№ 10543
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110119848 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл. първо
ЗЗД, вр. чл. 203 от Закона за водите (ЗВ), вр. чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи) и иск с плавна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните вземания: сумата от
сумата 797,55 лева (седемстотин деветдесет и седем лева и 55 стотинки), представляваща
главница за потребена питейна вода и цена на услугата отвеждане и пречистване на отпадни
води за период от 17.06.2019 г. до 13.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от
23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 460,51 лева (четиристотин и шестдесет лева
и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 19.07.2020 г. до 12.04.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайно установени фактически
отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуи, чиято цена не е заплатена в
уговорените от страните срокове от страна на ответника, като моли съдът, да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми
– главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
ответниците оспорват основателността на исковете
Прави и възражение за изтекла погасителна давност, инкорпорирано във
възражението по чл. 414 ГПК, чийто правопогасяващ ефект следва да бъде отчетен в
исковото произодство, съгласно тълкувателната практика на ВКС.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства намери следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 203 от Закона за водите
(ЗВ), вр. чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи) и иск с
1
плавна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, по който в тежест на ищеца е да докаже,
че между него и ответника е възникнало облигационно отношение, по което ищецът има
качеството на доставчик на твърдяната услуга, а ответника на потребител, по силата на
което правоотношение ищецът е престирал твърдяната услуга и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а вземането за лихва
произтича от възникване на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
По делото не е спорно обстоятелството, че ответникът е бил титуляр на правото на
собственост върху описания в исковата молба имот, поради което той се явява потребител
на процесните ВиК услуги за исковия период,
По делото е допусната и назначена СТЕ, видно от заключението на която през целия
процесен период, ответникът е доставял до посочениs обект вода с питейни качества.
По делото е допусната и назначена ССЕ, чието заключение съдът кредитира като
вярно, обективно и компетентно, съгласно която за процесния период., цената на
доставяните от ищеца услуги възлиза на сумата от 2652.78 лв.
В законоустановения срок ответницата е направила възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., „ Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”.
В случая заявлението е подадено на 21.12.2022 г., поради което в този момент е
прекъснато теченето на погасителната давност.
Съласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
По делото се установи, че в полза на ищеца е възникнало вземане за цена на
предоставяните ВиК услуги.
Съгласно чл. 33. (1) В и К от ОУ на ответника операторът издава ежемесечни
фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. (2)
Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране.
От изложеното е видно, че съгласно общите си условия ищецът има задължение да
издава ежемесчни фактури, с които да начислява стойността на потребеното количество
питейна вода.
Това му задължение кореспондира на задължението, вменено му с НАРЕДБА № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи операторът ежемесечно начислява
служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
В случая, видно от представените по делото доказателства и обективираното в
2
заключението от ССЕ ищецът не е издавал ежемесечни фактури в съответствие с
приложимата нормативна уредба, а с издаваните от него фактури е отчитаната стойността на
услуги за отчетен период, надхвърлящ един месец.
Следва да се отбележи, че от ответника е направено възражение за погасителна
давност, като съласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Както се посочи процесното вземане съгласно приложимите общи
условия става изискуемо в 30 дневен срок от датата на издаване на фактурите, което
издаване следва да е ежемесечно – обстоятелството, което не е изпълнено от ищеца.
Той обаче не може да черпи благоприятни последици от своето неправомерно
поведение, още повече че правилата са теченето, спирането и прекъсването на давността са
императивни, т.е. ищецът не може да измести в по-късен момент от установения началния
период, в който тече давността, издавайки фактурата в момент, надхвърлящ с един месец
възникване на вземането му.
Ето защо за начален момент на давността следва да се приеме моментът, в който
изтича 30 дневения срок от момента, в който ищецът следва да изпълни задължението си за
издаване на фактура, съгласно правилото на чл. 33, ал. 1 от ОУ. Доколкото съгласно чл. 113,
ал. 4 ЗДДС фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на
данъчното събитие за доставката, то в случая , предвид това, че датата на данъчното събитие
е изтичане на съответния месец от доставката, първото непогасено по давност задължение
на ответника е това за заплащане на цена на Вик услуги за м.11.2019г., станало изискуемо на
04.01.2020 г., т.е. първото непогасено по давност вземане етова за м.11.2019г.
За периода м.11.2019 г. -13.12.2019 г. цената на процесните услуги възлиза на 177.42
лв., за която сума следва да се уважи този иск, като искът за мораторна лихва следва да се
уважи за сумата от 173.27лв. и да се отхвърли за разликата до пълния размер съгласно
заключението от ССЕ.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
заповедното и исковото производство в общ размер от 200 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С. ЕООД с ЕИК: .... и адрес: гр. С., УЛ.П.
15, ет.6, ап.16, общ. С., обл. С. (столица, че има задължения към В. и к. ООД с ЕИК: .... и
адрес: гр. П., УЛ.С. 11, общ. П., обл. П. в размер на сумата от 177.42 лв.. - главница,
представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води, предоставени в апартамент, находящ се в ГР.С., ЖК Б., БЛ.
6, ВХ. А, ЕТ. 1, АП .1,за периода от м.11.2019 г. -13.12.2019 г.., ведно със законна лихва за
период от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането,, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
до 797.55 лв. и за периода 17.06.2019г.-м.10.2019г. ., вкл; за носител на вземане от 173.27лв.,
представляващо мораторна лихва за периода от 19..07.2020 г. до 12.04.2022 г. . като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 460.51лв
ОСЪЖДА С. ЕООД с ЕИК: ...., да заплати на В. и к. ООД с ЕИК: .... и адрес: гр. П.,
УЛ.С. 11, общ. П., обл. П. разноски в заповедното и исковото производство в общ размер от
200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4