Р Е Ш Е Н И Е № 496
гр.Пловдив,
05.12.2016
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХIІ-ти
състав в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при участието на съдебния
секретар М.Л. разгледа докладваното от съдията т. дело № 784 по описа на съда
за 2015 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 57, ал.2 във вр. с чл. 55, ал.1,
пр.2 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ –
София, съдебен адрес:*** – ТД „Държавен резерв“ – Пловдив, твърди, че е сключил
с „Пловдивска консерва“ АД договор за съхранение на военно временни запаси
(ВВЗ) № 23/14.03.2008 г., по силата на който ответното дружество е съхранявало продукти,
собственост на ищеца, между които и 969.600 тона газьол за
промишлени и комунални цели. Твърди, че считано от 01.01.2010 г. договорът за
съхранение е прекратен.
Излага
твърдения също, че с борсов договор № 402/25.08.2010 г., сключен с ЕТ „Анри-64 А.К.“,
на едноличния търговец са продадени 2684.723 тона горива, включително цялото
количество от 969.600 тона газьол, съхранявано от ответното дружество. Според
ищеца, едноличният търговец реално е получил 655.260 тона газьол.
На
основание НП № 36/2011 г. на заместник-директор на Агенция Митници срещу ДА
ДРВВЗ, на ищеца е отнето 65.342 тона гориво в полза на държавата.
Така,
в ответното дружество следвало да са налични още 248.192 тона газьол, които
липсвали в резервоарите за съхранение към момента на извършване на митническата
проверка, както и към настоящия момент. Тъй като към настоящия момент
ответникът не съхранявал посоченото гориво газьол, а договорът между страните е
прекратен, то същият бил длъжен да заплати неговата парична равностойност (чл.
57, ал.2 от ЗЗД във вр. С чл.55, ал.1, р.2 от ЗЗД), с която ищецът се обеднил
за сметка на ответното дружество. Претендира ответното дружество да бъде осъдено
да заплати сумата 331 341 лв., представляваща паричната равностойност на
248.192 тона, получен
за съхранение, но неналичен газьол за промишлени и комунални
цели, при цена 1335 лв/тон, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от подаване на исковата молба – 25.11.2015 г. до изплащане на цялата
сума, както и направените по делото разноски, ведно с юрисконсултско
възнаграждение.
При
условията на евентуалност, ако така предявения иск бъде отхвърлен, твърди, че ответникът
като влогоприемател е нарушил разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ЗЗД и чл. 253,
ал.2 от ЗЗД да съхранява и пази предаденото му на влог гориво газьол. От
посоченото неизпълнение на договорно задължение за ищеца настъпила вреда,
изразяваща се в пазарната стойност на газьола. На основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 331 341
лв., представляваща пазарна цена на 248.192 тона газьол за промишлени и
комунални цели при цена 1335 лв/тон към момента на завеждане на делото, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на исковата молба –
25.11.2015 г. до изплащането й.
Ангажира
писмени и гласни доказателства.
„Пловдивска
консерва“ АД, град Пловдив оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове.
Твърди,
на първо място, че главния иск е недопустим, тъй като чл.19 и чл.24 от ЗДРВВЗ
регламентирали „позитивен ред“, чрез който може извънсъдебно да се постигне
целения с настоящото производство резултат.
На
второ място, твърди, че искът е неоснователен, тъй като е погасен по давност.
Счита, че е приложима общата петгодишна давност, която започва да тече от
датата на сключване на Борсов договор № 402/25.08.2010 г., между ищеца и
едноличния търговец.
На
трето място, оспорва иска по основание и размер. Твърди, че и до момента
дружеството съхранява процесното гориво в собствените си резервоари,
разположени в град П., бул. К.ш. **, както и че горивото е запечатано от
митническите органи на 20.01.2011 г. и е оставено за отговорно пазене. По същество
твърди, че няма основание за присъждане на левовата равностойност на горивото,
защото същото не е погинало, а се съхранява и до днес от дружеството. Твърди
също, че е налице забава на кредитора, изразяваща се в бездействие на ищеца да
издаде заповед за преместване на горивото, без която ответникът не би могъл да
го върне.
Относно
предявения евентуален иск – твърди, че е недопустим, тъй като сключения между
страните договора бил прекратен. Твърди, че е погасен по давност и е
неоснователен, защото невръщането на горивото се дължи на липса на съответната
заповед от страна на ищеца.
Ангажира
писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
По
делото са приети като доказателства:
Устройствен
правилник на ищеца; Заповед от 31.01.2002 г.; приемателен акт от 12.06.1987 г.;
договори за съхранение на ВВЗ с № 40/26.07.2004 г.; № 40/23.01.2006 г. и №
23/14.03.2008 г.; ведомости за движение на наличностите на материали и стоки за
2007 г., 2008 г. и 2009 г.; фактури; сертификат за стоков контрол; борсов
договор № 402/25.08.2010 г. и анекс от 23.12.2011 г.; предавателни сведения;
АУАН № 326/01.06.2011 г.
Приети
са и представените от ответника и подробно описани в отговора на исковата молба
писмени доказателства – писма, договор за наем, констативен протокол, заповеди
и протоколи.
От
същите се установява следната фактическа обстановка:
Няма
спор, че страните са имали дългогодишни облигационни правоотношения, като
последния подписан между тях договор е за съхранение на военновременни запаси с
№ 23/14.03.2008 г. (лист 31, том 1). С него, ДА „ДРВВЗ”, в качеството на
възложител, е възложил на „Пловдивска консерва” АД, в качеството на съхранител,
съхранението и опазването в складовите му бази на материали, съгласно
ведомост за движение на наличностите на материали и стоки, собственост на
възложителя и срещу възнаграждение, по калкулация за разходи от Приложение № 1.
Договорът е сключен за срок от една
година, считано от 01.01.2008 год. Предвидено е, че ако нито една от страните
не отправи предизвестие за прекратяването му, договорът продължава действието
си за следващите 12 месеца при същите условия.
Няма спор между страните, че предизвестие
не е отправено, поради което срока на договора е продължен до 31.12.2009 г.
С
писмо изх. № 208/27.07.2009 год. (л.260, том 1) „Пловдивска консерва“ АД е
уведомил възложителя, че при създалата се икономическа и пазарна обстановка и
при условията на криза, не желае да бъде съхранител на стоки и материали, представляващи
държавен резерв, поради което е отправил предизвестие по см. на чл. 4, ал. 2 от
договора.
С
писмо с изх. № 344 / 09.11.2009 год. (лист 52, том 1) „Пловдивска
консерва” АД е отправил до ответника предизвестие за прекратяването на договора.
Няма спор между страните (изрично се
признава и от ищеца в исковата молба), че договорът е прекратен, считано от 31.12.2009
год.
При тези данни, съдът приема за
установено, че срочният договор, сключен между страните, е надлежно прекратен с
едностранното предизвестие, отправено от „Пловдивска консерва” АД. С
прекратяването му е преустановен договорния характер на правоотношенията между
страните по повод опазването на ВВЗ.
Съгласно чл. 22 от ЗДРВВЗ, съхранението
и опазването на ВВЗ се извършват от Агенцията или се възлагат от нея чрез
договори на търговци, определени от агенцията. Договор след 31.12.2009 г. липсва.
Поради това не може да се приеме, че ответника има качеството на съхранител на
ВВЗ по см. на пар. 1, т. 1 от Наредбата, тъй като съхранител, според
дефиницията на тази норма, е само лице, на което съхраняването на ВВЗ е
възложено посредством договор.
Ето защо, съдът намира, че след
прекратяването на договора, считано от 31.12.2009 г., правоотношенията между
страните нямат договорен, а извъндоговорен характер. Ищецът не разполага с иск,
основан на договор, с който да защити правата си, поради което единствената
възможност е да предяви иск за неоснователно обогатяване. Не са налице
обстоятелства, които да опровергават приложимостта му по см. на чл. 59, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът е направил възражение, че
исковете са недопустими, тъй като чл.19 и чл.24 от ЗДРВВЗ регламентират „позитивен
ред“, чрез който може извънсъдебно да се постигне целения с настоящото
производство резултат.
Съдът не
споделя това възражение.
За да бъде
съдебната защита на едно право недопустима на посоченото от ответника
основание, то следва да се установи наличието на правна норма, която изрично да
я забранява или да предписва изричен, специален ред, който да се спази преди
или вместо тази защита. Такъв не се съдържа в ЗДРВВЗ, нито в друг законов или
подзаконов акт относно процесния спор, поради което съдът намира предявената
претенция за допустима.
От така установените до тук факти,
се налага и следващия извод във връзка с направеното от ответното дружество
възражение за изтекла погасителна давност.
В отговора на исковата молба са
изложени доводи, че тази давност е започнала да тече на 25.08.2010 г. На тази
дата е подписан приетия по делото като доказателство Борсов договор № 402
(л.103-109, том 1), с който ищеца е продал на ЕТ „Анри 64-А.К.“ 2684.723 тона горива,
включително цялото количество от 969.600 тона газьол, съхранявано от ответното
дружество. Ответникът счита, че погасителната давност е изтекла към момента на
завеждане на исковата молба по настоящото дело – 25.11.2015 г.
По отношение
срока, началото и края на давностния период, съдът намира следното:
Доколкото вземанията, предмет на
делото, произтичат от неоснователно обогатяване, приложима е общата петгодишна давност
по чл. 110 ЗЗД. В тази насока са разрешенията, дадени в т. 7 на ППВС от 1979
год. Те предвиждат, че за всички случаи на искове по чл. 55-59 ЗЗД приложимата
давност е петгодишна.
Така, дори да е налице вземане с
правно основание чл.55 от ЗЗД, каквото е твърдението на ищеца, то е възникнало от
момента, следващ прекратяването на договора 31.12.2009 г., респ. от този момент
– 01.01.2010 г. е започнала да тече законоустановената петгодишна давност за
съдебната му защита. Същата, няма спор, изтича на 31.12.2014 г.
Настоящата искова претенция е
предявена на 25.11.2015 г., т.е. след изтичане на този срок.
Съдът не би могъл да приложи
служебно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, а само при наличие на възражение от ответника.
Такова е налице за периода след 25.08.2010 до 25.08.2015 г., за който също се
налага извод, че давността е изтекла към 25.11.2015 г., поради което
възражението е изцяло основателно.
Посоченият извод е достатъчен, за да
бъдат отхвърлени исковете като неоснователни.
За пълнота на изложението обаче,
съдът ще се произнесе и по отношение на останалите факти, установени по делото,
както и по доводите, изложени във връзка с тях от страните.
И така, страните са сключили договор за съхранение на
военновременни запаси с № 23/14.03.2008 г. (лист 31, том 1), съгласно
Приложение № 1, част от които са 998.758 тона дизелово гориво, налично към
01.01.2008 г. и 01.01.2009 г. (л.38, 39 и 41 от делото).
От
Констативен протокол изх. № УКДР 70-11-1940/23.06.2010 г., изходящ от ищеца (л.
209, том 1), се установява, че към датата на предходната проверка - 31.12.2009
год. - в „Пловдивска консерва” АД, са се съхранявали 969,358 тона промишлено
дизелово гориво, както и подробно описани видове и количества хранителни
продукти.
От Комисията
е била извършена проверка за фактическата наличност на съхраняваното гориво,
като са направени съответните замервания. Констатирано е, че горивото се
съхранява на две места – на територията на „Пловдивска консерва” АД и на
територията на „Балканкар Рекорд” АД. В резервоари с номера 241, 245, 201, 12,
14, 16, 17, 15, 13, 11, 202, 94, 95, 1, от които 13 бр. хоризонтални и 1
бр.вертикален резервоар, намиращи се на територията на „Пловдивска консерва” АД
се съхранявали 249,95 тона, а на територията на „Балканкар – Рекорд” АД се
съхранявали 706,096 тона в три броя вертикални резервоар, или общо 956.046 тона.
Прието е, че констатираната наличност на гориво е с 20,312 тона по-малко, в
сравнение с ведомостта от 2009 год. и е дадено предписание за възстановяването
им.
Съгласно Констативен протокол № УКДР
70-11-2526/06.08.2010 г. (лист 200 и сл.), Комисия на ответника след извършена
на място проверка установява, че количеството съхраняван газьол за промишлени и
комунални цели в резервоарите на територията на „Пловдивска консерва“ АД е
261,555 тона, а в резервоарите на територията на „Балканкар-Рекорд“ АД град
Пловдив е 707.991 т. Общото намерено количество промишлено дизелово гориво в
деня на проверката е 969.546 тона. Не са дадени задължителни предписания и не
са констатирани нарушения на ЗДРВВЗ.
Съгласно Констативен протокол УКДР
70-11-3417/05.11.2010 г. (лист 220, том 1) комисия на ответника констатира, че
последната проверка на горивото е била извършена на 06.08.2010 г. От този
момент до датата на проверката е освободен без възстановяване 61.103 тона
газьол за промишлени и комунални цели – на основание Заповеди от 28.10.2010 г.
и от 03.11.2010 г. Издадени са и Предавателни сведения от 28.10.2010 г. от
01.11.2010 г. и от 04.11.2010 г. за 39.820 тона газьол.
Комисията извършва проверка, която
установява: „в деня на проверката количеството съхраняван газьол за промишлени
и комунални цели в резервоарите на територията на „Пловдивска консерва“ АД е
221,477 тона, в резервоарите на територията на „Балканкар-Рековд“ АД град
Пловдив е 708.332 т. Общо намереното количество газьол за промишлени и
комунални цели в резервоарите в деня на проверката е 929.809 т. В резултат на
гореизложеното, комисията установи, че търсеното количество газьол за
промишлени и комунални цели е налице“. Денят е 05.11.2010 г.
Казаното означава, че съгласно така
приетите документи, изходящи изцяло от ищеца, съставени след извършена реална проверка
на мястото на съхранение, е установено наличието на посоченото количество
газьол, както и че то е съхранявано съгласно специалните за това законови
изисквания. Т.е., макар договора за съхранение на ВВЗ да е прекратен на
31.12.2009 г., и към м.11.2010 г. ответното дружество добросъвестно е
изпълнявало задълженията си по неговото съхранение, а към тази дата именно
представители на ищеца са установили наличието на посочените количества газьол.
Тук е мястото да се анализират и
следните безспорни между страните факти:
С борсов договор № 402/25.08.2010 г.
ищецът продава на ЕТ „Анри 64-А.К.“ 2 684.723 тона горива на стойност 4 297
072.60 лв., между които газьол за промишлени и комунални цели – 969.600 тона,
находящ се в „Пловдивска консерва“ АД.
И така, на 05.11.2010 г. Комисия на
ответника извършва реална проверка и констатира наличието на 929.809 тона
газьол, както и че никаква част от предаденото на ответното дружество
количество гориво не липсва без законово основание. Установява правилното му
съхранение и липса на нарушения на специалния закон.
На 19.01.2011 г. и 20.01.2011 г.
служители на Агенция „Митници“ – ТМУ Пловдив извършват проверка на мястото на
съхранение на посоченото гориво. В момента на проверката се установява
зареждане на цистерна от процесните резервоари на основание предавателно
сведение № 52/19.01.2011 г., издадено от ищеца за 22.260 т. промишлен газьол и
получател ЕТ „Анри 64-А.К.“, гр.Смолян. Служителите установяват, че горивото се
съхранява в 6 бр.наземни, вертикални, метални резервоари, четири от които са
празни. Установяват също, че на основание сключения борсов договор за периода
28.10.2010 до 07.12.2010 г. са били издадени от ищеца 11 бр. заповеди за
предаване на 969.600 тона газьол. В хода на проверката на комисията са представени
38 броя предавателни сведения от ищеца към посочения едноличен търговец,
подписани от тях за предаване на 655.260 тона газьол. С протокол от 20.01.2011
г. резервоари с № 2 и № 6 са запечатани. С протокол от 16.05.2011 г. пломбите
са разпечатани и е измерено наличното количество гориво, след което са
поставени нови пломби. В резултат е установено, че в резервоар № 2 са налични
65.342 т. „тежко гориво – газьол“, а в резервоар № 3 – 203.23 мт. „тежко масло“
– „тежко гориво“.
Посоченото е установено в акт за
установяване на административно нарушение № 326/01.06.2011 г., на основание
който против ищеца е издадено НП № 36/2011 г. (л.161-176). С последния е отнет
в полза на държавата 65.342 т. газьол, както и е наложена имуществена санкция
на ищеца в размер на 1 080 302 лв., представляваща двойния размер на
дължимия за горивото акциз. С решение № 3120/10.05.2013 г. на АдмССГ НП е
потвърдено.
Издадено е и НП № 475/18.10.2011 г.
г. против ответното дружество. С решение № 224/30.01.2013 г., постановено по
НАХД № 7594/2011 г. на ПРС същото е отменено. С решение № 1830/05.08.2013 г. на
АдмС първоинстанционното решение е потвърдено. В посочените решения изрично е
прието, че при вземане на пробите от горивото в двата резервоара са допуснати
съществени нарушения на правилата до степен, която прави изготвените експертизи
негодно доказателствено средство. Нещо повече, съдът е приел за установено, че
липсват надлежни и категорични доказателства, че установеното на място гориво е
„тежко масло“ – „тежко гориво“.
Обобщено:
На 05.11.2010 г. ответникът
констатира наличието на 929.809 тона газьол (Констативен протокол УКДР
70-11-3417). На основание 38 бр. предавателни сведения на едноличния търговец
са предадени 655.260 тона газьол за периода от сключване на договора 25.08.2010
г. до 07.12.2010 г. С протокол от 20.01.2011 г. двата резервоара с № 2 и 6 са
запечатани до 16.05.2011 г., когато са разпечатани и запечатани отново и са
констатирани наличности за 203.23 мт. масло и 65.342 мт. газьол или общо
268.572 тона или налице е несъответствие с 5.977 т. Посочените 65.342. тона
газьол са иззети от страна на митническите органи. Така че същите, ведно с
предадените на едноличния търговец количества, няма как да са налични. А
останалото количество тежко гориво е налично и запечатано в същите резервоари.
Тук е мястото да се коментира и вида
на констатираното в двата резервоара гориво. При безспорно установения между
страните факт, изложен в цитирания АУАН, съставен от Агенция Митници на ищеца,
че в двата резервоара са били констатирани 268.572 тона тежко гориво, в тежест
единствено и само на ищеца е да установи по несъмнен начин вида на горивото при
предаването му за съхранение на ответника, както и различния му характер „тежко
гориво – тежко масло“ или „тежко гориво – газьол“ при извършване на проверката
от митническите органи. Ищецът се е позовал на цитираните в акта (лист 163 от
делото) протоколи от 17.05.2011 г., съставени от „Карго инспекшън Съвисис“ ООД
– Бургас, които няма спор, нямат характер на официални документи (не са и представени
по делото), а посочените в тях констатации са били оспорени от ответника.
Изготвените митнически лабораторни експертизи (л.179-182), които са били
приложени в хода на издадените две наказателни постановления (съответно против
ищеца и против ответното дружество), не са събрани по надлежния ред в
настоящото производство. Приложени са протоколите от същите, които не обвързват
съда с доказателствена сила. Нещо повече, в приложеното по делото Решение №
224/30.01.2013 г. по повод издаденото против ответника наказателно
постановление, подробно е изяснена разликата в понятията тежко гориво – тежко
масло и тежко гориво – газьол, като е обоснован извод, че се касае до една и
съща група газьолни горива с различни митнически и акцизни ставки. Този именно
извод на съда е станал причина за отмяна на издаденото наказателно
постановление (л.320-321), както и за решение на АС – Пловдив по КНАД №
1514/2013 г., с което решението на ПРС по НАХД № 7594/11 г. е потвърдено
изцяло.
В посочените решения изрично е
прието, че при вземане на пробите от горивото в двата резервоара са допуснати
съществени нарушения на правилата до степен, която прави изготвените експертизи
негодно доказателствено средство. Нещо повече, съдът е приел за установено, че
липсват надлежни и категорични доказателства, че установеното на място гориво е
„тежко масло“ – „тежко гориво“.
Постановяването на нов съдебен акт,
с който се приема обратното, при наличие на влязло в сила съдебно решение, е
лишено от основание поради липса на годни доказателства, събрани по допустимия
в ГПК ред. Ето защо, съдът намира, че по делото не се установи по надлежния
процесуален ред, наличието на разлика в качеството на наличното в резервоарите
на ответника гориво, нито разлика между оставеното за съхранение и налично към
момента гориво. Посоченото е самостоятелно основание предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
И на последно място, за да бъде
основателна исковата претенция при въведените от ищеца фактическа обстановка,
следва да се установи по несъмнен по делото начин, че оставеното за съхранение
при ответника гориво е погинало, отчуждено, разходвано, от което за ищеца е
нанесена вреда в размер на неговата парична равностойност. В настоящият случай,
се установи обратния факт, а именно, че горивото и до момента се съхранява по
надлежния ред от страна на ответното дружество, въпреки прекратения между
страните договор. Посоченото съхранение не би могло да бъде преустановено, а
горивото върнато, без за това именно ищеца да издаде надлежен акт за предаването
му на друго лице. Така се налага извод, че ищецът е собственик на горивото,
което ответното дружество надлежно съхранява и към момента; за това съхранение
ищеца на заплаща на ответника съответните разходи, а едновременно с това
претендира пълната стойност на същото това гориво. Претенция, която на
основание подробно изложените до момента мотиви, съдът намира за изцяло
неоснователна.
Изложеното в пълна степен се отнася
и до предявения евентуален иск с правна квалификация – чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Както се посочи по-горе, между страните, считано от 01.01.2010 г. не е налице
договорно правоотношение, чието неизпълнение да се претендира с такъв иск. Този
иск също е погасен по давност, изтекла за периода от 01.01.2010 г. до момента
на предявяване на исковата молба, в каквато насока е направено възражение от
ответника, поради което тази претенция също следва да се отхвърли като
неоснователна.
На ответното дружество следва да се
присъдят направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК в
размер на 14 200 лева.
Воден от изложените мотиви,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иск с правно основание чл.
57, ал.2 във вр. с чл. 55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, предявен от Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ – София, съдебен адрес:*** – ТД „Държавен резерв“ –
Пловдив, против „Пловдивска консерва“ АД – Пловдив, бул. К.ш., ЕИК ********* за
заплащане на сумата 331 341 лв., представляваща паричната равностойност на
248.192 тона, получен за съхранение, но неналичен газьол за промишлени и
комунални цели при цена 1335 лв/тон, предоставени за съхранение на „Пловдивска
консерва“ АД – Пловдив, по силата на договор за съхранение на военно временни
запаси № 40/14.03.2008 г., прекратен на 31.12.2009 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от подаване на исковата молба – 25.11.2015
г. до изплащане на цялата сума.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен от Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, съдебен адрес:*** – ТД
„Държавен резерв“ – Пловдив, против „Пловдивска консерва“ АД – Пловдив, бул. К.ш.
**, ЕИК ********* за заплащане на сумата 331 341 лв., представляваща
паричната равностойност на 248.192 тона газьол за промишлени и комунални цели
при цена 1335 лв/тон, предоставени за съхранение на „Пловдивска консерва“ АД –
Пловдив, по силата на договор за съхранение на военно временни запаси № 40/14.03.2008
г., сключен между същите страни, поради неизпълнение на задължението по
договора за съхраняване на посоченото гориво от същото дружество, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на исковата молба –
25.11.2015 г. до изплащане на цялата сума.
ОСЪЖДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ –
София, съдебен адрес:*** – ТД „Държавен резерв“ – Пловдив, да заплати на
„Пловдивска консерва“ АД – Пловдив, бул. К.ш. **, ЕИК ********* направените по
делото разноски в размер на 14 200 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: