№ 4941
гр. ., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110159093
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Т. Н. П. против „.“ АД с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 307,65 лева, представляваща присъдени по гр. д. № 12031/2013 г. по
описа на Софийски районен съд, 81 състав съдебни разноски, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 28.05.2020 г. В исковата молба са изложени твърдения, че за
принудително събиране на процесното вземане срещу ищеца е образувано изп. дело № . по
описа на ЧСИ . с рег. № .. Ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Н. поддържа,
че вземането е погасено по давност. Направено е искане сторените от страната съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че процесното вземане за
присъдени с влязло в сила съдебно решение разноски се погасява с изтичаване на
петгодишна давност, която е прекъсната с образуване на изпълнително производство за
принудително събиране на сумата по издадения в полза на дружеството изпълнителен
титул. Страната поддържа, че в молбата за образуване на изпълнително производство са
посочени конкретни изпълнителни способи за принудително удовлетворяване на вземането.
В подадения отговор са изложени доводи, че при съобразяване на релевантния за спора
давностен срок следва да бъдат съобразени разпоредбите на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, съгласно които за период от два
месеца и една седмица в полза на длъжника не е текъл давностен срок. Направено е искане
сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовата
страната.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа страна:
От изисканото за послужване в цялост производство по гр. д. № 12031/2013 г. по
описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 81 състав се установява, че с
1
Решение № III-81-114/23.07.2014 г. Т. Н. П. е осъдена да заплати на „.“ ЕАД сторените от
страната съдебни разноски. С влязло в сила на 29.07.2016 г. Решение № 6510/29.07.2016 г.,
постановено по в. гр. д. № 1107/2015 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Б въззивен
състав постановеното първоинстанционно решение е частично потвърдено, като с оглед
крайният изход от спора ищцата по настоящото дело е осъдена да заплати на ответното
дружество сумата в размер на 307,65 лева, представляваща сторени пред Софийски районен
съд съдебни разноски. Видно от положеният на лист 38 от въззивното производство щемпел
по искане на „.“ ЕАД от 19.05.2020 г. на 28.05.2020 г. е издаден изпълнителен лист за
присъдената сума, чиято дължимост се оспорва в настоящото производство.
Видно от изискания заверен препис от изп. дело № . по описа на ЧСИ .
производството е образувано по молба от 01.07.2020 г. на „.“ ЕАД срещу Т. Н. П. за
принудително събиране на процесното вземане, като в молбата е налице възлагане от страна
на взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В хода на настоящото производство взискателят
е направил с молба от 07.04.2022 г. искане за извършване на справка относно открити от
длъжника банкови сметки, налагане на запор върху вземанията на лицето и пристъпване към
опис и оценка на собствени на длъжника движими вещи.
Изложената фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземанията предмет на процесния изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, какъвто е разглеждания случай, срокът на новата давност е всякога пет години,
който започва да тече от влизане в сила на съдебния акт, а не от издаване на изпълнителния
титул. В мотивите по т.3 от ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено, че производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в
чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405 - чл. 408 ГПК. При
произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи
компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото
като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в
съответното изпълнително основание. В това производство проверката относно наличието
на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена
сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която
последните удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на
изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба
по чл. 405, ал. 1 ГПК, респ. при служебно издаване на изпълнителен лист по чл. 416, пред. 3
ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал.1 ГПК въззивна проверка за
законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на
материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за
наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е
поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на
разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право,
нито по отношение правото на принудително изпълнение. При съобразяване с даденото
задължително нормативно тълкуване за характера на производството по чл. 405 – чл. 408
ГПК, следва да се приеме, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма правен
ефект да удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла
на чл. 117 ЗЗД, именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на материалното право. Поради това, че производството по издаване на
изпълнителен лист, както е посочено в Тълкувателно решение № 5/2018 г. на ОСГТК, е
„друго, различно от исковото производство” то няма характер на „съдебен процес относно
вземането” по смисъла на чл.115, б. „ж” ЗЗД и не е основание за спиране на давностния
срок. То не е и „изпълнително действие” с ефект да прекъсне давността, съгласно чл.116 б.
„в” ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да подготви
2
предприемането на принудително изпълнение ( в т.см. – т.10 и т.14 от Тълкувателно
решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК). Постановяваните в това производство
съдебни актове не са от естество да преклудират нито правото на защита на
неудовлетворения кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото на защита на
претендирания длъжник срещу привиден кредитор. Поради това и молбата по чл. 405, ал.1
ГПК, с която се сезира съдът в производството по издаване на изпълнителен лист, респ.
жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен лист, не могат да се
зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за вземането. От изложеното следва, че
погасителната давност на процесното вземане е започнала да тече от влизане в сила на
Решение № 6510/29.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1107/2015 г. по описа на
Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав – 29.07.2016 г., а не от издаване на
екзекутивния титул на 28.05.2020 г.
Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването
на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно
решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело
.06/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о.
на ВКС. От изложеното следва, че с подадената от ответника молба за образуване на изп.
дело № . по описа на ЧСИ ., съдържаща възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, от 01.07.2020 г.
давността относно процесното вземане е прекъсната, като нито към момента на подаване на
исковата молба, нито към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е изтекъл
новия петгодишен срок. От изложеното следва, че предявеният отрицателен установителен
иск е неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ж.к.
„.“, ул. „.“ ., . против „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № .
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 307,65 лева, представляваща присъдени по гр. д. №
12031/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав съдебни разноски, за която сума
е издаден изпълнителен лист от 28.05.2020 г., за принудително събиране, на която сума
срещу ищеца по искане на ответника, е образувано изп. дело № . по описа на ЧСИ . с рег. №
..
ОСЪЖДА Т. Н. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ж.к. „.“, ул. „.“ ., . да
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4