О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...03.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело №
383 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. №12117/15.02.2019г.
на МБАЛ ВАРНА ЕООД, ЕИК *********, действаща чрез адв.Т.Д.,
срещу определение №1784/04.02.19г., постановено по ч.гр.д. №1671/19г. по описа
на ВРС, 9 състав, с което е прекратено производството по делото и е изпратено
по компетентност на РС София.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излага се,
че съгласно чл. 20 ЗЗО, директорът на РЗОК – Варна представлява НЗОК на
териториално равнище, в т.ч. сключва, изменя и прекратява договорите с
изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК. Твърди,
че в качеството си на лечебно заведение за болн.помощ
по см. на чл.9 от ЗЛЗ е сключил договор по чл. 20, ал. 1, т.4 ЗЗО за оказване
на медицинска помощ с директора на РЗОК – Варна. Счита, че разглеждането на
заявлението следва да бъде на териториален признак, тъй като в противен случай
би се препятствало или затруднило норм.протичане на гражд.производство. Предвид това моли да бъде отменено
обжалваното определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това,
поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по подадено от „МБАЛ
ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу НЗОК със седалище гр. София.
С определение №1784/04.02.19г. по
ч.гр.д. №1671/19г. на ВРС съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по
компетентност на РС София. В мотивите на
обжалваното определение съдът е приел,
че длъжникът е с регистриран адрес в гр.София, и доколкото компетентността в
производството по чл.410 и чл.417 ГПК е специална, то седалището на длъжника
обуславяло правораздавателна компетентност на друг РС.
Този извод на ВРС се споделя изцяло от настоящия
състав. Заповедното производство съдържа специални правила, които го отличават
от общия исков процес. Съгласно императивната разпоредба на чл.411, ал.1 ГПК
заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или седалището на
длъжника, като за заповедния съд съществува служебно задължение да провери
спазването на тази подсъдност и в случай, че прецени, че делото не му е
подсъдно, следва да го изпрати незабавно на надлежния съд. Така регламентираната местна подсъдност има задължителен
характер и тя не зависи от основанието, на което се иска издаване на
заповед за изпълнение. Аргументи, в подкрепа на задължителния характер на
местната подсъдност по постоянния адрес/седалището на длъжника в заповедното
производство, се съдържат и в мотивите към т.3а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото нормите,
уреждащи заповедното производство като част от изпълнителното такова, са
специални спрямо общите правила на исковия процес, то и нормите, уреждащи
местната подсъдност в исковото производство са неприложими. В този смисъл са ирелевантни твърденията за сключен договор за оказване на
медицинска помощ с директора на РЗОК – Варна, след като длъжника по подаденото
заявление на заявителя е НЗОК със седалище гр.София. Ето защо обжалваното
определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1784 от 04.02.2019г., постановено по ч.гр.д. № 1671/2019г.
по описа на ВРС, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: