МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 406 /
2018 г. по описа на ВОС, постановена на 14.05.2018 г.
Подсъдимият С.В.С. - роден на ***
***, обл. Варна, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН: ********** е предаден на съд с обвинение по:
чл. 304а, вр. чл. 304,ал. 1 от НК, за това,
че на 03.12.2017
г., в гр. Варна, дал подкуп /дар - сумата от 50.00 лв. - 1 бр. банкнота с
номинал 50.00 (петдесет) лв., емисия 2006 г., със сериен № БО 6589957/ на
полицейски органи И. Ж. И. - старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“
в Сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ - ОД на МВР - Варна; А. Н. К.-старши
полицай в Група „Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна полиция"
в Първо РУ - ОД на МВР - Варна; С. Е. Е. - командир на отделение в Група
„Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ - ОД на
МВР - Варна/, за да не извършат действие по служба /да не задържат документите
на С.В.С., управлявания от който лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № * ** ** **,
малко преди това били спрели за проверка и да не попречат на С. да си тръгне от
мястото, на което управляваният от него лек автомобил бил спрян за проверка, с
цел - когато на това място пристигнат повиканите служители на Сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР - Варна, С. вече да не се намира там и съответно да
не може да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол/ и по
чл. 343б, ал. 1 от НК, за това,
че на 03.12.2017 г., в гр.
Варна, управлявал моторно превозно средство /лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *
** ** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда - 1.40 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
ARDM 0229.
Представителят на ВОП
в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинения. Счита, че
извършеното от същия се доказват по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и от самопризнанието на подсъдимия
направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Изразява становище за налагане на
наказание лишаване от свобода към минималния предвиден и в двете разпоредби на
закона, както и налагане на кумулативно предвидените към нормите наказания
глоба и лишаване от права.
Подсъдимият С. по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно, съдът с протоколно
определение от 14.05.2018 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел
самопризнанието му, доколкото последното кореспондира със събрания
доказателствен материал в досъдебната фаза.
Защитникът на
подсъдимия С., адв. В. предлага на съда да му наложи наказание в минималния
размер предвиден в закона.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :
Вечерта на 02.12.2017 г., управлявайки лекия си автомобил
„Ауди 80", с рег.№ * ** ** **, подс. С.В.С. *** /където живеел/ до гр.
Варна. След като вечерта на 02.12.2017 г. дошъл в гр. Варна, се видял със свои
приятели, в компанията на които прекарал няколко часа - до около 03.30 часа на
03.12.2017 г., като консумирал алкохол,
вследствие на което изпаднал в пияно състояние. Въпреки, че осъзнавал, че се
намира в пияно състояние, подс. С.С. решил да се прибере в дома си в с. Венелин,
обл. Варна, като се придвижи до там управлявайки лекия си автомобил „Ауди 80“.
Около 03.30 часа на подс. С. се качил в лекия си автомобил, стартирал двигателя
на автомобила и потеглил.
Около 03.50 часа на 03.12.2017 г., подс. С. ***, в посока
- от Катедрален храм „Свето успение богородично“ към Автогара - Варна. По
същото време св. И. И., св. К. и св. Е. били на работа като автопатрул и със
служебния си автомобил се намирали на бул. „Владислав Варненчик“ до № 84. Св. И.,
св. К. и св.С. Е. Е. били полицейски органи, със следните длъжности: И. Ж. И. -
старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна
полиция“ в Първо РУ - ОД на МВР - Варна, А. Н. К. - старши полицай в Група
„Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ - ОД на
МВР - Варна, С. Е. Е. - командир на отделение в Група „Охрана на обществения
ред“ в Сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ - ОД на МВР - Варна.
Посочените свидетели, изпълнявайки служебните си
задължения видели движещия се по бул. „Вл. Варненчик“ в гр. Варна лек автомобил
„Ауди 80“, с рег.№ * ** ** ** и го спрели за проверка. В рамките на същата,
след което се легитимирали и поискали от подсъдимия да им представи
необходимите документи за проверка установили, че автомобилът се управлява от
подс. С.С.. През отворения прозорец на
предната лява врата на автомобила св. К. усетил, че подс. С.С. лъха на алкохол.
Св. К. попитал подсъдимия дали е консумирал алкохол, при което подс. С.
отговорил положително. Тъй като се намирал в пияно състояние, подс. С.С.
говорел завалено. Св. И., св. К. и св. Е. поискали съдействие от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Варна, а именно - да бъдат изпратени на мястото
служители от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, които да
тестват подс. С.С. с техническо средство за употреба на алкохол. След като било
поискано съдействие от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, св.А.
К. разпоредил на подс. С.С. да не излиза от спрения лек автомобил „Ауди 80“, с
рег. № * ** ** ** и обяснил на подсъдимия, че трябва да се изчака на мястото да
дойдат повиканите служители на Сектор „Пътна полиция“при ОД на МВР - Варна,
които ще го тестват с техническо средство за употреба на алкохол. Междувременно
св. К. предал дадените му от подс. С. документи на св. И., който влязъл в
служебния автомобил и започнал да оформя документацията относно извършваната
проверка.
Подс. С.С. бил наясно, че тъй като е употребил голямо
количество алкохол, се намира в пияно състояние и в случай, че бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол, това техническо средство ще отчете
висока концентрация. Предвид това, докато седял в спрения лек автомобил „Ауди
80“, с рег.№ * ** ** **, решил да даде на тримата полицейски органи /св.И., св.
К. и св. Е./ подкуп, за да не задържат документите му, които предал и да не му
попречат да си тръгне от мястото, на което управляваният от него лек автомобил
„Ауди 80“, с рег.№ * ** ** **, бил спрян за проверка, с цел - когато на това
място пристигнат повиканите служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Варна, да не може да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол.
На база на така взетото от него решение, подс. С.С. извадил от единия от
джобовете на дрехите, с които бил облечен 1 бр. истинска банкнота с номинал
50.00 (петдесет) лв., емисия 2006 г., със сериен №БО 6589957. След това,
въпреки, че му било разпоредено да не излиза от спрения лек автомобил, подс. С.
слязъл от него, приближил се до служебния автомобил на полицейските органи /в
който служебен автомобил в този момент седял св. И./, пресегнал се през
отворения прозорец на предната дясна врата и пуснал вътре в служебния автомобил
въпросната истинска банкнота с номинал 50.00 (петдесет) лв., емисия 2006 г.,
със сериен № БО 6589957. Св. И. видял какво прави подс. С. и веднага казал на
св. К. и св. Е. какво е извършил подсъдимия. Тримата полицейски органи попитали
подс. С. защо е пуснал въпросната банкнота в служебния им автомобил, при което
той отговорил, че искал да ги почерпи, за да му върнат документите и да се
прибере безпроблемно в дома си.
Св. И., св. К. и св. Е. задържали подс. С.. Малко след
това на мястото пристигнали св. Т. Т. и С. Ф., които били служителите от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна. Посочените свидетели тествали подс. С.С.
за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDM0229,
което отчело концентрация на алкохол в кръвта 1.40 на хиляда. Предвид
последното, св. Т. Т. съставил по отношение на подс. С. акт за установяване на административно
нарушение с бланков №078914 от 03.12.2017 г.. Т. издал на подс. С. талон за
медицинско изследване, след което св. И., св. К. и св. Е. отвели подс. С. в
медицинско заведение - за взимане на кръв за изследване. Подс. С. отказал да му
бъде взета кръв за изследване.
От съдържанието на приложеното към материалите от
досъдебното производство копие на списък с идентификационните номера на
средства за измерване - анализатори на алкохол в кръвта, собственост на ОД на
МВР - Варна, преминали успешно последваща проверка, се установява, че на
03.12.2017 г. техническо средство Алкотест Дрегер ARDM0229 /с което на
03.12.2017 г., в гр. Варна подс. С.С. бил тестван за употреба на алкохол/ е
било технически изправно.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена
като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия С. по чл. 371, т. 2
от НПК, което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебната фаза и
надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията
на свидетелите И., К., Е. и Т., протокол за оглед, писмо УРИ:365р-53684 / 19.12.2017 г. на
началник на Сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР - Варна; копие на заповед №365з-954 / 14.04.2015 г. на
директора на ОД на МВР - Варна за преназначаване на С. Е. Е. на длъжността,
която е заемал към 03.12.2017г., копие на длъжностна характеристика за
длъжността, която С. Е. Е. е заемал към 03.12.2017 г., копие на заповед
№365з-954/14.04.2015г. за преназначаване на И. Ж. И. на длъжността, която е
заемал към 03.12.2017 г., копие на длъжностна характеристика за длъжността,
която И. Ж. И. е заемал към 03.12.2017г., копие на заповед №365з-954/14.04.2015
г. за преназначаване на А. Н. К. на длъжността, която е заемал към
03.12.2017г.,
копие
на длъжностна характеристика за длъжността, която А. Н. К. е заемал към
03.12.2017 г.,
акт
за установяване на административно нарушение с № 078914 от 03.12.2017 г., талон
за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, копие на списък с идентификационните номера на средства за измерване -
анализатори на алкохол в кръвта, собственост на ОД на МВР - Варна, преминали
успешно последваща проверка, справка за нарушител/водач, справка за съдимост,
както и от заключенията на вещите лица по приетите съдебни експертизи.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда:
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304,
ал. 1 от НК:
При посочената фактическа установеност съдът намери, че
подсъдимият С. е реализирал състав на престъпление по чл. 304а,
във вр. с чл. 304, ал. 1
от НК. От обективна страна подсъдимият на посочената дата и място е подхвърлил
банкнота от 50,00 лв. с посочения сериен номер /иззета в последствие като
веществено доказателство/ през отворения прозорец на служебния автомобил на
автопатрула. Същата е била предназначена и за тримата полицейски служители,
спрели го за проверка, което, както се посочи, недвусмислено е било афиширано
от подсъдимия чрез анализиране на вербалните му изяви и съпътстващите това му действие
думи. Наред с това „пускането“ на банкнотата през прозореца на автомобила е
било предшествано и съпроводено с израз, че подс. С., давайки парите, търси
съдействие за напускане мястото на проверката, като по този начин подсъдимият е
манифестирал и очакваното си намерение срещу тази сума пари да си тръгне, респ.
да не бъде извършвана проверка за алкохол. Към този момент той вече е бил спрян
за проверка, било е констатирано неадекватното му състояние при управление на
автомобила, което е наложило и повикването на служителите от сектор „Пътна
полиция“ КАТ Варна, за да бъде тестван за употребата на алкохол с техническо
средство.
Налице е и останалата част от фактическия състав на чл.
304а от НК, доколкото по делото присъстват категорични доказателства –
заповеди, длъжностни характеристики и графици, че св. И., св. К. и св. Е. са
полицейски служители на които са възложени конкретни задължения и към момента
на подхвърляне на инкриминираната банкнота от подс. С., са изпълнявали
задължения в кръга на службата им. Именно тези им задължения подсъдимия е целял
да не изпълнят – да не предприемат действия за разкриване на престъпление, като
вместо това бъде освободен да напусне проверката.
Подсъдимият е съзнавал обстоятелствата от обективната страна
на съставомерното си по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.
1 от НК деяние, като същото е извършено и с цел да бъдат накарани
длъжностните лица - полицейски органи - чрез даването на имуществено благо, да
пропуснат да извършат действие по служба. Налице е изискуемият от закона пряк
умисъл за извършване на деянието.
По горните съображения съдът призна подс. С. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал.
1 от НК.
По
отношение на обвинението за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК:
Извършеният наказателноправен анализ на така установената
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че като управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по
надлежния ред, С. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 1 от НК.
Безспорно е установена обективната страна на
престъплението, подс. С. е управлявал МПС, т.е извършил е фактически действия
по „управление на автомобила”, което е „всяка една манипулация и боравене с
уредите, приборите и механизмите му”. Този факт се установява категорично от
показанията на св. И., св. К. и св. Е., а и не се отрича от подс. С..
Съдът намира за безспорно установено, че подс. С. е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,40 %о. На същият не е
вменено задължението да предостави кръвна проба. Това е видно от разпоредбата
на чл. 2 от Наредба 30 за реда на установяване на употреба на алкохол на
водачите на МПС, който гласи, че “само в случаите на оспорване констатациите на
техническото средство или по искане на водача, употребата на алкохол се
установява с лабораторно изследване. В този смисъл е и нормата на чл. 1, ал. 2
от Наредба 30 която сочи, че “употребата на алкохол се установява с техническо
средство и / или чрез медицинско изследване” само в посочения по горе случай.
Доколкото подс. С. не е оспорил данните от техническото средство, а същото е
тарирано, следва да се приеме, че релевантно за делото е количеството алкохол
измерено с „Алкотест дрегер 7510” от 1,40 %о.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. С.
с пряко насочен умисъл - той е съзнавал обществено опасния характер на деянието
и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на
движението по пътищата от страна на нарушителя.
По
отношение размера на наказанията:
При
индивидуализацията на наказанията общо и за двете престъпления като смекчаващи
обстоятелства се отчетоха данните за личността на подсъдимия - чисто съдебно
минало, с добри характеристични данни установени от приложената характеристика,
утвърждаващи се трудови навици и изразеното съжаление и разкаяние за стореното
в съдебна зала и според съда - критичност към поведението си. Установено е от
приложените по делото писмени доказателства, че подсъдимият е баща на две деца,
за които полага грижи. Макар признанието на фактите да е взето предвид от
законодателя при регламентиране на процедурата на съкратеното съдебно следствие
в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, то следва да се отчете същата
непроменена позиция на подсъдимия още в хода на досъдебното производство,
съдействаща за разкриване анобективната истина по делото, намерила израз в
посочената процесуална възможност за разглеждане на делото.
По делото според съда отсъстват отегчаващи вината
обстоятелства, като такива не могат да бъдат сочени установената концентрация
на алкохол в кръвта, която е около инкриминираната граница, нито обстоятелства
касаещи обществената опасност на деянието, с което е осъществено престъплението
по чл. 304а от НК.
При тези обстоятелства, съдът счете, че наказанията
следва да бъдат определени в превес на смекчаващите вината обстоятелства,
гравитиращи малко над минималния размер предвиден в закона.
За престъплението по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал.
1 от НК, като прецени изложените по-горе обстоятелства, съдът
намери, че адекватно на обществената опасност на подсъдимия и деянието е определяне
на наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба, също в
размер, близък до минималния – 500,00 /петстотин/ лева. В оглед разпоредбата на
чл. 373, ал.
2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал.
1 от НК, след редукцията, определи наказание в размер на една година
лишаване от свобода.
За престъплението по чл. 343б,
ал.1 от НК, предвид така изложените по-горе обстоятелства, имащи
значение за индивидуализиране на наказанието и преобладаващите по тежест
смекчаващи обстоятелства, мотивираха съда да определи наказание в размер между
минималния и средния на наказанията лишаване от свобода и глоба, посочени в
нормата на особената част на НК, а именно – в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200,00 лева. В оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1
от НК, след редукцията определи наказание в размер на една година
лишаване от свобода.
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал.
1 от НК наложи на подс. С. и кумулативното наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от една година. Размерът на това наказание
съдът съобрази както с концентрацията на алкохол, с която подсъдимият е
управлявал МПС, така и с отразените в справката за нарушител/водач на МПС
нарушения, за които е бил санкциониран, с влязъл в сила правораздавателен акт.
В случая съдът прие, че е налице е материалноправната
хипотезата на чл. 23, ал. 1 от НК, като на подсъдимия С. съдът наложи едно
общо най-тежко наказание измежду определените му за всяко отделно престъпление,
а именно - наказанието от една година лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини и наказанията
глоба в размер на 700,00 лева, към които на основание чл. 23, ал. 2
от НК присъедини и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от една година.
Съдът прие,
че в процесния случай са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно така наложеното на подс. С. общо наказание „лишаване от свобода” е
за срок от 1 година, подсъдимият към датата на извършване на деянието не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, намери, че
определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно и прие, че трябва
да бъде отложено с минималния предвиден от закона изпитателен срок, а именно три
години. Съдът счита, че с този размер на наказанието ще бъдат постигнати целите
на генералната и специална превенция, а определения изпитателен срок ще даде
възможност на подсъдимия да осмисли извършеното и да се въздържа от подобни
прояви.
Приобщеното по делото веществено доказателство – 1 бр. банкнота с
номинал 50.00 (петдесет) лв., емисия 2006 г., със сериен № БО 6589957,
съдът отне в полза на Държавата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият беше
осъден да заплати направените по делото разноски, а именно по 143,56 лв. в
полза на ОД на МВР Варна.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: