Р Е Ш
Е Н И Е
№ 729,
14.07.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На
30.06.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при участието на
секретаря : ЕЛЕНА АНГЕЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2507 по описа за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Р.В.Т. с ЕГН **********,***,
твърди, че има двама сина – Б.Г.Т. и В.Г.Т., последният от които е наркозависим
и се нуждае от грижи, непосредствен контрол и издръжка, с оглед на което и за
да не се стигне за в бъдеще от ипотекиране/продажба на следния придобит по от
нея по наследство имот : апартамент, състоящ се от три стаи, кухня и салон РЗП
от 101,57 кв. м., находящ се на първи жилищен етаж от двуетажната масивна
жилищна сграда, с избено помещение, сутерен и таван, застроена върху площ от
105 км. м. в поземлен имот № 521.1009 г., с площ на целия поземлен имот от 250
кв. м., с административен адрес – гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, за които е
образуван УПИ VІІІ, отреден за жилищно застрояване, също с площ от 250 кв. м.,
в кв. 34 по рег. план „*** и ***“ на гр. ***, ЕКАТТЕ 56784, одобрен с решение №
172, пр. № 8/17.05.2007 г. на ОбС – ***, като кадастралният план е одобрен със
Заповед РД-02-14-2115/11.12.2000 г. на МРРБ, при граници на имота : от север –
ул. „*** ***“, от юг – имот 521.1010, от запад – имот 521.1007 и от изток – ул.
„***“ и при граници на апартамента : отгоре – апартамент, отдолу – сутерен и
изба, от север – улица, от изток – улица, от юг – апартамент и от запад –
дворно място, ведно с ½ ид. ч. от поземления имот, както и ведно с
½ ид. ч. от общите части на сградата, с мазе с декларирана РЗП от 51 кв.
м. и с ½ ид. ч. от подобренията в поземления имот, както и поради
уверенията на Б., че положението им със съпруга й няма да бъде променено
приживе и ще може да обитава имота необезпокоявано, като запази правото си на
ползване върху него, тя взела решение да го прехвърли на сина си Б. За да се
предотврати бъдещо атакуване на сделката на 06.08.2009 г. двамата сключили
договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот във формата на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/***
г. на Нотариус Р. Т. рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие – Районен съд – ***, в който ищцата потвърдила, че е получила парите
по сделката, но реално тя не получила нищо и в действителност волята й не била
да продаде, съответно на сина й да
Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд
– стр. 2/9
закупи имота. Скоро
след сключване на договора синът й Б. показал истинските си намерения –
започнал да разчиства избените помещения с обяснение, че имотът си е негов и ще
прави с него каквото си иска; не подкрепил и брат си, нито полагал грижи за
него каквато била договорката им преди сделката; през месец август 2019 г. под
предлог, че може да закупи изгодно жилище от лица, които заминават за чужбина я
завел при нотариус, за да подпише декларация за отказ от правото си на ползване
върху имота, за да може да бъде ипотекиран, като при отказа й да стори това,
съпругата на сина й Б. – Я.А.Т., се ядосала и я заплашила, че ще ги изхвърли с
мъжа й на улицата. След този случай и тъй като на практика с тази сделка тя
целяла да лиши по-малкия си син В. от наследство, то с настоящата искова молба
ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че договорът е нищожен, тъй като е абсолютно
симулативен, като в случай на отхвърляне на този иск – да прогласи договора за
покупко-продажба за нищожен поради противоречието му на добрите нрави.
Претендира присъждане на разноски.
Главен иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето ЗЗД съединен за съвместно
разглеждане с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД при
условията на евентуалност.
Ответниците Б.Г.Т.
с ЕГН **********, и Я.В.Т. с ЕГН **********,***, представлявани от пълномощника
им адвокат Г.К.С., оспорват предявените срещу тях искове, като твърдят, че : не
е налице абсолютна привидност, тъй като съобразно постигнатите договорености
недвижимият имот е продаден на ответника Б.Т. при посочените в договора
условия, които са изпълнени, цената е платена и получена от продавача, поради
което имотът е придобит от него и от съпругата му в режим на съпружеска
имуществена общност; не са извършили нищо в противоречие с добрите нрави,
поради което молят съда да ги отхвърли като неоснователни. Претендират присъждане
на разноски.
Съдът като обсъди
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства намира следното :
Не е налице спор,
а и се установява от приетия като доказателство заверен препис на нотариално дело
№ ***/*** г. на Нотариус № *** – Р. *** действие – Районен съд – ***, че
ответниците са съпрузи, както и че са били такива и към 06.08.2009 г., на която
дата ищцата и ответникът Б.Т., неин син, са сключили договор във формата на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/***
г. на Нотариус Р. Т.рег. № **/ по регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие – Районен съд – ***, посредством който Р.Т. е продала на Б.Т. следния
свой придобит по наследство недвижим имот : апартамент, състоящ се от три стаи,
кухня и салон РЗП от 101,57 кв. м., находящ се на първи жилищен етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда, с избено помещение, сутерен и
Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд
– стр. 3/9
таван, застроена
върху площ от 105 км. м. в поземлен имот № 521.1009 г., с площ на целия
поземлен имот от 250 кв. м., с административен адрес – гр. ***, ул. „*** ***“ №
***, ет. ***, за които е образуван УПИ VІІІ, отреден за жилищно застрояване,
също с площ от 250 кв. м., в кв. 34 по рег. план „*** и ***“ на гр. ***, ЕКАТТЕ
56784, одобрен с решение № 172, пр. № 8/17.05.2007 г. на ОбС – Пловдив, като
кадастралният план е одобрен със Заповед РД-02-14-2115/11.12.2000 г. на МРРБ,
при граници на имота : от север – ул. „*** ***“, от юг – имот 521.1010, от
запад – имот 521.1007 и от изток – ул. „***“ и при граници на апартамента :
отгоре – апартамент, отдолу – сутерен и изба, от север – улица, от изток –
улица, от юг – апартамент и от запад – дворно място, ведно с ½ ид. ч. от
поземления имот, както и ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата, с
мазе с декларирана РЗП от 51 кв. м. и с ½ ид. ч. от подобренията в
поземления имот, като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
на същия.
Тъй като, както се
посочи в предходния абзац, към 06.08.2009 г. Б.Т. е в граждански брак с Я.А.Т.,
то в съответствие с чл. 19, ал. 3 от действащия по това време Семеен кодекс
/обн. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от
01.10.2009 г./ следва да се приеме, че гореописаният недвижим имот е придобит
от тях в режим на съпружеска имуществена общност.
Налице е, обаче,
спор относно действителността на договора за покупко-продажба с оглед на
наведените в исковата молба твърдения, че страните по него не са желаели правното
му действие и ищцата не е получила продажната цена, съответно имало е уговорка
ответникът да полага грижи за наркозависимия си брат В.Г.Т. /последното
обстоятелство е прието за безспорно установено следователно и за ненуждаещо се
от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК в открито съдебно заседание на
18.02.2020 г./
Правната уредба на
привидните сделки се съдържа в чл. 26, ал. 2 и в чл. 17 от Закона за
задълженията и договорите. Първата от посочените норми прогласява нищожността
на привидните сделки, а втората – урежда съотношението между привидна и
прикрита сделка, както и действието на привидните сделки по отношение на трети
добросъвестни лица.
Привидната сделка
е тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласието на
другата страна не се желае нейното правно действие. Привидната сделка е винаги
една и тя е винаги абсолютно симулативна.
За разлика от привидната сделка прикритата
сделка се сключва от страните с желание тя да породи целеното правно действие,
но то да не стане достояние на третите лица. При прикритата сделка е налице
относителна симулация, при която има винаги две сделки – привидна и прикрита.
Всяка от страните по договора може
да се поиска безсрочно прогласяването на нищожността му поради това, че е
симулативен, като в този случай съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест
на страната, която претендира, че сделката е привидна
е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която
Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд
– стр. 4/9
претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото
съдържание.
Според чл. 164, ал. 2 ГПК и трайната
съдебна практика за установяване на симулацията е необходимо представянето на
писмено доказателство - обратен документ, удостоверяващ действителните
отношения между договарящите, като в случай, че страната не разполага с такъв
може да бъде представен и случаен документ, изхождащ от насрещната страна, от
съдържанието на който може да се предположи, че обективираното в договора
съгласие е привидно. При наличието на документ или
изявление на противната страна пред държавен орган, които разколебават
изразената воля и пораждат съмнение за привидния характер на договора, е
допустимо пълното съдържание на отношенията между договарящите и действителната
им воля, да бъде разкрита и чрез други доказателства, включително и гласни. Основанието
за допускането на гласните доказателства във втората хипотеза на чл. 165, ал. 2 ГПК е изявление пред държавен орган от
противната страна, в което не трябва непременно да бъде направено пълно
признание за симулация, достатъчно е съдържанието му да дава основание да се
приеме, че такава е възможна.
В настоящия случай
се твърди атакуваният договор да е абсолютно симулативен, поради което в тежест
на ищцата бе да установи, че същият е привиден.
Предвид липсата на
обратен документ, съответно на начало на писмено доказателство по настоящото
дело на същата не бяха допуснати гласни доказателствени средства за
установяване на твърдяната симулация, поради което и показанията на единствения
разпитан по делото свидетел Г.Т. – съпруг на ищцата и баща и свекър съответно
на първия и на втория ответник, в частта им относно семейния бюджет и наличието
на обща каса, в която постъпват всички доходи на семейството, като недопустими
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК не ще бъдат обсъдени при постановяване на
настоящия съдебен акт.
Недоказани останаха твърденията на ищцата, че не била получила
уговорената по договора продажна цена. В разрез с тях в приетия като
доказателство заверен препис на нотариален акт, във формата на който е сключен
процесният договор, в чл. І от същия се съдържа нейно изрично изявление, че е
получила от купувача изцяло преди подписването на договора сумата от 57000 лв.,
представляваща продажна цена на имота.
Нотариалният акт е
официален документ и като такъв има
обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, но официалната
удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира върху цялото му
съдържание. Това се отнася само за тази част от нотариалния акт, която
обективира изявления на длъжностното лице за факти и обстоятелства осъществили
се пред него и които са в кръга на неговата удостоверителна компетентност.
Нотариалният акт, в който е отразено заявление на страната, че продажната цена
е заплатена има обвързваща доказателствена сила само относно факта на
направеното пред нотариуса изявление, но не и относно факта на
Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд
– стр. 5/9
плащането.
Следователно в частта, в която е направено такова удостоверяване нотариалният
акт има значението на частен свидетелстващ документ, който се ползва с
материална доказателствена сила срещу продавача поради това, че е подписан от
него. Ето защо, тъй като в настоящият случай ищцата се домогва да опровергае
съдържанието на документа относно клаузата за цената, то в нейна тежест бе да
установи, че в тази част документът е неверен.
В тази връзка по
нейно искане ответникът Б.Т. бе задължен да се яви в открито съдебно заседание,
за да отговори на въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, в изпълнение на което процесуално
задължение в открито съдебно заседание на 02.06.2020 г. той даде следните
обяснения : „При сключване на договора за покупко-продажба на имота изплатих
57000 лв. Плащането стана кеш, три дена преди сделката, вкъщи. Няма свидетели
на извършеното плащане. Аз работих в сферата на строителството, също изпълнявах
и частни обекти и по този начин спестих тези пари. Това са спестявания.“
Бе изискано и
нотариалното дело по издаване на процесния нотариален акт, от което в
съответствие с твърдението на ищцата се установява, че в него липсва декларация
изходяща от ответника Т. по действащия към този момент Закон за мерките срещу
изпирането на пари, доказваща, че сумата от 57000 лева е с произход лични
средства от спестявания. Липсата на подобна декларация, обаче, макар и
нотариусът да е бил длъжен по закон – чл. 4, ал. 7 Закон за мерките срещу
изпирането на пари /обн. ДВ, бр. 85 от 24.07.2007 г., отм. ДВ, бр. 27 от
27.03.2018 г./, да изиска такава, не рефлектира върху валидността на
нотариалното действие, съответно върху валидността на договора.
По делото са приети
като доказателства и заверени преписи на Извлечение по договор за кредит от
30.08.2019 г. и на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г.на Нотариус рег. № *** по Регистъра на
Нотариалната камара – Л.Л., с район на действие – Районен съд – ***, от които в
съответствие с твърденията на ищцата се установява, че към 06.08.2009 г. тя е
имала сключен с „Банка Пиреос България“ АД договор за кредит, по който на
04.03.2009 г. е изпаднала в просрочие, от което е излязла на 30.03.2009 г.,
след която дата е погасила задълженията си по договора за кредит, възлизащи в
пълен размер на 17 417.57 лв., на 23.04.2010 г., която дата съвпада с тази, на
която тя е продала друг свой недвижим имот, находящ се в гр. *** на третото
лице Е.Т.
Въз основа на
коментираните доказателства, обаче, не може да се направи категоричен и
обоснован извод, че плащане по договора не е извършено, т. е. те не доказват
този факт главно и пълно.
Но дори и
хипотетично да се приеме, че цената по договора в действителност не е платена,
то по делото липсват каквито и да било доказателства относно установяване на
действителните намерения на страните - в случая е от значение намерението и
уговорката за възмездност, а не изпълнението на поетите задължения, в това
число и на задължението за плащане на цената.
Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд
– стр. 6/9
Същевременно в
исковата молба са налице твърдения, които изключват наведената абсолютна
симулация – сама ищцата твърди, че взела решение да „прехвърли имота на големия
си син“ с уговорката той да полага грижи за брат си, както и с цел да запази
имота от бъдещи разпоредителни действия на по-малкия си син. Освен това ищцата
сама признава, че ответникът афиширал пред нея, че е собственик на имота и ще
прави с него каквото си иска, както и че се опитал да я накара да се откаже от
правото си на ползване върху имота, за да може да го ипотекира. Правото си на
собственост върху имота той афиширал и пред баща си – св. Г.Т., на който заявил
: „…тази къща е моя, ти нямаш власт…“
А въз основа на
горното, а също и на показанията на свидетеля Т., според които : „…явно са
успели снаха ми и синът ми да накарат съпругата ми да извърши тази сделка –
имаше редица манипулации, не й даваха да вижда внучето, разни други изпълнения
много, просто има материал за цял турски сериал.“, по-скоро може да се направи
извод, че са налице данни за извършени от ответниците манипулативни действия,
мотивирали ищцата да сключи договора за покупко-продажба.
В обобщение на
горното съдът намира, че ищцата не установи при условията на главно и пълно
доказване, че тя и ответникът Т. не са имали воля да бъдат обвързани от
сключения помежду им на 06.08.2009 г. договор за покупко-продажба, като са го
сключили само, за да създадат привидни правни последици, настъпването на
каквито не са желаели, поради което искът за прогласяването му за нищожен като
абсолютно симулативен следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради
отхвърлянето на главния иск настъпило е вътрешнопроцесуалното условия за
разглеждане на евентуалния иск за прогласяване на нищожността на договора като
накърняващ добрите нрави.
Противоречие с
добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените
нравствено етични правила на морала, които макар да са неписани и
неконкретизирани, съществуват като общи правни принципи или произтичат от тях и
намират приложение в системата на правото като цяло, обхващат и действат във
всички правни отрасли. Във всеки случай преценката дали една сделка накърнява
добрите нрави се прави конкретно, разгледана във връзка с всички събраните по
делото доказателства.
В случая се твърди процесният договор да е в дисонанс с добрите
нрави поради намерението на ищцата посредством него да „лиши“ другия си син - В.Т.,
от наследство.
Съзнателното лишаване на наследник от
имущество с цел да бъде наказан/наранен, когато това е единствената цел на
наследодателя, е морално укоримо поведение, противоречащо на общоприетите
семейни ценности. В случая, обаче, от събраните по делото доказателства не се
доказа причината за извършеното разпореждане да е била тази.
Сама ищцата в исковата молба твърди, че е
взела решение да прехвърли имота с цел „необходимостта от пари за закупуване на
наркотици във връзка с
Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд
– стр. 7/9
проблеми на …“ сина й В.„… да не доведе в бъдеще до продажба или
ипотекиране на придобит от него по наследство дял от …“ имота – обект на
договора за продажба, както и срещу поето от ответника Б.Т. задължение да
полага грижи за брат си, като тези нейни твърдения се припокриват и с
показанията на св. Т., при разпита на който не се установиха някакви други
подбуди за сключване на договора. Подобни съображения за извършване на
разпоредителното действие с процесния имот, като се вземат предвид и обстоятелствата,
които се констатират от показанията на св. Г.Т. и от приетите като доказателства
заверени преписи на Протокол от проведено на 08.12.2017 г. открито съдебно
заседание по нчнд № 7638 по описа на Районен съд – ***, ІV н. с. за 2017 г. и
на Удостоверение издадено на 02.02.2020 г. от д-р С. Л., че синът на ищцата В.е
наркозависим от 2004 г., през лятото на 2009 г. е приемал „Метадон“, към
08.12.2017 г. – датата на проведеното открито съдебно заседание но нчнд 7638/17
г., имащо за предмет искане за настаняване на сина на ищцата В.Т. на
принудително лечение в Център за психично здраве – ***, тези негови проблеми
продължават, също и не са решени към периода 02.02.2020 г. – 08.02.2020 г.,
през който В.Т. е бил на лечение с „Метадон“, настоящият състав не намира за
неморални, тъй като са продиктувани само и единствено от желанието на ищцата да
запази имота и да обезпечи обгрижването на по-малкия си син. Т. е. целта на
разпоредителното действие не е била лишаването му от наследство. Ето защо съдът
намира и че процесният договор не е сключен в противоречие с добрите нрави,
поради което и предявеният евентуален иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователно е възражението на ищцата за
прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв., тъй като същият е в много по-нисък от минималния дължимия такъв
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлизащ на 2386.96 лв., с оглед на което на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците общо сумата
от 1000 лв. разноски по производството за адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.В.Т. с ЕГН **********,***,
против Б.Г.Т. с ЕГН **********, и Я.В.Т. с ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предложение пето ЗЗД за прогласяване за нищожен като
привиден на сключения на 06.08.2009 г. договор във формата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г.
на Нотариус Р. Т.рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие – Районен съд –
Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд
– стр. 8/9
***,
посредством който Р.В.Т., в качеството й на продавач, е продала на Б.Г.Т., в
качеството му на купувач, по време на брака му с Я.В.Т. следния свой придобит
по наследство недвижим имот : апартамент, състоящ се от три стаи, кухня и салон
РЗП от 101,57 кв. м., находящ се на първи жилищен етаж от двуетажната масивна
жилищна сграда, с избено помещение, сутерен и таван, застроена върху площ от
105 км. м. в поземлен имот № 521.1009 г., с площ на целия поземлен имот от 250
кв. м., с административен адрес – гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, за които е
образуван УПИ VІІІ, отреден за жилищно застрояване, също с площ от 250 кв. м.,
в кв. 34 по рег. план „***“ на гр. ***, ЕКАТТЕ 56784, одобрен с решение № 172,
пр. № 8/17.05.2007 г. на ОбС – ***, като кадастралният план е одобрен със
Заповед РД-02-14-2115/11.12.2000 г. на МРРБ, при граници на имота : от север –
ул. „***“, от юг – имот 521.1010, от запад – имот 521.1007 и от изток – ул. „***“
и при граници на апартамента : отгоре – апартамент, отдолу – сутерен и изба, от
север – улица, от изток – улица, от юг – апартамент и от запад – дворно място,
ведно с ½ ид. ч. от поземления имот, както и ведно с ½ ид. ч. от
общите части на сградата, с мазе с декларирана РЗП от 51 кв. м. и с ½
ид. ч. от подобренията в поземления имот, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на
евентуалност от Р.В.Т.
с ЕГН **********,***, против Б.Г.Т. с ЕГН **********, и Я.В.Т. с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД за прогласяване за
нищожен - като противоречащ на добрите нрави, на сключения на 06.08.2009 г.
договор във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г. на Нотариус Р. Т.рег. № *** по регистъра
на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – ***, посредством
който Р.В.Т., в качеството й на продавач, е продала на Б.Г.Т., в качеството му
на купувач, по време на брака му с Я.В.Т. следния свой придобит по наследство
недвижим имот : апартамент, състоящ се от три стаи, кухня и салон РЗП от 101,57
кв. м., находящ се на първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда,
с избено помещение, сутерен и таван, застроена върху площ от 105 км. м. в
поземлен имот № 521.1009 г., с площ на целия поземлен имот от 250 кв. м., с
административен адрес – гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, за които е образуван
УПИ VІІІ, отреден за жилищно застрояване, също с площ от 250 кв. м., в кв. 34 по
рег. план „***“ на гр. ***, ЕКАТТЕ 56784, одобрен с решение № 172, пр. №
8/17.05.2007 г. на ОбС – ***, като кадастралният план е одобрен със Заповед
РД-02-14-2115/11.12.2000 г. на МРРБ, при граници на имота : от север – ул. „***“,
от юг – имот 521.1010, от запад – имот 521.1007 и от изток – ул. „***“ и при
граници на апартамента : отгоре – апартамент, отдолу – сутерен и изба, от север
– улица, от изток – улица, от юг
Продължение на решение по гр. д. № 2507/19 г. на ОСПд
– стр. 9/9
–
апартамент и от запад – дворно място, ведно с ½ ид. ч. от поземления
имот, както и ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата, с мазе с
декларирана РЗП от 51 кв. м. и с ½ ид. ч. от подобренията в поземления
имот, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.В.Т. с ЕГН **********,***, да
заплати общо на Б.Г.Т. с ЕГН **********, и на Я.В.Т. с ЕГН **********,***,
сумата от 1000 лева разноски по производството за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на
решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ :