№ 26
гр. Варна, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Я. Д. Я.
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20243000600009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 306 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я. С. Я. чрез процесуалния му
представител адв. А. С. от АК - Силистра срещу определение №
151/28.11.2023 г., постановено от състав на ОС - Разград по ЧНД № 386/2023
г.
С атакуваното определение състав на ОС - Разград оставил без уважение
молбата на осъденото лице за определяне на общо наказание измежду
наложените му наказания с Присъда № 1483/15.12.2020 г., влязла в сила на
11.04.2022 г., на Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления от първа
степен Солун, Република Гърция, с която Я. С. Я. е признат за виновен за
създаване и присъединяване в организирана престъпна група с цел
извършване на тежки престъпления и пряко съучастие в цялостна измама и
опит, с целенасочена облага от 120 000 евро, съвместно и многократно -
тежки престъпления, предвидени и наказуеми от разпоредбите на чл. 26, пар.
Ia, 27, пар. I, 42, пар. I, 47, 94, ал. 1, чл. 187, пар. I и чл. 386, ал. 1 и ал. 3 от
Наказателния кодекс на Гърция, като му било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от девет години.
Според изложената в жалбата аргументация, е налице нарушение на
материалния закон. Защитата твърди, че следва да намерят приложение
правилата за групиране на наказанията, така както са уредени по българския
1
закон. Твърди се, че след като Я. е осъден в Гърция за няколко деяния, за
които според гръцкото законодателство следва да изтърпи най - тежкото
наказание плюс половината от всяко следващо осъждане, то българският съд
следвало да игнорира извършеното с влязлата в сила присъда на гръцки съд
групиране и да приложи правилата на чл.23-25 НК. Коментирайки
обвинителен акт № 20/2020 г. на гръцките власти (приложен към молбата с
официален превод на български език) жалбоподателят заключава, че всички
престъпления, за които бил осъден в Гърция, били извършени в един и същи
ден - 26.08.2019 г., затова всичките шест престъпления, за които е осъден в
Гърция, се явявали извършени в условията на реална съвкупност, и за тях са
наложени еднакви по вид наказания - лишаване от свобода, поради което
били налице предпоставките за групиране на наказанията съобразно
българското законодателство.
Отново се прави искане съдът да „адаптира“ наложените на осъденото
лице наказания с Присъда № 1483/15.12.2020 г., влязла в сила на 11.04.2022 г.,
на Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления от първа степен Солун
и с Решение № 1165/01.07.2020 г. на Тричленен Апелативен наказателен съд
на Солун, да определи едно общо наказание между двете присъди по реда на
чл. 23 и чл. 25 от НК на Република България, да зачете на основание чл. 59 от
НК предварителното задържане на молителя, считано от 26.08.2019 г. до
предаването му на българските власти, като прецени и предпоставките на чл.
24 от НК на Република България.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение изразява
становище за неоснователност на жалбата. Предлага атакуваното определение
да бъде потвърдено.
Осъденото лице, чрез адв. С. поддържа жалбата..
Осъденото лице Я. участва лично в съдебното производство и моли за
групиране на наказанията.
Въззивният съд, като прецени доводите на страните по делото, въз основа
на събраните доказателства намери, че постановеният първоинстанционен
съдебен акт е правилен и законосъобразен.
Фактите, установени от първия съд се приемат изцяло и от настоящия
съдебен състав.
Състав на Окръжен съд – Разград с Решение № 88/29.05.2023 г.,
постановено по ЧНД № 78/2022 г., влязло в сила на 13.06.2023 г., е признал и
приел за изпълнение Присъда № 1483/15.12.2020 г., влязла в сила на
11.04.2022 г., на Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления от първа
степен Солун, Република Гърция, с която осъденият Я. С. Я. е признат за
виновен за създаване и присъединяване в организирана престъпна група с цел
извършване на тежки престъпления и пряко съучастие в цялостна измама и
опит, с целенасочена облага от 120 000 евро, съвместно и многократно -
тежки престъпления, предвидени и наказуеми от разпоредбите на чл. 26, пар.
Ia, 27, пар. I, 42, пар. I, 47, 94, ал. 1, чл. 187, пар. I и чл. 386, ал. 1 и ал. 3 от
2
Наказателния кодекс на Гърция. Било е прието за изпълнение наказанието,
наложено му от гръцките съдебни власти - лишаване от свобода за срок от
девет години. С решението на основание чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 12, ал. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС е зачетено предварителното задържане на осъденото
лице и изтърпяното наказание до фактическото му предаване на българските
власти, като е приспаднато от срока на наказанието лишаване от свобода и
положение труд на територията на издаващата държава в размер на 687 дни.
Всички доводи на защитата, свързани с адаптирането на наказанието,
наложено от гръцкия съд, е следвало да бъдат поставени и разгледани именно
в това производство, развило се по реда на Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода. В рамките на протеклото
производство по този специален ред, осъденото лице е било представлявано
от упълномощен от него лично защитник – адв.Марковски от САК. С
постановеното решение за признаване и приемане за изпълнение на
присъдата на гръцкия съд, РОС е удовлетворил вижданията на страните,
поради което и съдебният сак не е бил обжалван и е влязъл в сила на
13.06.2023г. От този момент въпросът за адаптирането на наказанието по
влязлата в сила на 11.04.2022 г. присъда № 1483/15.12.2020 г. на Тричленен
Апелативен съд за тежки престъпления от първа степен Солун, Република
Гърция е станал непререшаем от българските съдилища. Това е така, защото
единствено в производството по Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода изпълняващият съд разполага
с компетенциите да извърши претендираното от защитата адаптиране на
наказанието. Недопустимо е в производство по чл.306, ал.1 т.1 НПК, вр.чл.25
НК българският съд да преразгледа влязъл в сила съдебен акт (било то
национален или чужд) и да извърши ново групиране. Подобно действие не би
могло да се разглежда и като приспособяване на наказанията, визирано в чл.
13, ал. 1 и 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Според решение № 95/24.02.2024 г. по
нд 20238002201112 по описа за 2023 г на ВКС, ІІІ но: „…разпоредбите на чл.
23-25 от НК се намират в Общата част на НК. Те не предвиждат отделно
наказание за конкретно престъпление, а представляват комплекс от правни
норми, които уреждат изтърпяването на наказанията, определени на лице,
извършило множество престъпления преди да има влязла в сила присъда за
което и да било от тях. Предвид възприетия от законодателя принцип на
поглъщане на по-леките от по-тежките наказания чл. 24 от НК се явява
своеобразен коректив на възможния дисбаланс между степента на обществена
опасност на извършеното и на дееца от една страна и налагането само на най-
тежкото от наказанията, определени за всяко от престъпленията - от друга.
Приложението на коментираното правило е свързано с преценка на съда, че
наложеното най-тежко наказание няма да постигне целите по чл. 36 от НК.
Поради тази негова особеност то има отношение към индивидуализация на
наказанието независимо от обстоятелството, че поставя ограничения относно
3
максимално възможното увеличение на наложеното по реда на чл. 23 или чл.
25 от НК наказание.
С оглед обсъдените специфики на производството по чл.12 и сл. от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и тези на чл. 24 от НК правилото на чл. 13, ал. 1
от специалния закон се явява неприложимо към приетата за изпълнение
кумулативна присъда на Районен съд - Бидгошч, Полша.“ Казаното е
относимо очевидно и за коя да е друга „кумулативна“ присъда.
Затова въззивния съд намира, че проверяваното определение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 151/28.11.2023 г., постановено от
състав на ОС - Разград по ЧНД № 386/2023 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4