№ 196
гр. Плевен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20214400100273 по описа за 2021 година
По делото е постановено решение № 76/14.03.2022 г., препис от което е
връчен на страните.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба вх. №
3807/19.04.2022 г. от ищеца „Си Ко“ ООД, гр. София, ЕИК ***,
представлявано от управителя Г. Д. чрез пълномощника му адвокат Е.Т. от
САК, с която иска допълване и изменение на решението в частта относно
разноските и искането по реда на чл. 194 от ГПК, както и при условие на
евентуалност произнасяне по искането по реда на чл. 194 от ГПК по реда на
чл. 247 от ГПК.
С разпореждане № 192/26.04.2022 г. по делото съдът е дал възможност на
ответника ЗП А. З.. К. да вземе становище по молбата на ищеца, описана по-
горе.
В определения от съда срок е постъпило заявление от ответника ЗП А. З.. К.
чрез пълномощника му адвокат Е.С. от САК, с което изразява становище за
неоснователност на молбите на ищеца по реда на чл. 248 от ГПК, 250 от ГПК
и чл. 247 от ГПК. Възразява се, че ищецът не е доказал по-големи разноски от
тези определени от съда като направени по делото, както и че не е налице
влязъл в сила съдебен акт за да бъде обвързан съда по реда на чл. 194 от ГПК
със задължение да сезира друг орган, включително Прокуратурата за
извършено престъпление.
1
По молбите на ищеца „СИ КО“ ООД, гр. Д. М. по реда на чл. 250 ал. 1
от ГПК и при условие на евентуалност по реда на чл. 247 ал. 1 от ГПК:
Съдът, приема, че се е произнесъл по основателността на всички
предявени с исковата молба обективно съединени искове и непроизнасянето
му със съдебния акт по искането на пълномощника на ищеца по реда на чл.
194 ал. 3 изр. 2 от ГПК, заявено в о.с.з. на 15.02.2022 г. не съставлява липса на
произнасяне по съществото на спора, обуславящо право на страната да иска
допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК. Молбата по този ред като
допустима, но неоснователна следва да бъде оставена без уважение и да се
разгледа молбата на ищеца по реда на чл. 247 ал. 1 от ГПК, подадена при
условие на евентуалност.
В подадената молба на ищеца по реда на чл. 247 ал. 1 от ГПК не се твърди
наличие на очевидни фактически грешки в решението и такива не се
констатираха от съда, поради което същата като допустима, но неоснователна
също следва да бъде оставена без уважение.
Съдът приема, че задължението му по реда на чл. 194 ал. 3 изр. 2 от ГПК
възниква след влизане в сила на решението по делото в случай, че с влязлото
в сила решение със сила на присъдено нещо се приеме, че документите са
неистински, поради което следва да се произнесе с определение в този смисъл
за яснота на страните.
По молбата на ищеца „СИ КО“ ООД, гр. Д. М. по реда на чл. 248 ал. 1
от ГПК:
С обжалваното от ответника ЗП А. З.. К. решение № 76/14.03.2022 г.,
постановено по настоящото дело съдът е осъдил на основание чл. 78 от ГПК
след компенсация ЗП А. З.. К. да ЗАПЛАТИ на „СИ КО“ ООД, гр. Д. М.
съдебни разноски в общ размер на 10 617,58 лв., направени за исковото и
обезпечителното производство.
С молбата по реда на чл. 248 от ГПК ищецът се позовава на факта, че
адвокат Т. е присъствал по делото в насрочените открити съдебни заседания и
безспорно е направил разходи за пътуване от гр. С. до гр. П. и обратно на
посочените дати, като при съобразяване на разстоянието и средните цени на
горивата би могло да се провери стойността на разходите за пътуването.
Позовава се на посочени определения на ВКС, в които се приема, че
разходите за гориво се устатовяват с представените касови бележки за
2
закупуването им или с представен двупосочен автобусен билет. В същата
молба ищецът твърди, че неправилно съдът е приел, че на ответника се
дължат разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство по ч.т.д. № 135/2020 г. на ПОС. Според ищеца
разноски на ответника по частната жалба в обезпечителното производство по
в.ч.т. № 3/2021 г. на ВтАС не се дължат, тъй като частната жалба на ответника
е отхвърлена. В заключение се иска от съда да измени решението в частта
относно разноските и след компенсация да присъди в полза на ищеца
разноски в общ размер на 10 963,78 лв..
Молбата по реда на чл. 248 от ГПК е подадена в срока за обжалване на
решението, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
В мотивите към т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че „Само, когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78
ГПК“. В т. 5 на същото ТР ОСГТК на ВКС приема, че направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. В мотивите към т. на ТР ОСГТК на ВКС приема, че „Обезпечителният
процес се развива едностранно до реализиране на правото на ответника да
обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението.
Производството придобива състезателен характер едва при упражняване на
инстанционен контрол за законосъобразност на акта на съда, с който се
допуска обезпечение. Ето защо и отговорността за разноски не може да бъде
реализирана в обезпечителното производство по начина, по който това
процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се
разрешава материалноправния спор. С оглед изложеното се налага извод за
неприложимост на чл. 81 ГПК спрямо обезпечителното производство.
Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението.“
В мотивите към решението в частта относно разноските на ищеца
настоящият състав на съда е изложил изводи относно недоказаност на
3
претендираните от ищеца разноски за транспорт в размер на 330 лв., които
поддържа и следва да бъдат допълнени със следните правни изводи: Съдът
приема за доказано по делото въз основа на представените 3 бр. фискални
бонове и фактура от 15.02.2022 г. в полза на АД „Д., П. и Ко“ извършването
на разходи за закупуване на гориво от бензиностанции в гр. София на датите
17.09.2021 г., 30.11.2021 г. и 15.02.2022 г. /съвпадащи с датите на откритите
съдебни заседания по делото/ съответно в размер на 80,02 лв., 92,17 лв. и
130,03 лв., общо в размер на 302,22 лв.. Съдът приема, че поради липса на
съществени данни за превозните средства, с които е осъществено пътуването
не може да направи обоснован извод каква част от тези разходи са за явяване
на адвокат Т. в насрочените по делото заседания, като съобрази и различния
размер на претендираните суми. Наред с това, следва да се посочи, че по
делото до приключване на съдебното дирене не са представени писмени
доказателства за заплащане на транспортни разходи от ищеца на
упълномощеното АД за да бъдат приети тези разноски за извършени от
ищеца.
В мотивите към съдебния акт в частта относно разноските на ответника
настоящият състав на съда е изложил изводи относно доказаност на
претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение по
частна жалба в обезпечителното производство в размер на 1 640 лв., от които
след редуциране по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК е определил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съобразени като дължими по
реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК с оглед частичното отхвърляне на исковете. При
съобразяване на възраженията на ищеца в молбата по реда на чл. 248 от ГПК,
цитираното ТР и данните по делото, съдът приема, че след като частната
жалба на ответника против допуснатото обезпечение е оставена без уважение
от ВтАС като неоснователна, то действително разноските направени от
същия по тази частна жалба не следва да бъдат съобразявани от съда в
исковото производство, като се приеме, че присъждането на разноските за
обезпечителното производство е обусловено и от неговия изход, а не само от
изхода на производството по предявените искове. При тези изводи, съдът
приема, че разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство не следва да бъдат съобразявани по реда на чл.
78 ал. 3 от ГПК, поради което общо направените разноски от същия по делото
са в размер на 2 795 лв..
4
Като съобрази, че на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
дължат съдебни разноски в общ размер на 10 821,28 лв., а на основание чл. 78
ал. 3 ГПК в полза на ответника се ищеца се дължат съдебни разноски в общ
размер на 167,70 лв., след компенсация на насрещните вземания на страните
за разноски в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски в
общ размер на 10 653,58 лв.
При тези правни изводи съдът приема, че следва да уважи частично
молбата по реда на чл. 248 от ГПК като измени решението по делото в частта
относно присъдените разноски в полза на ищеца и завиши същите с 36 лв., а
молбата в останалата й част за изменение на решението по делото в частта
относно разноските чрез присъждане в полза на ищеца след компенсация на
разликата над 10 653,58 лв. до 10 963,78 лв. следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
На основание чл. 194 ал. 3 от ГПК след влизане в законна сила на
съдебното решение по делото и признаване за неистински документи
на РКО от 19.10.2016 г. и 26.10.2016 г. /оригинали на л. 36 и л. 37 от делото/,
копия от тези документи, ведно с препис от решението да се изпратят на РП
Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Е.Т., в качеството на
пълномощник на ищеца „Си Ко“ ООД, гр. София, вх. № 3807/19.04.2022 г. в
частта й по реда на чл. 250 ал. 1 от ГПК за допълване на решение №
76/14.03.2022 г. по гр.д. № 273/2021 г. по описа на Плевенския окръжен съд с
произнасяне по реда на чл. 194 ал. 3 изр. 2 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Е.Т., в качеството на
пълномощник на ищеца „Си Ко“ ООД, гр. София, вх. № 3807/19.04.2022 г. в
частта й по реда на чл. 247 ал. 1 от ГПК за поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 76/14.03.2022 г. по гр.д. № 273/2021 г. по описа на
Плевенския окръжен съд с произнасяне по реда на чл. 194 ал. 3 изр. 2 от ГПК
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
На основание чл. 248 от ГПК ИЗМЕНЯ решение № 76/14.03.2022 г. по
гр.д. № 273/2021 г. по описа на Плевенския окръжен съд в частта относно
разноските, както следва:
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК след компенсация ЗП А. З.. К., ЕГН
********** от гр. К., ул. „Д.Б.“ *** да ЗАПЛАТИ на „СИ КО“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Д. М., Стопански двор, обл. П., ЕИК
***, представлявано от управителите Г. Д. и Я.К. съдебни разноски по делото
в общ размер на 10 653,58 лв., направени в исковото и обезпечителното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молбата на адвокат Е.Т., в
качеството на пълномощник на ищеца „Си Ко“ ООД, гр. София, вх. №
3807/19.04.2022 г. в частта й по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на
решение № 76/14.03.2022 г. по гр.д. № 273/2021 г. по описа на Плевенския
окръжен съд и присъждане на разноски по делото за разликата над 10 653,58
лв. до 10 963,78 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която съдът е оставил без уважение молбите на
ищеца по чл. 250 ал. 1 от ГПК и чл. 247 ал. 1 от ГПК подлежи на обжалване
по реда, по който подлежи на обжалване решението по делото - пред
Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, с въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО в частта за разноските по чл. 248 от ГПК има характер на
ОПРЕДЕЛЕНИЕ и подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на
обжалване решението по делото - пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
6