Решение по дело №1774/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от И.К.С. чрез адв. В.В. срещу решение № 886 от 12.06.2023 г. на ВРС, постановено по нахд.№ 20233110200439/2023 г., по описа на ВРС, 3 състав, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 6793913, издаден от ОД МВР-Варна, с който на И.К.С., ЕГН ********** с адрес: *** за нарушение по чл.21. ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв.

С решението са присъдени разноски в полза на ОД МВР - Варна, на основание чл.27е от Наредба за правната помощ в размер на 80 /осемдесет / лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е неправилно и немотивирано. Излагат се конкретни доводи. Настоява се за неговата отмяна ведно с отмяна на оспорения Електронен фиш. Оспорва се изводът на съда, че констатираното нарушение се явява повторно, като се сочи, че неясно е останало коя от хипотезите на повторност по смисъла на чл. 182, ал.4 от ЗДвП съдът намира за безспорно доказана. Изразено е несъгласие с изводите на съда досежно мястото на извършване на нарушението – в населено място или извън населено място, като сочи, че това обстоятелство е съществено при квалифициране на деянието. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява. Представлява се от надлежно оправомощен процесуален представител от предходната инстанция, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа се и искането за присъждане на разноски, за които представя списък.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна, за него представител не се явява. От представляващия ответника е представено становище с.д. № 14012/ 04.10.2023 г. по хода на делото, по доказателствата и по съществото на касационния спор. Касационната жалба се оспорва като неоснователна. Настоява се решението на РС – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което жалбата на И.К.С. да се отхвърли, а в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това, алтернативно, прави възражение за прекомерност на размера на претендирания от касатора адвокатски хонорар и настоява в случай, че съдът намери жалбата за основателна, такъв да се присъди в минимален размер.

Представляващият ВОП пледира за отмяна на въззивното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че при разглеждане на делото предходната инстанция не е събрала доказателства относно извършване на нарушението в условие на повторност, което е от съществено значение при решаване на правния спор. На това основание настоява решението на ВРС да се отмени и делото да се върне на предходната инстанция за събиране на нови доказателства.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт; с жалбата е сезиран териториално и материално компетентния съд.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал. 1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл. 220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания, съдържащи се в съдебния акт на въззивната инстанция.

Въззивното производство е образувано пред ВРС във връзка с постъпила жалба от И.К.С. срещу Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 6793913, издаден от ОД МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 2, т. 5 от същия закон на И. С. е наложена глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева. Административнонаказателната отговорност на И. С. е ангажирана за това, че на 22.11.2022 г. в 15,00 ч. на гл. път І-9 от гр. Варна в посока към к.к. „Зл. Пясъци“, до спирка „Моста“, при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, с АТСС /ARH CAM S1 120ccd1/ е установено и заснето движение на лек автомобил „Ауди А5 Спортбек” с peг. № ********* със скорост от 106 км/ч, т.е. надвишаваща максимално допустимата в този участък с 46 км/ч. След извършена справка в информационните масиви на МВР е установено, че автомобилът е собственост на И.К.С., поради което електронният фиш е издаден срещу него. Посочено е във фиша, че нарушението се явява повторно с оглед обстоятелството, че е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на предходен ЕФ серия К № 5570381, издаден срещу С. за същото нарушение.

При постановяване на оспореното решение въззивният съд е приел за безспорно доказано извършването на нарушението от санкционирания водач, с оглед заснемането на нарушението с АТСС от одобрен тип средство за измерване, преминало метрологичен контрол и годно за употреба към момента на установяване на нарушението. Възпроизведената от АТСС снимка (изображение) дава възможност безалтернативно да се установи датата и часа на извършване на нарушението, както и измерената скорост на движение на МПС, след приспадане на отклонението от 3 км/ч. Установено е също, че оспореният ЕФ съответства на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП за форма и съдържание. Отхвърлени са доводите за липса на доказателства досежно обстоятелството, че нарушението е извършено в условие на повторност, като в мотивите съдът изрично е посочил номера на издаден срещу същото лице - ЕФ Серия К № 5570381.

След извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:

Споделят се изводите на въззивната инстанция досежно съответствието на оспорения ЕФ с изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Заснетите от техническо средство изображения се явяват годни веществени доказателства по аргумент от чл. 189, ал. 15 ЗДвП доколкото имат способността да записват датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, поради което същите по категоричен начин доказват извършването на описаното в електронния фиш нарушение. Споделят се и изводите относно правилното установяване на административнонаказателно отговорното лице предвид липсата на декларация по чл. 188, ал.1, изр. 2 от ЗДвП от И. С., в която да сочи друго лице като извършител на деянието.

Независимо от изложеното, оспореното решение следва да се отмени.

Проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания, съдържащи се в съдебния акт на въззивната инстанция – аргумент от чл. 220 АПК.

Отговорността на И. С. е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.4 вр. ал. 2, т. 5 от същия закон, т.е. в условие на повторност и именно относно установяване на този факт е спорът. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Ето защо от съществено значение за решаване на правния спор е да се установи дали същият водач вече е бил санкциониран за извършване на същото нарушение, кога, с какъв акт и кога той е влязъл в сила. В разглеждания случай съдът се е позовал на посоченото в самия ЕФ обстоятелство за издадено срещу И. К. С. друг ЕФ Серия К № 5570381 за същото нарушение без да са събирани доказателства в посочения по-горе смисъл. Не са налице доказателства за други влезли в сила наказателни постановления и/или електронни фишове за същото по вид нарушение, осъществено от И. С. в рамките на едногодишния срок, предхождащ извършването на процесното нарушение, за да може същото да се квалифицира като повторно. Такива не се съдържат в административната преписка и не са събирани служебно от съда. Този пропуск на съда сочи, че част от изложените в атакуваното решение правни изводи – тези за извършване на нарушението в условие на повторност, не се основават на конкретни доказателства, т.е. решението е немотивирано – процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, предл. 1 от НПК. Констатираното е основание за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска доказателства за издадени срещу И.К.С. електронни фишове и/или НП за извършване на същото по вид нарушение, както и да установи, кои от тях, които са релевантни към хипотезата на повторност, са влезли в законна сила и кога. Едва след установяване на тези факти и обстоятелства съдът би имал основание да коментира дали нарушението е извършено повторно по смисъла на чл. 182, ал.4 от ЗДвП или не.

При този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И.К.С. Решение № 886/12.06.2023 г. на ВРС, постановено по нахд. № 20233110200439/2023 г., по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 6793913, издаден от ОД МВР-Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: