О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063/25.05.2021 година, град
Бургас
Административен съд - Бургас, в
закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Веселин Енчев
разгледа адм.д. № 1085/2021 година
Производството е по чл. 293 ал. 4 във връзка с чл.
292 от АПК.
Образувано
е по искова молба от Й.Г.Т. с ЕГН ********** и „Даникол 69“ ЕООД – Поморие с
ЕИК *********, и двамата със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „Ангелова,
Бошнаков и сие“.
Ищците
искат установяване по отношение на началника на РДНСК - Бургас, че влязлата в
сила заповед № 11/10.01.2002 година на началника на РДНСК - Бургас за забрана
на достъпа и ползването до строежи - дървен навес с размери 2,00/2,60 метра над
едноетажна пристройка, дървен навес с размери 1,60/5,60 метра и височина 2,20
метра над тротоар и масивно складово помещение с размери 2,20/7,10 метра,
представляващи част от механа „Свети
Никола“ в град Поморие, улица „Рибарска“ № 7а, неприети по установения ред, не
подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна давност.
В
исковата молба е направено искане за спиране на производството по изпълнение на
влязлата в сила заповед. Ищците се мотивират с това, че като собственик (първия
от тях) и наемател (втория от тях) на заведението за обществено хранене ще
понесат значителни и трудно поправими вреди от преустановяване на
водоподаването и електрозахранването на обекта, с което, на практика, ще се
прекрати работата му за неопределен период от време - при условие, че
неблагоприятният ефект от наложените противоепидемични мерки за ограничаване на
разпространението на COVID-19, свързани със затваряне
на търговски обекти, все още не са преминали и понесените до момента щети не
компенсирани. Отделно се излагат съображения, че са представени убедителни
доказателства, от които може да бъде направен извод за вероятната основателност
на иска, с оглед годината на издаване на заповедта и нормата на чл. 285 от АПК.
По
направеното искане с правно основание чл. 293 ал. 4 от АПК, съдът приема
следното от фактическа страна.
Със
заповед № 11/10.01.2002 година на началника на РДНСК - Бургас са забранени достъпа
и ползването до строежи - дървен навес с размери 2,00/2,60 метра над едноетажна
пристройка, дървен навес с размери 1,60/5,60 метра и височина 2,20 метра над
тротоар и масивно складово помещение с размери 2,20/7,10 метра, представляващи
част от механа „Свети Никола“ в град
Поморие, улица „Рибарска“ № 7а, неприети по установения ред.
Адресат
на заповедта е В. Г.Т. ***, посочен като извършител на строежите.
Заповедта
е оспорена по съдебен ред и с решение № 319/09.04.2003 година по адм.д. №
175/2002 година на Окръжен съд – Бургас жалбата е отхвърлена. След касационно
обжалване, решението на Окръжен съд – Бургас е оставено в сила с решение №
9967/07.11.2003 година по адм.д. № 6008/2003 година на Второ отделение на ВАС,
т.е. на 07.11.2003 година заповед № 11/10.01.2002 година на началника на РДНСК
– Бургас е влязла в сила.
От
07.11.2003 година до 29.04.2021 година от началника на РДНСК – Бургас не са
предприемани никакви действия по изпълнение на заповедта.
С
писмо изх. № ОП-368-00-209/29.04.2021 година служител на ДНСК, изпълняващ
правомощията на началник на РДНСК – Бургас, е изпратил заповедта за изпълнение
на експлоатационните дружества („Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и
„Електроразпределение юг“ ЕАД) и на кмета на община Поморие.
От
ответника не са представени доказателства за изпращане на покана за
доброволното ѝ изпълнение до адресата на заповедта.
В
рамките на настоящото производство Й.Г.Т. се легитимира процесуално като
собственик на обекта, чието ползване е забранено - заведението за обществено
хранене механа/ресторант „Свети Никола“ в град Поморие, чрез акт за узаконяване
№ 22/22.10.2004 година на главния архитект на Община Поморие, удостоверение за
търпимост, издадено по молба от 06.04.2004 година, разрешения за поставяне на
преместваеми обекти – маси за консумация – от 2018 – 2020 година, удостоверение
за утвърдена категория на заведение за хранене и развлечение № 147 –
Д/11.07.2016 година. Съответно, вторият ищец – „Даникол 69“ ЕООД – Поморие с
ЕИК ********* се легитимира процесуално като наемател на обекта с договор за
наем от 01.01.2020 година.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Ищецът
„Даникол 69“ ЕООД се явява длъжник по изпълнението, защото последиците от
предприетите действия настъпват директно в правната му сфера. Ищецът Й.Т. е
наемодател и за него изпълнението на заповедта не поражда непосредствено
неблагоприятно действие, доколкото фактическата власт върху обекта се
осъществява единствено от търговското дружество – наемател. Затова, на
основание чл. 293 ал. 1 от АПК, искането на „Даникол 69“ ЕООД за спиране на
изпълнението е допустимо и следва да бъде разгледано по същество, а искането на
наемодателя Т. - да се остави без разглеждане.
Предмет
на установяване с иска по чл. 292 от АПК е, че, макар и възникнало,
изпълняемото задължение е престанало да съществува или е станало неизискуемо
поради настъпването на нови факти след издаване на изпълнителното основание.
Отрицателният установителен иск по чл. 292 АПК може да се подаде без
ограничение във времето, преди, по време или след осъществяване на
изпълнението. Преценката дали са налице нови факти по смисъла на чл. 292 АПК е
въпрос по същество. С разпоредбата на чл. 292 от АПК е регламентирана
възможността задължението - предмет на изпълнението да се оспори по исков ред,
чрез отрицателно установителен иск, само въз основа на факти, настъпили след
издаване на изпълнителното основание. Това са фактите, относими към
законосъобразността на изпълнителното основание, които не са могли да бъдат
приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването на
съответните актове, съставляващи изпълнително основание. Такива факти имат качеството
на правопогасяващи, правоизключващи и правоотлагащи изпълняемото изпълнително
основание. В случая е налице обезпечителна нужда, тъй като без допускане на
спирането ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата на
ищеца. Съдът приема, че е налице основна предпоставка за уважаване на искането
за спиране изпълнението на заповедта – наличие на обезпечителна нужда.
Отделно,
с исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност по
смисъла на чл. 285 ал. 1 от АПК. Заповедта е влязла в сила на 07.11.2003 година,
което се установява с влязлото в сила съдебно решение на ВАС. Съгласно чл. 285
ал. 1 от АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание
не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила.
Влязлото в сила съдебно решение на ВАС и срокът, изтекъл от постановяването му
до момента на изпращането на заповедта до експлоатационните дружества (повече
от шестнадесет години) са убедителни доказателства относно евентуалната
основателност на предявения иск. В случай, че е изтекла погасителната давност,
то това представлява новонастъпило обстоятелство, което може да повлияе на
стабилността на влезлия в сила административен акт.
Съгласно
чл. 293 ал. 4 от АПК, подаването на иска не спира
изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаване на спора, ако то би могло
да причини на ищеца значителна и трудно поправима вреда. Определението за
спиране подлежи на обжалване по реда на глава тринадесета.
Естеството
на заповедта, спирането на чието изпълнение се иска, е обвързано с
преустановяване на електрозахранването и подаването на вода към заведението,
наето от „Даникол 69“ ЕООД. Това действие има за естествена последица
невъзможността за продължителен интервал от време обектът да функционира по
предназначението си и то след значителен период на наложени принудителни
ограничителни мерки, по силата на които заведенията за хранене и развлечения не
са работили. От тези обстоятелства може да бъде направен извод за опасност от
настъпване на трудно поправими вреди за дружеството – наемател, свързани с
невъзможността да получава приходи от наетия обект, без изрично да е освободено
от задължението за заплащане на наем (макар наемодателят Й.Т. да се явява
свързано лице с търговеца), както и за заплащане на разходи, свързани с получени
стоки от доставчици и възнаграждения на нает персонал.
Затова
настоящият съдебен състав приема, че за ищеца „Даникол 69“ ЕООД е налице
основанието по чл. 293 ал. 4 от АПК за
спиране на принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед от 2002 година
на началника на РДНСК - Бургас до приключването с окончателен съдебен акт на
спора по чл. 292 от АПК.
С
оглед изложеното и на основание чл. 293 ал. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Й.Г.Т. с ЕГН ********** *** за спиране на изпълнението
на заповед № 11/10.01.2002 година на началника на РДНСК – Бургас.
СПИРА,
по искане на „Даникол 69“ ЕООД, изпълнението на заповед № 11/10.01.2002 година
на началника на РДНСК - Бургас до приключване на правния спор по искова молба вх.
№ 5090/13.05.2021 година по описа на АдмС – Бургас, подадена от Й.Г.Т. с ЕГН **********
и „Даникол 69“ ЕООД – Поморие с ЕИК ********* против началника на РДНСК -
Бургас.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: