към присъда по НОХД 1720 по описа на Районен съд град Монтана за 2015
година, наказателен състав.
Подсъдимият Е.Р.И. с обвинителен акт на Районна
прокуратура град Монтана е обвинен в това, че на 23.04.2015 година, около 14.30
часа в гр.Монтана, в района на Слънчевата градина намерил чужда движима вещ -
мобилен телефон марка Lenovo, модел
А536 с IMEI 8 65 6602 57 4 7150 и IMEI 86566025747143 на стойност 175.00 лв., собственост на Б.Б.А.
xxx и в продължение на една седмица до 30.04.2015 год. не съобщил за нея на
собственика, на властта и на този, който я е загубил-М. М. А. xxx -
престъпление по чл.207 ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така
предявеното обвинение и взема становище, че е доказано по несъмнен начин
авторството на деянието. Моли съда да наложи наказание глоба в размер на 300 лева предвиден в правната норма.
Подсъдимият Е.Р.И. се признава за виновен. Моли съда
да му наложи наказание в предвидения от закона минимален размер.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието
е и заключение на вещо лице по съдебно – оценителна експертиза изпълнена от
вещо Л.З.Ц..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Е.Р.И. е с постоянен адрес xxx. Осъждан е към датата на извършване на
престъплението два пъти за противозаконно отнемане на чужди движими вещи, като
са му наложени съответните пробационни мерки и веднъж за престъпление по чл.207
ал.1 от НК, като му е наложено наказание глоба в размер на 150 лева.
Св.Б.Б.А. xxx закупила
на 11.12.2014 год. мобилен апарат марка Lenovo, модел А536 и го предоставила за ползване
на сина си М. М. А., който е на 8 години. Апаратът бил ползван с абонатен номер
към Мобилтел ЕАД гр.София.
На 23.04.2015 год. след
обяд М. М. А. се обадил чрез телефона на св.А. и я уведомил, че ще посети с
приятели Слънчевата градина в гр.Монтана. Свидетелката му разрешила и около 20
минути по-късно разговаряла с него по телефона за да провери дали е в
градината.
Около 14.30 часа св.А. отново се
обадила на абонатния номер на сина си, но той не приел
разговора.
Подс.Е.Р.И. по същото време
се намирал с приятели в Слънчевата градина, където пиели бира в района на
площадката за каране на скейтборд. Там намерил мобилния апарат на св.А. и го
взел. При опитите на свидетелката да се свърже със сина си чрез апарата, той не
приемал разговора и изключил апарата.
Св. А. се свързала с
позната на сина си и я помолила да го намери в градината, след което да
разговаря с него чрез нейния телефон. Така успяла да се свърже със сина си,
който плачейки и казал, че телефона му е откраднат. Момичето, чрез което св.А.
се свързала със сина си,
и казало, че подс.И. седи в близост на пейка. А. познавала подсъдимия
и
предположила, че той може да е взел апарата. Провела разговор с него чрез
апарата на момичето, но той отрекъл да е взел апарата от сина и.
Св.И.К.М. xxx се
занимава с продажбата на мобилни апарати, като ползва за целта търговски обект,
находящ се на общинския пазар в града. Той познавал подс.И. и Н. К. И., тъй като
му били клиенти. Вечерта на 23.04.2015 год. около 21.00 часа подс. И. срещнал св.М. xxx
март и му предложил за продажба мобилен апарат марка Lenovo, модел А536 за сумата от 70 лева. М. му
казал, че не разполагал с толкова пари в себе си и му предложил да посети
обекта му на пазара на следващия ден.
На 24.04.2015 год. около
11.30
часа подс.И. посетил търговския обект на св.М. и отново му предложил
за продажба апарата Lenovo, модел
А53 6. М. му казал да остави личната си карта за да запише данните му, но подсъдимия
напуснал
обекта. Половин час по -късно същия апарат бил предложен на св.М. за закупване
от Н. К. И. от гр.Монтана за сумата от 120 лв. М. запитал И. дали е закупил
апарата от подс.И., и той потвърдил, като казал, че подсъдимия
му казал,
че апарата е негов и разполагал с гаранционна карта за него. Св.М. взел апарата
за продажба и го изложил в обекта.
На
27.04.2015 год. св.И. С. Л. xxx посетил търговския обект на св.М.,
тъй като издирвал мобилен апарат също марка Lenovo. Той забелязал апарата, предаден от Н. И.,
и поискал да провери IMEI номера
му. При проверката установил, че в апарата имало снимки на св.А., която той
познавал. Запитал св.М. за обстоятелството как е попаднал в обекта му апарата и
той му казал за действията на подс.И..
На същата дата св.М. предал
доброволно апарата на св.Л., който по-късно същия ден бил върнат на св.А.. При
връщането тя установила, че липсвали гумения протектор, СИМ-картата и карта
памет 2GB.
Според вещото лице Л.З.Ц.
стойността на мобилния апарат към дата на намирането му била 175.00 лв.
Н. К. И. не бил разпитан в производството, тъй
като починал на 01.06.2015 год.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и
писмени доказателства, посочени по-горе, а именно: самопризнанието на
подсъдимия Е.Р.И., показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, както и писмените доказателства приети в хода на
съдебното следствие.
При тази система от преки доказателства съдът приема
горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от
която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Престъплението по чл.207 от НК е едно типично двуактно
престъпление. Неговото изпълнително деяние включва два последователни и
функционално свързани акта, всеки, от които, взет отделно, не е престъпен, а
именно: едно действие, което се заключава във вземане на загубена от другиго и
намерена впоследствие от дееца чужда движима вещ, и едно продължено след това
бездействие, което се заключава в несъобщаване за намерената вещ в срок една
седмица на собственика, на властта, или на лицето, което я е загубило.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен
резултат е отрицателен по своето съдържание и се свежда до това, че нито
собственикът, нито властта, нито лицето, което е загубило вещта, научават седем
дни след нейното намиране къде е тя.
От така изложеното по–горе и във връзка с установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия
Е. Р. Т.
е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.207 ал.1 НК, а именно на 23.04.2015 година, около 14.30 часа в
гр.Монтана, в района на Слънчевата градина намерил чужда движима вещ - мобилен
телефон марка Lenovo,
модел А536 с IMEI 8 65 6602 57 4 7150 и IMEI 86566025747143 на стойност 175.00 лв., собственост на Б.Б.А.
xxx и в продължение на една седмица до 30.04.2015 год. не съобщил за нея на
собственика, на властта и на този, който я е загубил-М. М. А. xxx.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на
вина пряк умисъл. Следва да се подчертае, че субективната страна на
престъплението не се определя само от мотива или целта на дееца, а от
съдържанието на умисъла.
При тази система от преки
доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана
по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият
е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на
деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно
съзнание, адекватен и подреден.
От
обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимия са
съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъплението, по
което е обвинен.
Налице
е проявление на обективните признаците на състава. Изпълнителното деяние се е
проявило чрез бездействието на подсъдимия.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното
наказание на подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия Е. Р. И. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в
предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства – признанието на вината. Щетите от
деянието са възстановени, но не и от подсъдимия.
Отегчаващи
вината обстоятелства – предишни осъждания.
При
определяне на наказанието съдът счете, че са налице отегчаващи вината
обстоятелства и определи наказанието при към горния предвиден в правната норма
размер, а именно 200.00 лева ГЛОБА в полза на Държавата.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът,
счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите
граждани.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК направените по водене на делото разноски от досъдебното производство следва
да се заплатят от подсъдимия Е.Р.И. xxx в размер на 30.00 лева, както и 10 лева
деловодни разноски /дневни/ за вещо лице и по 5.00 лева държавна такса в случай
на всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Монтана.
Няма приложени по делото веществени
доказателства.
По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: