Решение по дело №201/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 235
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20235300500201
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20235300500201 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК.
Постъпила е жалба от А. Г. Р., ЕГН - **********, в качеството на
длъжник, чрез адв. М. П., срещу Разпореждане с изх. № 10769/09.12.2022г. по
изп.д.№ 20158240400452, по описа на ЧСИ ************, с което е оставена
без уважение подадена Молба с вх.№ 94586/29.11.2022г. за прекратяване на
производството на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови съдебен акт за връщане на преписката на
съдебния изпълнител със задължителни указания за прекратяване на
производството по изпълнителното дело.
„***********, не депозира писмено възражение в указания
тридневен срок.
***********, не депозира писмено възражение в указания
тридневен срок.
От страна на ЧСИ ***********, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са
депозирани мотиви, че жалбата е допустима, но е изцяло неоснователна.
1
Окръжен съд –Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
С жалбата на А. Г. Р. се въвеждат основни възражения, че в
периода от 05.02.2015 г. до 06.02.2017 г. взискателят не е поисквал
извършване на изпълнителни действия. В този период и съдебният
изпълнител не е извършил действия, които да прекъснат перемпцията. Не
оспорва, че с Разпореждане за насрочване на описа на движими вещи с изх. №
611/04.01.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил за м. март 2017 г. опис на
движими вещи, но поддържа, че това действие не се счита за насочване на
принудителното изпълнение върху отделен имуществен обект на длъжника,
тъй като според разпоредбата на чл. 450, ал. 1 от ГПК запор върху движими
вещи се налага с описването на вещта от съдебния изпълнител, а в случая
насроченият опис на движими вещи не се е състоял.
На следващо място, изтъква, че при запознаване със съдържанието
на мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК, е констатирал, че съдебният изпълнител
се е позовал и на още едно прекъсване на двегодишната давност, а именно на
18.03.2015г., когато с разпореждане е присъединил Държавата като взискател
за описаните суми в приложеното удостоверение, изд. на 12.03.2015г. от ТД
на НАП. В тази насока, поддържа, че конституирането на Държавата не е
действие, което би прекъснало двегодишния срок, защото Държавата се счита
за присъединена по право.
Жалбоподателят се позовава също така и на още един двегодишен
период, в който не е било поискано от взискателя изпълнително действие, а
именно от 02.10.2020 г. до 07.10.2022 г.
Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна.
Съобразно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК – Изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка.
Първият обследван период, на който се позовава жалбоподателят,
е във времето от 05.02.2015 г. до 06.02.2017 г. Съгласно приложената
преписка, установява се, че на 18.03.2015г. е конституирана Държавата като
2
взискател по право, с приложено удостоверение, изд. на 12.03.2015г. /на
л.29/. Съдебният изпълнител конституира Държавата като присъединен
взискател по право, само в случай, че има вземане срещу длъжника. В
конкретния случай, от съдържанието на удостоверението, се констатира, че
Държавата има две отделни вземания срещу длъжника, поради което и
правилно е присъединена като взискател по делото. Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2 от 2013 г. с
произнасянето си действията, които прекъсват двегодишната давност не
прави разграничения между Държавата и другите взискатели, когато приема,
че конституирането на нов взискател по изпълнителното дело прекъсва този
срок.
От материалите по изп. дело № 452/2015г. се установява, че с
Разпореждане с изх.№ 611/04.01.2017г. /на л.50/ на съдебния изпълнител е
насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, за дата
08.03.2017г., на адрес гр.************. Съгласно Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2 от 2013 г., за да
се прекъсне двегодишния срок е достатъчно взискателят да поиска
извършването на конкретно изпълнително действие. С разпоредбата на
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК също се регламентира като основание само
поискването извършването на изпълнителни действия, а не и реалното им
извършването. Това е така, защото нормата цели единствено да санкционира
бездействието на взискателя по изпълнителното дело, а не държи сметка за
причините, поради които не е осъществено поисканото изпълнително
действие.
По отношение на следващия период от 02.10.2020 г. до 07.10.2022
г. Съгласно чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /Загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г./ за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства. С § 13 на Закон за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
3
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в Държавен вестник".
Процесуалните срокове, съгласно цитираните закони са спрели да
текат от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., тоест за два месеца и седем дни. Със
Запорно съобщение с изх. № 67046 / 02.10.2020г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „*********“ ЕООД
/на л.97 по преписката/. С Разпореждане с изх.№ 86948 /07.10.2022г. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника по адреса му, находящ се в
гр.***********. /на л.106 по преписката/. Налага се извод, че взискателят е
поискал да се извършат изпълнителни действия и в този процесен период.
Обжалваното Разпореждане с изх. № 10769/09.12.2022г. се явява
изцяло законосъобразно.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.

РЕШИ:
Оставя без уважение подадената жалба от А. Г. Р., ЕГН -
**********, чрез адв. М. П., срещу Разпореждане с изх. №
10769/09.12.2022г. по изп.д.№ 20158240400452, по описа на ЧСИ
************, с което е оставена без уважение подадена Молба с вх.№
94586/29.11.2022г. за прекратяване на производството на осн. чл.433 ал.1 т.8
от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4