. П.П. припознал малолетното дете. С течение на времето
двамата родители имали съществени различия и не се разбирали. Поради това
през месец септември 2015г. се разделили, като подс. П. П. заминал да живее
1

в гр.С., а известно време след това и за *******, където живеел и работел.
Свидетелката Е.О. останала да живее заедно с детето им в ******* и да
полага сама грижи за него.
От деня на раздялата им подсъдимият рязко се дезинтересирал от детето
си – не осъществявал редовни лични контакти, не полагал грижи за
възпитанието й, както и не предоставял редовно и регулярно
законоопределената и необходима за отглеждането му ежемесечна издръжка.
Междувременно майката - св. Е.О. срещала сериозни финансови затруднения
във връзка с отглеждането на детето им, поради което решила да заведе
гражданско дело за определяне на личните отношения на детето с баща му
(чл.127 СК), както и за определяне на месечна издръжка (чл.143 СК).
На 13.05.2016г. св. Е.О. депозирала искова молба до Районен съд –
*******, с обективно съединени искове с правно основание по чл.127, ал.2 и
чл.143 СК. Във връзка с така депозираната искова молба било образувано
гражданско дело № 6237/2016г. по описа на Районен съд – *******, ІI брачен
състав. С Решение с № 3788 от 09.12.2016г., постановено по гражданско дело
№ 6237/2016г. по описа на Районен съд – *******, ІI брачен състав, влязло в
законна сила на 14.02.2017г., родителските права върху детето били
предоставени на майката – св. Е.О., като бил определен режим на лични
отношения на детето с баща му. Със същия съдебен акт подс. П. бил осъден
да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител,
ежемесечна издръжка в размер на по 230 (двеста и тридесет) лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 13.05.2016г. до настъпване на
законоустановената причина за нейното изменяне или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното й изплащане.
Майката и детето живеели на адрес – *******, на *******, тоест там
следвало да бъде заплащано самото парично задължение за издръжка.
Свидетелката Е. О. предоставила на подс. П.П. информация и за банковата си
сметка, за да може при необходимост да превежда месечната издръжка на
детето им по банков път. Подсъдимият бил запознат със съдържанието на
горепосоченото съдебно решение, с което бил осъден да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си – Л. П. П.. Първоначално подс. П. превеждал
определени суми чрез ‘‘Opal transfer’’, както и давал такива на ръка на св. О.,
но през месец април на 2018г. преустановил плащанията.
Това станало причина в края на 2019г. св. Е.О. да подаде жалба до
Районна прокуратура – *******, с оглед данни за извършено престъпление от
общ характер, в частност такова по см. на чл.183, ал.1 от НК. В тази връзка
била възложена и извършена проверка от служители на IV РУ при ОДМВР -
Пловдив, а в последствие образувано и настоящето наказателно
производство.
В хода на последното било установено, че подс. П. Я. П. е превел на
няколко пъти парични суми по така определената законоустановена издръжка
на детето си, както следва:
2

1/ по банков път (чрез ‘‘Opal transfer’’): на 10.03.2017г. - 235.40 лева;
на 23.03.2017г. - 231.40 лева; на 04.04.2017г. - 235.73 лева; на 12.09.2017г. -
230 лева; на 25.09.2017г. - 218.50 лева; на 10.10.2017г. - 230 лева; на два пъти
на 25.10.2017г. - общо 1571.03 лева (500 лева и 1071.03 лева); на 12.12.2017г.
- 200 лева и на 01.03.2018г. - 230 лева.
2/ на ръка на св. Е.О.: на 05.01.2018г. - 200 лева; на 25.01.2018г. - 230
лева и на 05.02.2018г. - 230 лева,
3. на 01.03.2018г. чрез ‘‘Изипей‘‘ по банковата сметка на Е.О. парична
сума в размер на 230 лева.

При съотнасяне на гореплатените суми за съответния дължим период
след влизане в сила на решението на гражданския съд се установява, че
плащанията и останалите просрочени вноски са както следва:
-1 (една) непълна месечна вноска за периода от 14.07.2018г. до
13.08.2018г., включително, в размер на 97.94 лева и
-30 (тридесет) пълни месечни вноски по 230 лева всяка, или 6900 лева,
за периода от 14.08.2018г. до 13.02.2021г., включително,
като общо дължимата сума за издръжка възлиза в размер на 6997.94
(шест хиляди, деветстотин, деветдесет и седем лева и деветдесет и четири
стотинки) лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- свидетелски показания на Е.О. и Г. Н.;
- заключение на съдебно счетоводна експертиза;
- писмени доказателства, сред които Решение № 3788/09.12.2016г.,
характеристична справка /л.24 и л.84/, писма от агенция по вписванията,
писма от ТД на НАП-Пловдив и ТД на НАП-С., разпечатка от деловодна
система САС; платежни нареждания чрез Opal transfer, отчети по сметка на
Е.О., удостоверение за раждане на Л. П. П., разписки за получени суми,
изискана от съда справка за регистрация в бюро по труда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимата, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 от 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008, ОСНК на ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
3

диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК.
В този изричен смисъл Решение № 432 от 26.11.2014 г. по нак. д. №
1182/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по
н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 347 от
23.10.2015 г. по н. д. № 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд.
При налична констатация, че събраната доказателствена съвкупност
подкрепя направеното самопризнание, съдът е обвързан да възприеме
фактическа обстановка, аналогична на изложената в обстоятелствената
част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, без да дължи обстоен
доказателствен анализ на всички приложени по делото гласни и писмени
доказателства.
Така изрично Решение № 93 от 22.04.2016 г. по н. д. № 346 / 2016 г. на
Върховен касационен съд.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна
еднопосочност и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал,
поставеният от ВКС критерий за подкрепеност на признанието от
доказателствата по делото не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 183, ал.1 от НК са налице.
Установява се, че в периода от 14.07.2018г. до 13.02.2021г.,
включително, в *******, след като е бил осъден с Решение с № 3788 от
09.12.2016г., постановено по гражданско дело № 6237/2016г. по описа на
Районен съд – *******, ІI брачен състав, влязло в законна сила на 14.02.2017г.
да издържа свой низходящ – детето си Л. П. П., ЕГН *******, подсъдимият
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно:
- 1 (една) непълна месечна вноска за периода от 14.07.2018г. до
13.08.2018г., включително, в размер на 97.94 лева и
- 30 (тридесет) пълни месечни вноски по 230 лева всяка за периода
от 14.08.2018г. до 13.02.2021г., включително,
като общо дължимата сума за издръжка възлиза в размер на 6997.94
(шест хиляди, деветстотин, деветдесет и седем лева и деветдесет и четири
стотинки) лева.
Налице са съставомерните признаци от обективна страна на
престъплението по чл. 183 НК- подсъдимият е осъден с влязло в сила
решение да изплаща издръжка на своята дъщеря, като за периода след
влизане в сила на решението, не са изплатени повече от 2 последователни
4

вноски, в конкретния случай –31.
Същевременно, след като веднъж е реализиран период от време, през
който не са платени две дължими месечни издръжки, престъплението се
явява извършено, като евентуално последващо погасяване на задължението
може да има значение само за прилагане на привилегията по чл. 183, ал.3 НК,
но не и за преценката за съставомерност на деянието.
Така Решение № 355 от 26.VI.1976 г. по н. д. № 331/76 г. на ВС.

Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите,
доколкото съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс – „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си." В този
смисъл не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната
финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е
съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на
дължимата издръжка.
Така изрично Решение № 158/25 октомври 2017 по н.д № 690/2017 год.
на ВКС, Решение № 182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на ВКС,
Решение № 116/11 юли 2017 г., по н.д № 416/2017 г. на ВКС, Решение № 126
от 06.04.2015 г. по н. д. № 205 / 2015 г. на ВКС, Решение № 188 от 04.07.2011
г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение № 111/04.07. 2016 по н. д №
434/2016 година на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. №
3081/2011 г. на ВКС, Решение № 138/27 октомври 2017 г., по н.д № 612/2017
г на ВКС, Решение № 291 от 24.08.2015 г. по н. д. № 828 / 2015 г. на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече
цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът
„съзнателност“ на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно
две условия:
деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е
осъден да изплаща издръжка. В конкретния случай това обстоятелство е
налице, доколкото от събраните доказателства се установява, че на
подсъдимия са връчвани лично не само призовките и съобщенията по
гражданското дело, но и самото решение, с което е осъден да заплаща
месечна издръжка, така и издадения въз основа на решението
изпълнителен лист.
да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки ,
които да са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото
си задължение.
Като такива примерни пречки практиката е приела:
- неработоспособната възраст;
- наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява
правото си на труд;
- продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна,
5

въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени
добросъвестни усилия за намиране на работа и др.
Изрично следва да се отбележи, че според цитираната по-горе
практика липсата на трудова заетост, предвид безусловния характер на
задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК,
не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна
съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна
възраст и здравословното му състояние позволява да работи. Още по-
малко може липсата на работа да бъде извинителна причина, ако лицето
притежава секвестируемо имущество, което да бъде осребрено за
изпълнение на задължението му за издръжка или дееца не се е регистрирал
в бюрото по труда, доколкото това действие представлява израз на
минималните възможни и необходими усилия , които всеки би могъл да
положи, за да създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си
задължение да издържа своите низходящи. С липсата на регистрация в
бюрото по труда лицето само и съзнателно се поставя невъзможност да
изпълнява безусловното си задължение и не може да черпи права от това си
недобросъвестно поведение. Това е така доколкото невъзможността за
плащане на издръжката в случая би се намирала в пряка причинна връзка не с
някоя обективна непреодолима причина, а със субективното поведение на
задължения субект.
Евентуалните промени в имуществения статус на дееца (намаляване на
разполагаемите доходи) след постановяване и влизане в сила на решението
на гражданския съд също са неотносими към отговорността му, доколкото
той е разполагал с възможността по чл. 150 СК да поиска изменение или
прекратяване на дължимата издръжка, като при пропуск да реализира
правата си по 150 СК, невъзможността за изпълнение на влязлото в сила
осъдително решение на гражданския съд не е обективна, а се дължи на
субективното поведение (под формата на бездействие) на самия издържащ.
Във връзка с безусловния характер на задължението да се заплаща
издръжка на низходящите следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012
г. по нак. д. № 3081/2011 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че
дори пребиваването на издържащия в затвора не води до обективна
невъзможност за изплащане на издръжка, при положение, че режимът който
му е определен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
принципно е позволявал да полага труд в затвора, като с липсата на
упражняване на тази възможност деецът сам се е поставил в невъзможност
да изпълнява задължението си по влязлото в сила решение на гражданския
съд, което е достатъчно за обуславяне на субективна съставомерност на
деянието.
В аналогичен смисъл е и Решение № 77 от 05.03.2015 г. по нак. д. №
1996/2014 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че деецът не се
освобождава от отговорност, ако се констатира, че липсата на доходи и
подлежащо на осребряване имущество се дължи на целенасочените му
6

действия по освобождаване от такова имущество чрез прехвърлянето му на
трети лица, доколкото в този случай деецът сам и съзнателно се поставя в
невъзможност да изпълнява задълженията си по закон.
В настоящия случай следва да се съобрази, че производството е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие- чл. 371, т.2 НПК, като
при тази процедура според трайната съдебна практика признанието на дееца
обхваща всички факти описани в обвинителния акт, относими към
съставомерността на деянието, както от обективна, така и от субективна
страна, тоест признанието обхваща и „съзнателността на
неизпълнението“, което се явява основен факт от субективна страна на
престъпния състав. Същевременно, веднъж направено, самопризнанието по
реда на чл. 371, т.2 НПК е неоттегляемо.
Така Решение №6/08.04.2020 по дело №1196/2019 на ВКС , Решение №
3 от 03.02.2015 г. по нак. д. № 1976 / 2014 г. на ВКС, Решение № 2/ 16 март
2018 по н. дело № 1254/2017 година на ВКС, Решение №245/24.01.2020 по
дело №743/2019 на ВКС, Решение № 246/ 16.11.2017 г. по н.д № 885 по описа
за 2017 на ВКС, Решение № 303/16 януари 2017 година, по н.д. № 1046/ 2016
година на ВКС, Решение № 303/16 януари 2017, к. д. № 1046/ 2016 на ВКС,
Решение № 40/ 29.06.2017 г. по н.д № 1328/2016 г. на ВКС.
Освен това в обстоятелствената част на обвинителния акт не е
описано наличието на някоя от непреодолимите пречки, поставящи дееца
в обективна невъзможност да изпълнява безусловното си задължение за
издръжка- нетрудоспособност, влошено здравословно състояние и др.
Предвид характера на процедурата, по която е протекло производството, а
именно съкратено съдебно следствие с признание на всички факти
обстоятелства, описани в обвинителния акт, за съда съществува забрана да
установява нови факти относими към обективната или субективна
съставомерност на деянието, които не са описани в обвинителния акт.
Така изрично Решение № 118 / 24.04.2017 г. по н.д 86/17 г. на ВКС,
Решение № 142/ 04 юли 2017 г. по н.д № 533 по описа за 2017 г. на ВКС,
Решение № 140/ 03 октомври 2017 год. по н.д № 636/2017 год. на ВКС,
Решение №165/01.10.2019 по дело №571/2019 на ВКС, Решение
№46/08.04.2019 по дело №47/2019 на ВКС.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
съзнателността на неизпълнението на задължението за издръжка в
процесния случай реално се установява и от доказателствата по делото,
дори вън и независимо от направеното самопризнание и процедурата, по
която е протекло производството.
На първо място през целия инкриминиран период подсъдимият не само,
че е бил трудоспособен, но и от приложената на л. 24 и л.84 характеристична
справка се установява, че както преди процесния период, така и след него
реално е работил(макар и не по трудово правоотношение, а чисто
неформално). Това е така доколкото в характеристичната справка /л.24 и л.84/
7

е уточнено, че подсъдимият:
-през 2012- 2016 е работел като зъботехник в гр. С.;
-от 2016 до Януари 2018г. е живял и работел във В.;
- след 2018г. е работил без трудов договор в К./неформално/, като в
известни периоди от време оставал без работа;
Освен това Справка от ТД на НАП С. /л. 98/ се установява, че през
инкриминирания период деецът е работил на трудов договор, както
следва:
-за периода от 04.12.2018г. до 27.12.2018г. на длъжност работник кухня;
-за периода от 01.04.2019г. до 14.06.2019г. на длъжност работник кухня;
- от 27.04.2020г. работи като продавач консултант в ЕТ „*******“,
Освен това, пак от характеристичната справка /л.24/ се установява, че
майката на подсъдимия, на чийто адрес живее и към момента, работи в
С. и има собствена фирма, тоест същата би могла да бъде финансова опора
за сина си при изпълнение на безусловното му задължение за издръжка, най-
малкото чрез предоставяне на заемни средства.
Не на последно място следва да се отбележи, че от справката от „Бюро
по труда“-Пловдив, изискана по служебна инициатива на съда, се установява,
че подсъдимият няма регистрации в Агенцията по заетостта за периодите
през които е оставал без работа.

От всичко гореизложено е видно, че деянието освен от обективна, е
съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните му последици и пряко е желаел това. Налице е и изискуемото от
субективна страна съзнание за неизпълнение на задължението за плащане на
издръжка, съпроводено с осъзнаване на субективната възможност това да
бъде сторено, при полагане на дължимите от чл. 143, ал.2 СК необходими и
възможни усилия, които обаче не са положени.
От гореизброеното е видно, че:
- за част от инкриминирания период подсъдимият е имал реални
трудови доходи по трудово правоотношение;
-за друга част от периода е работел неформално, тоест при осъзнаване
на безусловния характер на задължението да се издържа собственото дете и
на приоритета, който се дължи на това плащане, същият реално е могъл да
плаща издръжка;
- за периодите, през които е бил без работа същият не е положил и
нак-елементарните усилия, които законът изисква от него, предвид
неоспорената му работоспособност, а именно да се регистрира в бюрото по
труда, което е допълнителен признак за съзнателност на неизпълнението.
Така Решение № 443 от 20.10.2010 г. по к.н.д. № 421/2010 г. на ВКС.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно
трайната съдебна практика деянието е несъставомерно по чл. 183 НК при
8

издръжка, дължима за минал период. Затова и изцяло законосъобразно
обвинението е повдигнато само за периода следващ влизането на
решението на гражданския съд в сила, но не и за присъдената издръжка,
дължима за предшестващи периоди, за които се носи само гражданска
отговорност.
Така изрично Решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о.
Решение № 111/04.07. 2016 по н. дело № 434/2016 година на ВКС.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че деецът е
предаден на съд и за период който е последващ образуването на досъдебното
производство. Доколкото обаче инкриминираното деяние по правната си
същност представлява продължено престъпление (при което се създава едно
трайно престъпно състояние, което е продължило и след образуване на
досъдебното производство), процедирането на прокуратурата се явява
изцяло законосъобразно и съответно на трайната съдебна практика.
Така Решение № 33 от 26.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 46/2018 г.,
Решение № 452 от 10.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1634/2012 г.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 183, ал.1 НК се предвижда наказание до една
година лишаване от свобода или пробация. При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК, като се предпочете по-леката от двете
алтернативно предвидени санкции.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете:
- обстоятелството, че подсъдимият макар да се дезинтересирал от
отглеждането, възпитание и издържането на дъщеря си, това дезинтересиране
не е пълно и цялостно, като от доказателствата по делото се установява, че
през немалки периоди от време е плащал издръжка (особено, докато е живеел
при по-висок стандарт във В.), поради което и съвсем нормално за тези
периоди от време липсва повдигнато обвинение;
-направеното признание и оказаното съдействие за приключване на
делото в максимално бързи процесуални срокове чрез провеждане на
производството по реда на съкратеното съдебно следствие;
-изразеното съжаление и готовност в бъдеще да се заплаща дължимата
издръжка, които съдът намира, че не са формални, доколкото намират
подкрепа в периодите от време, през които той реално в плащал издръжка;
-обстоятелството, че през част от инкриминирания период деецът
реално е бил без работа и е бил затруднен в плащането на издръжката. Макар,
както се изясни по-горе този факт да не може да го освободи от наказателна
отговорност, той по-казва един по-нисък интензитет на укоримост на
неговото поведение от типичния.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не е налице
9

забраната по смисъла на т.7 от ТР № 1 от 06.04.2009 по т. д. № 1/2008 на
ОСНК на ВКС направеното признание предвид проведената процедура по
ССС да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство. Това е така,
доколкото бонификацията за самопризнанието под формата на редукция
на наказанието с една трета е приложимо само при наказание лишаване
от свобода, но не и при пробация. В случаят съдът счита, че най-подходящо е
наказание пробация, при която редукцията на основание чл. 58а, ал.5 НК
не се прилага, тоест не се достига до недопустимо отчита на едно и също
обстоятелство два пъти при индивидуализация на наказателната
отговорност на дееца.

Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат:
-големият брой неизплатени вноски – общо 31 и големият им
абсолютен размер, за който е повдигнато обвинение- 6997,94 лева;
-продължителният период от време, през което е реализирано
престъпното посегателство, надхвърлящ две календарни години и половина.
В този смисъл е и трайната съдебна практика, според която като
отегчаващи следва да се ценят всички обстоятелства надхвърлящи
минимално необходимото за съставомерност на деянието, в случа
неплащането на само две вноски.
Така Решение №229/22.01.2020 по дело №850/2019 на ВКС, Решение
№ 65 от 5.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 708/2009 г., НК, III н. о., Решение
№248/22.01.2020 по дело №863/2019 на ВКС, Решение №17/20.02.2020 по
дело №1180/2019 на ВКС, Решение № 323 от 17.07.2009 г. по н. д. № 323 /
2009 г. на ВКС, Решение №17/20.02.2020 по дело №1180/2019 на ВКС,
Решение №129/16.09.2019 по дело №530/2019 на ВКС, Решение №
27/07.02.2017 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело № 1295 по
описа за 2016 г. на ВКС, Решение №167/19.12.2019 по дело №678/2019 на
ВКС.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се цени и предходната
съдимост на дееца, доколкото същият вече веднъж е осъждан условно на
лишаване от свобода, макар и за престъпление против различни обществени
отношения. Извършването на второ престъпление и то в изпитателния срок на
предходно осъждане следва да се цени като зараждащи се трайни
престъпни нагласи, които следва да бъдат своевременно пресечени.

При ценене на гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
10

тяхната специфика.
Така изрично Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС,
Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на ВКС, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г. по н.д № 600 по описа
за 2018г. на ВКС.

При съвкупния анализ на посочените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства съдът намира, че на дееца следва да се наложи наказание една
година и два месеца (четиринадесет месеца) пробация при следните
пробационни мерки:
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес:
*******, за срок от една година и два месеца, с периодичност два пъти
седмично;
по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и два месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Освен това така наложеното наказание според съда държи сметка за
баланса между интересите на обществото (деецът да бъде наказан) и
висшите интереси на детето ( баща му да може да упражнява обществено
полезен труд, за да може да плаща издръжка).
В този смисъл определения вид и размер на санкцията не би се явил
пречка за подсъдимия свободно да упражнява трудова дейност, за да е в
състояние за в бъдеще да изплаща издръжката за която е осъден, като в
същото време размера на определената санкция не позволява на дееца да
остане с впечатление, че е останал ненаказан за неправомерната си и
обществено опасна постъпка.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и че съгласно
трайната съдебна практика, спецификата на престъплението по чл. 183 НК е
такова, че налагането на наказание лишаване от свобода по него следва да
бъде изключение, доколкото то се явява неблагоприятно за интересите на
издържания. Затова и ако съпоставката на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства го позволява, следва да се предпочитат наказания без
лишаване от свобода, при които подсъдимият запазва възможностите си за
социална интеграция, контакт с издържания и трудова заетост.
Така Решение № 447/06 януари 2014 година по наказателно дело под №
1483/2013 година на ВКС.

Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
11

са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което налага
определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още
повече, че по делото са констатирани и отегчаващи обстоятелства.
Не на последно място следва да се съобрази, че при приложение на чл.
55 НК наказанието пробация би се заменило с глоба, което се явява изцяло
неадекватно с оглед естеството на престъплението, за което е осъден дееца.

ПО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените по делото
разноски в размер на 273 /двеста седемдесет и три/ лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................

12

Номер на акта:	44
Дата:	31 май 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20215330202975
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 април 2021 г.

Присъда по дело №2975/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите