Решение по дело №1939/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от П.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Р.Р. ***, срещу Заповед №23-0819-000944/08.08.2023г на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, с която на осн.чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на собствения му л.а. БМВ Х5 с рег. №***за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ на две основания – съществени нарушения на процесуалните правила (липса на мотиви кои от петте хипотези на чл.171 т.2А б.А от ЗДвП органът е приел за нарушени); както и неправилно приложение на материалния закон (несъобразяване с факта, че административнонаказателната отговорност е лична и санкциониране на жалбоподателя за извършено от друго лице нарушение; както и с факта, че халето на пункта за регистрация на МПС няма характеристиките на път, отворен за обществено ползване, т.е. че контролните органи не са компетентни да осъществяват проверки и да налагат санкции в това хале). С тези съображения се претендира отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание адв.Р. поддържа изцяло жалбата на изложените в нея основания, както и искането си за присъждане на разноски по представения списък.

Ответникът - полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Г. Г. оспорва жалбата като неоснователна, настоява за оставянето й без уважение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор от 04.08.2023г жалб.П.К. придобил л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ***

На 07.08.2023г., около 10:00ч. в пункт за регистрация на МПС на бул. *** в гр.Варна, същият автомобил бил представен на канал 1 от М.Д., ЕГН **********. След като извел автомобила от канала, служител на сектор „Пътна полиция“ извършил проверка на документите на водача и установил, че неговото СУМПС е било отнето по административен ред със ЗППАМ №21-0819-001102/19.08.2021г, с която за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП му е приложена мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За управление на МПС на 25.05.2022г, след като е лишен от това право по административен ред с цитираната заповед, с НП №22-0819-002812/21.06.2022г, на осн.чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП на Д. е наложено наказание Глоба в размер на 300лв; НП е връчено на водача на 16.02.2023г.,и е влязло в сила на 03.03.3023г. Междувременно в хода на проверката било установено още, че през м.05.2023г свидетелството му за правоуправление било иззето поради отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози.

В писмените си сведения Д. признал, че на 07.08.2023г е управлявал лекия автомобил на жалб.К., и посочил, че не знае, че не може да кара без свидетелство в пункта за регистрация. На място му бил съставен протокол за предупреждение, както и АУАН за извършеното нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП (управление на МПС след като е лишен от това право по административен ред), като с акта на осн.чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП били иззети свидетелството за регистрация на МПС и двете регистрационни табели, след което Д. бил задържан в Трето РУ – ОДМВР – Варна. Случаят е описан в две докладни записки от 08.08.2023г до началника на сектор „ПП“ – от мл.инспектор И.М.и от инспектор А.Т.. С мотивирана резолюция №23-0819-М000335/08.08.2023г на осн.чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН административният орган е прекратил административнонаказателното производство по АУАН от 07.08.2023г предвид образуваното досъдебно производство по ЗМ 313/2023г на сектор „ПП“ против Д. за извършено престъпление от общ характер по чл.343в ал.2 от НК.

С оспорената понастоящем заповед от 08.08.2023г на осн.чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП на собственика на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ***П.К. е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, поради това, че на 07.08.2023г същият е бил управляван от неправоспособния водач Д..

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, въз основа на която е издадена оспорената заповед, и тези, представени от ответната страна и приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, от субект с процесуална легитимация – адресат на оспорения акт като собственик на автомобила с прекратена регистрация, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Съгл.чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП. Видно от приложената по административната преписка Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР - Варна, с нейната т.1.8. на полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна са възложени правомощия за издаване на ЗППАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП– за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Варна. Действието на заповедта за оправомощаването му не е обвързано със срок, и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният ИАА е издаден от надлежно оправомощен и териториално компетентен административен орган. В производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на АПК – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спора. Заповедта е издадена в изискуемата за валидността й писмена форма и съдържа минимално изискуемите с чл.59 от АПК реквизити, поради което не са налице пороци от процесуално естество като самостоятелни отменителни основания.

При издаването й обаче неправилно е приложен материалния закон.

Според предвиждането на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съобразно легалната дефиниция на чл.2 ал.1 от ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. Ал.2 предвижда, че всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение. Според ал.3 този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго. Компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване. Същевременно съгл. §1 т.7 от ДР на Закона за пътищата „обществено ползване на пътищата“ е обичайното им използване за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци.

Разпоредбата на чл.171 т.2а б. „а“ от ЗДвП предвижда прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което е налице същото обстоятелство, т.е. от неправоспособен водач. Уредената от законодателя материалноправна предпоставка за прилагане на този вид ПАМ е управление на МПС от неправоспособен водач – при извършване на такова нарушение законодателят е предвидил наред с ангажиране на административнонаказателната отговорност за административно нарушение по чл.150а от ЗДвП за водача, съотв. по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП за собственика на МПС, и ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС – обект на нарушението, независимо дали то е собствено на нарушителя или на друго лице.

От приобщените към делото доказателства се установява, че към 07.08.2023г М.Д. – водачът, управлявал собственото на жалб.К. МПС, не е разполагал с валидно СУМПС – същото му е било отнето през м.май 2023г след отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Този факт – че не разполага с валидно СУМПС, е признат от самия водач в сведението от 07.08.2023г, приложено по административната преписка, саморъчно написано и подписано от Д., който освен това изрично заявява, че е управлявал л.а., собственост на жалбоподателя. Тези факти дават основание на съда еднозначно да квалифицира Д. като неправоспособен водач на МПС при управлението на собствения на П.К. л.а. на 07.08.2023г.

В случая обаче липсва изискуемата втора материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.“а“ вр.чл.150 от ЗДвП – управление на МПС по път/пътища, отворени за обществено ползване. Според безпротиворечивите данни в цялата административна преписка и в доказателствата, приобщени в хода на съдебното дирене, неправоспособният Д. е управлявал л.а. на жалб.К. само на територията на Пункта за регистрация на МПС на бул***, и по-конкретно – по канал 1 в същия. Според настоящия съдебен състав територията на Пункта за регистрация на МПС не представлява път, отворен за обществено ползване според дефиницията на чл.2 ал.1 от специалния ЗДвП и тази на §1 т.7 от ДР на Закона за пътищата. На първо място тази територия не представлява път по см.§1 т.1 от ДР на Закона за пътищата, т.е. ивица от земната повърхност, специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци, отговаряща на определени технически изисквания, и обичайно не се използва за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци по см.§1 т.7 от ДР на ЗП.

Територията на Пункта за регистрация на МПС е предназначена и се използва конкретно за извършване на административната дейност по регистрация на МПС, която е в компетенциите на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Варна, и свързаните с нея обслужващи дейности, напр. преглед на лекия автомобил, представен пред контролните органи за пререгистрация. В тази връзка – и условията за използване на тази територия не са еднакви за всички участници в движението според изричното изискване на чл.2 ал.1 от ЗДвП, напротив – достъп до тази територия имат само ППС, които подлежат на регистрация/пререгистрация, управлявани от своите собственици или техните пълномощници.

От друга страна Пунктът за регистрация на МПС не представлява нито пътно съоръжение, нито пътна принадлежност по см.§1 т.3 и т.4 от ДР на Закона за пътищата. Той не е и крайпътна територия по см.чл.37 ал.2 и ал.3 от ЗДвП. Не на последно място – независимо от липсата на такива данни и дори се приеме, че този Пункт представлява път – частна общинска собственост, тогава макар правилата за движение по пътищата да са приложими за него, то компетентността на органите за контрол по специалния закон не се разпростира върху него съгл. изричния текст на чл.2 ал.3 изр.2 от ЗДвП.

При анализа на гореизложените правни норми следва извод, че управлението на л.а. на жалб.П.К. от неправоспособния М.Д. на 07.08.2023г в Пункта за регистрация на МПС не съставлява административно нарушение по чл.150а ал.1 вр.чл.150 от ЗДвП, понеже той не е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване. След като водачът не е извършил такова нарушение, обективно несъставомерно е и нарушението по чл.102 ал.1 т.2 от ЗДвП на собственика на МПС П.К., което резултира в липса на правно основание за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на собствения му лек автомобил.

Като не е съобразил изложеното и е приложил ПАМ при липса на правно основание, административният орган е постановил заповед, незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон по см.чл.146 т.4 от АПК, което безалтернативно налага отмяната й.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 1010 лв. (10лв. ДТ и 1000лв. адвокатско възнаграждение при липса на възражение за прекомерност на същото); съответно – претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №23-0819-000944/08.08.2023г на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, с която на осн.чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП на П.К., ЕГН **********,***, е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на собствения му л.а. БМВ Х5 с рег. №***за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР – Варна да заплати на П.К., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1 010 (хиляда и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Преписи да се връчат на страните.

	Съдия: