Решение по дело №675/2021 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260678 / 9.6.2021г.       09.06.2021г.                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                       ІX състав

На тридесет и първи май                                                                 Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                                Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №00675 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б.Й.М., с ЕГН:**********, и Петко Й.М., с ЕГН:**********, двамата със съдебен адрес:***, чрез адв. П., срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължат сумата от 611,46лв., представляваща главница за доставена и  ползвана питейна вода, както  и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 15.12.2013г.- 16.02.2015г., сумата от 31,50лв., представляваща лихва за забава за периода 11.03.2014г.- 31.03.2015г., както и сумата от 25,00лв. за направените разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2015г. до окончателното и изплащане, за които суми  е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№2059/2015г. на ПРС,  въз основа на който е образувано изп.д.№177/2016 на ЧСИ Ст. Бадев.

Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът  “Водоснабдяване и канализация”ООД  е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но се явява неоснователен. Ответникът твърди, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са предприемани нови действия по принудително събиране. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените  искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.

Съгласно Определение № 338 от 18.07.2018г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о., при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. В процесния случай обаче ответникът оспорва основателността на иска.

По основателността:

Видно от удостоверението за наследници на Община Перник ищците  Б.Й.М. и П.Й.М. са наследници на И. П. М.- поч. на 04.06.2018г.

От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№2059/2015г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 29.05.2015г., с който И.П.М.е осъдена да заплати на ответника сумата от 611,46лв., представляваща главница за доставена и  ползвана питейна вода, както  и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 15.12.2013г.- 16.02.2015г., сумата от 31,50лв., представляваща лихва за забава за периода 11.03.2014г.- 31.03.2015г., както и сумата от 25,00лв. за направените разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2015г. до окончателното и изплащане.

            Въз основа на процесния изпълнителен  лист и по молба на ответника от 29.01.2016г. е образувано изп.д.№177/2016 на ЧСИ Ст. Б., като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

По изпълнителното дело е връчена покана за доброволно изпълнение, като е наложен и запор върху пенсията на длъжника от 11.02.2016г., въз основа на който не са събрани суми.

Видно от писмо от НОИ от 02.07.2018г. ЧСИ Б. е уведомен, че запорът върху пенсията на длъжника е вдигнат, тъй като същият е починал. Видно от удостоверението за наследници на Община Перник длъжникът по изпълнителното производство И.П.М.е починал на 04.06.2018г.

Видно от удостоверението за наследници на Община Перник ищците  Б.Й.М. и П.Й.М. са наследници на И.П.М., които не се били конституирани като страни по изпълнителното дело.

Видно от по изпълнителното дело по същото не са събирани суми от длъжника.

            Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

            Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 29.05.2015г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълже-нията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по  чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на  чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение  не са сред посочените категория актове.  Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК,  поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания  по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане.         В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г.,  Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.

Последните изпълнителни действия по изп.д.№177/2016 на ЧСИ Ст. Бадев е извършено на 04.06.2018г., когато длъжникът И.П.М.е починал и е вдигнат запора върху пенсията му. След този момент наследниците му не са конституирани по делото и спрямо тях не са извършвани изпълнителни действия. Поради това и съдът намира, че от този момент  е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания.

Предвид разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК съдът намира, че тригодишната давност е изтекла на 04.06.2021г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че процесните вземания са погасени поради изтекла погасителна давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на делото на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Всеки от ищците е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 300,00лв. Доколкото това е минималния предвиден размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1, то и съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищците адвокатско възнаграждение

Или всеки от ищците е направил разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и такса за прилагане на изпълнителното дело в размер на 337,00лв., които и следва да му бъдат присъдени.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Б.Й.М., с ЕГН:**********, и Петко Й.М., с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес:***, чрез адв. П., срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, че ищците не дължат на ответника сумата от 611,46лв., представляваща главница за доставена и  ползвана питейна вода, както  и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 15.12.2013г.- 16.02.2015г., сумата от 31,50лв., представляваща лихва за забава за периода 11.03.2014г.- 31.03.2015г., както и сумата от 25,00лв. за направените разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2015г. до окончателното и изплащане, за които суми  е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№2059/2015г. на ПРС,  въз основа на който е образувано изп.д.№177/2016 на ЧСИ Ст. Бадев, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, да заплати на всеки от ищците Б.Й.М., с ЕГН:**********, и П. Й.М., с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес:***, чрез адв. П., на сума от по 337,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и такса за прилагане на изпълнителното дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: