Решение по дело №833/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2011 г.
Съдия: Румяна Бакалова
Дело: 20101200500833
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 195

Номер

195

Година

16.08.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

08.16

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Кирил Митков Димов

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Гражданско I инстанция дело

номер

20125100100321

по описа за

2012

година

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

С разпореждане от 03.07.2012 г., постановено от ЧСИ Х. П., с рег. № 741 на КЧСИ и район на действие ОС – Кърджали, по изпълнително дело № 71/2012 г. по описа на ЧСИ Х. П. е оставена без уважение молбата на Х. А. И. за намаление на присъденото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Недоволна от така постановеното разпореждане е останала жалбодателката Х. А. И., която го обжалва чрез процесуалния си представител. В жалбата се излагат съображения за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Твърди също, че жалбодателката и съпругът й страдали от заболявания, като доходите им не позволявали да заплатят присъденото адвокатско възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да намали сумата от 960 лв. – адвокатски хонорар за изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело на 100 лв. Към жалбата са представени разпореждане № */01.06.2012 г., разпореждане № */01.07.2012 г., издадени от НОИ ТП – Кърджали, епикриза, издадена от ОДПЗС – “Д-р В.В.” ЕООД – Г. и епикриза, издадена от УМБАЛ “Св.Г.” ЕАД – гр.П.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят Ш. А. Д., чрез своя представител по пълномощие, е подала писмено възражение срещу жалбата, в което се излагат съображения, че адвокатското възнаграждение било определено съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се също, че жалбодателката получавала пенсия от Р Турция, притежавала налични парични средства и имущество.

Частният съдебен изпълнител Хриса Пурнарова не е изложила мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 71/2012 г. по описа на ЧСИ Х. П., с рег. № 741 на КЧСИ и район на действие ОС – Кърджали се установява, че същото е било образувано на 25.07.2012 г. по молба на взискателя Ш. А. Д., чрез своя представител по пълномощие, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 16.07.2012 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбоподателката по настоящото дело Х. А. И., за заплащане на сумата в размер на 1 480.70 лв., представляваща направени по делото съдебни разноски.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 679/26.07.2012 г. ЧСИ е поканил длъжника по изпълнително дело № 71/2012 г. Х. А. И., да заплати сумата в размер на 2460 лв., представляващи деловодни разноски, както и разноски и такси по ТТРЗЧСИ, включващи адвокатско възнаграждение. Поканата е получена от длъжника на 02.08.2012 г., като с платежно нареждане от 09.08.2012 г. на взискателя е била изплатена сумата от 2460 лв.

С молба вх.№ 0149/03.08.2012 г. длъжникът по изпълнителното дело и настоящ жалбоподател Х. А. И. е поискала от съдебния изпълнител намаляване размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.

При тези доказателства съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В тази връзка, разпоредбата на чл.10 от наредбата посочва, че за защита по изпълнително дело възнаграждението е както следва: т.1 за образуване на изпълнително дело - 100 лв.; т.2 за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, като при интерес от 1 000 до 5 000 лв. минималното възнаграждение е 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв., или в случая – в размер на 480.70 лева, респективно – 28.84 лева, като общото възнаграждение по тази точка е 228.84 лв. (200 лв. + 28.84), намалено с 1/2 е в размер на 114.42 лв. съобразно разпоредбата на чл.10, т.2 от наредбата. Или, общо възнаграждението по чл.10, т.1 и 2 от наредбата е в размер на 214.42 лв. (100 лв. по т.1 + 114.42 лв. по т.2), а трикратният размер възлиза на 643.20 лв.

В случая адвокатското възнаграждение е в размер на 558 лв., което е под предвидените ограничения в §2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка доводите, изложени в жалбата за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, са неоснователни. Съдът намира, че с оглед цитираната разпоредба на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, липсва основание за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по – малък от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Ето защо, като е определил разноски за адвокатски хонорар в размер на 588 лв., съдебният изпълнител е постановил законосъобразен и обоснован акт, поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по изпълнителното дело не са определени таксите и разноските, които са събрани от частния съдебен изпълнител по ТТРЗЧСИ, но въпреки това длъжникът има възможност да се защити по реда на чл.435, ал.2 от ГПК, тъй като не е изготвена и връчена сметка по чл.79 от ЗЧСИ.

Що се касае до изложените доводи, че жалбодателката и съпругът й нямат финансова възможност да заплатят адвокатския хонорар, както и, че същите имат заболявания, то същите са неотносими към предмета на делото. В тази връзка неотносими са и приложените към жалбата писмени доказателства, касаещи посочените обстоятелства, поради което съдът не ги обсъжда.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯжалбата на Х. А. И. от Г., У.П. № *, с ЕГН * против разпореждане от 03.07.2012 г., постановено от ЧСИ Х. П., с рег. № 741 на КЧСИ и район на действие ОС – Кърджали, по изпълнително дело № 71/2012 г. по описа на ЧСИ Х. П.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

192CFD278C30B46AC2257A5C0043B22E