МОТИВИ: Срещу подсъдимия П.М.П. *** е било предявено обвинение за престъпление
по чл.196 ал.1 т.1 във връзка с чл.194 ал.1 и чл.29 ал.1 б.”а” от НК за това, че на неустановена дата през
периода 28.02.2010 г. - 18.03.2010г. в с.Владиня, Ловешка област, при условията
на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи:
1бр. меден тиган, 1бр.медна тава, 1 бр. медно котле 5 литра, 1 бр. медно котле 3 литра, кабел 4 кв.мм с
обща дължина 50 метра,
на обща стойност 111,00 /сто и единадесет/ лева от
владението на П.А.А. ***, без съгласието му , с намерение
противозаконно да ги присвои.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като
счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което е предаден на съд. Моли съда да наложи
наказание една година и осем месеца лишаване от свобода при условията на чл.55
от НК, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален строг режим, тъй като деянието е извършено преди последното
изменение на чл.58а от НК.
Подсъдимият П. Василев Пенков, редовно
призован се явява лично и с назначения в хода на досъдебното производство за
служебен защитник адвокат А.П. от Ловешка адвокатска колегия, като дават
съгласие за предварително изслушване на страните по реда на чл.371 и следващите
от НПК. П. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Защитникът му адвокат П. излага, че няма спор по
фактическата обстановка и квалификацията на деянието, като моли наказанието да
бъде определено при условията на чл.55 от НК. Подсъдимият моли да му бъде
наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода.
С оглед признаване на вината от
подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът, след одобряване
на направените от подсъдимия самопризнания, разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
П.М.П. *** бил безработен.
Свидетелят П.А.А. ***
притежавал наследствена къща в с.Владиня, Ловешка
област. Имотът бил необитаем, като през 2010 г. бил посещаван от
пострадалия на 28.02.2010 г. Тогава А. забелязал,
че някой е влизал в мазата на къщата и е преместил на стълбището три снопа кабел.
Няколко
дни след това П.П. отишъл до необитаемата къща на А..
Развързал телта, с която била затворена вратата на избеното помещение и влязъл в мазата. От там отнел меден тиган, медна
тава, 2 бр. медни котли и кабел 4 кв.мм с обща дължина 50 метра, които занесъл в къщи. Изгорил изолацията на кабела и смачкал медните
предмети.
На
18.03.2010 г. продал медните предмети в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали в гр.Ловеч. Там била
издадена покупко-изплащателна сметка
№357/18.03.2010 г. на името на П.М.П., ЕГН **********
и на подсъдимия била изплатена сума в размер 83.70
лева /л.11/.
Назначената
съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че
стойността на 1бр. меден тиган, 1бр.медна тава, 1 бр. медно котле 5 литра, 1 бр. медно котле 3 литра и кабел 4 кв.мм с
обща дължина 50 метра
е 111,00 /сто и единадесет /лева/л.13-15/.
Подсъдимият
П.М.П. *** многократно осъждан. С присъда по НОХД №8/2001
г. на Районен съд гр.Ловеч, в сила от 13.03.2001 г. е
осъден за пет деяния - кражби с наказание
З/три/ години лишаване от свобода за всяко едно от тях. Наказанията е изтърпял на 15.12.2008 г./л.31/. С
оглед на това осъждане подсъдимият П.М.П. *** осъществил
деянието по сегашното обвинение при условията на чл.29, ал. 1, б."а" от НК - опасен рецидив.
При така изяснените фактически обстоятелства се
установява, че с извършеното от него деяние подсъдимият
П.М.П. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението
по чл.196 ал.1 т.1 във връзка с чл.194 ал.1 и чл.29 ал.1 б.„а” от НК, а именно: на неустановена
дата през периода 28.02.2010 г. - 18.03.2010г. в с.Владиня,Ловешка област, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи: 1бр. меден тиган, 1бр.медна тава,1 бр. медно котле 5 литра, 1 бр. медно котле 3 литра, кабел 4 кв.мм с
обща дължина 50 метра,
на обща стойност 111,00 /сто и единадесет/ лева
от владението на П.А.А. ***, без съгласието
му, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът
приема, че подсъдимият П. е автор на деянието, за което е предаден на съд, като
съобрази направените пълни самопризнания, писмените доказателства, заключението
на съдебно стоково-икономическата експертиза и показанията на разпитаните
свидетели в хода на досъдебното производство. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, чрез
действие, като е махнал телта, с която е била затворена вратата на избеното
помещение, отнел е посочените вещи и се е разпоредил с тях като със свои чрез
продаването им.
Стойността
на предмета на престъплението се установява от назначената в хода на
досъдебното производство съдебно стоково-икономическа експертиза.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Предвид
на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за
виновен и го осъди.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, самопризнанията на подсъдимия и
заключението на съдебно стоково-икономическата експертиза.
Причините
за извършване на престъплението следва да се търсят в изградените престъпни
навици и стремежа на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П., настоящата инстанция
взе предвид от една страна като смекчаващи вината обстоятелства признаването на
вината, критичното отношение към извършеното и сравнително ниската стойност на
предмета на престъплението, а от друга страна като отегчаващо вината
обстоятелство множеството осъждания, които не се включват в квалификацията на
деянието като такова, извършено при опасен рецидив, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК му наложи наказание при условията на чл.58а,
ал.1 / редакцията до 09.04.2010 г./ и чл.55 ал.1 т.1 от НК – една година и шест
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца
и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
като съобрази, че със споразумение по НОХД №1215/2010 година на ЛРС, влязло в
сила на 22.07.2010 година, П. е бил признат за виновен в извършване през
периода 28.11.2009 г. – 03.02.2010 г. на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във
вр. с чл.195 ал.1 т.3, чл.194 ал.1, чл.26 ал.1 и чл.29 ал.1 б.”а” от НК и му е
било наложено наказание една година и десет месеца лишаване от свобода, прие че
деянието по настоящото дело и това по НОХД №1215/2010 година на ЛРС са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях,
поради което са налице условията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, като
определи общо най-тежко наказание по двете присъди в размера на по-тежкото от
тях, а именно една година и десет месец лишаване от свобода и приспадна
изтърпяната част от наказанието по НОХД №1215/2010 година на ЛРС.
С
оглед обстоятелството, че и двете наказания са за деяния, извършени при
условията на опасен рецидив и високата степен на обществено опасност на
деянията и дееца, на основание чл.24 от НК увеличи така определеното общо
най-тежко наказание с два месеца, или П. следва да изтърпи наказание в размер
на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
При
този изход на процеса съдът осъди подсъдимия П.М.П. да заплати на ОД на МВР -
Ловеч сумата от 60.00 лева разноски по делото за експертиза.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :