Р Е Ш Е Н И Е № 141
гр. Сливен, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря Ваня Костова и
на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия Бозукова касационно
административно-наказателно дело № 122 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР
Сливен, подадена против Решение № 62/24.06.2020 г., постановено по АНД № 94/2020
г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено наказателно
постановление № 20-0306-000224 от 19.02.2020 г., издадено от Началник Сектор
към ОД на МВР гр. Сливен, РУ Нова Загора, с което на А.С.А. ***, за нарушение
на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, както и за нарушение
на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10 лева, като незаконосъобразно.
В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е
неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът бил приел, че не са събрани
доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен за прекратената регистрация на
МПС. От събраните доказателства се установявало, че това МПС не е било
регистрирано по надлежния ред, предвид наличието на служебно прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Твърди, че са налице
обективните и субективните признаци за извършеното деяние. Налице била
непредпазлива форма на вина. В решението не били изложени и никакви мотиви за
нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Моли съда да отмени решението на
Районен съд – Нова Загора и да потвърди изцяло НП. В съдебно заседание не
изпраща представител. В писмено становище от пълномощник – гл. юриск. К. Б., поддържа жалбата и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че другата страна поиска такъв.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – А.С.А. се представлява от упълномощен процесуален
представител – адв. Н. С., която оспорва жалбата на ОДМВР Сливен. Представя
писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Предлага
да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 12.02.2020 г. в гр. Нова Загора, на ул. “Петко Енев“ в посока
изток-запад ответникът по касацията А. управлявал лек автомобил Мерцедес с
рег.№ ***, собственост на друго лице.
При извършената проверка полицейски служители установили, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация на 19.12.2019 г. Констатирали също,
че водачът не носи и СРМПС част втора. На
А. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП и по чл. 140, ал.
1, вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Въз основа на съставения
АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление, с което на А.С.А. ***, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца, както и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева
За да отмени обжалвано наказателно
постановление, в частта, с която на А. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца, районният съд е приел, че е нарушението е безспорно установено, но
липсва умисъл и деянието извършено от жалбоподателя е несъставомерно.
За нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП не изложил конкретни мотиви, но
приел, че НП е изцяло незаконосъобразно, поради което го отменил.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Настоящият касационен състав приема,
че въззивният съд, с оглед събраните по делото, както писмени, така и
гласни доказателства, е установил правилно фактическата обстановка. В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението
на въззивния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон по отношение на крайния извод на съда за незаконосъобразност
на наказанието по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е правилно. Съгласно изречение първо
от посочената в процесното НП за нарушена норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание на водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. Анализът на цитираните нормативни
разрешения сочи, че законодателят е вменил в задължение на водачите да
управляват моторни превозни средства, регистрирани
по законоустановения ред, като неизпълнението на това задължение е
скрепено с ангажиране на административнонаказателна отговорност
за нарушителите. Следователно, за осъществяване на фактическия състав
на процесното административно нарушение е необходимо да се установи
наличието на водач, управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В случая
от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че на 12.02.2020г. А. е управлявал моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, като това е
установено, след като същия е бил спрян от полицейските служители, и след
направена служебна справка в информационната система на Сектор „Пътна полиция“.
Действително изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по
управление на моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за
обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с
разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява нерегистриран
автомобил, причините са без правно значение. При преценка на субективната
страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл.143
ал.15 от ЗДвП, посочена в АУАН, съгласно която служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия
на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението
е за последния. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а
не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират новия собственик за прекратяването на
регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е
длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че
новият собственик не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде
прекратена, в следствие на неговото бездействие. В случая обаче А. не е
собственик, а е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и
да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката
А. не е бил собственик на управлявания от него автомобил, който въпреки
служебно прекратената регистрация е бил с регистрационни номера и е притежавал
съответните документи. По делото липсват доказателства собственика да е
уведомил жалбоподателя, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по
чл. 143 ал.15 от ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на
регистрация на регистрирано ППС на собственик , който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в
месечният срок по чл.145 ал.2 от ЗДвП. Очевидно собственикът не е изпълнил това
си задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на
регистрацията, без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила към
12.02.2020 г. ответник по касация. Както се отбеляза към момента на проверката
автомобилът е бил с поставени регистрационни номера, като А. не е уведомяван от
собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията. Това
обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140
ал.1 от ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по
пътищата за обществено ползване само след като са регистрирани. Незнанието на А.
за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото
умишлено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла
на чл.6 от ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към
извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства
принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват
умисъла - арг. от 14 ал.1 от НК вр.
чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността. При така
установеното настоящата съдебна инстанция намира за правилен изводът на РС Нова
Загора, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства
за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.
Като е стигнал до този
извод и е отменил процесното наказателно постановление в тази му част,
за нарушението на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, РС – Нова Загора е постановил правилно
и законосъобразно решение.
Относно нарушението по чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП решението на РС Нова Загора е незаконосъобразно. Правилно
с процесното НП е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето
по отношение на второто нарушение, доколкото се установява, че към момента на
проверката А. не е представил на проверяващите длъжностни лица СРМПС, в
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Описаното
нарушение е подведено под правилната квалификация. Посочената
разпоредба предвижда задължение за водача на моторно превозно
средство за носене на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство
част втора, като за неизпълнението на това задължение нормата на чл.183, ал.1,
т.1 пр.3 от ЗДвП предвижда с „глоба“ във фиксиран размер на 10 лв.
В съвкупността си изложеното обуславя
извод, че оспореното решение на РС – Нова Загора, в частта, с която е отменено
наказателно постановление № 20-0306-000224 от 19.02.2020 г., издадено от
Началник Сектор към ОД на МВР гр. Сливен, РУ Нова Загора, с което на А.С.А. ***,
за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, следва да
се остави в сила, а в частта, с която е отменено наказателно постановление №
20-0306-000224 от 19.02.2020 г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР гр.
Сливен, РУ Нова Загора, с което на А.С.А. ***, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2
от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 10 лева, следва да се отмени, като по същество се потвърди НП.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 62 от 24.06.2020 г., постановено по АНД № 94/ 2020 г. по описа
на Районен съд – Нова Загора в частта, с която е отменено наказателно
постановление № 20-0306-000224 от 19.02.2020 г., издадено от Началник Сектор
към ОД на МВР гр. Сливен, РУ Нова Загора, с което на А.С.А. ***, за нарушение
на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0306-000224 от
19.02.2020 г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР гр. Сливен, РУ Нова
Загора, с което на А.С.А. ***, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева,
КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62 от 24.06.2020 г., постановено по АНД № 94/ 2020 г.
по описа на Районен съд – Нова Загора в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: