Решение по дело №6282/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12778
Дата: 27 юни 2024 г. (в сила от 11 юли 2024 г.)
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20241110106282
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 12778
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110106282 по описа за 2024 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на С. Д. З., ЕГН: ********** и Р. Б. З., ЕГН: **********
срещу А. Д. З., ЕГН **********, живущ в гр. София, ...... която се поддържа и в съдебно
заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил акт на домашно насилие
спрямо молителите на 02.02.2024 г. когато двамата молители минавали покрай врата на
етажа от къщата, в която живеят страните, находя се в г......, изразяващо се отправяне на
обиди и заплахи.
Ответникът по молбата в съдебно заседание оспорва твърденията на изложени от
молителката, както по отношение на процесния акт на домашно насилие, така е по
отношение твърдения за множество предходни актове на насилие, като неверни.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът е брат на молителя С. Д. З., съответно девер на молителката Р. Б. З. и
безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита, съгласно чл. 3, т. 6 и т.
7 от ЗЗДН. Описания в молбата акт на 02.02.2024 г. представлява домашно насилие по
1
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и
физическо насилие спрямо молителите чрез отправяне на обиди и заплахи.
По делото са представени писмени доказателства – декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
от всеки един от молителите /л. 3 и л. 4 от делото/.
От изложеното от страните по делото се установява, че на твърдения акт на домашно
насилие на 02.02.2024г. не е имало свидетели, тъй като същият е осъществен в момент
когато молителите са се прибирали и намирайки се на стълбите пред вратата на ответника,
той е отворил същата и е започнал да крещи, използвайки, следни изразни средства: „Аз
мамицата ви ще еба“, „Крадци долни“, „Аз ще ви унищожа“, „Ще ви съсипя“. Сочи, че
ответника живее в къщата в която живеят те на първия етаж, като молителите живеят на
втория етаж, а дъщерята на ответника и съпругата и живеят на третия етаж/т.е над тях/, като
се твърди единствено, че те са ставали свидетели на други такива случаи на вербална
агресия от страна на ответника към молителите, която се твърди да е системна.
По делото е разпитана свидетелката Г. Н.Д.а, сочи че познава страните от 20 години,
тъй като живее през една къща от тяхната. Свидетелката заявява, че между страните
постоянно има кавги през годините, като най- вече ответника напада молителите. Твърди да
е била свидетел на случай при които ответника е нападнал словесно молителката, като е
крещял с обиди, а именно „курва“. Свидетелката не е била присъствала на твърдения акт на
домашно насилие, но излагат своите възприятия относно обстоятелства преди или след
инцидента. Свидетелката споделя да знае и за други подобни случай след 2013г. при които
ответника е нападал молителите, но не е присъствала на тях поради, а само й е било
разказано от молителите. Сочи и че знае за случай, но които също е е присъствала при които
молителя С. е заплашил ответника А. с пистолет, при което случай молителят в афект е
стрелял във въздуха, които случай е бил преди пет- шест години. Показанията на св. Д.а
съдът кредитира относно личните възприятия на свидетелката които касаят един период
доста преди процесния акт на домашно насилие, както и за личните и впечатления при
проведения разговор с молителката, както и за наличието на влошени отношения на
страните които датират години преди процесния акт. Показанията на свидетелката са
последователни, безпротИ.речини и кореспондират с наличните по делото доказателства.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и
нарушена комуникация в резултат на битови и междуличностни протИ.речия. Това се
установява от пространните изложения на страните в молбата, както и от изложеното от
свидетелката Д.а при разпита й пред съда.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че
агресивното и нападателно поведение от страна на ответника, спрямо молителите,
изразяващо се вербална агресия и отправяне на обиди, граничи с ненормално нИ. на
комуникация между тях. Същото попада извън границите на нравствеността и съвременните
виждания за човешко общуване, съгласно които, протИ.речията, независимо от техния
характер, следва да се разрешават чрез диалог и при протИ.поставяне на аргументи. В
случая се касае за влошени отношения с натрупване в годините на тенденциозно
2
поведението на ответника, като страните не могат да разрешат по нормален път
възникналите спорове между страните. Между тях е налице непримирим конфликт на лична
основа, основан на семейни въпроси. Общуването помежду им е извън рамките на добрия
тон, разбирателството, взаимното доверие, семейната идилия и хармоничност.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за
изцяло доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на
други доказателства, доколкото на акта на домашно насилие не са присъствали свидетели. В
декларацията е описано деянието. В подкрепа на твърденията на молителите е изложеното от
свидетелката Д.а пред съда. В конкретния случай се установи, че на акта на домашно насилие
са присъствали единствено страните участници в настоящото производство, поради което и
съдът кредитира представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителка.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между С. Д. З., Р. Б. З., от една страна и А. Д. З. от друга, съдът намира, че
става въпрос за психическа и агресия изразена от страна на ответника към неговия брат и
неговата съпруга, с които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на
психическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, и т. 3, предл. 1 от ЗЗДН мерки за защита по отношение на
молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, ще създадат и допълнително
гаранция за пострадалите С. и Р. З.и, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно
насилие.
На ответника следва да му бъде забранено и да се приближава до всеки от
молителите - С. Д. З., ЕГН: ********** и Р. Б. З., ЕГН: ********** на разстояние не по-
малко от 50 метра, с изключение да може да достъпва жилището си находящо се на адрес гр.
3
......, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, за срок от седем месеца, считано от
издаване на заповедта. Това е необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо
пострадалите нов акт на насилие. Следва да се има предвид, че от така определения срок,
съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, следва да се приспадне срока на действия на издадената по
делото заповед за незабавна защита № 50 от 19.02.2024г.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200.00 до 1000.00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителите от деянието спрямо тях счита, че на А. Д. З., ЕГН
**********следва да бъде наложена глоба в размер от 200.00 лева.
По искането за изменение на заповедта за незабавна защита.
С оглед изхода на делото, искането следва да бъде оставено без уважение, като
неоснователно. Това е така, тъй като съгласно чл. 19 ЗЗДН, заповедта за незабавна защита
има действие до издаването на заповедта за защита, какъвто е настоящия случай, още
повече, че издадената заповед за защита подлежи на незабавно изпълнение, според чл. 20
ЗЗДН.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото има и от двете страни.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителите
направените от тях разноски в настоящото производство. Такива се претендират на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за осъществено от адв. К. В.
безплатно процесуално представителство поради затруднено материално положение на
молителите. Предвид това размера на възнаграждението за процесуално представителство
от един адвокат, следва да бъде определено съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Наредбата предвижда
за процесуално представителство, защита и съдействие в производствата по ЗЗДН,
минималното възнаграждение е в размер на 600.00 лева, които ответника следва да бъде
осъден да заплати на адвокат В..
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на по 25.00 лева (две
обективно съединени молби) или в общ размер от 50.00 лева, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу А. Д. З., ЕГН **********,
4
живущ в ........, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. Д. З., ЕГН **********, , да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Д. З., ЕГН: ********** и
Р. Б. З., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН А. Д. З., ЕГН
**********, да не доближава С. Д. З., ЕГН: ********** и Р. Б. З., ЕГН: **********, на
разстояние, по-малко от 50 метра, с изключение да може да достъпва жилището си
находящо се на адрес гр. ...., ......, .... за срок от седем месеца, считано от датата на
постановяване на настоящото решение, като:
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срока на действие на издадената по
настоящото гр. д. № 6282/2024 г. по описа на Софийския районен съд, Трето гражданско
отделение, 181-ми състав, ЗНЗ № 50 от 19.02.2024г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН А. Д. З., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на А. Д. З., ЕГН **********, глоба в
размер на 200.00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, А. Д. З., ЕГН **********, да заплати на
мл. Адвокат К. И.ов В., ЕГН **********, сумата в размер на 600.00 (шестстотин) лева,
представляваща разноски по делото за възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, А. Д. З., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в общ размер от 50.00
(петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5