Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико
Търново, 4.12.2020 година
Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на 5.11.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Радева
при секретаря Д. Бабекова
, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№606 по описа за
Иск с
правно основание чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД .
Ищецът
Т.Д.Г. твърди, че с влязло в сила определение от 5.02.2020 година по НОХД
№195/2020 г. по описа на ВТРС е одобрено
споразумение, с което на С.С.Л. е наложено наказание
"пробация" със съответните пробационни мерки и наказание глоба , след
като е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 131,ал.2,т.4, вр. с чл.130,ал.2, чл.36,чл.55,
ал.1т.2, б."б" пр.1 от НК. В резултат на деянието на ищеца била
причинена лека телесна повреда при изпълнение на службата му, довела до болка и страдание без разстройство
на здравето. Излага, че около 20 дни чувствал дискомфорт в дясната си ръка, изпълнявал трудно
служебните си задължения. Сочи , че
изпитвал болки, особено през нощта. Затруднен бил и при извършване на
ежедневните си дейности в домакинството. Изтъква, че се почувствал унижен като служител на реда
с оглед демонстративното неспазване на законовите правила и норми от страна на
ответника.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2500 лева ,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и
страдания- пряка и непосредствена последица от виновно извършеното деяние,
както и за унижаване на честта и достойнството му като служител на МВР.
Претендира законна лихва върху главницата от увреждането до окончателното
изплащане и разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.В.
от ВТАК поддържа исковата претенция.
Ответникът С.С.Л. в писмен отговор на исковата молба заявява
неоснователност на иска. Заявява, че ищецът не е спазил правилата за
безопасност и сам се е поставил в критичната ситуация да бъде ударен в опасната
зона на спиране на мотоциклета. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Б.
поддържа изложеното становище. Моли съда да постанови решение, с което при
определяне на справедливия размер на обезщетение на ищеца да го намали с 80%
поради съпричиняване.
След като
се запозна със становището на страните и събраните по делото доказателства
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното НОХД № 195/2020 г. на ВТРС се установява, че с протоколно определение от
5.02.2020 г. е одобрено споразумение
по реда на чл. 382,ал.7 от НПК , по силата на което подсъдимият С.С.Л. е
признат за виновен за това, че на 25.01.2020 г. в гр. Велико Търново при
управление на мотоциклет „КТМ" с идентификационен № VBKEXJ43X2M345767 причинил лека телесна повреда на полицейски орган
- Т.Д.Г. - полицейски инспектор VI степен в група „Организация на движението, пътен контрол
и превантивна дейност", Сектор „Пътна полиция", Отдел „Охранителна
полиция" при ОДМВР - Велико Търново при изпълнение на службата му,
изразяваща се в повърхностна травма на китката и дланта, довело до болка и
страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2, чл.36, чл.55, ал.1,
т.2, б.„б", пр.1 от НК му е наложено наказание пробация с описаните в споразумението пробационни мерки; за това, че на 25.01.2020
г. в гр. Велико Търново, ул. „България" пред №41 противозаконно пречил на орган
на властта - служителите на Сектор
„Пътна полиция" в ОДМВР В. Търново С.В.С. -
младши автоконтрольор и Т.Д.Г. - полицейски
инспектор да изпълнят задълженията си по в чл. 165, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1,
т. 1 от ЗДвП - да спират пътните превозни средства и проверяват
документите за самоличност и свидетелство за управление на МПС и
документи, свързани с управляваното ППС за контролиране спазването
на правилата за движение от всички участници в движението и
техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни
средства, като при управление на мотоциклет марка „КТМ" с
идентификационен № VBKEXJ43X2M345767 не спрял на последователно
подадените му сигнали със „стоп-палка" по образец на МВР от С.В.С. и Т.Д.Г.,
а демонстративно
продължил движението си, поради което и на основание чл.270, ал.1, чл.36,
чл.54, чл.57, ал.1 НК е наложено глоба в размер на 500 лв. и за това, че на 25.01.2020 г. в
гр. Велико Търново, по ул. „България" в
посока към ул. „Краков",
управлявал моторно превозно средство
мотоциклет «КТМ» с идентификационен номер VBKEXJ43X2M345767,
което не е регистрирано по надлежния ред, поради което и на основание чл.345,
ал.2 вр. ал.1, чл.36, чл.54 и чл.57, ал.1 НК е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. На основание чл.381, ал.8 от НПК и чл.23, ал.1
от НК е наложено едно общо най-тежко
наказание измежду
определените за отделните престъпления, а именно - пробация с описаните в споразумението пробационни мерки. Определението, с което съдът е одобрил споразумението има
значението на влязла в сила присъда, която по силата на чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно
това дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца. Приети
като доказателства са документи издадени от медицински органи, видно от които
ищецът е бил насочен на 25.01.2020 г. от
лекар в СО при МОБАЛ "Д-р
Ст.Черкезов" за рентенография на гривнена става и длан след преглед и оплаквания за ограничени и
болезнени движения в дясна гривнена става и изтръпване на пръстите и оток на дясна длан. Установено е, че няма
счупване. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, при която вещото
лице дава заключение относно причинената лека телесна повреда на ищеца в
резултат на удара с кормилото на мотоциклет. Според вещото лице пострадалият е
имал силни болки в първите дни, след което са намалели.Имал е ограничени и
болезнени движения и затруднен захват.
Оздравителният период е продължил около 20-25 дни, като за този период болките
и отокът са изчезнали почти напълно.В съдебно заседание вещото лице поддържа
изцяло изготвеното заключение. По делото
са събрани и гласни доказателства. Св.Г.-съдебен
лекар по професия излага, че срещнал
ищеца на входа на полицейското управление, при което той го помолил да му
погледне ръката. Тя била подута и почервеняла и свидетелят го посъветвал да си
направи снимка. След време ищецът му казал, че известно време го е боляло, но
му е минало. Срещата им била към края на
януари. Св.В. е колега на ищеца. Той и
ищецът били дежурен автопатрул и извършвали контрол на движението по
ул."България". Видели мотоциклета , той подал сигнал със стоп -палка,
но мотоциклетистът на спрял. В този момент видял, че колегата му също подал
сигнал на мотоциклета да спре, но мотоциклетистът се опитал да заобиколи и
него, ударил го, опитал се да избяга, но
се блъснал в крайпътния бордюр и паднал. Ищецът бил прегледан в Спешно
отделение, назначили му снимка . Ищецът имал болки в ръката, имал оток и за известен
период от време тези болки продължили. Св. Е. е баба на ответника. Тя твърди, че внукът и бил много стресиран от
случая, когато говорел заеквал, получил болки в стомаха.
При така
установената фактическа обстановка съдът счита, че се доказа по безспорен начин
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД- деяние,
противоправност на деянието, вина, причинна връзка между тях и вреди, настъпили
за пострадалия ищец. Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, поради което същата се
ползва със сила на присъдено нещо относно всички елементи на престъпния състав-
конкретно относно престъплението по чл.
131, ал.2,т. 4, вр. с чл.130,ал.2 от НК. Безспорно е доказано, че с деянието си
ответникът е причинил на ищеца
повърхностна травма на китката и дланта, довела до болка и страдание без
разстройство на здравето. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от виновно извършеното противоправно деяние от
ответника. Тези неимуществени вреди подлежат на обезвреда , като дължимото
обезщетение за това се определя по справедливост съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Трайната съдебна практика установена в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290
от ГПК / напр. Решение № 214/11.10.2017 г. по гр.д.№ 171/2017 г. на четвърто
г.о на ВКС, Решение № 61/27.03.2018 г. по гр.д.№ 3291/2017 г. на трето г.о на
ВКС и др. / указва, че понятието
справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание
при определяне на размера, след като обуславят вредите. Трябва да се посочват
конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените
вреди. В раздел втори на ППВС № 4/68 г.
на съдилищата е указано при определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт да съобразяват
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване наа здравословното състояние, причинените
морални страдания и пр. Не без значение е
и възрастта на пострадалия, както и болките и страданията, които евентуално ще
търпи за в бъдеще. В конкретния случай пострадалото
лице е млад човек, който е получил телесната увреда по време на изпълнение на
службата си като мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД
на МВР В.Търново. От нанесения с
кормилото на мотоциклета удар ищецът е получил травма на дясната китка и дланта,
които според заключението на вещото лице са довели до болки и страдания- силни през първите дни с постепенно
отшумяване при период на възстановяване около 20-25 дни. Доказа се от
показанията на разпитаните свидетели Г. и В. , че ръката на ищеца е била
посиняла и отекла. Същият е изпитвал болки известен период от време и не е
можел пълноценно да изпълнява служебните си задължения поради затруднения
захват на ръката. Показанията им съдът
кредитира като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, за разлика от показанията на бабата на ответника,
които не са релевантни към предмета на спора, доколкото ответникът не е
пострадал , а е извършител на вредоносното деяние. При определяне на размера на
обезщетението съдът взема предвид тези обективни критерии относно претърпяната
физическа травма. Следва да се вземат предвид и моралните страдания на ищеца ,
които той е претърпял от деянието поради
това, че то е извършено по време на изпълнение на служебните му задължения като
служител на реда, призван да следи, да осигурява и да защитава общественото
спокойствие и ред. В този аспект съдът напълно споделя тезата на ищеца относно
уронения му авторитет и достойноство именно като полицейски служител при
доказано демонстративно неподчинение от ответника на установените законови
правила. Имайки предвид изложеното съдът счита, че справедливият размер на
обезщетение, който би овъзмездил ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди възлиза на 1500 лева, който следва
да се заплати от ответника. До този
размер иска следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 2500
лева, именно за 1000 лева следва да се отхвърли, като неоснователен. Върху
уважения размер на иска следва да се присъди и законна лихва, считано от увредата
до окончателното изплащане. Що се отнася
до направеното възражение от ответника за съпричиняване, респективно искането
за намаляване на присъденото обезщетение с 80% съдът намира същото за неоснователно
и недоказано. Твърденията на ответника относно принос на ищеца за настъпилите
вредоносни последици изразяващ се в това, че той сам се е поставил в опасна
близост, протягайки дясна ръка към движещия се на мощния си спортен мотоциклет
ответник са меко казани, фрапантни. Ответникът очевидно не отчита факта, че
ищецът е изпълнявал служебните си задължения по извършване контрол на
движението по пътищата, подавайки му сигнал със "стоп палка" при
това, след като водачът е пренебрегнал първия
подаден от св. В. такъв сигнал. Да се черпят права от собственото
неправомерно поведение, каквото е това на ответника, включително, което е
осъществило и състав на престъпления, за което е наказан с влязъл в сила
съдебен акт, е недопустимо и подобно поведение не бива и не може да бъде
толерирано от никого, включително от настоящия състав на съда. Неуспешен е и
опита да се установява форма на вина , различна от приетата в наказателното
производство, като се твърди, че деянието е извършено непредпазливо, а не
умишлено. По изложените съображения ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 1500 лева главница, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на деянието, извършено на 25.01.2020 година, ведно със законна
лихва върху главницата от 25.01.2020 г. до окончателното изплащане. За разликата до пълния претендиран размер от
2500 лева именно за 1000 лева иска , като неоснователен следва да се
отхвърли.
При този изход на
делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски съобразно уважената част от иска , възлизащи на
330 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Ответникът следва да заплати ДТ върху уважения иск в размер на 60 лева в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист на основание чл.
78,ал.6 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.С.Л. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Г. с
ЕГН ********** *** сумата от 1500 / хиляда и петстотин/лева главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
деяние, извършено на 25.01.2020 година , ведно със законната лихва върху главницата
от датата на увреждането- 25.01.2020 година до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1000 / хиляда/ лева до пълния претендиран размер
от 2500 / две хиляди и петстотин/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.Л. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Г. с
ЕГН ********** *** сумата от 330 / триста
и тридесет/ лева направени по
делото разноски, съобразно уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА С.С.Л. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 60 / шестдесет/ лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВТРС, представляваща държавна такса
върху уважения размер на иска ведно с 5 /пет/ лева такса при служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд
Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: