Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260288           27.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 19569по описа за 2019 година.

 

Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД - установителен и чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.342 ТЗ - осъдителен.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че е предоставил на ответника мобилни услуги по договор от *******. За времето от 18.10.2017г. до 17.03.2018г. се дължала цена на услугите в размер на 154,65 лв. Поради неизпълнение договорът бил прекратен и начислена неустойка в размер на 108,67 лв. За тези две суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и издадена заповед за изпълнение. Поради връчването ѝ на основание чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането. Претендира се също и осъждането на ответницата да заплати сума за лизингови вноски в размер на 116,72 лв. по сключен договор за предоставяне на мобилно устройство.

Ответникът К.М.Н., чрез *********** намира претенцията за неоснователна. Счита, че договорът между ищеца и ответника съдържа неравноправни клаузи. Освен това поддържа, че предвид датата на сключване на договора - ********* тя е погасена по давност.

Съдът намери за установено следното:

            На ******** дружеството ищец е сключило с ответника договор за мобилни услуги с клиентски номер ******* с предпочетен номер ******** по който той следвало да заплаща абонаментна такса в размер на 9,90 лв. месечно /лист 9/. На ******* между страните било подписано допълнително споразумение по силата на което действието на договора било продължено до 26.10.205г. / лист 16/. На ******* било подписано допълнително споразумение относно промяна на абонаментния план със срок до 29.12.2016г. / лист 19/. Следващото допълнително споразумение било подписано на *******, като с него отново бил променен абонаментния план, а освен това срокът на договора продължен до 22.10.2018г.  / лист 26/. На същата дата ответникът сключил и договор за лизинг по силата на който получил мобилно устройство – телефон „Самсунг“, модел „******“ ****. Полученото устройство следвало да бъде заплатено на 23 равни месечни вноски от по 14,59 лв. всяка / лист 28/. Освен това с договор за мобилни услуги от ***** операторът предоставил на ответника възможност да ползва и втори мобилен номер ********** с уговорен срок на действие от 24 месеца  - до 26.06.2019г. / лист 10/.

            Установява се от представените писмени доказателства, че за периода от 18.10.2017г. до 17.03.2018г. на името на ответника били издадени пет броя фактури на обща стойност 380,04 лв. /лист 31 – 35/.

            Според заключението на съдебно-икономическата експертиза представените по делото фактури са надлежно осчетоводени при дружеството ищец. Размерът на вземанията срещу ответника относно ползваните мобилни услуги за процесния период е 154,65 лв., а за лизингови вноски е 116,72 лв. Размерът на дължимата поради прекратяването на договора неустойка е 108,67 лв. / лист 104/.

Установява се, от приложеното дело №11167/19г. на Пловдивския районен съд, че ищецът подал заявление по чл.410 ГПК с което претендирал ответника да му заплати сумата 271,37 лв. цена на далекосъобщителни услуги; както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 108,67 лв. За така описаните суми била издадена заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги. Задължение на мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да активира предпочетения телефонен номер. Ответникът следва да заплаща определените месечни такси за ползваната услуга.

По иска за установяване на вземането по заповедта за изпълнение:

В тежест на ищеца по така предявения иск по чл.422 ГПК е да докаже какъв е размерът на задължението, относно което е издадена заповедта за изпълнение. Представените писмени доказателства не са достатъчни да докажат пълния размер за вземането за което е издадена заповедта за изпълнение. Това е така, защото визираната в заповедта сума за такива услуги е 271,37 лв., а съобразно експертизата тази сума е 154,65 лв.,  същевременно обаче ищецът претендира само 263,32 лв. Представените доказателства – фактури не кореспондират с описаното в заповедта вземане. Поради това съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване по този иск, поради което той следва да се отхвърли.

Поради това, че самият ищец е предявил само част от вземането по заповедта за изпълнение  - 263,32 лв. от претендираните със заявлението 271,37 лв., следва издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена за разликата.

            Тъй като посоченото в заповедта по чл.410 ГПК обезщетение за забава в размер на 32,88 лв. не е било въведено като предмет на настоящото производство съдът намира, че и в тази част заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена.  

По осъдителния иск:

Безспорно е, че ответникът е сключил и договор за лизинг, като е получил устройството предмет на договора. Размерът на вноските които ответникът не е заплатил към датата на прекратяване на договора, съобразно заключението на експертизата е 116,72 лв.

Предвид това осъдителният иск следва да се уважи  изцяло.

 

 

 

На осн. чл.78, ал.1 ГПК и съобразно уважената част от иска ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 178,25 лв.

Поради отхвърлянето на иска за установяване на вземането по чл.422 ГПК искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски в заповедното производство възлизащи на 205 лв. следва да се отхвърли.

            Мотивиран така, съдът   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на К.М.Н. ЕГН ********** с адрес ***, съществуването на вземането на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 относно сумата 263,32 лв. претендирани като цена на далекосъобщителни услуги предоставени по договор от ********, като неоснователен.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 6196/08.07.2019г. издадена по  ч.гр.дело №11167/2019г. по описа на Пловдивския районен съд за размера над отхвърлените с настоящото решение 263,32 лв. до сумата 271,37 лв. –главница по заповедта за изпълнение, както и в частта относно мораторната лихва в размер на 32,88 лв., претендирана за периода от 03.04.2018г. до 12.06.2019г.

 

ОСЪЖДА К.М.Н. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 116,72лв./сто и шестнадесет лева и 72ст. / представляваща незаплатени лизингови вноски по договор от 22.10.2016г. относно предоставяне на устройство марка „Самсунг“, модел „*****“ ******.

 

ОСЪЖДА К.М.Н. да заплати на „Теленор България” ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 178,25 лв./сто седемдесет и осем лева и 25 ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в размер на 205лв. /двеста и пет лева/ претендирани за заповедното производство по ч.гр.д. №11167/2019г. на Пловдивския районен съд.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.