Определение по дело №682/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260156
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20205200500682
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…260156 /30.11.2020г.,гр.Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета  година,в състав:

                   Председател:Красимир Ненчев       

                                                членове:Албена Палова

Мариана Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №682 по описа на Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 278 от ГПК,във връзка с чл. 274 ,ал.1 от ГПК.

С определение № 260002 постановено на 18.08.2019г. по гр.дело № 267 по описа на Панагюрския районен съд за 2020г. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, искова молба вх. № 1632 от 01.06.2020 г. подадена от В.И.И. ЕГН: ********** и Е.И.А. ЕГН: ********** е върната и производството по гр.д. № 267/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище е прекратено.В мотивите си ПРС е посочил следното: въпреки дадените точни, ясни и конкретни указания на ищците, същите не са привели исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 и сл. ГПК. С постъпилите молби- уточнения, в изпълнение на указанията дадени от съда, констатираните противоречия в исковата молба само са  задълбочени, като въпреки направените от съда усилия не е отстранено противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и отправеното искане в петитума.

В частната жалба ищците в първоинстанционното производство В.И. и Е.А. правят оплакване за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон при преценката за съответствието на петитума на исковата молба с нейната обстоятелствена част.

Пазарджишкият окръжен съд като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията по чл.275 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.

По нейната основателност :

Гр.дело № 267/2020г. по описа на Панагюрския районен съд е образувано по искова молба на В.И. и Е.А. *** и И.И.. Ищците твърдят ,,че са наследници на И.Н. И., на който на 04.09.1986г. е отстъпено право на строеж върху 60 кв.м. държавна земя в с.П..  Правото на строеж било реализирано, а след неговата смърт законните му наследници-ищците продължили да ползват имота. Впоследствие установили,че имота не е отразен в ЗРП на с.П.,тъй като държавната земя около имота била реституирана след 1995г. в полза на ответницата И..Посочват ,че около 3 кв.м. навлизат в площта на построената сграда от 60 кв.м.

Посочват ,че реституираната земя не се обработва от ответницата и на практика ищците повече от 20 години ползват тези 3 кв. ,които попадат под къщата.

Твърдят, че реституцията е незаконосъобразна,тъй като навлиза в ДРП.

На следващо място, твърдят,че без основателна причина имота не е отразен в ЗРП на с.П.,липсвало кадастрална снимка и не съществувал в кадастъра.

Формулирано е искане да се признае за установено по отношение на кмета на Община Панагюрище и кмета на с.П. , че вилата с площ от 60 кв.м., както и гараж с площ от 16 кв.мв.., и сервизни помещения ,са построени на валидно правно основание, както и че владеят дворното място на валидно законово основание-придобивна давност.

 Да се признае за установено по отношение на кмета на Община Панагюрище и кмета на с.П. ,че осъществената в полза на И.И. реституция е неправилна ,незаконосъобразно и нищожна на посочените основания в исковата молба.

Да се признае за установено по отношение на И.И.,че ищците са собственици на 3 кв. метра попадащи в техния имот, на основание придобивна давност, както и че реституцията в нейна полза е нищожна.

С Разпореждане № 809/ 05.06.20202г. ,ПРС е оставил исковата молба без движение за отстраняване на следните недостатъци: ищците да приведат петитума на исковата молба в съответствие с нейната обстоятелствена част, доколкото в петитума е формулирано искане за установяване на правнорелевантни факти, като в обстоятелствената част са наведени доводи,че ищците са собственици на имота, да обосноват правния интерес от предявяване на исковете против Н Б и И П, съобразявайки ,че те изпълняват само представителни функции по отношение на общината.  

Срокът за отстраняване на нередовностите е удължен с разпореждане на ПРС.

С нарочни молби е уточнена пасивната процесуална легитимация на иска. Отново са изложени обстоятелства    относно основания, въз основа на които се легитимират като собственици на имот с площ от 60 кв.м.   От друга страна излагат отново и обстоятелства, че правното основание ,въз основа на което ответниците се легитимират като собственици на част от имота ,попадащ н техния имот е нищожно.

Формулират искане да се признае за установено по отношение на ответниците , законни наследници на И.Х. И.,че правното им основание, въз основа на което се легитимират като собственици на имота, който навлиза в техния собствен, е нищожно.   

 С Разпореждане № 1060 / 10.07.20202г., ПРС отново е оставил исковата молба без движение ,с указания : в едноседмичен срок ищците да отстранят противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, доколкото решението за реституцията ,чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не е индивидуализирано.

С молба от 03.08.2020г. е конкретизиран петитума на исковата молба ,като е посочено решението на ОПК-Панагюрище, чиято нищожност се иска.

С обжалваното в настоящото производство определение ,исковата молба е върната поради неотстраняване на констатираните в нея , от съда нередовности.  ПРС е приел,че противоречието между петитум и обстоятелствена част на исковата молба не е отстранено, а напротив същото се е задълбочило.  

Съгласно установената константна практика на Върховния касационен съд, за да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Когато в съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите, независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК не може да бъде приложена. Исковата молба не следва да бъде върната и поради неотстраняване на нередовности, за които на ищеца не са дадени конкретни и ясни указания.
         В нарушение на така установената практика първоинстанционният съд е приел,че ищците не са отстранили нередовностите в исковата молба изразяващи се в непривеждане на петитума на исковата молба в съответствие с нейната обстоятелствена част.

Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството,че за ищците не става ясно за какво несъответствие на обстоятелствена част и петитум на исковата молба има предвид съдът, тъй като не са им дадени конкретни, ясни и точни указания.

В обстоятелствената част на исковата молба ищците в пълна степен са изложили обстоятелства на какво основание произтича правото им на собственост -посочили са два придобивни способа; посочили са придобивното основание на своя наследодател; посочили са основанието ,въз основа на което ответницата се легитимира като собственик ; противопоставили са конкретни възражения относно титула й за собственост;обосновали са правния интерес от търсената защита и пр., с което в достатъчна степен са индивидуализирали спорното право. Петитума на исковата молба в известна степен съответства на търсената защита,като разбира се се изхожда от положението,че страната не е длъжна да посочи правната квалификация на иска си, още повече, че съдът е задължен сам да подведе фактите, на които се основава претенцията на ищеца под съответната законова норма.

Първоинстанционният съд е следвало да даде конкретни указания за индивидуализиране на имота-предмет на защита ,а така също ако установи противоречиви твърдения да даде конкретни указания за отстраняване на това противоречие. Съдът е следвало да извърши преценка за редовността на исковата молба и допустимостта на исковете едва след дадени указания в посочения смисъл, поради което връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК се явява незаконосъобразно.

Ето защо с оглед неблагоприятните последици за ищците от неизпълнение на дадените в срок указания същите следва да бъдат ясни и точни относно това в какво се състои нередовността на процесуалното действие и как може да бъде отстранено.

По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 260002 постановено на 18.08.2019г. по гр.дело № 267 по описа на Панагюрския районен съд за 2020г.,с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, искова молба вх. № 1632 от 01.06.2020 г. подадена от В.И.И. ЕГН: ********** и Е.И.А. ЕГН: ********** е върната и производството по гр.д. № 267/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище е прекратено.

Връща делото на Районен съд Панагюрище за продължаване на съдопроизводствените действия като на ищците бъдат дадени изрични указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                                                             членове: 1.

 

 

                                                                                                                2.