Определение по дело №126/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 526
Дата: 8 февруари 2022 г.
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20223100500126
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 526
гр. Варна, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Срещу Решение № 262245/12.07.2021 г., постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по
описа на ВРС, в частта, с която ЕВГ. ЯК. ЯК. е осъден да заплати на Д. ЯК. ЯК. сумата от
110 364.25 лева, представляваща парично уравнение на дела на ЕВГ. ЯК. ЯК. за поставения
в дял и изключителна собственост на Д. ЯК. ЯК. поземлен имот с идентификатор
№10135.2564.1224 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени
със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници
имоти №10135.2564.1218, №10135.2564.1223, №10135.2564.1225 и №10135.2565.25, с площ
от 790 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за друг обществен обект,
комплекс, ведно с построените в имота: 1) западна част от вилна сграда със застроена площ
от 81.06 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 90 кв.м., съставляваща по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна имот с идентификатор
№10135.2564.1224.1 – сграда на два етажа, състояща се от първи етаж – входно антре,
битова стая, хол, дрешник-килер, санитарен възел, масивно стълбище за втори етаж и втори
етаж, състоящ се от входно антре, хол, стая с кухненска ниша, дрешник, баня-тоалет, тераса,
при граница сграда с идентификатор №10135.2564.1224.2 и 2) източна част от вилна сграда с
площ от 57.23 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 67 кв.м.,
съставляваща по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна имот с
идентификатор №10135.2564.1224.2 – сграда на два етажа, състояща се от първи етаж –
дневна, килер, масивна стълба за втори етаж, баня, тоалет и втори етаж, състоящ се от
входно антре, дневна и тераса, при граница сграда с идентификатор №10135.2564.1224.1, на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, са постъпили следните жалби:
1.) Въззивна жалба, подадена от Д. ЯК. ЯК., чрез процесуален представител адв. М.Р.,
с която се претендира определената на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК сума за уравняване
на дела му в размер на 110 364.25 лева да бъде увеличена до претендирания размер от
1
130 175.50 лева.
С депозираната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното
съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушение, както и че същото е необосновано. Въззивникът сочи,
че определената от районния съд сума за уравняване на дела му е силно занижена, тъй като
при констатирано съществено различие в заключенията на двете СТЕ по отношение на
пазарна стойност на процесните имоти, първоинстанционният съд е взел
средноаритметичната стойност, определена от двете експертизи, вместо да изложи
аргументи кое от двете заключения кредитира и защо. Сочи, че изложеното се намира в
противоречие с изискванията на процесуалния закон, който не допуска възприетия от
Варненския районен съд подход и двете експертизи да бъдат кредитирани, тъй като поне
едната от тях очевидно е недостатъчно обоснована и възниква основателно съмнение в
нейната правилност, по смисъла на чл. 201 от ГПК. Съдебното решение не би могло да се
основава на необосновано или неправилно експертно заключение, а законът предвижда
механизми за преодоляване на констатираното противоречие, които първоинстанционният
съд не е използвал. Въззивникът излага твърдения още, че районният съд е следвало да
кредитира заключението по единичната СТЕ, изготвена от в.л. Милка Атанасова, тъй като
същото е подробно мотивирано и обосновано. Действителната пазарна стойност на
поделяемите имоти по него била определена на база метода на сравнимите продажби
(сравними пазарни аналози), както по отношение на поземления имот, така и по отношение
на сградата. Използвани са пет аналога по отношение на поземления имот и четири по
отношение на сградите, като са приложени и съответните корекционни коефициенти, а по
отношение на сградите - методът на вещната стойност. Сочи, че районният съд сам е
констатирал, че заключението на в.л. Милка Атанасова е по-обосновано, че при изготвянето
му са ползвани повече аналози, и въпреки това на практика е кредитирал и двете
заключения, определяйки по недопустим начина пазарната стойност като
средноаритметичната стойност от оценките по двете експертизи. От друга страна
жалбоподателят твърди, че заключението по тричленната СТЕ е очевидно необосновано в
посочената част, тъй методът на сравнимите продажби е бил използван единствено при
определянето на пазарната равностойност на поземления имот, докато при определянето
стойността на сградите е използван само подхода на разходите с метода на амортизираната
възстановителна стойност (вещен метод). На практика вещите лица по тричленната
експертиза определили пазарната стойност на сградите без да издирят пазарни аналози по
отношение на продажната им цена на база офертни цени или действително извършени
сделки, поради което само на това основание заключението им не следвало да бъде
кредитирано. По изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част
като определената сума за уравняване на дела му бъде увеличена до размера от 130 175.50
лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЕВГ. ЯК. ЯК., чрез адв. И.В., с
който оспорва жалбата и моли за нейното оставяне без уважение по подробни съображения
2
за нейната неоснователност, касаещи действителната пазарна стойност на делбения имот,
съответно дължимата сума за уравняване на дела на насрещната страна.
2.) Въззивна жалба, подадена от ЕВГ. ЯК. ЯК., чрез процесуален представител адв.
И.В., с която се претендира определената на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК сума за
уравняване на дела Д. ЯК. ЯК. в размер на 110 364.25 лева да бъде намалена до сумата от
87 129 лева.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и немотивираност на
обжалваното първоинстанционно решение. Въззивникът счита, че съдът неправилно е
определил стойността на дела за уравняване на сумата от 110364.25 лева, като го е изчислил
посредством средната стойност на заключенията по единичната и тройната експертизи.
Последните са дали заключението си въз основа на различни методологии, като тази на
тройната експертиза отразявала по-точно стойността на процесния имот. Единичната
експертиза е дала оценка на база пазарни аналози, но са сравнявани единствено оферти за
продажби на земя със сгради в подобна локация, но няма данни за извършени сделки на база
на тези офертни цени. Отделно от това в единичната експертиза извършените от
жалбоподателя подобрения в имота не били отделени, като по този начин ищецът
неосноватлено се обогатявал от стойността на уравнения дял. По изложените съображения
претендира паричната равностойност за уравняване на дела на Диян Я. да бъде определена в
размер на 87 129 лева, съобразно заключението на тройната СТЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Подадена е още частна жалба от ЕВГ. ЯК. ЯК., чрез адв. И.В. срещу Определение №
265783/28.09.2021 г. постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по описа на ВРС, с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за изменение в частта за
разноски Решение № 262245/12.07.2021 г., постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по описа
на ВРС, като не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА в полза на адв. М.Р..
Частният жалбоподател излага твърдения, че осъществяването на безплатна правна
помощ по чл. 38 от ЗА следва да бъде доказано чрез представеното пълномощно или с
договора за правна помощ, в който се посочи основанието за предоставянето . По тези
съображения моли за отмяна на определението и изменение на първоинстанционното
решение в посочения смисъл.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържат
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Не са направени
доказателствени искания.
Съгласно задължителните постановки на т. 3 от Тълкуватлено решение № 1/2013 г.
на ОСГТК при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, въззивният съд е длъжен
3
да допусне провеждането на експертиза служебно.
С оглед факта, че и двете страни поддържат възражения за необоснованост на
съдебното решение и в същото време оспорват съответно единичната и тричленната СТЕ,
като заключенията между двете се различават съществено относно извода за пазарната
стойност на допуснатия до дебела имот, то въззивният състав намира, че са налице
основания за допускане на допълнителна задача към повторната тричленна експертиза по
почин на съда. Доколкото предмет на въззивното обжалване е единствено решението в
частта, с която е определена сумата за уравняване на дела на съделителя, а в останалите
части, включително, и с които разпределен реалния дял, оценката на имота следва да бъде
извършена към момента на влизане в сила на първоинстанционното съдебно решение в тази
част /09.11.2021 г./, като в този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана
например в Решение № 266/17.10.2014 г. по гр. дело № 3333/2014 г. по описа на ВКС, I г.о.
Мотивиран от гореизложеното, съдът



ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивни жалби срещу Решение №
262245/12.07.2021 г., постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по описа на ВРС, в частта, с
която ЕВГ. ЯК. ЯК. е осъден да заплати на Д. ЯК. ЯК. сумата от 110 364.25 лева,
представляваща парично уравнение на дела на ЕВГ. ЯК. ЯК. за поставения в дял и
изключителна собственост на Д. ЯК. ЯК. поземлен имот с идентификатор №10135.2564.1224
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-
18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници имоти
№10135.2564.1218, №10135.2564.1223, №10135.2564.1225 и №10135.2565.25, с площ от 790
кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за друг обществен обект,
комплекс, ведно с построените в имота: 1) западна част от вилна сграда със застроена площ
от 81.06 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 90 кв.м., съставляваща по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна имот с идентификатор
№10135.2564.1224.1 – сграда на два етажа, състояща се от първи етаж – входно антре,
битова стая, хол, дрешник-килер, санитарен възел, масивно стълбище за втори етаж и втори
етаж, състоящ се от входно антре, хол, стая с кухненска ниша, дрешник, баня-тоалет, тераса,
при граница сграда с идентификатор №10135.2564.1224.2 и 2) източна част от вилна сграда с
площ от 57.23 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 67 кв.м.,
съставляваща по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна имот с
идентификатор №10135.2564.1224.2 – сграда на два етажа, състояща се от първи етаж –
дневна, килер, масивна стълба за втори етаж, баня, тоалет и втори етаж, състоящ се от
входно антре, дневна и тераса, при граница сграда с идентификатор №10135.2564.1224.1, на
4
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, както следва:
1.)Въззивна жалба, подадена от Д. ЯК. ЯК., чрез процесуален представител адв. М.Р.
срещу Решение № 262245/12.07.2021 г., постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по описа
на ВРС, с която се претендира определената на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК сума за
уравняване на дела му от 110 364.25 лева да бъде увеличена до претендирания размер от
130 175.50 лева.
2.)Въззивна жалба, подадена от ЕВГ. ЯК. ЯК., чрез процесуален представител адв.
И.В. срещу Решение № 262245/12.07.2021 г., постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по
описа на ВРС с която се претендира определената на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК сума за
уравняване на дела Д. ЯК. ЯК. в размер на 110 364.25 лева да бъде намалена до сумата от
87 129 лева.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от ЕВГ. ЯК. ЯК., чрез адв. И.В. срещу
Определение № 265783/28.09.2021 г. постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по описа на
ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за
изменение в частта за разноски Решение № 262245/12.07.2021 г., постановено по гр. дело №
11031/2011 г. по описа на ВРС, като не бъдат присъждани разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адв. М.Р..


НАСРОЧВА производството по гр. дело № 126/2022г. на 15.03.2022 г. от 09:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ДОПУСКА провеждането на допълнителна съдебно-техническа експертиза, по която
вещите лица като използват метода на пазарните аналози, след запознаване с необходимите
материали, извършване на справка относно цената на оферти за пазарни аналози,
информация за сключените сделки с такива в близък период, и при необходимост - оглед на
място, да отговорят на следните задачи:
1.) Каква е пазарната стойност на целия допуснат до делба недвижим имот /поземлен
имот и изградените в него сгради/ към датата на влизане в сила на първоинстанционното
решение в необжалваната част – 09.11.2021 г., заедно с извършените подобрения в него,
които са били предмет на разглеждане в първоинстанционното производство.
2.) Каква е пазарната стойност на целия допуснат до делба недвижим имот /поземлен
имот и изградените в него сгради/ към датата на влизане в сила на първоинстанционното
решение в необжалваната част – 09.11.2021 г., без в сумата да се включват извършените
подобрения в него, които са били предмет на разглеждане в първоинстанционното
производство,
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 76, изр. II от ГПК, депозит в размер на 450 лева,
платими по равно от двете страни (225 лева за въззивника и 225 лева за въззиваемия), в
5
тридневен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещи лица М. М. М., Л. П. Д. и Св. Д. П..
ЗАДЪЛЖАВА вещите лица, на основание чл. 199 от ГПК, да представят
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.


УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.


ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6