Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………
гр. С., 06.03.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 8484/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и
сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба вх. № 146745/08.12.2014г., предявена от Н.А.ЗА П., с адрес – гр. С., бул. „К.А. ********, против „Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „********
НАП
поддържа, че на 27.11.2008 г. между М.НА И. и Е. /понастоящем М.НА И./ в
качеството му на Изпълнителна агенция по Програма ФАР, действащ като договарящ
орган от една страна и дружеството – „Л.“ ООД, като бенефициент е бил сключен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-024, които е насочен към финансиране изпълнението на проект –
„Въвеждане на БПМС в „Л.“ ООД. Така финансирания проект се излага да включва
два елемента : „Консултантски услуги“ и „Инвестиционна подкрепа“, като по
отношение на първия визиран елемент е налице задължителност в изпълнението.
Между договарящите е възприето, че срокът за реализиране на проекта е 12
месеца, като е установено, че изпълнението трябва да се осъществи към момент не
по-късно от 30.11.2009 г. Уговорено е, че общият размер на допустимите разходи
за изпълнение на проекта възлиза на сумата от 76 700 евро, като от тази
сума договарящия орган е приел да финансира максимум 49 855 евро, която
пък е разпределена при пропорции : 37 391,25 евро е финансирането със
средства по Програма ФАР, а 12 463,75 евро е размера на националното
съфинансиране /75 % по програмата и 25 % чрез национално подпомагане/. Или 65 %
от възприетите с договора за допустими разходи по проекта. Сочи се, че
плащането по одобрения за финансиране проект се извършва при следната схема –
авансова вноска в размер до 80 % от договорената бъзвъзмездна финансова помощ, а
остатъка подлежи на изплащане в срок от 60 дни, считано от одобряването на
финалния доклад от страна на договарящия орган. В периода на действие на
договора, а именно на 19.02.2009 г. договарящия орган – М.НА И. чрез две
банкови операции е превел в полза на ответното дружество, като авансови
плащания – сумите от 29 913,00 евро /това е по програма ФАР/ и 9 971
евро /това е по линия на национално съфинансиране/. За плащанията е била
издадена фактура от 06.02.2009 г. Впоследствие на 18.07.2009 г. между страните
по договора за безвъзмездна финансова помощ се е подписало допълнително
споразумение, което е имало за предмет промяна в адреса за изпълнение на
проекта, както и този за кореспонденция с бенефициента. За да изпълни
ангажиментите си по процесния проект, от ответното дружество се пристъпило към
сключване на договори насочени към подизпълнение на предвидените дейности по
реализация на проекта. Така на 08.05.2009 г. е подписан договор с дружеството –
„С.Г.К.“ ЕООД имащ за предмет изготвяне на „Бизнес стратегия за развитие на
фирмата“. Уговорената цена за изпълнение на услугата по този договор е
фиксирана на 6 063,07 лв. /без ДДС/, като посочения контракт е сключен за
да се обезпечи изпълнението на един от елементите на проекта – Консултантски
услуги. Цитираното съглашение е подписано за изпълнителя – „С.Г.К.“ ЕООД от
лицето – М. А., за която е отразено, че изпълнява функцията на управител на
дружеството-изпълнител. Освен това на датата – 12.10.2009 г. се подписал и друг
договор този път с дружеството „С.К.Г.“ ООД имащ за предмет – доставка и
гаранционно обслужване в гаранционния срок на BPMS
/ софтуер за управление на бизнес процеси и сървър/, като постигнатата цена за
придобиване на този актив е 143 850,00 лв. /без вкл. ДДС/, а договорът е
сключен за да се обезпечи другия елемент от изпълнението на проекта – Инвестиционна
подкрепа. Ищецът споменава, че след изтичане на срока за изпълнение на договора
за финансиране е констатирано, че лицето – Е.И. служител в Дирекция „Европейски
фондове за конкурентноспособност“ към МИ, изпълняващо функциите на ИА по
Програма ФАР е бил привлечен в качеството му на обвиняем по цитирано в ИМ
досъдебно производство за извършено от И. престъпление в качеството му на
длъжностно лице, чието изпълнително деяние съдържа и това, че И. е подписал
уведомлението до бенефициента за авансово плащане по договора за безвъзмездна
помощ с „Л.“ ООД. В рамките на последвалите проверки от компетентните за това
органи във връзка с изпълнението на договора за безвъзмездно финансиране
по проект предложен от „Л.“ ООД се
стигнало до заключение, че не следва да се одобрява сключения от ответника
договор за консултантски услуги посочен по-горе в изложението. Констатирано е било, че в ТР, като управител
на дружеството изпълнител по този договор, а именно „С.Г.К.“ ЕООД фигурира
лицето А. И. Д., която към периода 06.12.2007 г. – 09.04.2010 г. е била съпруга
на Е.И.. Индикира се, че договорът за безвъзмездна финансова помощ договарящия
по програма ФАР орган и ответното дружество е бил сключен на 27.11.2008 г. Същевременно
на 20.05.2010 г. е стартирала и проверка по отношение, дали извършените
действия, бездействия, дейности и процеси от служителя – Е.И. и установяване,
дали е налице конфликт на интереси при изпълнение на служебните му задължения.
Изтъква се, че на основание чл. 4.2. от ОУ към Договора за безвъзмездна
финансова помощ, се идентифицира конфликт на интереси при изпълнението на
договора за подизпълнител на консултантски услуги. Предвидено е, че конфликт на
интереси се наблюдава тогава, когато безпристрастното и обективно изпълнение на
функциите по договора, на което и да е лице е компрометирано, поради причини,
свързани със семейството, политическата или националната принадлежност,
икономически интереси и други общи интереси, които то има с друго лице. Сочи
се, че илюстрираната договорна клауза кореспондира с чл. 52, т. 2 от Регламент
1605/25.06.2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на
Европейските общности. Разпоредбата визира действия на което и да е лице,
комуто са предоставени функции по договора, като И. в разглеждания случай е
натоварения служител, които е подписал уведомлението до бенефициента за
авансово плащане по договора за безвъзмездна помощ с ответника. Паралелно с
това се отбелязва, че М. А., която е подписала договора, като представител на
дружеството - „С.Г.К.“ ЕООД е тази, която е внесла и предложението на „Л.“ ООД
в периода на кандидатстване по схемата за безвъзмездна помощ
„Конкурентноспособност – 3“ и последващото избиране на „С.Г.К.“ ЕООД за изпълнител на частта –
Консултантско обслужване. Това показва наличие на намерение у бенефициента да
възложи тази дейност по проекта още към момента на периода по кандидатстване.
Подобно възлагане се поддържа да съставлява нарушение на принципите на свобода
и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, а според
чл. 1.2. от ОУ към договора за безвъзмездна фин. помощ е предвидено, че бенефициентите
са длъжни да се съобразяват с посочените принципи за да може да се постигне
ефективност и прозрачност при изпълнението на проекта. Съобразявайки
резултатите от осъществените проверки с решение от 30.07.2010 г. на Министъра
на икономиката, Е. и туризма е прието, че има наличие на конфликт на интереси
на Е.И. – лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 ЗПРКИ.
Допълва се, че с влязло в сила решение от 16.08.2011 г. Върховния
административен съд е оставил в сила решението на Министъра, с което е
установен конфликта на интереси, като е признато за установено нарушение по чл.
8 от ЗПУКИ. Това мотивира ищеца да поддържа, че е безспорно установено, че по
отношение на Е.И. е налице конфликт на интереси, защото посоченото длъжностно
лице е изпълнявало функции по договори, по които неговата съпруга е имала
частен интерес. Изложени са твърдения, че според смисъла на чл. 1.7. от ОУ към
договора за безвъзмездна фин. помощ, бенефициентът гарантира, че условията
приложими към него по силата на чл. 4,5.6 и 14 се отнасят и до всички негови
изпълнители, което означава, че същия е длъжен да сключи такива клаузи в
договорите, които сключва с трети лица, а наред с това бенефициента е и адресат
на задължение да предприеме такива мерки, които да гарантират избягване на
конфликт на интереси, вкл. да уведоми договарящия орган относно
обстоятелствата, които предизвикват или може да предизвикат подобен конфликт –
така – чл. 4.1. от ОУ. Ищецът обосновава претенцията си и с твърдения, че при
проверката се е установило и това, че в ТР при АВ за управител на „С.Г.К.“ ЕООД
към датата на сключване на договора за консултантско обслужване, фигурира
лицето – А. И. Д., което е налагало именно тя да подпише договора, а не лицето,
което го е сторило – М. А., като ако последната е действала при условията на
упълномощаване, то тя е трябвало това обстоятелство изрично да се отрази в
изготвения контракт, вкл. да представи такова пълномощно пред бенефициента,
които да го приобщи към документацията водена по проекта. Поддържа се, че действията
на А. са неправомерни, защото тя не е била от кръга на легитимираните лица да
представляват посоченото договарящо дружество, а представянето на по-късен етап
на пълномощно не може да санира този порок, доколкото не е нотариално заверено.
Това е провокирало договарящия орган на допълнително основание да приеме, че
договора за консултантски услуги е недействителен, доколкото е подписан от лице
без представителна власт. В заключение договорът за безвъзмездна финансова
помощ е възприет от договарящия орган, като неизпълнен, защото на основание чл.
2.1.3.4. „Видове проекти/допустими дейности/ от Насоките за кандидатстване по
грантовата схема елементът „Консултантски услуги“ е задължителен. Ищецът
пояснява също така, че проектния фиш е основен документ за изпълнение на
съответния проект – в случая този с номер BG2006/018-164.05.01, доколкото този документ съдържа описание на
проекта/схемата, който ще се изпълнява, представя целите му, очертава
институционалната му рамка, посочва механизмите и плановете за изпълнението му,
дава информация за бюджетните средства и представлява формата, чрез която
съответния проект е представен и одобрен от ЕК, след което проекта става част
от Финансовия меморандум. В случая от ЕК са приети изменения в проектния фиш за
релокация на средствата по Програма ФАР, като чрез това изменение – елементът
„Консултантски услуги“ е приет за задължителен при договаряне и изпълнение на
схемата /проекта/ BG2006/018-164.05.01 „Подкрепа за повишаване конкурентноспособността на
българските предприятия – Фаза 3“. Изменението на проектния фиш е в сила от
15.04.2008 г. и е приложимо към процесния договор за безвъзмездна финансова
помощ. Така неизпълнението на елемента „Консултантска услуга“, доколкото е
задължително води до пълно неизпълнение на задълженията на бенефициента по договора
за финансова помощ. На 15.09.2010 г. бенефициента – ответното дружество е било
уведомено от договарящия орган, че договорът сключен межди „Л.“ ООД и „С.Г.К.“
ЕООД е счетен за недействителен, а с оглед на това, че елементът консултантска
услуга има задължителен характер, договарящия орган не признава за изпълнени
дейностите по консултантския елемент, което води до непризнаване на дейностите
и извършените разходи по договора от 27.11.2008 г., като със същото писмо е
отправено и искане към бенефициента да възстанови тези средства. Твърди се, че
писмото е получено от ответника на 30.09.2010г., които е опонирал и изразил
несъгласие с изложеното в писмото от 15.09.2010 г. и искането за възстановяване
на усвоени средства по договора, като е поддържано, че в полза на дружеството
се дължи окончателно плащане на остатъка от договорената финансова помощ. С
ново писмо от 29.11.2010 г. договарящия орган отново е потвърдил становището
си, че ответника трябва да възстанови заплатената нему авансово сума, като
същото е получено от адресата си на 13.01.2011 г. Ищецът се позовава на това,
че според чл.16.1. от ОУ към договора за безвъзмездна фин. помощ от 27.11.2008
г. в хипотезата, че бенефициента не възстанови неправомерно получената помощ в
срок от 10 дни, считано от получаването на искането за възстановяване, то за
договарящия орган се поражда правото да получи обезщетение за забавеното
плащане в периода на просрочието в размер на законната лихва. И така доколкото
искането за възстановяване е получено от длъжника на 30.09.2010 г., то считано
от 11.10.2010 г. върху невъзстановената сума се начислява и законна лихва. Успоредно
с това, според чл. 13.8 от ОУ към договора, всички лихви по специалната банкова
сметка ***, която е открита само за целите на проекта и е визирана във
формуляра за финансова идентификация, или евентуални приходи и/или други
печалби по смисъла на чл. 15.2. от същите ОУ, които са генерирани в рамките на
изпълнението на проекта, натрупани върху средства, изплатени от договарящия
орган на бенефициента, се възстановяват на договарящия орган, когато надхвърлят
размера на финансовото плащане. В този контекст в писмото си от 15.09.2010 г.
договарящия орган е включил и лихвите по банковата сметка обслужваща проекта.
Междувременно от ответника бил предявен иск към М.НА И. в качеството му на
договарящ орган по договора за безвъзмездна финансова помощ от 27.1.2008 г.
чрез които е поискано същия да бъде осъден на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД да заплати в полза на бенефициента сумата от 19 437,16 лв. –
представляваща неизплатена част от безвъзмездната финансова помощ по договора и
начислената върху нея лихва, като тези претенции са били отхвърлени от съда,
които ги е разгледал, като решението на СРС е потвърдено при въззивното му обжалване.
НАП обосновава легитимацията си да събира частните държавни вземания на
изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти за
недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или
неправомерно усвоени средства по проекти финансирани от предприсъединителните
финансови инструменти на ЕС, които възникват въз основа на договор. Ето защо,
поради отсъствието на доброволно погашение на дължимите суми от ответното дружество,
вземането е било възложено за събиране на НАП по принудителен ред. Така на
30.09.2013 г. НАП издава акт за установяване на частно държавно вземане, чиито
размер към 19.09.2013 г. възлиза в общ размер на 52 211,40 евро, а именно
: 39 884 евро – главница /29 913 евро – главница по програма ФАР и
9 971 евро – главница по национално финансиране/ и 12 297,29 евро –
лихви за забава за периода от 11.10.2010 г. до 19.09.2013 г. /9 222,97 евро –
натрупани лихви по финансиране от програма ФАР и 3 074,32 евро – натрупани
лихви по национално финансиране/, както и 30,11 евро- лихви начислени в полза
на бенефициента по специалната банкова сметка ***. Поддържа се, че ответника е
получил акта за частно държавно вземане на 08.10.2013 г. Позовавайки се на
издадения акт за частно държавно вземане НАП е сезирал СРС със заявление по чл.
417 ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 45931/2013 г., като на 02.01.2014
г. е била издадена в полза на кредитора
заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист от същата
дата. На 28.01.2014 г. НАП е образувал по своя молба изпълнително дело с №50.2014 г. при ЧСИ- А. В., с рег. № 813 и
район на действие ОС-Перник. При предприетите действия по налагане на запори по
сметките на длъжника, от последното било осъществено доброволно плащане по
сметка на НАП възлизащо на 10000 лв., като междувременно от реализираните
действия на принудително изпълнение вземането по издадената заповед за
изпълнение било изцяло събрано от длъжника. В срока по чл. 414 ГПК ответното
дружество възразило по вземанията предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, което довело и до предявяването на настоящите искове с
квалификация чл. 422 ГПК, а именно да се признае за установено, че ответното
дружество дължи в полза на НАП следните суми : 39 884 евро – главница /29
913 евро – главница по програма ФАР и 9 971 евро – главница по национално
финансиране/ и 12 297,29 евро – лихви за забава за периода от 11.10.2010
г. до 19.09.2013 г. /9 222,97 евро – натрупани лихви по финансиране от програма
ФАР и 3 074,32 евро – натрупани лихви по национално финансиране/, както и
30,11 евро- лихви начислени в полза на бенефициента по специалната банкова
сметка ***. Отправя се и претенция за присъждане на направените в заповедното и
исковото производство разноски за установяване на съдебно предявените
вземания.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът – „Л.“ ООД чрез процесуалния си представител –
адв. М. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с
възражението, че те неоснователни. Позовава се, че кандидатствал и спечелил
безвъзмездна финансиране по изготвен от дружеството проект по програма ФАР,
като във връзка с това действително се е пристъпило към сключване на договор за
безвъзмездна финансова помощ, като произтичащите от този договор ангажименти с
адресат бенефициента са били коректно и изцяло изпълнени, а доводите за
нарушения довели до състояние на пълно неизпълнение са несъответни на действителното
фактическо положение. Настоява се, че дейностите по проекта са изпълнени и
отчетени пред финансиращия орган в установения за това срок, като от насрещната
страна не е имало забележки, вкл. и позоваване на основания, които да съставляват
причина за прекратяване на правоотношението. Изрично се отбелязва, че
финансиращия орган не е извършил следващото се остатъчно плащане по
договорената безвъзмездна помощ. Репликира се, че в твърденията, от които ищеца
извежда исковите си претенции не е налице такова, от което да се направи извод
за конкретните нарушени договорни клаузи по съглашението за безвъзмездно
финансиране, вкл. и такива по договора за консултантски услуги. При
осъществяването на действията по внасянето на проектопредложението, оценяването
на проекта и сключването на договора, ответното дружество сочи да се е
ръководело изцяло по утвърдените Насоки и вътрешни правила регулиращи
програмата, вкл. и нормативната база. Обръща се внимание, че авансовото плащане
по договора е предприето в значително по-ранен момент от етапа, когато се е
разбрало кое дружество ще е ангажирано с изпълнението на елемента –
консултантски услуги по договора за безвъзмездна помощ, а именно преди договарящия
орган да е осъществил действията по одобрение на процедурите за избор на тези
дружества, както и договорите с тях, вкл. настъпване момента на тяхното
сключване и влизане в сила. Акцентира се, че ответника не е в положение да знае
кои лица и в какъв статут подписват документи от името на Министерството, в
качеството му на управляващ орган по програмата. Виждането на ответника е, че
ако нередности са съществували по осигуряването на безвъзмездното финансиране,
то авансовите плащания изобщо не е следвало да се правят към бенефициента, а е
станало точно обратното, осъществено е плащане на същите. На следващо място се
изтъква, че реда за избор на подизпълнителите е бил съгласуван с управляващия
орган по програмата, които е одобрил и договорите с избраните подизпълнители,
като са били ангажирани всички изискуеми от закона декларации, вкл. са правени
регулярни проверки по изпълнението на договорените задължения, които
бенефициента е поел, вкл. последния е давал пред органа следващите се финансови
отчети и изискваните му документи. Изрично се оспорва твърдяното с ИМ състояние
на конфликт на интереси. Такова състояние се поддържа да не е съществувало,
както към етапа на кандидатстване с проекта, така към момента на неговото
одобрение и подписване на договор за финансова помощ, респективно към датата на
извършените авансови плащания. Подчертава се, че към този момент не се е
поддържал регистър по ЗПУКИ, но и да има такъв , ако служителя не е подал
необходимата декларация по ЗПРКИ /преди ЗПУКИ/, но продължава да работи в
управляващия орган, то за бенефициента не съществува механизъм чрез които да
разбере тези обстоятелства и няма как същия да понася отговорността ако такива
лица са интервенирали на някои от етапите на изпълнение на подписания договор.
Акта за установяване на частно държавно вземане не инкорпорира в себе си нито
един мотив за допуснато от бенефициента нарушение при изпълнението на
задълженията поети с договора за финансова помощ. Категорично се възразява, че
дори при хипотеза, в която евентуално се приеме допускане на някакви нарушения
по елемента консултантски услуги по договора, това обстоятелство да е възможно
да рефлектира върху другия договорен елемент от договора за финансиране, а
именно софтуерната услуга, като се мотивира тезата, че се касае до две
самостоятелни и стоящи независимо една от друга сфери на финансиране. Сочи се,
че и до настоящия момент договора за безвъзмездно финансиране не е прекратен и
няма основание за такова прекратяване, което да е последица от виновно неизпълнение
на даден ангажимент на бенефициента по него.
Съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Представен
е договор № BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-024 от 27.11.2008 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, които е сключен между МИЕТ /сега М.НА И./ в качеството му на изпълняващ
функциите на ИА по програма ФАР, като договарящ орган от една страна и „Л.“ ООД
– в качеството му на бенефициер по същия, като чрез този договор е постигнато
съгласие в полза на бенефициера да бъде предоставена безвъзмездна финансова
помощ от страна на договарящия орган за постигане изпълнение на проект –
„Въвеждане на BPMS в „Л.“ ООД”.
Ответника в качеството му на бенефициер е приел да получи предвидената за
финансиране на проекта безвъзмездна финансова помощ, като е гарантирал насрещно
изпълнение на всички произтичащи от договора и негови приложения задължения.
Установеният срок за изпъление на проекта е 12 месеца, като е фиксиран и краен
срок за завършване изпълнението по проекта, които е определен за не по-късно от
30.11.2009 г. Според чл. 3.1. общият размер на допустимите разходи за
изпълнение на проекта е лимитран до сумата от 76 700 евро, като в следващия
член е добавено, че преодставяната от договарящия орган безвъзмездна помощ е
при максимален размер от 49 855 евро /37 391,25 евро – финансиране по
програма ФАР или 75 % и 12 463,75 евро – национално съфинансиране или 25 %/.
Договореният размер на авансвото плащане, което трябва да се реализира по така
подписания договор възлиза на 80 % или сумата от 39 884 евро. В чл. 6 от
договора изрично са изброени 6 приложения към него, които са неразделна част от
съдържанието му, а именно – Приложение 1 – Формуляр за кандидатстване;
Приложение 2 – Общи условия към финансираните договори по процедурата за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за повишаване на
конкурентноспособността на българските предприятия – фаза 3“, Приложение 3 –
Бюджет на проекта и очаквани източници на финансиране, Приложение 4 –
Стандартно искане за плащане; Приложение 5 – Образец на технически /описателен/
и финансов доклад, Приложение 6 – Образец на доклад за проверка на разходите и
Приложение 7 – Изисквания към специалната банкова сметка. ***. Министъра на
икономиката – Н.Р. и от управителя на „Л.“ ООД – И.К..
В
чл. 4 от Приложение 2 - Общи условия към финансираните договори по процедурата
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за повишаване на
конкурентноспособността на българските предприятия – фаза 3“ е намерил
регулация въпроса касаещ конфликт на интереси, а именно в чл. 4.1. е установено
задължение за бенефициента да предприеме всички необходими мерки за избягване на
конфликт на интереси, както и да уведоми незабавно договарящия орган относно
обстоятелството, което предизвиква или може да предизвика подобен конфликт, а в
клаузата на чл. 4.2. е установено правилото, че конфликт на интереси е налице,
когато безпристрастното и обективно изпълнение на функциите по договора на
което и да е лице, е компрометирано, поради причини, свързани със семейството,
емоционалния живот, политическата или националната принадлежност, икономчески
интереси или други общи интереси, които то има с друго лице. В общите условия
детайлно са разписани задълженията на бенефициента за предоставяне на
информация – финансови и технически доклади; отговорността носена от
договарящия орган и от бенефициента, правилата за поверителност, визуална идентификация,
регулацията свързана с правото на собственост/ползване на резултатите и
закупеното оборудване, вкл. механизмите за изменение на договора и за
прехвърляне на правата и задълженията произтичащи от същия, срока за
осъществяване на дейността, удължаване, спиране, извънредни обстоятелства и
краен срок на договора, както и правилата за неговото прекратяване и тези за
допустимите разходи. Съгласно чл. 1.5.б. от разглежданите ОУ е установено
правилото, че бенефициента се задължава да прилага процедурите за избор на
изпълнител, уредени в постановление 55/12.03.2007 г. на МС за условията и реда
за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена
безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове на ЕС и от програма ФАР на
ЕС, когато са налице условията за това. Така също според чл. 1.7. бенефициента
поема гаранция, че условията приложими към него по смисъла на чл. 3,4,5,6 и 14
от визираните ОУ се отнасят и до всички негови изпълнители, като същия е длъжен
да включи в този смисъл в договорите, които сключва с тези лица.
При
неспазване на разпоредбата на чл. 4, договарящият орган е имал право да
прекрати договора без предизвестие и без да изплаща обезщетение (чл. 11.2,
т.“е“ от Общите условия).
В този
случай бенефициентът е имал право да получи само такава част от безвъзмездната
финансова помощ, която отговаря на изпълнената част от проекта, като се
изключват разходите, свързани с текущи ангажименти, които следва да бъдат
изпълнени след прекратяване на договора (чл. 11.4).
Договарящият
орган е можел да изиска изцяло или частично възстановяване на вече изплатените
суми от безвъзмездната финансова помощ, съразмерно с тежестта на нарушенията, в
случай на неправомерно прекратяване на договора от страна на бенефициента и в
случаите, предвидени в чл. 11.2, точки „а“, „г.“, „д“ и „ж“ от Общите условия.
Съгласно чл.
15 от приложимите към договора Общи условия (Приложение ІІ), финансовата помощ
е била за възстановяване на направените от бенефициента разходи - признатите допустими разходи. Извършените
недопустими разходи не са подлежали на възстановяване (чл. 15.3).
В Общите
условия е било посочено кои са признатите допустими разходи. Допустими разходи
са били включително действително
извършените и платени, тези които са били необходими за изпълнението на
проекта, заложени в договора и отговарящи на принципите на добро финансово
управление – икономичност, ефикасност и ефективност на вложените средства. Като
разходи са се признавали включително разходи за консултантски услуги,
предоставени от външни компании, свързани с изпълнение на допустими дейности и
разходи за закупуване на машини/съоръжения (дълготрайни материални активи),
включително и разходите, включени от доставчика за доставка, инсталация, изпитание
и въвеждане в експлоатация на оборудването (чл. 12. 1 и чл. 12.2 от Общите
условия към договора).
Плащанията
от страна на договарящия орган е можело да бъдат авансови и окончателни или
еднократни. Авансовите суми са се превеждали в специална банкова сметка ***. По
нея е била натрупвана лихва (чл. 13.7 от Общите условия), дължима на
договарящия орган, когато надхвърля финалното плащане (чл. 13.8 от Общите
условия). Плащанията са били в евро, а разходите в лева са били преизчислявани
при курс 1 евро = 1.95583 лева.
Бенефициентът
се е задължавал да възстанови на договарящия орган всички авансови средства, платени в повече от
признатите разходи, в срок от 10 дни от получаване на искане за това, а в
случай, че сумите не се върнат в срок, договарящият орган е имал право на
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на
просрочието.
С
Допълнително споразумение 1 от 17.07.2009 г. към договора за безвъзмездна
финансова помощ от 27.11.2008 г. страните са се споразумели за изменение на
адреса за кореспонденция и мястото и адреса за изпълнение на проекта, които е
обявил бенефициента, като занапред е възприето тези адреси и място на
изпълнение да бъдат – гр. С., ул. „Българска легия“ 41 А.
На
06.02.2009 г. от ответното дружество - „Л.“ ООД чрез представляващия го
Управител – И. К. е издадена фактура, с която е фактурирана услуга – авансово
плащане на 80 % по проект Програма ФАР – BG 2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-024,
съставляваща сумата от 39 884
евро, равняващи се на 78 006,32 лева, като получател на фактурата е МИЕ –
Изпълнителна агенция по Програма ФАР, ЕФК.
С
два броя преводни нареждания от 19.02.2009 г. М.НА И. и Е. в качеството му на
управляващ орган по програма ФАР е осъществило парични преводи в полза на „Л.“
ООД под формата на авансови плащания по цитирания договор за безвъзмездна
финансова помощ от 27.11.2008 г., а именно за сумата от 29 913,00 евро и
за сумата от 9 971,00 евро.
Видно
е, че с Договор от 08.05.2009 г. бенефициента - „Л.“ ООД в качеството му на
възложител и дружеството – „С.Г.К.“ ЕООД в качеството му на изпълнител са се
договорили за това, че възложителя възлага, а изпълнителя приема да изготви
срещу заплащане на възнаграждение „Бизнес стратегия за развитие на фирмата“
според опис възпроизведен в Приложение 1, което съставлява неразделна част от
съдържанието на договора. Предвидено е, че общата стойност на услугата по
договора е 6 063,07 лв. /без вкл./ ДДС и това е цена за цялото
възнаграждение, което изпълнителя дължи на възложителя по сделката. Лицето
подписало договора и отразено, като управител на „С.Г.К.“ е М. А..
Видно
е, че с Договор от 16.10.2009 г. бенефициента - „Л.“ ООД в качеството му на
възложител и дружеството – „С.К.Г.“ ООД в качеството му на изпълнител са се
договорили за това, че възложителя възлага, а изпълнителя приема да извърши
доставка и гаранционно обслужване на BPMS – Софтуер
за управление на бизнес процеси и
Сървър, според техническа спецификация изложена в Приложение 1, което
съставлява неразделна част от договора. Предвидено е, че общата стойност на
услугата по договора е 143 850 лв. /без вкл./ ДДС и това е цена за цялото
възнаграждение, което изпълнителя дължи на възложителя по сделката, като същата
е окончателна и не подлежи на промяна.
По делото
няма спор, че по повод цитираните два договора имащи за предмет посочените в
тях дейности, съответно придобиване на активи от страна на договарящия
бенефициент в качеството му на възложител по тези съглашения са били
осъществени разходи за покриване на
предоставените консултантски дейности по проекта и придобиването на активите с
инвестиционно предназначение за подобряване конкурентноспособността на
ответното дружество. Установява се също така, че така сторените разходи, са
били одобрени като подлежащи на признаване и допустими, включително по
отношение на консултантския договор, за което е имало и изрично одобрение
съгласно писмо изх. № С-3/024/3/1 от 21.05.2009г.
При
сключването на консултантския договор със „С.Г.К.“ ЕООД, за дружеството
договорът е бил подписан от М. А.. Тя е
била посочена като управител. Същевременно към 08.05.2009г. управител и
представляващ дружеството, съгласно вписванията в Търговския регистър, е била А.
Д.. Тя е била и едноличен собственик на капитала на дружеството. Представено е писмено пълномощно от
16.03.2009г., от което е видно, че в полза на М. А. е учредена представителна власт от страна на
законния представител на „Л.“ ООД да извършва действията по сключване на
консултантския договор и заповед за заместване като управител.
Безспорно се
установява, че към датата на сключване на договора (08.05.2009г.) Д. е била
съпруга на Е.З. И.. Същият е заемал длъжността „главен експерт“ в Дирекция
„Европейски фондове за конкурентноспособност“ и
е бил установен конфликт на
интереси, поради заеманата публична длъжност по смисъла на чл. 3, т.25 от
Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, съгласно Решение № РД-16-904/30.07.2010г. на министъра
на икономиката, Е. и туризма, оспорването на което е било отхвърлено с влязло в
сила Решение № 3395 от 09.03.2011г. по адм. дело № 11802/2010г. на ВАС, V
отделение. Е.З. И. и А. Д. са били „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 1 от
ЗР на ЗПУКИ. Е.З. И. е проверявал и оценявал проектните предложения, по които
като подизпълнител се е явявало дружеството „С.Г.К.“ ЕООД, включително по
процесния договор.
Представена
е Докладна записка от 18.08.2010 г. от Д. П. – Началник Сектор „Вътрешен
контрол“ в Дирекция „ЕФК“ при МИЕТ, в която относно преценка за предприемане на
действия по отношение на договорите с бенефициенти по Програма ФАР „Подкрепа за
повишаване на конкурентноспособността на българските предприятия“, Фаза -3,
възложители на услуги на фирми, които са свързани със служителя от Дирекция
„ЕФК“ – Е.И., с която е дадено мотивирано становище, че договорите, които
бенефициентите са сключили за предоставяне на консултантски услуги с
дружеството „С.Г.К.“ ЕООД и подписани от М. А. в качеството й на управител на
същото, следва да не бъдат признавани, защото това лице не е регистрирано, като
управител на дружеството по надлежния в закона ред и следователно не е имала
представителна власт да подписва договори в резултат на което тези договори са
без правни последици.
Съобразно
отговор изготвен от договарящия орган – ИА по Програма ФАР към МИЕТ, Дирекция
„Европейски фондове за конкурентноспособност“ до бенефициента е видно, че към „Л.“
ООД е отправено искане да възстанови авансово преведената му сума в размер на
39 884 евро, както и натрупаната по специалната сметка лихва в размер на
30,11 евро, съгласно искане за възстановяване на средства, което е издадено от
договарящия орган и приложено към писмото. Необходимостта от възстановяването
на авансово заплатените суми се мотивира с това, че при осъществена от
договарящия орган проверка са се установили обстоятелства, които препятстват
одобряването на договора с консултантската фирма „С.Г.К.“ ЕООД от 08.05.2009
г., защото лицето, което е подписало, като представляващ дружеството -„С.Г.К.“
ЕООД не е била надлежен носител на представителна власт, респективно подписания
договор не е могъл да породи очакваните от него правни последици и следва да се
възприеме за невалиден. Допълнено е, че доколкото елемента – консултантски
услуги има задължителен характер, то констатираното от финансиращия орган
негово неизпълнение води до непризнаване на всички дейности и извършени разходи
по подписания договор за безвъзмездна финансова помощ. Искането за възстановяване на авансово
преведено безвъзмездно финансиране в полза на ответника е достигнало до не на
30.09.2010 г., което е видно от приложеното в кориците на делото известие за
доставяне.
С
повторно писмо от 29.11.2010 г. – ИА по Програма ФАР към МИЕТ, Дирекция „Европейски
фондове за конкурентноспособност“ е
потвърдила решението си за непризнаване на разходите по договора за
безвъзмездна финансова помощ от 2008 г., по които „Л.“ ООД има качеството на бенефициент. В това
писмо е добавен и нов аргумент от страна на договарящия орган, а именно, че
избраното за подизпълнител дружество - „С.Г.К.“ ЕООД се ръководи от лицето – А.
Д., която за периода от 06.12.2007 г. до 09.04.2010 г. е била съпруга на Е.З. И.,
които е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПРКИ и се е
намирал в състояние на конфликт на интереси при изпълнението на договора за
подизпълнител на консултантски услуги.
Чрез
Акт № 71 за установяване на частно държавно вземане 30.09.2013 г. издаден на
основание чл. 3, ал. 8 във връзка с чл. 7, т. 6 от ЗНАП,
Заместник-изпълнителния директор на НАП е установил, че към 19.09.2013 г.
държавата има изискуемо вземане срещу „Л.“ ООД в общ размер на сумата от
52 211,40 евро, от които : 39 884
евро – главница /29 913 евро – главница по програма ФАР и 9 971 евро –
главница по национално финансиране/ и 12 297,29 евро – лихви за забава за
периода от 11.10.2010 г. до 19.09.2013 г. /9 222,97 евро – натрупани лихви по
финансиране от програма ФАР и 3 074,32 евро – натрупани лихви по
национално финансиране/, както и 30,11 евро- лихви начислени в полза на
бенефициента по специалната банкова сметка ***. Цитираният акт за установяване на частно
държавно вземане е бил връчен на адресата си на 08.10.2013 г., което е видно от
приложено по делото – известие за доставяне от 04.10.2013 г. Според Заповед № ЗЦУ-676/09.07.2013 г. се установява, че
Изпълнителния директор на НАП е делегирал на Зам. Изпълнителния директор на НАП
– Галя Димитрова правомощията свързани с издаването на актове за установяване
на частни държавни вземания.
На
основание чл. 192 ГПК от страна на третото неучастващо по делото лице – М.НА И.
е изпълнило процесуалното си задължение да ангажира по делото всички
съхранявани по водената при същото в качеството му на договарящ орган преписка
по сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма
ФАР на ЕС № BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-024 от 27.11.2008 г. /с бенефициент ответното дружество/
документи изготвени след представяне от бенефициента на финален отчет по
финансирания негов проект. Тези документи съставляват такива по разменена
кореспонденция между договарящия по програмата ФАР орган и бенефициента във
връзка с разплащания по проекта, вкл. претенции за възстановяване на авансово
платени суми, вкл. докладна записка от Директор на Дирекция „Европейски фондове
за конкурентноспособност“, както и Доклад на Комисия определена от Министъра на
икономиката Е. и туризма.
По
делото е допусната по искане на страните
съдебно-счетоводна експертиза, по която са изготвени основно и два броя
допълнителни заключения.
От
приетото основно заключение на вещото лице – С. се установява, че на 19.02.2009
г. от МИЕ по сметка на дружеството-ответник „Л.“ ООД в „У. Б.“ АД са били
преведени авансово сумите от 29 913 евро – авансово плащане по програма
ФАР и 9 971 евро – авансово плащане по национално съфинансиране; размерът
на начислената лихва за забава начислена за периода 11.10.2010 г. до 19.09.2013
г. е 12 297,29 евро, от които 9 222,97 евро – лихва по Програма ФАР и
3 074,32 евро – лихва по национално съфинансиране; при осъществена от
експерта проверка по специалната сметка обслужваща се установява, че е била
начислена лихва по сметката в размер на 30,11 евро; отбелязано е, че авансовото
плащане е наредено по повод отправено искане от бенефициента за извършването
му, като същото възлиза на 80 % /39 884 евро/, като същото е направено чрез
преводно нареждане за кредитен превод; даден е отговор, че при ИА – ФАР към МИЕ
от страна на бенефициента – „Л.“ ООД е постъпило искане за авансово плащане на
стойност от 39 884 евро, като към искането са приложени : договор с банка
за откриването на специализирана банкова сметка, ***, копие от договор за
безвъзмездна финансова помощ, фактура за стойността на авансовото плащане, като
съобразявайки приложения по делото контролен лист, вещото лице е констатирало,
че съответно на утвърдените изисквания, от служители –финансисти при
финансиращия орган / Е.С. и Е.И., както и след утвърждаване от Началник Сектор
„Вътрешен контрол“ и от експерт – счетоводител Е.В. е извършена следващата се проверка и
плащането е разрешено; вещото лице е назовало лицата, които са легитимирано
според утвърдените от финансиращия орган вътрешни правила да парафират
разпореждания със средства по сметки, като платежното нареждане за авансираната
сума в полза на „Л.“ ООД е било подписано от оторизираните за това лица; вещото
лице е посочило, че ИА – ФАР към МИЕ може да направи отказ за извършване на
авансово плащане в полза на бенефициент, тогава когато от последния не е
ангажиран пълен набор от необходимите документи предпоставящи плащането, като в
случая всички изискуеми документи са били представени от бенефициента заявил
искане за такова плащане. Плащането е сторено чрез платежно нареждане, а сумата
е преведена по специално откритата за това банкова сметка, ***плащане по
проекти по програма ФАР, като изрично е посочено, че когато от финансиращия
орган се приеме, че са налице всички условия за осъществяване на превода няма
съпътстващо издаване на уведомление, че се предприема подобен превод. Вещото
лице споменава, че издаване на
уведомления за авансови плащания е предприемано в хипотезите, когато от
специалната сметка са извършавани нареждания на суми към доставчици на
стоки/услуги, като това е правено след потвърждаване на процедурата за избор на
дадения изпълнител, като легитимиран да издаде такива уведомления е лицето
определено за Ръководител на Програма ФАР. Относно приключването на дейността
по проекта от експерта е посочено, че процедурата за този етап изисква
представяне от бенефициента пред ИА –
ФАР към МИЕ на финален технически и финален финансов доклад. В този контекст на
27.01.2010 г. в органа сертифициран да управлява програмата са получени от „Л.“
ООД финални технически и финансов доклад по процесния договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ, като във връзка с тези доклади от ИА „Насърчаване
на малки и средни предприятия“ – Междинно звено, във връзка с представените
финални доклади са изискани допълнителни документи, които са били ангажирани от
бенефициента на 18.02.2010 г. и на 17.03.2010 г. При изслушване на заключението
в съдебно заседание от вещото лице е пояснено, че лицето Е.И. е сред лицата
положили подписи за извършването на авансовото плащане. Същият към този момент е заемал длъжността – Старши експерт“,
като подписа които същия е положил върху нареждането е последица от осъществена
финансова проверка по представените документи, вкл. техните реквизити, като при
констатиране на пропуски те се преодоляват чрез връщане на искането за
коригирането им от бенефициента. Тримата подписали контролния лист служители
разполагат с функционалната компетентност да го направят, като полагането на
подписите гарантира пред лицето овластено да извърши нареждането на авансовото
плащане, че представените от бенефициента документи с искане за такова плащане
са изрядни и пълни.
По
делото е изслушано и прието допълнително заключение по назначената ССч.Е, в
което от вещото лице е посочено, че по специалната сметка разкрита с цел
обслужване разплащанията по проекта е имало начислена лихва в размер на сумата
от 30,11 евро, като към датата – 22.01.2010 г. наличността по сметката възлиза
на сумата от 291,41 евро, в която сума са включени и 30,11 евро – начислени
лихви по специалната сметка. От експерта е даден отговор, че след проверка при
ищеца – НАП е установено, че за да се закрият заявените за установяване с ИМ
парични вземания се установява постъпването на следните суми : на 17.03.2014 г.
по сметка на НАП постъпва сумата от 10 000 лв. с наредител – И. И. К. и
основание – акт Щ 71/30.09.2013 г.; на 01.04.2014 г. по сметка на НАП постъпва
сумата от 101 527,85 лв., като нареждането от ЧСИ – А. В. при посочване,
като основание парични вземания по изп.. дело №50/2014 г.; на 12.05.2014 г. по сметка на НАП постъпва
сумата от 800,60 лв., като нареждането от ЧСИ – А. В. при посочване, като
основание парични вземания по изп.. дело №50/2014 г.; общия размер на
постъпилите суми за погасяване на дълга на „Л.“ ООД възлиза на сумата от
112 328,45 лв., като с тази сума са погасени следните парични задължения :
4 302,16 лв. – разноски. лихви - 30 019,97 лв. /представляващи 15 348,97
евро/; 78 006,32 лева /представляващи 39 884 евро/, а при извършена в
ИА ФАР към МИ се е установило, че от бенефициента „Л.“ ООД са отразени като
събрани 51 892,82 евро – за главница и лихви, като последната фигурираща
дата за постъпване на сумите е от 07.04.2014 г. В съдебно заседание вещото лице
– С. дава сведение, че при документалната проверка на книжата в досието водено
при МИЕТ във връзка с проекта е установила, че по сметката на бенефициента са
постъпили суми в размер на сумата от 78 065, 91 евро, съответно са
разходвани такива в размер от
77 773,80 евро, тоест формираната разлика между постъпили и разходени суми
възлиза на 291,41 евро, като в тази сума се съдържат и начислените лихви по
сметката в размер на 30,11 евро.
В
ново допълнително заключение по назначената ССч.Е от вещото лице е изследван
въпроса относно размера на остатъчната сума по специалната сметката открита за
разплащания по проекта на бенефициента - „Л.“ ООД, като в табличен вид е дадено
движението на средствата постъпващи по сметката и на тези разходвани от нея,
като крайното формирано салдо към 30.12.2011 г. възлиза на сумата от 31,05
евро.
По същество на спора съдът приема
следното:
„Л.“ ООД, в качеството му на бенефициент, и М.НА И., в
качеството на Изпълнителна агенция по програма ФАР и договарящ орган, са били
обвързани от договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Програма ФАР – програма на ЕС за подпомагане на държавите от Централна и
Източна Европа при подготовката им за присъединяване към Европейския съюз, по
която проектите се финализират, при сключване ежегодно на финансови
споразумения между Правителството на Република България и Европейския съюз. Към
договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са били приложими и
Общи условия (Приложение ІІ към договора).
В изпълнение
на договора авансово на
дружеството-бенефициент са били предоставени 39 884 евро по специална банкова
сметка, ***, посочени в договора и Общите условия. Разходвани са били фактически 39884 евро. От тези разходи 1 612,00
евро са били по консултантския договор от 08.05.2009г.
Разходите по
този договор принципно са подлежали на признаване, тъй като са били по договор
с консултантски характер. Те са били и действително извършени. Въпреки
сключването му от лице, което не е било управител на дружеството „С.Г.К.“ ЕООД, не се е касаело за действия без представителна
власт и нищожност на договора като сключен при липса на съгласие по чл. 26, ал.
2 от ЗЗД, каквито възражения относно действителността на източника на
договорната връзка се извеждат от ищеца НАП.
Дори да бъде
отчетено това, че упълномощаването на М. А. не е в предвидената по чл. 21 и чл.
26 от ТЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите и е
недействително, то непоколебимо е
заключението, че се касае за хипотеза по чл. 301 от ТЗ – когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В
случая няма противопоставяне на действията по сключването на договора от 08.05.2009г.
от страна на „С.Г.К.“ ЕООД, а напротив,
договорът за консултантски услуги е бил изпълнен и са били приети направените
от бенефициента „Л.“ ООД плащания по така предоставените по повод на договора
услуги. За да бъдат приети разходи като действителни, релевантни са отношенията
между страните по консултантския договор, а не отношенията между тях и
договарящия орган. Това е така, защото договарящия орган не е субект на
облигационното правоотношение произтичащо от договора за консултантски услуги и
за него не възникват преки права или задължения свързани с изпълнението на
предмета му. В този смисъл, доколкото договарящия орган не може да черпи
каквито и да е било права от изпълнението на този договор няма как да
противопостави възражение за неговата недействителност на посочените в ИМ
основания съставляващи порок при формирането на волята за неговото сключване.
Същевременно
в случая разпоредбата на чл. 141, ал. 6 от ТЗ, на която се позовава
ищеца, не може да намери приложение в разглежданото правоотношение по договора
за консултантски услуги, защото същата касае управлението и представителството
на дружеството с ограничена отговорност, но органното такова. В този смисъл е
посочено, че овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на
третите добросъвестни лица след вписването им. Разпоредбата е съответна на чл.
7 от ЗТР – че вписаното обстоятелство се смята станало известно на третите
добросъвестни лица от момента на вписването.
Съобразявайки
второто изтъкнато от ищеца основание за допуснато нарушение при договарянето
осъществено от бенефициента с ангажирания подизпълнител по подписания консултантският
договор от 09.05.2009г. СГС приема, че действително с оглед установените по
делото правно значими факти се формира заключение, че съглашението е сключено
при наличен конфликт на интереси и поради това разходите по договора на „Л.“
ООД не са били допустими. Според изричната уговорка между страните по договора за
безвъзмездна финансова помощ за допустими следва да се квалифицират разходи, които са били включително действително извършените и платени, но и тези
които са били необходими за изпълнението на проекта, заложени в договора и
отговарящи на принципите на добро финансово управление – икономичност,
ефикасност и ефективност на вложените средства.
При изрично предвидената забрана за конфликт на интереси по договора за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, включително по отношение на
лицата, с които бенефициентът отговаря, недопустим и незаложен в договора
следва да се приеме разход, направен при такъв конфликт на интереси по
отношение на лице, с което бенефициентът договоря. В този случай договарящият
орган се е освобождава от задължението си да предостави уговорената финансова
помощ, а при авансово плащане тя подлежи на възстановяване.
При установения
конфликт на интереси разходите по консултантския договор не са били допустими
разходи и при задължението на бенефициент по договора да възстанови всички авансови средства, платени в повече от
признатите разходи, получената авансова сума в частта на консултантския договор
трябва да се определи, като такава подлежаща на връщане. Съгласно уговорките
между страните от сумата от 3 100 евро по консултантския договор са подлежали на възстановяване 65% или 2 015
евро. Респективно авансираната от финансиращия орган сума от 80 % за
покриването на този разход възлиза на 1 612 евро и именно за нея заявената
претенция от ищеца за възстановяване на
авансово платените суми по договора за безвъзмездна финансова помощ следва да
се приеме за основателна, като ответното дружество се признае за адресат на
задължението да върне, като получена на отпаднало основание.
Неоснователно
възражението на ответника, че възстановяване на сумата по консултантския
договор не се дължи, тъй като ответника „Л.“ ООД не е можел да знае за
конфликта на интереси.
Недопускането
на конфликт на интереси е било въведено, като задължение, което бенефициента
следва да осигури посредством осигуряване на договорни гаранции в съдържанието
на съглашенията чрез които встъпва в търговски правоотношения с
подизпълнителите ангажирани с изпълнението на консултантската, респективно
инвестиционната част на проекта. Съгласно договора, бенефициентът се е задължавал да предприеме
всички необходими мерки за избягване на конфликт на интереси. В този контекст в
негова доказателствена тежест попада това да установи полагането на дължимата
грижа като търговец да не сключва договори
с изпълнители, по отношение на които съществува такъв конфликт. По делото нито се твърдят (при конкретно
изясняване на отношенията по консултантския договор), нито се установяват
предприети такива действия. Единственото, на което бенефициента се позовава в
стремежа си да изолира своето поведение от установения конфликт на интереси се
обединява в съждението, че не е могъл да знае и не е знаел за връзката на лице,
работило в М.НА И. и управителя на „С.Г.К.“
ЕООД. Това обаче не е достатъчно за да се приеме установено изпълнението на
посоченото задължение с дължимата грижа – на добрия търговец. Обратното именно
за да се елиминира евентуалното наличие на подобни зависимости между
дружеството, с което бенефициента договаря и лице упражняващо функции в органа
опериращ с отпускането на финансовата помощ, респективно да се изключи отговорността
на бенефициента по отношение на последиците от установен конфликт на интереси,
„Л.„ ООД е трябвало да въведе ясно изискване към дружеството-изпълнител, което
да кореспондира със забраната въведена в т. 4.2. от действащите ОУ към Договора
за безвъзмездна финансова помощ.
Поради това, че сумата от 1 612 евро по
консултантския договор е подлежала на връщане в срок от 10 дни от получаване на
искане за това, а в случай, че сумите не се върнат в срок, договарящият орган е
имал право на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периода на просрочието, основателна е и претенцията за лихва за забава за
периода от 11.10.2010 г. / момента на връчване на искането за възстановяване на
авансираната сума е констатирано от доказателствата по делото да е 30.09.2010
г./ до 19.09.2013 г. – 488,16 евро, съответно на даденото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза. На 30.09.2010г. бенефициента е бил уведомен за
дължимостта на сумата. Вземанията по договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ са части държавни вземания и в частта на предоставените от
Европейския съюз средства, и в частта на националното съфинансиране, и
дължимостта им се установява по отношение на държавата, чрез Национална агенция
по приходите.
Неоснователна
е претенцията за присъждане на изтекла
лихва за забава за сума над 488,16 евро до съдебно предявените от ищеца 12 297,29 евро.
Съгласно
договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и приложимите Общи
условия, при неспазване на разпоредбата
на чл. 4 от Общите условия относно конфликта на интереси, договарящият орган е
имал право да прекрати договора без предизвестие и без да изплаща обезщетение
(чл. 11.2, т.“е“). С изявлението от 30.09.2010г. договорът за безвъзмездна
финансова помощ следва да се счита прекратен, тъй като са били налице
предпоставките за това – осъществен конфликт на интереси.
Съгласно
уговорката между страните, в този случай
бенефициентът е имал право да получи частта от безвъзмездната финансова помощ,
която отговаря на изпълнената част от проекта, като се изключват единствено
разходите, свързани с текущи ангажименти, които следва да бъдат изпълнени след
прекратяване на договора (чл. 11.4).
Уговорката е в рамките на договорната свобода и обвързва страните по
договора, включително държавата, чрез договарящия по договора орган.
Така останалите
извършени от бенефициента - „Л.“ ООД разходи по договора сключен с дружеството
– „С.К.Г.“ ООД, чиито размер възлиза на сумата от 38272 евро следва да се възприемат, като такива
реализирани по повод изпълнена част от проекта и те не подлежат на връщане. За
тези разходи по делото не е имало спор, че са допустими и подлежащи на признаване.
Или за
разликата от посочените и подлежащи на връщане 1 612,00 евро от аванса,
припадаща се част по консултантския договор, до авансово платените общо 39 884 предявения иск за връщане на
сумата следва да бъде отхвърлен, тъй като авансово платените суми не подлежат
на връщане, така както е било изрично уговорено по договора за безвъзмездна
финансова помощ. Последицата от прекратяване на договора при констатираното
основание за прекратяването е ограничена в своето действие единствено до
изключването на разходите, свързани с текущи ангажименти, които следва да бъдат
изпълнени след прекратяване на договора (чл. 11.4). Направените разходи по
договорите със „С.К.Г.“ ООД за доставка
и обслужване в гаранционния срок на оборудване, така както се
установяват по делото не са от тази категория, а напротив те са били вече
реално направени във връзка с един изряден по своето правно естество договор за
доставка и гаранционно обслужване, които е произвел преследваните с него правни
последици и не е засегнат от никакви нарушения, които да са били допуснати, от
която и да е от договарялите страни по него.
Договарящият
орган е разполагал с материалната легитимация да изиска изцяло или частично
възстановяване на вече изплатените суми от безвъзмездната финансова помощ,
съразмерно с тежестта на нарушенията, в случай на неправомерно прекратяване на
договора от страна на бенефициента в
случаите, предвидени в чл. 11.2, точки „а“, „г.“, „д“ и „ж“, но не и при
конфликт на интереси, което е било преценено от страните като нарушение, което
не е в степен на тежест да обоснове такова връщане. Възражението на Национална
агенция по приходите, че непризнаването на дейностите по консултантския елемент
води до непризнаване на дейностите и извършените разходи по договора за
безвъзмездна финансова помощ е неоснователно. То не намира опора в конкретните
договорки между страните по създалата се главна облигационна връзка.
Тук е
мястото да се спомене, че е без значение какво е предметното съдържание
установено с уговорката по т. 8.3 от Финансовото споразумение по програма BG2006/018-164, сключено
между Европейската комисия и Правителството на Република България, тъй като
това споразумение не обвързва
бенефициента, ако изискването въведено с него не е изрично установено, като
част от съдържанието на договора за финансова помощ, които както се проследи в
настоящия съдебен акт е много подробно дефиниран, вкл. в хипотезите, които
уреждат неизпълнението на поети от бенефициента ангажименти и в какви пропорции
това се отразява на цялостното изпълнение на правата и задълженията по
договора, вкл. осъществените по повод на същия плащания на средства. В този смисъл е възприетото и по Решение № 2114
от 19.11.2014г. по т.д. № 1985/2014г. на Софийския апелативен съд, недопуснато
до касация, съгласно Определение № 834 от 10.11.2015г. по т.д. № 917/2015г. на
ВКС, ТК, І т.о. Действително всяка година средствата по помощите се договарят и
одобряват във финансово споразумение, но то е между България и Европейския съюз
и регулира институционалната и административната рамка, в която се изпълняват
проектите, но не и отношенията, които се развиват между бенефициента и
управляващия програмата орган.
Неоснователно
е искането за заплащане на сума от 30.11 евро натрупана лихва по специалната
банкова сметка, ***. По нея е била
натрупвана лихва, но тя е била дължима
на договарящия орган, когато надхвърля финалното плащане (чл. 13.8 от Общите
условия), а такова финално плащане, като окончателно уреждане на отношенията
между страните, не се установява да има, при направените разходи по договора със „С.К.Г.“ ООД.
На
самостоятелно основание СГС, като установи, че НАП, като представляващ
държавата в отношенията й с частноправни субекти, за които се поддържа да са
адресати на задължения за заплащане на частни държавни вземания е получил
погашение в размер на сумата от 10 000 лв. на 17.03.2014 г., което е
направено доброволно, а не като последица на стартиралото изпълнително
производство спрямо ответното дружество, то същото следва да се съобрази от
съда разглеждащ съдебно заявените претенции, като факт с правно значение
реализирал се в хода на производството и да се отчете при преценка на това,
дали вземането, което установяване се преследва посредством заявените претенции
се явява дължимо, респективно е било погасено чрез способа на плащането от
адресата му. Следователно осъщественото доброволно плащане погасява
възникналото облигационно задължение за връщане на авансово изплатена сума по
договора за безвъзмездна финансова помощ, която с настоящото решение се възприе
да е доказана в размер на сумата от 1612 евро – осъществено плащане по договор
за консултантска услуга и 488,16 евро – дължимо обезщетение за забавено
изпълнение върху главния дълг за авансирана финансова помощ по елемент
консултантски услуги договорен между страните чрез подписания договор за
безвъзмездна финансова помощ. Това означава, че и тази част от исковете на НАП
следва да се отхвърли от съда, но вече, като такава погасена чрез плащане.
Отново, като погасено чрез плащане следва да се приеме, че е и вземането за
законна лихва върху главното вземане от 1612 евро, което е дължимо за периода
от 19.09.2013 г. до момента на осъщественото доброволно плащане на лихвоносния
дълг.
Относно разноските: Искане за присъждане на разноски
са направили и двете страни, като при този изход на спора, право на разноски се поражда за всяка от тях,
доколкото независимо от цялостното отхвърляне на претенциите, една част от тях
са погасени в хода на процеса и по отношение на същите ответника носи
отговорност за заплащане на разноски в полза на ищеца НАП. Така според
посочения алгоритъм за пропорционалното разпределение на разноските според
изхода на делото в полза на ищеца – НАП се поражда вземане за разноски в
исковото производство в размер на сумата от 236,79 лв., а за заповедното такова
в размер на сумата от 141,35 лв. Ответникът на свои ред е материално
легитимиран да получи разноски в размер на сумата от 6 526,44 лв. , които
е направил за защита си в рамките на исковото производство.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.ЗА
П., с адрес – гр. С., бул. „К.А. ********, против „Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Т.“, ул. „******** искове при квалификацията на чл. 422 ГПК във връзка с чл.
55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Л.“ ООД, ЕИК ******** дължи в полза на
Н.А.ЗА П., следните суми : сумата 39 884 евро /от които
38 272 евро, поради липса на доказвано основание за плащане и 1 612
евро, поради погасяване чрез извършено плащане в хода на процеса/ -
парично вземане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-024, сключен между М.НА И. и Е. и „Л.“ ООД, със законната
лихва за забава от 05.11.2013г. до изплащане на вземането, обезщетение за
забава за периода от 11.10.2010г. до 19.09.2013г. в размер на сумата от 12 297,29 евро /от
които 11 809,13 евро, поради липса на доказвано основание за плащане и
488,16 евро, поради погасяване чрез извършено плащане в хода на процеса/, както
и 30,11 евро - дължима лихва по
специална сметка, за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение
от 02.01.2014 г. по ч.гр.д. №
45931/2013г. на Софийския районен съд, 52 състав.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Т.“, ул. „******** да заплати в полза на Н.А.ЗА П., с адрес – гр. С., бул. „К.А. ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 236,79 лв. – разноски направени в рамките на
исковото производство развило се пред СГС, сумата в размер от 141,35 лв. –
разноски за направени за водене на
заповедното производство развило се по ч.гр.д. № 45931/2013г. на Софийския районен съд, 52
състав.
ОСЪЖДА Н.А.ЗА
П., с адрес – гр. С., бул. „К.А. ******** да заплати в полза на „Л.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Т.“, ул. „********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 6 526,44 лв. – представляваща
направени разноски за защита по исковото производство провело се пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: