Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - Д въззивен състав в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира
Кордоловска
мл.с-я
Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 8275 по описа на СГС за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С решение № 2869 от 08.05.2018г., постановено по настоящото дело на СГС – IV –Д въззивен
състав е потвърдено решение от 18.11.2016 г., постановено по гр. д. № 8556
по описа за 2015 г. на СРС, 57 състав, в частта, в която „А.2.Б.” ЕООД, е осъдено да заплати на „М.Т.” ЕООД, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 4648.43 лева, представляваща
гаранция, подлежаща на връщане след прекратяване на договорните правоотношения
по договор за продажба чрез карта AS 24 и карта AS 24 Eurotrafic от
15.01.2014 г. и допълнително споразумение – договор за присъединяване към
услугата „електронно събиране на такса за изминато разстояние – тежкотоварни
автомобили” от 14.03.2014 г. С въззивното решение „А.2.Б.” ЕООД е
осъден да заплати на „на „М.Т.” ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК сумата от 1244.61 лева – разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Настоящото производството е
образувано по молба на „М.Т.“ ЕООД, с която се иска допълване на така
постановеното решение, доколкото се твърди, че въззивният съд не се е
произнесъл по подадената в срок въззивна жалба на молителя, а е разгледал
единствено тази на ответната страна.
Искането по реда на чл.250 от ГПК на молителя „М.Т.“ ЕООД е допустимо, т.к. е направено от процесуално
легитимна страна, в законоустановения за това срок, а по същество същото се
явява основателно, доколкото действително съдът не е докладвал и не се е
произнесъл по депозираната в срок от ищеца „М.Т.“ ЕООД въззивна жалба с вх.№
118-6081/12.12.2016г. и която е приложена на л.34 – л.39 от ч.гр.д. №
3226/2017г.
В жалбата се твърди, че решение
№ 57-II от 18.11.2016г. на СРС , II ГО постановено по гр.д.№
8556/2015г. в частта му, с която е бил отхвърлен предявеният от „М.Т.“ЕООД
против „А.2.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1 , предл.1 от ЗЗД за
сумата от 5 938,49 лева, платена по фактура № 8290DFA389373/30.09.2014г., без основание, е
необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че СРС
при неправилна преценка на доказателствата по делото е достигнал до погрешни фактически и правни
изводи. Твърди, че като е обърнал
тежестта на доказване, съдът погрешно вменил на ищеца задължение да доказва
факти, които следва да докаже ответника. Твърди че е ответникът е начислявал
процесните суми неоснователно, като е възможно електронната му система да е
имала проблем или пък служител на ответника умишлено да я е манипулирал, но
сумата не е дължима от ищеца. Ето защо моли въззивният съд да отмени решението
в обжалваната от ищеца част и постанови нова, с което искът да бъде уважен.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за разликата над 4 648,43 лева до пълния
предявен размер от 8 801, 23 лева, явяваща се подлежаща на връщане
гаранция след прекратяване на договор за продажба чрез карта AS 24 и карта AS 24 Eurotrafic от 15.01.2014г. и допълнително споразумение – договор за
присъединяване към услугата „Електронно събиране на таса за изминато разстояние
на тежкотоварни автомобили“ от 14.03.2014г., като необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемата
страна, „А.2.Б.” ЕООД, е подала отговор на въззивната жалба в срока
по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата като неоснователна и счита решението в
обжалваната му част за законосъобразно и обосновано. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски.
Въззивната
жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият въззивен състав намира решението в обжалваната му част за валидно и
допустимо.
Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното
прилагане на които въззивният съд също следи служебно. По отношение
правилността му, по наведените от въззивника – ищец доводи за неправилност,
настоящият състав приема от фактическа
страна следното:
СРС,
57 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
За
безспорно е било прието по делото, че между страните са съществували търговски
правоотношения , съгласно сключения договор за продажба чрез карта AS 24 и
карта AS 24 Eurotrafic от 15.01.2014 г. и допълнително споразумение – договор
за присъединяване към услугата „електронно събиране на такса за изминато
разстояние – тежкотоварни автомобили” от 14.03.2014 г.
Не се спори между страните, а и от доказателства по
делото, включително и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че процесната фактурирана сума е била заплатена от ищеца в полза
на ответника. От своя страна, ответникът е ангажирал доказателства за
основанието, на което е получил плащането – а именно валидното договорно
правоотношение по сключения договор за продажба чрез карта AS 24 и карта AS 24
Eurotrafic от 15.01.2014 г. и допълнително споразумение – договор за
присъединяване към услугата „електронно събиране на такса за изминато
разстояние – тежкотоварни автомобили” от 14.03.2014 г.
За да приеме, че искът е неоснователен, районният съд е приел, че за да възникне
задължение за плащане от страна на ищеца по договорите е използването на
предоставената от ответника карта за плащане на определени задължения –
магистрална такса, цената на потребени горива, чрез предоставяне на картата и
въвеждане на определен ПИН, като след определен отчетен период всички сторени операции се фактурират от
ответника, заедно с уговорения размер на неговото възнаграждение и се заплащат
от ищеца – т.9 от договора от 15.04.2014г. и т.10 от договора от 14.03.2014г.
От съдържанието на договорното правоотношение между страните съдът е приел да
се налага изводът, че ищецът, като клиент дължи плащане в
две хипотези – при обичайното ползване на услугите и при неполагане грижата на
добрия търговец – т.е. когато картата е изгубена, открадната, подправена,
фалшифицирана; при злоупотреба при използването и/или несъобразно договорните
условия, като и в двата случая отговорността на клиента е договорна. Като е
приел, че ищецът не е установил, че
цитираните общи условия /л.12, т.4.2/ не са част от договорното правоотношение
между страните, поради изричното изключване на този текст, съответно непостигнато
съгласие от страните, СРС е отхвърлил искът. Действително по делото, от
приетата САТЕ се установява, че е невъзможно картата да бъде използвана в
посочените в процесната фактура разноски на шофьор на товарен автомобил с рег.№
*******, т.к. към тази дата на описани операции, които се сочи да са извършени
във Франция, същият се е намирал в Испания. Установява се обаче и че така
издадените карти и бордови устройства не се издават за конкретен автомобил, а
на съответния клиент и могат да бъдат местени и ползвани и на други товарни
автомобили. По тази причина и като е взел предвид, че ищецът в нито един момент
не се е възползвал от възможността, която договорът му дава, да блокира картата, СРС е приел, че
сумата е дължима от него, т.к. не доказал основание, на което договорната му
отговорност да отпада. В този смисъл е
неоснователно и оплакването на въззивника, че СРС е указал грешно тежестта в
процеса, като му е вменил тежест да доказва факти, които следва да се докажат
от ответника и това е така, защото ответникът ангажира доказателства за
основанието на своето вземане - договор за продажба чрез карта AS 24 и карта AS
24 Eurotrafic от 15.01.2014 г. и допълнително споразумение – договор за
присъединяване към услугата „електронно събиране на такса за изминато
разстояние – тежкотоварни автомобили” от 14.03.2014 г., но ищецът не доказва
обстоятелствотом което дерогира поетата от него договорна отговорност по тях.
Твърденията, че е ответникът е
начислявал процесните суми неоснователно, като е възможно електронната му
система да е имала проблем или пък служител на ответника умишлено да я е
манипулирал са заявени за пръв път пред въззивния съд и не следва да бъдат
обсъждани, предвид това, че са обхванати от процесуална преклузия.
Въз
основа на тези правни съображения и с оглед на обстоятелството, че правният
извод, до който въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответства на
правните съждения на първоинстанционния съд,към които мотиви въззивният съд
изцяло препраща по реда на чл. 272 от
ГПК, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена
без уважение.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има
въззиваемата страна „А.2.Б.” ЕООД , която е направила искане за тяхното
присъждане но не е доказала реалното им договаряне, т.к. по делото липсва
приложен договор за правна помощ, поради което искането се явява неоснователно
и следва да не се уважава.
С оглед цената на иска и обстоятелството, че се касае
за абсолютна търговка сделка по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА по реда на чл.250 от ГПК решение № 2869 от 08.05.2018г., постановено по в.гр.д.№ 8275/2017г. по
описа на СГС – IV –Д въззивен състав като ПОТВЪРЖДАВА решение № 57-II от 18.11.2016г. на СРС, II ГО постановено по гр.д.№
8556/2015г. в частта му, с която е бил отхвърлен предявеният от „М.Т.“ЕООД
против „А.2.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1 , предл.1 от ЗЗД за
сумата от 5 938,49 лева, платена без основание по фактура № 8290DFA389373/30.09.2014г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: