Решение по дело №2450/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260691
Дата: 9 декември 2020 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Иван Минчев Минчев
Дело: 20205330202450
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                                     Р Е Ш Е Н И Е

260691

гр. Пловдив 09.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря НАДЯ ТОЧЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2450/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ПД1-02/31.01.2020 г. на ** Първа РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“ гр. Пловдив, с което на Ц.Г.Ш. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.140 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ вр. чл.5 т.1 и чл.34 ал.1 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /НПНПБЕО/ на основание чл.265 ал.1 вр. чл.267 ал.2 от ЗМВР вр. чл.24 ал.2 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол /НРОДПК/ вр. чл.269 ал.1 от ЗМВР.

Жалбоподателят Ц.Г.Ш. не се явява в съдебно заседание, не се изпраща и процесуален представител. Чрез жалбата се иска от съда отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва се извършването на процесното административно нарушение от страна на наказаното лице, твърдят се допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – като напр. непълно излагане на обстоятелствата на нарушението в описателните части на АУАН и на НП, излагат се и доводи за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна Първа РС„ПБЗН“ гр. Пловдив чрез процесуалния си представител и административно – наказващ орган – ** Първа РС„ПБЗН“ гр. Пловдив, прави искане до съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.  

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 10.01.2020 г. била извършена проверка по спазване на изисквания за пожарна безопасност в класически ресторант „Морадо“, намиращ се в гр. Пловдив на ул. „Авксентий Велешки“ № 19. ** на ресторанта била жалбоподателката Ц.Г.Ш. от гр. Пловдив. Сред проверяващите бил свидетелят И.И.Д. – ** в Първа РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“ гр. Пловдив. Проверяващите преброили местата в заведението, като броят им – 150, налагал и изпълнение на изискване за безопасност при пожар – нормативно установено с Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар – в чл.41 ал.2 т.4 – при помещение до 200 човека да са налични три изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 м., или два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 1,2 м., но това изискване в този проверяван обект не било изпълнено. За втори евакуационен изход била посочена на проверяващите стъклена витрина, но същата била заключена, без достъп с вътрешната врата, с поставени пердета, което за проверяващите не отговаряло като предназначение за такъв изход.

Установеното неизпълнение на нормативно въведено изискване за пожарна безопасност мотивирало св. Д. да покани жалбоподателката Ш. като ** на обекта в Първа РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“ гр. Пловдив за съставяне на акт за установяване на административно нарушение – за прието от св. Д. за осъществено такова по чл.5 т.1 вр. чл.34 ал.1 т.1 от НПНПБЕО вр. чл.140 т.1 от ЗМВР. На 13.01.2020 г. ** Д. съставил при личното й присъствие на Ц.Г.Ш. АУАН – под № АУАН-ПБЗН-ПД1-3-1/13.01.2020 г., за нарушението по чл.5 т.1 вр. чл.34 ал.1 т.1 от НПНПБЕО вр. чл.140 т.1 от ЗМВР, състоящо се според вписаните обстоятелства в акта на нарушението несъздадена необходима организация за осигуряване на пожарна безопасност в ръководения от нея обект, за да бъдели спазени изискванията на НПНПБЕО за това по време на експлоатация да не се използват сградите и помещенията не по предназначение в нарушение на нормативно установените изисквания за пожарна безопасност, като било допълнено, че не са създадени необходими условия за успешна евакуация за по – голям капацитет. Допълнено било и че залата на заведението е устроена със 150 места за клиенти, като била с капацитет за до 50 човека. При предявяването на АУАН на лицето нарушител последната го подписала, не направила възражения, а писмени възражения против констатациите по акта не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН № АУАН-ПБЗН-ПД1-3-1/13.01.2020 г. административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което административното нарушение било квалифицирано като такова по чл.140 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ вр. чл.5 т.1 и чл.34 ал.1 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /НПНПБЕО/, а обстоятелствата на нарушението били изложени по сходен като в АУАН начин, с добавяне за несъздаване необходимите условия за успешна евакуация за по-голям капацитет, че е за необходим брой и вид на евакуационните изходи. Нито в АУАН, нито в НП били конкретизирани счетените за нарушени нормативно установени изисквания за пожарна безопасност – нито като обстоятелства, нито като конкретна материално-правна разпоредба от съответния законов или подзаконов нормативен акт.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Д. и АУАН.         

Съдът кредитира показанията на св. Д. като последователни, логични, кореспондиращи си с писменото доказателство и неоспорени от страните по делото.

При така възприетата от доказателствата по делото фактология настоящата инстанция прие, че от страна на жалбоподателката Ц.Г.Ш. като ** на класически ресторант „Морадо“ в гр. Пловдив към 10.01.2020 г. е бил изпълнен състав на административно нарушение по чл.140 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи вр. чл.5 т.1 и чл.34 ал.1 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. – неспазване на установените правила и норми за пожарна безопасност, като не е създадена организация за спазване на изискване за използване на помещението по предназначение – като да не е в нарушение на установените изисквания за безопасност при пожар, доколкото към посочената дата обектът с устроени 150 места за клиенти се е експлоатирал без изпълнение на изискване за безопасност при пожар относно евакуационните изходи – нормативно установено с Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар – в чл.41 ал.2 т.4 – при помещение до 200 човека да са налични три изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 м., или два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 1,2 м. Липсата в обекта на два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 1,2 м., или на налични три изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 м., не се и оспорва от страната жалбоподател чрез жалбата против атакуваното НП.

Съгласно чл.140 т.1 от ЗМВРЗа осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да: 1. спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението;“, а според разпоредбите на чл.5 т.1 и чл.34 ал.1 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.Собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за: 1. създаване на организация за осигуряване на ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази наредба;“ и „По време на експлоатация не се разрешава: 1. използване на сградите и помещенията не по предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар;“.

Независимо от приетото от съда за налично административно нарушение, настоящият съдебен състав счете, че ангажираната спрямо Ш. административна отговорност за нарушението по чл.140 т.1 от ЗМВР вр. чл.5 т.1 и чл.34 ал.1 т.1 от НПНПБЕО следва да отпадне като наказателното постановление бъде отменено изцяло – поради допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Видно от цитираните по – горе разпоредби, към които е подведено нарушението откъм правната му квалификация, е че същите не въвеждат конкретно изискване за пожарна безопасност, което да е нарушено в случая от наказаното лице Ш. към 10.01.2020 г., а са такива които препращат към съответни конкретни вече нормативно установени изисквания. Такова конкретно изискване е въведено с Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар – в чл.41 ал.2 т.4 – при помещение до 200 човека да са налични три изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 м., или два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 1,2 м. Едва при разпита на св. Д. в съдебното производство се изясни, че в ресторант „Морадо“ не е имало втори евакуационен изход, необходим за помещение при този капацитет на места – до 200 човека. Нито в АУАН, нито в НП съответно актосъставител и административно-наказващ орган са посочили това конкретно вече нарушено изискване и откъм нормативна уредба, и откъм обстоятелства на извършването му като нарушение. В АУАН е вписано общо, че не са създадени необходимите условия за успешна евакуация за по-голям капацитет, но какви и кои са тези условия не става ясно. В НП е допълнено за разлика от АУАН – „необходим брой и вид на евакуационните изходи“ – но няма нищо за това какъв е този необходим брой, какъв е и необходимия вид за евакуационен изход, нито от къде се извежда такова неизпълнено изискване за пожарна безопасност. Липсата на изложения за съществени обстоятелства на нарушението, при които е било извършено, съставлява неизпълнение в пълен обем на задължения на актосъставител и на административно-наказващ орган – съответно по чл.42 т.4 от ЗАНН в АУАН и по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а непълното изпълнение на тези задължения се преценя за съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административното производство, тъй като ограничават подведеният под административна отговорност да разбере пълния обем на вмененото за извършено административно нарушение.

При преценени от съда допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения атакуваното наказателно постановление се явява порочно издадено и като такова и следва да бъде отменено изцяло – като незаконосъобразно.      

          Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ПД1-02/31.01.2020 г. на ** Първа РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“ гр. Пловдив, с което на Ц.Г.Ш. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.140 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ вр. чл.5 т.1 и чл.34 ал.1 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /НПНПБЕО/ на основание чл.265 ал.1 вр. чл.267 ал.2 от ЗМВР вр. чл.24 ал.2 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол /НРОДПК/ вр. чл.269 ал.1 от ЗМВР.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.                  

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.