МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 69 по описа на Провадийският районен съд
за 2019 година, ІV-ти състав.
Частният тъжител Х.Г.Г. ЕГН:********** *** е депозирал пред Провадийския
районен съд частна тъжба, по която на 07.03.2019г. е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимата П.К.Й. ЕГН:********** за извършено
престъпление по чл. 148 ал.2 пр.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл.147 ал.1 пр.1 от НК.
В частната тъжба е посочено, че:
Подсъдимата П.Й. *** в съдебно заседание по гр.д. № 1283/2017г. по описа на
РС Провадия, публично в качеството си на свидетел е разгласила позорни
обстоятелства за Х.Г., че е много избухлив, особен, навремето бил с психични
отклонения, отстранили го от работа и че ако има един срещу вас, който е с
психика в момента да избухне как бихте реагирали.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск,
предявен от пострадалия срещу подсъдимата за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
престъплението.
В съдебно заседание повереникът на
тъжителя адв.И.Х. *** поддържа обвинението, като моли съда, да признае за
виновна подсъдимата, като не пледира относно размера на наказанието, моли да
бъде уважен граждански иск в размер на
5000 /пет хиляди/ лева.
Защитника на подс.Й. - адв.Д. Й., АК
Варна в съдебно заседание моли съда, да оправдае подзащитната му за възведеното
обвинение по чл. 148 ал.2 пр.1, вр. ал.1
т.1, вр. чл.147 ал.1 пр.1 от НК. Излага,
че подсъдимата не е извършила от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което е предадена на съд. Моли да бъде отхвърлен предявеният
граждански иск. Моли също да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимата се счита за невинна и моли
да бъде оправдана.
От фактическа страна съдът приема за
установени следните обстоятелства:
Подсъдимата Й. и
частния тъжител Г. се познавали, като и двамата живеели в с.В., общ.Провадия,
обл.Варненска.
Между внукът на подсъдимата – С. С. и
частния тъжител бил сключен договор за наем на недвижим имот, находящ се в с.В.,
като Г. в качеството на собственик бил отдал под наем на С. С. недвижим имот
срещу заплащане на определена наемна цена.
По повод неуредени финансови отношения
във връзка с отдадния под наем имот Г. депозирал искова молба и съответно било
образувано срещу С. гражданско дело в РС Провадия под №1283/2017г. по описа на
съда.
По това гражданско дело били проведени
няколко съдебни заседания, като били изслушани и разпитани свидетели. Единия от
разпитаните свидетели била подсъдимата П.Й..
Частния тъжител Г. не присъствал в
съдебните заседания, а бил упълномощил адвокат да го представлява.
В началото на месец ноември 2018г. той
отишъл в кантората на адвоката си, където му били представени копия от
съдебните протоколи по проведените съдебни заседания по гр.д. №1283/2017г.
Тогава Г. се запознал и със съдебния
протокол от проведеното на 23.05.2018г. съдебно заседание по време, на което в
качеството на свидетел била разпитана и подсъдимата.
Установил, че по време на разпита тя
била заявила, че Г. бил - ,,много избухлив,, -,,особен,, - навремето бил с
психични отклонения, отстранили го от работа,, и -,,че ако има един срещу вас, който е с
психика в момента да избухне как бихте реагирали,,.
След като установил горното Г. се
засегнал от казаното от подсъдимата спрямо него.
Потърсил за съвет адвокат и след това депозирал частна тъжба срещу
подсъдимата, твърдейки че с горните думи го е наклеветила извършвайки
престъпление по чл. 148 ал.2 пр.1, вр.
ал.1 т.1, вр. чл.147 ал.1 пр.1 от НК.
Изложените обстоятелства се установяват
от обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, свидетелство за
съдимост, протокол от 23.05.2018г. от проведено публично съдебно заседание по
гр.дело №1283/2017г. по описа на РС
Провадия и всички други писмени доказателства приобщени по реда на чл. 281 от НПК.
В хода на съдебното следствие бяха
разпитани свидетелите Н. Н. и С. А.,
които не са присъствали в съдебното заседание проведено на 23.05.2017г. по
гр.дело №1283/2017 г. по описа на Провадийския районен съд, но допринасят за
изясняване на фактическата обстановка и за психичното състояние на Г., след
като е узнал за изнесеното от подсъдимата по време на проведеното гражданско
дело.
Съдът счита, че може да приеме тези показания за достоверни и да ги приобщи
към доказателствения материал по делото. Двамата свидетели твърдят, че Г. бил
разстроен от станалото и го преживявал тежко.
Съдът кредитира, като обективнии обясненията на подсъдимата, които
пресъздават фактическата обстановка до определена степен припокриваща се с
установената от другите гласни доказателства и записаното в протокола от
23.05.2018г. от проведено публично съдебно заседание по гр.дело
№1283/2017г. по описа на РС Провадия.
След като прецени, че всички доказателства
са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на
фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДСЪДИМАТА Й. ЗА НЕВИНОВНА В
ТОВА, на 23.05.2018г. в гр.Провадия в съдебно заседание по гр.д. №1283/2017г.
по описа на РС Провадия, публично в качеството си на свидетел да е разгласила
позорни обстоятелства за Х.Г. - че е много избухлив, особен, навремето бил с
психични отклонения, отстранили го от работа и че ако има един срещу вас, който
е с психика в момента да избухне, как бихте реагирали- престъпление по чл. 148 ал.2
пр.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл.147
ал.1 пр.1 от НК.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
Подобно на обвинителният акт за престъпления от частен характер, така и за
престъпленията преследвани по частното обвинение, се изисква в тъжбата да се
посочат фактическите данни подлежащи на доказване в съдебната фаза на
наказателния процес, като въпросът за квалификацията на деянието е юридически и
следва да се намери отговор от съда в правните му изводи.
Съгласно трайно
установената съдебна практика клеветата е разгласяване на факти и
обстоятелства, които са неистински и позорни, като това изпълва съдържанието на
обективните признаци от състава на престъплението, а не субективни оценъчни
съждения и изводи, които не са част от обективната действителност.
Престъплението "клевета" е умишлено, като за да е осъществено от
субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че разгласява позорящо за
пострадалото лице обстоятелство. Интелектуалният момент съдържа представа, че
изнесената информация за пострадалия е от естеството да накърни неговата
репутация, добро име и положителна обществена оценка, като във волево отношение
деецът пряко цели или допуска настъпването на общественоопастния резултат, но
се отнася безразлично към него.
В разглеждания случай прекия умисълът за извършване на престъплението е
изключен поради липса на волеви момент - от действията на подсъдимата, по които
се съди за наличието на умисъл, може да се направи извод, че тя е целяла да
получи от РС Провадия защита на засегнати субективни права на своя внук във
връзка със сключения договор за наем, а не да засегне пряко или косвено доброто
име и репутацията на Г.. От друга страна не е налице и евентуален умисъл у
подсъдимата, тъй като същата е преследвала правомерна цел, а именно да даде показания и по пътя
към целта си не е допускала настъпването
на страничен резултат, а именно извършване на престъпление спрямо Г., наказуемо
по чл.148 ал.2 пр.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл.147 ал.1 пр.1 от НК.
При това положение, а именно след като
липсва субективна страна на деянието, то не би могла да възникне и наказателна
отговорност за клевета.
От друга страна разгласяването на
неверни обстоятелства в рамките на депозирани свидетелски показания пред съд-
независимо дали са клеветнически по своето съдържание или не- би могло да се
квалифицира, като престъпление срещу
правосъдието, а именно, лъжесвидетелстване по смисъла на чл.290 от НК, тъй като
свидетелят е длъжен да изложи всичко,
което знае по делото, за да може съдът да установи обстоятелствата, имащи
значение за правилното решаване на съдебния спор. Затова, ако свидетелят изложи
неверни обстоятелства в показанията си, осъществява деяние, с което се засягат
обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на
правораздавателната дейност, а не тези, свързани с честта и достойнството на
гражданите.
В настоящия случай съдът счита, че изречените от подсъдимата думи по
време на разпита й като свидетел по гражданското дело не могат да се
квалифицират като клевета, тъй като подсъдимата не е имала умисъл да наклевети
тъжителя, а е разказала пред съда версията си за станалото по повод наемните
отношения между Г. и внукът й, поради което и изречените от подсъдимата фрази,
за които е обвинена, всъщност представляват извадки от изложението й записано в
протокола и са несъставомерни за престъплението клевета, тъй като у подсъдимата
е липсвал умисъл и с тях тя не е дала личната си оценка за тъжителя- като
„много избухлив,,, ,,особен“ и пр.
Очевидно е, че казаното от подсъдимата изразява донякъде негативната й
оценка за личността на Г., обосновано изцяло от съществуващите отношения между
него и внукът й. Анализът на съдържанието на инкриминираните словесни изрази
показва, че са налице твърдения за конкретни фактически обстоятелства, които
биха могли да бъдат квалифицирани, като неистински и позорящи личността на
тъжителя факти.
Казаното от подсъдимата, обаче, не може да се квалифицира, като престъпление
„клевета“, тъй като не се основава на съзнанието на подсъдимата, че разгласява
позорно обстоятелство за Г..
От изложеното по-горе съдът извежда, че подсъдимата не е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението „клевета“ наказуема по
чл. 148 ал.2 пр.1, вр. ал.1 т.1, вр.
чл.147 ал.1 пр.1 от НК, поради което и съдът приложи разпоредбата на чл. 304 от НПК по отношение така възведеното обвинение спрямо подсъдимата.
Като призна за невиновна подсъдимата за
деянието, по което е предадена на съд,
съдът прие за неоснователен предявения от тъжителя и приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск за претърпени неимуществени вреди и
го ОТХВЪРЛИ.
Съдът осъди частния тъжител да заплати
на подсъдимата сторените в производството разноски в размер на 1000.00 лв.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: