№ 13824
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110172673 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.08.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седми февруари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1
гражданско дело номер 72673 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. К. М., с ЕГН **********, от гр.
....., против „....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..... Ищцата, чрез
процесуалния си представител, твърди, че срещу нея било образувано изп.д. №
20108440402220 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844, действащ в района на СГС,
въз основа на изпълнителен лист от 21.06.2010 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение от 21.06.2010 г. по гр.д. № 26886/2010 г. по описа на
СРС, 37 състав, за сумата от 19 614,36 лв. – главница, сумата от 3 126,80 лв. – договорна
лихва и сумата от 257,25 лв. – наказателна лихва. Излага твърдения, че по образуваното
изпълнително дело не били извършвани действия от страна на взискателя от момента на
влизане в сила на заповедта за изпълнение за период по-дълъг от пет години. Сочи, че на
03.11.2021 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Позовава се
на изтекла погасителна давност, като твърди, че производството по изпълнителното дела е
било перемирано по право, поради неизвършване на изпълнителни действия за периода от
14.10.2010 г. до 14.10.2015 г. Излага подробни съображения във връзка с погасяване на
вземането по давност. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на „....” ЕООД, че Д. К. М. не дължи на ответника сумата от 19 614,36 лв. –
главница, сумата от 3 126,80 лв. – законна лихва за периода от 26.10.2008 г. до 27.04.2010 г.,
сумата от 257,25 лв. – наказателна лихва за периода от 26.01.2009 г. до 27.04.2010 г., по
изпълнителен лист от 21.06.2010 г., издаден по гр.д. № 26886/2010 г. по описа на СРС, 37
състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „....” ЕООД, с който исковите претенции се оспорват като
неоснователни. Твърди, че последното изпълнително действие по образуваното
изпълнително дело, с което била прекъсната давността, е налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника на 14.10.2010 г. Не спори липсата на следващи изпълнителни
действия по принудителното изпълнение в период от пет години от посочената дата.
Позовава се на задължителна съдебна практика, излага подробни съображения. Признава
предявената претенция. Моли съда да се произнесе съобразно с извършеното признание на
иска, както и да не възлага разноски на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, при
условие на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
2
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищцата заверен препис от изп.д. № 20108440402220 по описа на
ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844, действащ в района на СГС, се установява, че същото е
било образувано по повод Молба с вх. № 15846 от 17.08.2010 г. на процесуалния
представител на „Юробанк И Еф Джи България” АД с приложен изпълнителен лист от
21.06.2010 г., издаден въз основа на заповед на изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. №
26886/2010 г. по описа на СРС, 37 състав, по силата на който Д. К. М. е осъдена да заплати
на „Юробанк И Еф Джи България” АД сумата от 19 614,36 лв. – главница по отпуснат
кредит, сумата от 3 126,80 лв. –договорна лихва за периода от 26.10.2008 г. до 27.04.2010 г.,
сумата от 257,25 лв. – наказателна лихва за периода от 26.01.2009 г. до 27.04.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2010 г. до окончателното плащане
на сумата, както и сумата от 459,97 лв. – държавна такса и сумата от 679,98 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Върху гърба на изпълнителния лист са поставени печати
от ЧСИ за извършени плащания на парични суми за периода от 31.05.2019 г. до 27.10.2022 г.
С разпореждане от 25.08.2010 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати покана за доброволно
изпълнение до длъжника и да се изискат справки. На 14.10.2010 г. са били изпратени
запорни съобщения до трети лица, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника,
връчена чрез залепване на уведомление на 17.10.2010 г. На 14.03.2016 г. по делото е била
подадена молба от процесуалния представител на „....” ЕООД с искане за конституирането
му като взискател по делото на основание настъпило частно правоприемство, а на
26.05.2016 г. е подадена молба с приложено уведомление, изпратено до длъжника. С
разпореждане от 15.03.2016 г. ЧСИ е конституирал „....” ЕООД като взискател по делото и е
разпоредил изискване на нови справки, съобщение за което е било връчено на длъжника на
02.07.2016 г. На 23.04.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, за което на 07.05.2019 г. е изпратил съобщения до работодателя и до длъжника,
получено от последния на 09.05.2019 г. На 01.11.2021 г. по делото е била подадена молба от
процесуалния представител на взискателя с посочване на способ за принудително
изпълнение, като на 03.11.2021 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовите възнаграждения на
длъжника.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че по повод молба на „Юробанк И Еф Джи
България” АД е било образувано гр.д. № 26886/2010 г. по описа на СРС, 37 състав, по което
3
на 21.06.2010 г. са били издадени заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Съдът
приема, че по делото е безспорно установено основанието, на което е бил издаден
изпълнителният лист.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист представлява действие, което
прекъсва давностния срок по смисъла на чл. 116, б.”в” от ЗЗД. С уважаването на Молбата и
издаване на изпълнителния лист на 21.06.2010 г. започва да тече нова давност, също
тригодишна. Към момента на подава на молбата за образуване на изпълнително дело при
ЧСИ на 17.08.2010 г. не е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Следва да се
отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение
прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115,
ал. 1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че на 25.08.2010 г. ЧСИ е разпоредил изпращане на
покана за доброволно изпълнение до длъжника и изискване на справки, разпореждането
изпълнено на 14.10.2010 г. В конкретния случай макар да не са били извършвани
изпълнителни действия от ЧСИ за продължителен период от време, съгласно ТР № 3 от
28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото изпълнителното дело е образувано през 2011 г.,
давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. Едва на 14.03.2016 г. по делото е
била подадена молба от процесуалния представител на частния правоприемник, по която
ЧСИ се е произнесъл на 15.03.2016 г., когато ЧСИ е конституирал „....” ЕООД като
взискател по делото. Това е и последното действие, извършено от ЧСИ след 26.06.2015 г.,
поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК делото е било прекратено на 15.03.2018
г. За съда се налага извод, че двугодишния давностен срок е изтекъл на 15.03.2018 г. Ето
защо и към момента на предявяване на исковата претенция – 20.12.2021 г. изпълнителното
производство е било прекратено по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Погасителна давност за вземането тече от последното изпълнително действие, а не от
деня, когато изпълнителното производство е прекратено или е подлежало на прекратяване.
Съдът приема, че последното изпълнително действия от страна на ДСИ е било извършено на
15.03.2016 г.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „....”
ЕООД, частен правоприемник на „Обединена българска банка“ АД е погасено по давност.
По изложените съображения предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
4
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и изтеклите лихви върху главницата.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 102,05 лв., от които: сумата от 100
лв. - платена държавна такса и сумата от 2,05 лв. – такса за превод. На ищеца се дължат
разноски и за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е
видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2
във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение. Размерът на минималното такова, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 1 219,95 лв. В конкретния случай при съобразяване с
фактическата и правната сложност на делото, както и с направеното от процесуалния
представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира, че в полза на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено възнаграждение в размер
на 600 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът като взе предвид, че с определение от
04.04.2022 г. ищцата е била освободена от държавна такса за сумата над 100 лв., намира, че
ответникът следва да плати дължимата държавна такса в размер на 819,94 лв. до пълния
дължим размер от 919,94 лв.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Д. К. М., с ЕГН
**********, от гр. ....., против „....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. ...., че Д. К. М. дължи на „....” ЕООД сумата от 19 614,36 лв. /деветнадесет хиляди
шестстотин и четиринадесет лева и тридесет и шест стотинки/ – главница, сумата от 3
126,80 лв. /три хиляди сто двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/ – законна лихва за
периода от 26.10.2008 г. до 27.04.2010 г., сумата от 257,25 лв. /двеста петдесет и седем лева
и двадесет и пет стотинки/ – наказателна лихва за периода от 26.01.2009 г. до 27.04.2010 г.,
по изпълнителен лист от 21.06.2010 г., издаден по гр.д. № 26886/2010 г. по описа на СРС, 37
състав, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. М., с ЕГН **********, от гр. ....., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 102,05 лв. /сто и два лева и пет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
5
ОСЪЖДА „....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. М., от САК, с адрес: ......, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
сумата от 819,94 лв. /осемстотин и деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6