М О Т И В И
по н.а.х.д. №692/2019 г. по описа на ВрРС, НО, 1–ви
нак състав
Производството
е по реда на чл.375–379 НПК, вр. чл.78а НК.
Образувано е въз основа на постановление на ВрРП, с
което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на обвиняемата М.Н.И., ЕГН:**********, за
престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК, а именно за това, че за времето от 22.05.2018 г. до 30.05.2018 г., в гр. В.,
при условията на продължавано престъпление, пред сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР В., съзнателно се е ползвала от неистински частни документи, като от нея
за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, както
следва:
- На 22.05.2018 г.,
в гр. В., пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР В., съзнателно се е ползвала от
неистински частен документ - договор *** от
18.05.2018 г., като от нея за самото му съставяне, не може да се търси
наказателна отговорност;
- На 30.05.2018 г., в гр. В., пред сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР В., съзнателно се е ползвала от неистински частен документ - договор *** от 18.05.2018 г., като от нея
за самото му съставяне, не може да се търси наказателна отговорност.
В
съдебно заседание, представителят на В.районна прокуратура не се явява.
Защитникът
на обвиняемата – адв. М. Л. – ВрАК, пледира за определянето на наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, аргументирайки наличието на
множество такива.
Обвиняемата
И. се придържа към тезата на защитника си, и в последната си дума моли за
справедливост.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, съдът намира за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемата М.Н.И. е родена на *** г. в гр. О., с адрес ***,
българка, българска гражданка, разведена, работи като земеделски производител,
с ЕГН:**********. Същата не е осъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
На 18.05.2018 г., от пазара на разклона между
с. Б.и с. С., И. закупила от непознато за нея лице товарен автомобил
„Фолксваген ЛТ35“ с ***за
сумата от 800 евро. Непознатото лице дало на И. документите на превозното
средство, а именно австрийски регистрационни документи ******1 с №*** и ******2 с №***, както и договор ***. В последния с латински букви било написано град ***в Р.А.с пощенски код 4713, име
на чужд гражданин R.В., както и че И. е закупила от чуждия гражданин описания
товарен автомобил на 18.05.2018 г.
На 22.05.2018 г., в град В., в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР В., със Заявление №1809677011072, И. поискала „транзитна
регистрация“ за товарен автомобил „Фолксваген ЛТ35“ c ***. Тя
представила документите на превозното средство, а именно: регистрационни документи
******1 с №*** и ******2 с №***, както и договор *** от 18.05.2018 г., които след проверка и сверка й били
върнати обратно, а на автомобила били издадени табели с №095М150.
На 30.05.2018 г., в град В., в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР В., И. подала Заявление №1809670011565 за първоначална
регистрация на товарен автомобил
„Фолксваген ЛТ35“ с ***,
ведно с приложени към него регистрационни документи ******1 с №*** и ******2 с №***, както и договора *** от 18.05.2018 г. При прегледа на документите възникнало
съмнение за тяхна истинност, поради което същите били предадени от И. на
органите на реда с протокол за доброволно предаване.
В писмо, изпратено от ДМОС, е посочено, че
товарния автомобил „Фолксваген ЛТ35“ с ***е бил регистриран в Р.А.с peг. табели *** на името на И.Д.от гр. О., който е извършил
регистрацията с цел износ на автомобила за периода 08.05.2018-10.05.2018 г. В
хода на разследването се установило също, че за времето от 01.01.2018 г. до
28.08.2018 г., И. не е напускала Р Б..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на И. Д., М. М., Т. Г., К. К., В. М.
и А. Д., протокол за доброволно предаване от 20.06.2018 г., заявление №180967011565, заявление №1809677011072, договор *** от 18.05.2018 г., разрешение за временно движение,
съдебно почеркова и техническа експертиза, справка съдимост, характеристика и др.
приложени по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на св. И. Д.,
М. М., Т. Г., К. К., В. М. и А. Д., от които се установява, че на инкриминираните дати обвиняемата е представила пред
ОДМВР В., сектор ПП В. договор *** от 18.05.2018 г. веднъж във връзка с искане за „транзитна
регистрация“ за товарен автомобил „Фолксваген ЛТ35“ c ***и
след това с искане за първоначална регистрация на същия. От гласната
доказателствена маса и приложените по делото писмени доказателства се
установява също, че товарния автомобил „Фолксваген ЛТ35“ с ***е бил регистриран в Р.А.с peг. табели *** на името на И.Д.от
гр. О., който е извършил регистрацията с цел износ на автомобила за периода
08.05.2018-10.05.2018 г., както и че за времето от 01.01.2018 г. до 28.08.2018
г. И. не е напускала Р Б.. Съдът кредитира коментираната доказателствена маса,
като счита, че същата е обективна, безпристрастна и не съдържаща съществени
противоречия по отношение на релевантните за доказване факти.
Съдът се отнесе с доверие към заключението на съдебно почерковата експертиза, от което се установява,
че ръкописния текст в *** от
18.05.2018 г. не е изпълнен от обвиняемата И.. Подписът, че подписът положен за
„***“ в не е
изпълнен от И., а подписът, положен за „***”, е изпълнен от И..
Съдът
кредитира и необсъдените по-горе, но приобщени по делото доказателства, като
приема същите за кореспондиращи си в възприетата в обвинението теза. Доколкото,
обаче, релевантните факти, установяващи се от тях са непротиворечащи си, съдът намира
по-прецизното обсъждане на доказателствата за ненужно.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената от доказателствения материал по делото фактическа обстановка
съдът прие, че с деянието си обвиняемата И. е осъществила състава на
престъплението чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК.
От
обективна страна, от доказателствата по делото се
установява, че за времето от
22.05.2018 г. до 30.05.2018 г., в гр. В., при условията на продължавано
престъпление, пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР В., И. съзнателно се е
ползвала от неистински частен документ, като от нея за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, както следва:
- На 22.05.2018 г.,
в гр. В., пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР В., съзнателно се е ползвала от
неистински частен документ - договор *** от
18.05.2018 г., като от нея за самото му съставяне, не може да се търси
наказателна отговорност;
- На 30.05.2018 г., в гр. В., пред сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР В., съзнателно се е ползвала от неистински частен документ - договор *** от 18.05.2018 г., като от нея
за самото му съставяне, не може да се търси наказателна отговорност.
От субективна страна обвиняемата е извършила
деянието при форма на вина пряк умисъл. Същата съзнавала, че използвания от нея
документ е неистински и е знаела как се е снабдила с него и с автомобила. При това съдът
достига до извод, че И. е предвиждала
общественоопасните последици от деятелността си /че нарушава обществените
отношения свързани с документооборота/, като едновременно с това е искала именно
тяхното настъпване.
Ето защо съдът призна обвиняемата И. за виновна по повдигнатото й
обвинение за извършено по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съдът намира, че
са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемата от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК: за
извършеното от обвиняемата престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години, обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ
характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава
ХХVІІІ от част V на НК, от деянието няма настъпили съставомерни имуществени
вреди.
При определяне размера на глобата,
първоинстанционният съд отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство признаването
на вината от страна на обвиняемата, прецизното й процесуално поведение, добрите
й характеристични данни. Не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства.
При това, при съобразяване на принципа за справедливост на наказанието и
съответност на същото на извършеното престъпление, съобразно правилата на чл.54 НК, съдът реши, че най-справедливо и способстващо за постигането на целите на
кумулативно предвидените в закона генерална и лична превенция е определянето на
глоба в минималния предвиден в закона размер, а именно в размер на 1000,00 лв.,
която да се заплати в полза на Държавата.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови приобщените по делото веществени
доказателства, а именно 1 брой разрешение за временно движение, находящо се на
л.22 от ДП, 1 брой СД, намиращ се на л.61 от ДП и 2 броя документ за МПС от А.,
находящи се на л.123 от ДП, да останат на съхранение по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди
обвиняемата И., да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК, в полза на Държавата,
по сметка на ОДМВР В., сума в размер на 496,92 ЛВ /четиристотин деветдесет и
шест лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени в хода на ДП
разноски.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: