Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
гр.Русе, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първи касационен състав в
открито заседание на първи ноември, през две хиляди и двадесет и трета година,
в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ, като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д № 314 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.М.М. *** ,
против решение
№ 548/26.07.2023 г., постановено по АНД № 759/2023 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-3393-000162/27.03.2023г.
на началник Второ РУ при ОДМВР-Русе, с което е наложено адм.наказание „ глоба в
размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“ на основание
чл. 175а, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено
нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия закон. В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излагат се твърдения за липса на извършено деяние и
неправилна оценка на събраните гласни доказателства. Претендира се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното
постановление. Не се претендират разноски.
Ответната страна в производството се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който в писмено становище сочи за неоснователност
на жалбата, не представя допълнителни доказателства и счита решението на
въззивния съд за правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да
остане в сила. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна, посочват, че решението е правилно и
законосъобразно и като такова следва да остане в сила.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Въззивният съд е приел от фактическа страна,
на база еднозначните гласни доказателства,че на посоченото място, дата и час в
АУАН и в НП, жалбоподателят, в качеството на водач на МПС, управлявал лек автомобил с
марка БМВ М 5, с рег.№ СВ0481 ТХ рязко
подал газ при включването си в движението по бул.България от бул.Липник ,което
поднесло автомобила до степен да се движи с левите врати напред и по този начин
изпревирал вруд автомобил и след коеот отново подал газ ,което пък довело до
движение с десните врати напред , т.е двукратно поднасяне на автомобила до
степен да се движи със страничните врати напред, с което е и изпреварил друг
автомобил на прав участък от пътя , с което умишлено е нарушил устойчивостта на
МПС върху платното за движение при суха пътна настилка и отлична хоризонтална
видимост, за да демонстрира шофьорски умения и възможностите на автомобила 4х4,съчетано
с форсиране на двигателя
От поведението
на водача пряко възприелите движението му полицейски служители направили извод, че същият управлявайки
автомобила по този начин, не използва пътя по предназначението му.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че с
описаните в АУАН и НП действия наказаното лице е осъществило състава на
административно нарушение по за нарушение по чл.104б, ал.2 от ЗДвП, което е
съставомерно и наказуемо по реда на чл. 175а, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/
Съдът е обсъдил подробно всички възражения
на наказаното лице и ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки изключително подробни
мотиви въз основа, на които достига до съответните правни изводи.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на Русенския районен съд, изложени в решението, предмет на
касационната проверка, като намира развитите касационни възражения за
неоснователни.
Изложените пред настоящата инстанция
възражения на касатора практически преповтарят съображенията му, развити пред
въззивния съд, на които възражения районният съд е дал изключително подробен и мотивиран отговор в решението си, обосновавайки на чии
показания дава вяра и защо, като по отношение на поднасянето на автомобила
свидетелските показания са еднозначни.
Касационният съд не намира за нужно да
преповтаря тези мотиви.
Касационната инстанция споделя извода
на РРС, че в хода на развилото се
производство по ЗАНН, приключило с издаване на процесното НП, не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По безспорен и категоричен начин са
установени обстоятелствата по извършеното административно нарушение.
Съдът е приел за установено, че е
извършено нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 1 вр.чл. 104б т.2 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Съдът е анализирал всички събрани
писмени и гласни доказателства.
Мотивите са в достатъчна степен
подробни, ясни и последователни, като са засегнати всички въпроси във връзка
със законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, предвид
обществените отношения, които нормите охраняват.
Съдът е приел, чe административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от
събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност, чрез издаване на наказателно постановление за налагане на
административно наказание, определено в чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, което
не подлежи на индивидуализиране, както и че съгласно чл. 189з от ЗДвП не
намират приложение и нормите на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН.
С оглед гореизложеното решението на
РРС е правилно и следва да бъде оставено
в сила.
В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство на ответника.
С оглед крайния изход на спора и направеното
искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден, на основание
чл. 63, ал. 3 и ал.5 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК,
да заплати на ОДМВР-Русе юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, определено съгласно чл.144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд-
Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 548/26.07.2023 г., постановено по АНД № 759/2023
г. по описа на Районен съд – Русе
ОСЪЖДА М.М.М.
ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР-Русе
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: