РЕШЕНИЕ
№ 2812
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330116112 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Севтополис Сервиз“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Ген. Скобелев“ №
17 против „Строй Инвест Груп 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Сливница“ № 6А, ет. 5, ап. 9, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнала договореност за
ремонт на строителна техника, собственост на ответника. Във връзка с извършения
ремонт на техниката, а именно: хидравличен център, ремонт на кардан - тръба,
изработка на нова карданна връзка, подменени масла, консумативи, транспорт, труд и
др., била издадена фактура № ***** от 04.01.2021 г. на стойност 3088,80 лева.
Обслужването на машината било прието със Сервизен протокол № ** от 03.01.2021 г.,
в който било записано, че машината е годна за експлоатация и няма забележки. Нямало
и направена рекламация от страна на ответното дружество.
В издадената фактура било отразено, че падежът за плащането й е на
05.01.2021 г. Същата била изпратена както по електронната поща на ответното
дружество, така и по пощата с обратна разписка. Обратната разписка била получена в
пощата в гр. К. на 21.06.2021 г. Твърди се, че въпреки повторно изпращане на
1
фактурата плащане от ответника не е извършено. Издадената фактура била отразена от
ищеца в дневника за продажби за м.януари 2021 г., била включена и в справка -
декларация по ЗДДС и начисленият данък /ДДС/ бил платен от ищеца.
На 01.07.2021 г. била изпратена покана за плащане до ответника, получена от
него на 05.07.2021 г., въпреки това, плащане не постъпило. За периода на забава
ответникът дължал лихва за забава в размер на 173,32 лева, считано от дата на падежа
06.01.2021 г. до 26.07.2021 г.
Поради липсата на доброволно плащане, по искане на ищеца била издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12563/2021 г. по описа на ПдРС,
VII гр. с., срещу която ответното дружество подало възражение, което обусловило
правния интерес на ищцата от предявяване на настоящата установителна претенция в
срока по чл. 415 ГПК. Предвид изложеното се иска претенцията да се уважи, като бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3088,80 лв., по фактура № ***** от 04.01.2021 г.; 173,32 лева - лихва за
забава за периода 06.01.2021 г. до 26.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда - 28.07.2021 г. до окончателното й погасяване.
Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с която счита предявените искове за неоснователни.
Твърди се, че в началото на месец декември 2020 г. от ищеца е извършен
ремонт на заден мост на телескопичен товарач ***, за което ответника заплатил сумата
от 3084,60 лева с ДДС. Ремонтът бил извършен в база на дружеството ищец, находяща
се в с. Г. Д.. След ремонта товарачът бил откаран на обект на ответника в планина Р..
Твърди се, че въпреки ремонта се появил същият дефект, поради което ищецът се е
съгласил да извърши повторен ремонт без възнаграждение, като се съгласил, че
първоначалният ремонт бил некачествен. Повторният ремонт бил извършен на място и
също се оказал некачествен. Твърди се, че въпреки уговорката, която страните имали, а
именно, че за втория и третия ремонт не се дължи възнаграждение, ищецът начислил
такова - за части и труд. Издадената фактура не била осчетоводена като разход от
ответника тъй като страните нямали уговорка за възнаграждение за втория и третия
ремонт. Уговорката била ищецът да отстрани недостатъците с първия ремонт, който
бил заплатен от ответника. След третия ремонт ответникът направил консултация с
монтьори, които посочили, че нито били сменяни части, нито пък била извършена
качествена услуга.
Твърди се, че със съдържанието на посочената фактура ответника се запознал
едва с получаване на исковата молба. Оспорва, че на 03.01.2021 г. е извършван ремонт
на заден мост в с. Г. Д., както и да са вложени описаните в сервизния протокол и
фактура части, консумативи и масло, положен труд и изминаването на 1000 км. Твърди
2
се, че ответникът е възложил ремонт, който е заплатил, а след това ищецът е
отстранявал недостатъците по ремонта, за които се съгласил, че не му се дължи
възнаграждение. Твърди, че поканата за доброволно плащане и двете известия за
доставяне не са му известни, както и че служител с име А. Д. няма. По изложените
съображения моли за отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 17.02.2022 г.,
ответникът, чрез пълномощника си адв. Г., не оспорва твърдението на ищеца, че е
извършен ремонт през месец декември в с. Г. Д. и този ремонт е описан в сервизния
протокол, който не е подписан от представител на ответното дружество, като твърди,
че ремонтът е предплатен с фактура № ** от 02.12.2020 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 12563/2021 г. по описа на ПдРС, VІІ гр. с., в
полза на ищеца е издадена Заповед № 6872 от 29.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: главница в размер на 3088,80 лева,
представляваща възнаграждение за извършен ремонт на техника на длъжника,
включващ ремонт на хидравличен цилиндър, ремонт на кардан – тръба, изработка на
нова карданна връзка, подемни масла, консумативи, транспорт и труд, за което е
издадена Фактура № *****/04.01.2021 г., сумата от 173,32 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода 06.01.2021 г. – 26.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 28.07.2021 г. до
окончателното погасяване и разноски.
По делото са приети като писмени доказателства: Фактура № ***** от
04.01.2021 г., с падеж: 05.01.2021 г., на стойност 3088.80 лв. с ДДС; Сервизен протокол
№ *** от 03.01.2021 г.; Покана за доброволно изпълнение от 01.07.2021 г.; Справка
издадени документи за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г.; Известие за доставяне,
адресирано до ответното дружество; Фактура № ***** от 02.12.2020 г., с падеж:
02.12.2020 г., на стойност 3084,60 лв. с ДДС.
В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК /протокол от о.с.з., проведено на
07.04.2022 г./ – ***** на ищцовото дружество С.К. заяви, че, фактура № ** е за
авансово плащане по първоначалната диагностика, която била извършена на
машината. Единствено и само за частите, които са към счупения диференциал. В
процеса на ремонт се установяват други дефекти, за които получил устно нареждане от
техен представител – на „Строй Инвест Груп“ да извърши ремонтите. Във втората
фактура, за разлика от първата, там няма труд положен, не е фактуриран труд. Това е
авансово плащане само за част от частите.
В хода на настоящото производство ответникът ангажира и гласни
доказателства посредством показанията на св. М. Д. Д. /протокол от съдебно заседание,
3
проведено на 07.04.2022 г./. От показанията на св. Д., се установява, че през 2020
година е работил в „Строй Инвест Груп 2“ ЕООД като ръководител транспорт.
Фирмата е използвала товарач **** в участък село В. за зимно поддържане. Неговата
работа е да товарят материали за поддържане на пътищата. В края на 2020 година,
началото на месец декември, се счупил задният диференциал на съответната машина,
на ***-то. Във връзка с ремонта, края на месец декември – началото на януари,
управителят на фирмата му изпратил една проформа фактура, съответно с оферта, за
извършване на ремонт на стойност, около 2500 лева, като му казал да провери из други
сервизи, из интернет, реално дали това нещо струва толкова или не струва. Извършил
възложената му проверка и потвърдил, че тази сума е приемлива за този ремонт.
Сумата е платена. Като изпратили машината, колега му казал, че трябва да се плати,
защото сумата е голяма и човекът иска авансово плащане по проформа фактурата
преди да започне реално ремонтът. Ремонтът се извършил в село до К.. Товарачът бил
закаран дотам с техен транспорт, с лодката. Върнал се пак с техен транспорт, пак с
лодката до участък В.. Присъствал когато машината била свалена от лодката. Със
слизане от лодката, докато я вкарвали в гаража, там където й е мястото, пак притропал
същият проблем с диференциала. Това било на стотина метра от лодката. Обадил се на
К. и му казал, че реално същият проблем пак го има и съответно той се свързал с
човека. След 2 или след 3 дни, дошъл човек да го оправя на място. Машината имала
абсолютно същият проблем, който имала и преди това. Машината била ремонтирана 2
или три дни на място във В., не са я карали пак в К.. В К. машината била доста време.
През това време наели друга машина, за която плащали наем, за да могат да си вършат
работата. Един път е идвал човек, свалял е някаква част, после пак се е връщал за
гайки, за такива неща. Това е същата фирма, която е правила ремонта, защото техният
шофьор казал, че е същото момче, при което е закарал машината. През 2021 година е
работил във фирмата. След ремонта във В. са ползвали машината, след втория ремонт
де факто, който се направил там на място. След като бил направен втория ремонт,
машината работела, но след първия – на 100 метра от лодката се счупила. Знае защо се
е счупила, защото колегата не е стегнал пинила както трябва и не са го направили
както трябва. Фирма, която извършва такива неща, трябва да дава някаква гаранция.
Проблемът на товарача е един и същ, и вторият ремонт е за същото нещо, за което
машината била закарана в К.. От същата фирма е правен ремонтът. Проформа
фактурата съдържала оферта за ремонт на диференциал на ***– 2500 лева.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице е установило, че процесната данъчна фактура № ** от 04.01.2021 г., с
основание на сделката отремонтиране на строителна техника, издадена на „Строй
Инвест Груп 2“ ЕООД от „Севтополис Сервиз“ ЕООД, с данъчна основа 2574 лв. и 20%
ДДС в размер на 514,80 лв. или обща стойност на фактурата 3088,80 лв., не е отразена
по счетоводни сметки, дневници и регистри при ответника като задължение към
4
ищеца. Сумите по процесната данъчна фактура не са включени в месечния дневник за
покупки на ответника за периода 01.01.2021 г. – 31.01.2021 г., не са включени в
месечните дневници за покупки и за следващите месечни периоди до м. 12.2021 г. вкл.
Сумата на ДДС по процесната фактура не участва в разчета с бюджета по Справка
декларацията по ЗДДС за м. 01.2021 г. и за следващите месечни периоди до м. 12.2021
г. вкл. отчетени в ТД на НАП – П. с Протоколи за приемане на декларации и дневници
по ЗДДС, за което са получени Уведомления от ТД на НАП – П.. Ответното дружество
не е ползвало данъчен кредит по процесната фактура. Размерът на лихвата за забава
върху претендираната сума по фактурата 3088,80 лв. за периода 06.01.2021 г. до
завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК в РС – Пловдив – 28.07.2021 г. /т.е. до
26.07.2021 г. вкл./, изчислен съгласно ПМС 426 от 18.12.2014 г. и във връзка с чл. 86
ЗЗД, по основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта е изчислен в размер на сумата
от 174,18 лв.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Доколкото срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12563/2021 г. по описа на ПдРС, VІІ гр. с. е постъпило възражение в
законоустановения срок по чл. 414 ГПК и след указания, ищецът в срока по чл. 415, ал.
1 ГПК е предявил настоящия установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, то и същият е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че: през месец декември е
извършен ремонтът, описан в сервизен протокол от 03.01.2021 г. /вж. протоколно
определение на съда, четено в о.с.з., проведено на 17.02.2022 г./.
Съдът приема това обстоятелство за доказано, включително като го съпостави
с приобщените по делото доказателства.
От изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и приетите
по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи, че между страните е
съществувало неформално материално правоотношение /с характеристиките на
договор за изработка/, по силата на което ищецът като изпълнител се е задължил да
извърши ремонт на телескопичен товарач ***, модел **** , собственост на ответника.
Между страните няма спор, че ищецът е извършил ремонт на машина на
ответника – телескопичен товарач ***, модел **** през месец декември 2020 г., за
което е съставен сервизен протокол от 03.01.2021 г. /което обстоятелство е отделено за
безспорно/. Не се спори и, че ответникът е заплатил сумата от 3084,60 лв. с ДДС по
фактура № ** от 02.12.2020 г. В процесната фактура № ** от 04.01.2021 г. са вписани
като дължими „ремонт на хидравличен цилиндър, ремонт кардан – тръба, изработка на
5
нова карданна връзка, кардан регулируем, хидравлично масло VG46, редукторно масло
80W90, транспорт, отстъпка от транспорт, консумативи, труд“ на обща стойност
3088,80 лв. с ДДС, с посочено основание на сделката, процесният сервизен протокол от
03.01.2021 г., който сервизен протокол е издаден във връзка с извършения през месец
декември 2020 г. ремонт на машината на ответника.
Спорът по настоящото дело се свежда до размера на дължимото се на ищеца
възнаграждение за извършения ремонт на машината.
Установи се, че за процесния ремонт на машина телескопичен товарач ***,
модел **** са издадени две фактури – фактура № ** от 02.12.2020 г. на стойност
3084,60 лв. с ДДС – заплатена от ответника, което обстоятелство се потвърждава и от
устните обяснения дадени от управителя на ищцовото дружество пред съда и фактура
№ ** от 04.01.2021 г. на стойност 3088,80 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че фактура № **
от 02.12.2020 г., е издадена за закупуване на резервни части за процесната машина, а
фактура № ** от 04.01.2021 г., е издадена във връзка с извършения ремонт на
машината, като са посочени единичните цени по пера, включен е труд и транспорт.
Ответникът твърди, че е уговорена една-единствена обща цена за извършване на
ремонта, която той е заплатил през месец декември 2020 г. Налице е спор между
страните във връзка с дължимото се на ищеца възнаграждение за извършения ремонт,
като при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че не се установяват постигнатите между страните уговорки досежно
точната стойност на уговорената работа нито пък как е формирана същата, т.е. ищецът
не е ангажирал доказателства за съществен елемент от фактическия състав на
правоотношението между страните, а именно за размера на дължимото му се
възнаграждение за ремонт на процесната машина, както и как е уговорено същото.
Ето защо и доколкото по делото, не бяха ангажирани доказателства за
конкретните уговорки между страните, досежно дължимото се на ищеца
възнаграждение, както и как е формирано същото, то и съдът приема, че липсата на
тази предпоставка от фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията –
стойността на уговореното възнаграждение за извършената работа, води до
неоснователност на предявения иск, като приемането или неприемането на
извършената работа, в случая е ирелевантно за изхода на спора.
Следва да се посочи и, че съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащите факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало.
6
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът не успя да проведе пълно и
главно доказване на претенцията си, съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
като предявеният иск като недоказан както по основание, така и по размер, следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Предвид акцесорния си характер, неоснователно се явява и искането за
присъждане на обезщетение за забава в размер на 173,32 лв. за периода 06.01.2021 г. –
26.07.2021 г. и законна лихва върху главницата от 3088,80 лв., считано от датата на
завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в
полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът претендира разноски в
размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат
в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Севтополис Сервиз“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Ген. Скобелев“ № 17 против
„Строй Инвест Груп 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Сливница“ № 6А, ет. 5, ап. 9, установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че „Строй Инвест Груп 2“
ЕООД, ЕИК ********* дължи на „Севтополис Сервиз“ ЕООД, ЕИК *********,
главница в размер на 3088,80 лева, представляваща възнаграждение за извършен
ремонт на техника на ответника, включващ ремонт на хидравличен цилиндър, ремонт
на кардан – тръба, изработка на нова карданна връзка, подемни масла, консумативи,
транспорт и труд, за което е издадена Фактура № ****/04.01.2021 г., както и сумата от
173,32 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 06.01.2021 г. –
26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 28.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 6872 от 29.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по ч. гр. д. № 12563/2021 г. по описа на ПдРС, VІІ граждански състав.
ОСЪЖДА „Севтополис Сервиз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Казанлък, ул. „Ген. Скобелев“ № 17 ДА ЗАПЛАТИ на „Строй
Инвест Груп 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Сливница“ № 6А, ет. 5, ап. 9, СУМАТА от 500 лева /петстотин лева/ –
разноски за настоящото производство.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8