Решение по дело №1914/2018 на Административен съд - Бургас

 

Производството е по чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл. 129 ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от земеделска кооперация за производство и услуги „Сарафово“ с ЕИК ....... и адрес – град Бургас, квартал „Сарафово“ (ЗКПУ), против част от решение (Решението) № 41-11/24.04.2018 година на Общински съвет – Бургас (ОбС), обнародвано във вестник „Държавен вестник“ бр. 54/2018 година (лист 65 – 66 и 53 - 64).

С необжалвано определение № 2889/16.12.2019 година (лист 309 - 310), постановено на основание чл. 218 ал. 3 от ЗУТ, предметът на спора по настоящото производство е определен така:

- решение № 41-11/24.04.2018 година на Общински съвет - Бургас, с което, на основание чл. 21 ал. 1 т. 11 от ЗМСМА, чл. 129 ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 124а ал. 1, чл. 136 ал. 1, чл. 134 ал. 1 т. 1 и т. 2, чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за кв. 5, кв. 15, кв. 16 и кв. 17 по плана на кв. „Сарафово“, град Бургас, с което се променя устройствената зона за нови кв. 5 и кв. 5а, кв. 15, кв. 16 и кв. 17, от Жм (зона за застрояване с малка височина) в Жс (зона за застрояване със средна височина), променя се северната регулационна граница на кв. „Сарафово“, като същата се провежда по имотните граници на ПИ с [идентификатор] и 07079.820.221 по КК на гр.Бургас, обособяват се нов кв. 5, в който се урегулира нов УПИ II, отреден - „за комплексно жилищно строителство, обществено обслужване и изолационна зеленина" и нов кв. 5а, в който се урегулират нов УПИ I, отреден - „за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура", с предвидени петна за два нови трафопоста, нови УПИ II, УПИ III, УПИ IV, УПИ V, УПИ VI, УПИ VII, УПИ VIII, УПИ IX, УПИ XI, УПИ XII, УПИ XIII, УПИ XIV, УПИ XV, УПИ XVI, УПИ XVII, УПИ XVIII, УПИ XIX,УПИ XX, УПИ XXI, УПИ XXII, УПИ XXIII, УПИ XXIV, отредени - „за жилищно строителство“ и УПИ XXV, отреден - „за обществено обслужване", в кв. 15 вътрешните регулационни граници се провеждат по имотните граници на ПИ с идентификатори 07079.820.185, 07079.820.196, 07079.820.202, 07079.820.203, 07079.820.206, 07079.820.218 и 07079.820.219 по КК на гр.Бургас и се урегулират нови УПИ III, УПИ IV, УПИ V, УПИ VI и УПИ VII, отредени - „ за жилищно строителство " и УПИ VІІІ, отреден за обществено обслужване, в кв.16 вътрешната регулационна граница на бивш УПИ І се провежда по имотната граница на ПИ с [идентификатор] и се урегулират нови УПИ І, УПИ Х, УПИ ХІ, УПИ ХІІ, УПИ ХІІІ, УПИ ХІV, УПИ ХV, УПИ ХVІ, УПИ ХVІІ и УПИ ХVІІІ, отредени за жилищно строителство, в кв. 17 вътрешните регулационни граници между УПИ IV и УПИ V и между УПИ VI и УПИ VІІ се провеждат по имотните граници на ПИ с идентификатори 07079.820.126, 07079.820.127, 07079.820.137 и 07079.820.138, от УПИ XI се урегулират нови УПИ XI и УПИ XVIII и всички УПИ I, УПИ II, УПИ III, УПИ IV, УПИ V, УПИ VI, УПИ VII, УПИ VIII, УПИ IX, УПИ Х, УПИ XI и УПИ XVIII се отреждат - „за жилищно строителство ", с предвиждане във всички УПИ на ново свободно и свързано застрояване, със средна височина, посочено с ограничителни и задължителни линии на застрояване, на нормативни отстояния от регулационни граници, като за УПИ XII, УПИ XV и УПИ XVI в кв.5а се предвижда запазване на съществуващите сгради и се установяват устройствени показатели за устройствена зона Жс съгласно действащ ОУП на гр.Бургас, показани в матрица, както следва: височина до 12 м (4 ет.), пл. застр. до 70 %, Кинт. до 2,0 и Позел. мин. 30%, провежда се нова [улица] и се изменя частично трасето на обслужваща улица между о.т. 2 - о.т. 1 - о.т. 144 - о.т. 145, като се осигурява габарит от 9,00 м /пътно платно за движение 6,00 м и два тротоара по 1,50 м/, съгласно черните, сини, червени, зелени и кафяви линии и надписи върху приложения проект и таблицата с баланс на територията, които са неразделна част от решението, В ЧАСТТА, в която северната регулационна граница на кв. „Сарафово“ се измества по имотната граница на поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр. Бургас и се създава нов кв. 5 и кв. 5а, последният отреден за УПИ І „за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура“, и се ситуират нови УПИ с номерация от ІІ до ХХV, отредени „за жилищно застрояване“.

С жалбата се иска отмяна на оспорената част от решението. Твърди се, че с него са тълкувани и приложени неправилно нормите на чл. 134 ал. 1 т. 1 – 2 и ал. 2 т. 2 от ЗУТ, като материалноправни основания за изменение на ПУП – ПРЗ и одобряване на проекта, защото фактически в акта и преписката не се обосновават конкретни обстоятелства, които да се съотнасят към нормата на чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, а приложението на чл. 134 ал. 1 – 2 от ЗУТ е недопустимо без позоваването от органа на препращането на чл. 134 ал. 2 изр. 2 от ЗУТ. Оспорва се наличието на обстоятелствата по чл. 134 ал. 1 т. 1 от ЗУТ като се заявява, че не са налице съществени промени в обществено – икономическите условия, за да възникнат „нови държавни или общински нужди за обекти собственост на държавата и общините“. Поддържа се, че, в нарушение на чл. 115 ал. 2 от ЗУТ, при изработването на одобрения проект не са съобразени двете отразени по кадастралната карта собствени сгради на ЗКПУ – с [идентификатор] и с [идентификатор], които не са включени в режима на бъдещото застрояване, въпреки че липсва изричен акт на общината, с който да е установено тяхното незаконно изграждане или тяхната търпимост. Изтъква се, че в нарушение на чл. 62 ал. 7 т. 1 от ЗУТ и чл. 32 т. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територия, в новия кв. 5а за имот с [идентификатор] се отрежда мероприятие „за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура“, защото не е допустимо отделен УПИ да се определи за „изолационна зеленина“, а предвиждането за „инфраструктура“ не е уточнено по предназначението и вида си.

Иска се отмяна на обжалваното Решение.

Претендират се извършените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и представя допълнителни доказателства.

Ответникът – ОбС, чрез процесуален представител, оспорва допустимостта и основателността на жалбата, и иска отхвърлянето и. Претендира разноски.

Ответникът Община Бургас, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Поддържа, че в административното производство не са допуснати никакви нарушения, а жалбата е недопустима, при евентуалност – неоснователна (същата теза е изразена и от процесуалния представител на ответника). Претендира разноски.

 

След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното.

По силата на констативен нотариален акт за собственост на недвижим [имот номер] година на нотариус № 491 в регистъра на Нотариалната камара (акт № 47, том 6, дело № 950/2019 година на СВ - Бургас) ЗКПУ се легитимира като собственик на едноетажна селскостопанска сграда с [идентификатор] – ярмомелка със застроена площ от 25 м, разположена в имот с [идентификатор] и в имот с [идентификатор].

Чрез договор за покупко – продажба на недвижим имот, придобит чрез разпределение по реда на чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ, с дата 06.09.1995 година, вписан на 06.11.1997 година в СВ – Бургас, ЗКПУ се легитимира като собственик на няколко сгради в „Стопанския двор на ЗК „Сарафово“ кв. Сарафово, гр. Бургас“ – метален навес със застроена площ от 720 м и асфалтова площадка към него с площ от 3540 м, обор с площ от 434 м, тоалетна с площ от 22 м и механизирана зърноплощадка с площ от 2618 м (лист 133 и 156 - 157).

С констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 123/10.05.2018 година (лист 73 - 74) на помощник – нотариус по заместване на нотариус № 491 в регистъра на Нотариалната камара (акт № 17, том 17, дело 3094/2018 година на СВ - Бургас) ЗКПУ е признато за собственик на две сгради в поземлен имот с [идентификатор] по КК на град Бургас - сграда с [идентификатор] с площ от 419 м (приета за идентична със сграда от 434 м, „обор“, по договора от 1995 година) и селскостопанска сграда с [идентификатор] с площ от 21 м (приета за идентична със сграда от 22 м, „тоалетна“, по договора от 1995 година).

С акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 1022/02.11.1998 година заинтересованата страна Община Бургас се легитимира като собственик на терен с площ от 35 000 м („за комплексно жилищно строителство, хотел, обществено обслужване и изолационна зеленина и нови улици“), разположен в кв. Сарафово на град Бургас, представляващ имот пл. № 913 (включващ част от квартали 5-изток, 15, 16 и 17 по плана на Сарафово) с граници: изток- път, запад – пътен възел, север – „път за Сл. бряг“ и юг – кв. 15,16 и 17 (лист 30).

По силата на АЧОС № 3745/06.11.2003 година заинтересованата страна Община Бургас се легитимира като собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) с площ от 26 430 м („за комплексно жилищно строителство, обществено обслужване и изолационна зеленина“), разположен в кв. Сарафово на град Бургас, представляващ УПИ II в кв. 5 с граници: изток – УПИ III, запад – улица, УПИ №№ IV, V, VI, север – „шосе Бургас - Сл. бряг“ и юг – УПИ №№ VII, VIII, IX (лист 28 - 29).

С т. 1 от решение по т. 14 от протокол № 34/24.11.2017 година ОбС, на основание чл. 124а ал. 1, чл. 136 ал. 1, чл. 134 ал. 1т. 1-2 и чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, е разрешил изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за кв. 5 по плана на кв. „Сарафово“, град Бургас УПИ I и УПИ II, поземлени имоти с [идентификатор].124 и с [идентификатор].221 по КК на град Бургас; за кв. 15 (по отношение на конкретно описани УПИ и ПИ с конкретни идентификатори); за кв. 16 (по отношение на конкретно описани УПИ и ПИ с конкретни идентификатори) и за кв. 17 (по отношение на конкретно описани УПИ и ПИ с конкретни идентификатори), за обособяване на нови УПИ, с отреждане - „за жилищно строителство“, „за обществено обслужване“, „за озеленяване, благоустрояване и инфраструктура“, промяна на устройствената зона и показателите на застрояване, в съответствие с предвижданията на действащ ОУП на град Бургас и изменение на ПУП – ПУР на обслужваща [улица] – о.т. 145 по плана на кв. „Сарафово“ на град Бургас. Съответно, с т. 2 от същото решение ОбС, на основание чл. 124б ал. 1 във връзка с чл. 125 ал. 1 от ЗУТ, е одобрил задание за изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за [жк], описани в т. 1 (лист 23 - 26).

На 15.12.2017 година, във връзка с уведомление от общинската администрация по чл. 10 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), с писмо изх. № ПД-2892(3) директорът на РИОСВ – Бургас разгледала предложеното изменение на ПУП – ПРЗ, като констатирала, че терените – обект на изменението – не попадат в границите на защитени зони и не се обхващат от хипотезите на Приложение № 1 към чл. 92 и Приложение № 2 към чл. 93 от ЗООС, поради което то не подлежи на процедура по преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка и/или задължителна оценка за въздействие върху околната среда. Предвид установеното тя уведомила общинската администрация, че не е необходимо и провеждането на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС, а писмото следва да се разглежда като становище по чл. 125 ал. 7 от ЗУТ (лист 31 - 33).

През януари 2018 година в образуваното административно производство по изменението на ПУП – ПРЗ, в част „Градоустройство“, експерт от общинската администрация посочила, че от 2014 година дирекция „Управление на общинската собственост“ е отправила искане до дирекция „Устройство на територията“ за изготвяне на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ I в кв. 5 по плана на кв. „Сарафово“, за обособяване на нови УПИ, с цел удовлетворяване желанието на гражданите да закупят прилежащата земя към сградите, които са реализирали въз основа на отстъпено право на строеж. Отделно, експертът посочила, че предвид настъпилите промени в обществено – икономическите условия, при които е изготвен действащия към момента ПУП (от 1992 година), е целесъобразно да се изменят (завишат) устройствените показатели в ПРЗ за кв. 15, кв. 16 и кв. 17, а - предвид констатирано несъответствие между кадастралната карта и регулационните граници на кв. 5 - при условията на чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, следва да се промени и ПУП – ПУР за обслужваща [улица] – о.т. 145 по плана на кв. „Сарафово“, като уличната регулация се приведе в съответствие с отразеното в кадастралната карта и извършеното геодезично измерване. В цитираната част от заданието експертът записала, че с изменението на ПУП – ПРЗ в кв. 5 и в обслужващата улица се цели да се предвидят възможно най – голям брой общински УПИ, отредени за жилищно строителство, да се урегулира УПИ с отреждане „за обществено обслужване“, както и да се предвиди възможността за изграждане на трафопост, а в частта от УПИ I в кв. 5 между жилищните УПИ и главен път Е-87 да се отреди за „изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура“ (лист 169 - 171).

В рамките на административното производство, като част от преписката по изменението, били изготвени схема на действащия ПУП – ПРЗ, схема за изменението на ПУП – ПРЗ и трасировъчен чертеж, представени за обжалваната част от административния акт (лист 44 – 49 и 218 - 219).

По графичната част от изработеното изменение на ПУП – ПРЗ, в частта обект на настоящия правен спор (кв. 5 по досегашния ПУП и северната регулационна граница на кв. „Сарафово“), било предвидено съществуващият кв. 5 съдържащ УПИ I и УПИ II, да бъде обособен на кв. 5а, сдържащ 25 новообразувани УПИ (вместо досегашния УПИ I и с промяна на предназначението – от „комплексно жилищно строителство и изолационна зеленина“ в „изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура“) и кв. 5, съдържащ УПИ II с предназначение „комплексно жилищно строителство, обществено обслужване и изолационна зеленина“. В новообразувания УПИ I в кв. 5а са били отразени и съществуващите сгради на ЗКПУ, без да е предвидена възможност за застрояване („изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура“). С процедираното изменение на ПУП е било предвидено и изменение на северозападната/северната регулационна граница на кв. 5а, изразяващо се в привеждането  в съответствие с кадастралната граница на имота (лист 49 и 48).

На 02.02.2018 година във вестник „Държавен вестник“, на основание чл. 128 ал. 1 от ЗУТ, било публикувано обявление, че е изработен проект за изменение на ПУП – ПРЗ за кв. 5 по плана на кв. „Сарафово“ на град Бургас, съдържащ и ПИ с [идентификатор], в който се намират сградите на ЗКПУ (лист 34 - 36).

На 28.02.2018 година председателят на ЗКПУ подал възражение срещу обнародвания проект за изменение на ПУП – ПРЗ (лист 37).

Възражението от 28.02.2018 година било разгледано на заседание на общинския ЕСУТ, проведено на 14.03.2018 година. По време на обсъждането експерт в общинската администрация докладвала, че земята, върху която са построени сградите на ЗКПУ, е общинска собственост, че кооперацията разполага с издадено разрешение за строеж единствено за метален навес, без одобрени проекти (и останалите сгради са незаконни), а с одобряването на ПУП – ПРЗ на кв. „Сарафово“ през 1992 година (обхващащ и територията на бившия стопански двор) правото на ЗКПУ за изкупуване на терените, прилежащи към сградите, е отпаднало. Тя докладвала, че кооперацията притежава единствено тези сгради, без учредено право на строеж върху терена, че УПИ I в кв. 5 граничи с републиканска пътна мрежа и е в непосредствена близост до летище Бургас, което обуславя инвестиционните намерения за изграждане на шумозащитна стена към кв. „Сарафово“ и отреждане на УПИ за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура. Отделно от директора на дирекция „Управление на общинската собственост“ било изразено становище, че в границите на кв. „Сарафово“ е недопустимо съществуването на селскостопански двор. С тези мотиви ЕСУТ отхвърлил възражението и изискал представяне на удостоверение от СГКК – Бургас за приемане на проект за изменение на КККР (за конкретни поземлени имоти), за да продължи процедурата по изменението по реда на чл. 129 ал. 1 от ЗУТ (лист 38 - 43).

На 25.03.2018 година председателят на ЗКПУ подал заявление до кмета на общината, в което посочил, че кооперацията повече от 50 години използва собствени сгради и съоръжения, законно построени в конкретно изброени УПИ и ПИ в кв. 5 и кв. 17 по плана на квартал „Сарафово“, поради което следва да бъде обсъдена възможността прилежащите земи да бъдат придобити от кооперацията, обособени в един общ парцел (лист 241).

На 05.04.2018 година заместник – кметът с ресор „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас изготвила и внесла в ОбС – Бургас докладна записка относно процедираното изменение на ПУП – ПРЗ на кв. „Сарафово“. В докладната записка били обобщени исканите изменения – промяна на устройствените зони на кварталите, обект на изменението, създаване на нов кв. 5а, в който се урегулират нови 25 УПИ, в това число и УПИ I (съдържащ сградите на жалбоподателя) с предназначение „за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура“, запазване на съществуващите сгради, завишаване на устройствените показатели, промяна на северната регулационна граница на квартал „Сарафово“ по имотните граници на [ПИ] и [ПИ] в кв. 5, провеждане на нова улица и частично изменение на трасето на съществуваща улица. В докладната било описано подаденото възражение от ЗКПУ и факта на отхвърлянето му от ЕСУТ като било предложено на ОбС да приеме решение за одобряване на изменението на ПУП – ПРЗ с конкретно посочен текст (лист 8 - 11).

На 17.04.2018 година директорът на дирекция „Управление на общинската собственост“ в Община Бургас изготвил писмо – отговор на заявлението от 25.03.2018 година за закупуване на прилежащи терени, подадено от председателя на ЗКПУ. В отговора било посочено, че, според действащия към момента ПУП – ПРЗ на кв. „Сарафово“ от 1992 година, терените и сградите, съставляващи стопанския двор на кооперацията, попадат в УПИ I в кв. 5 по плана на Сарафово (за жилищно строителство и изолационна зеленина), както и в УПИ I - УПИ IX в кв. 17, отредени за жилищно строителство и част от съществуваща улица. Директорът на дирекцията припомнил становище на общинската администрация от 2009 година до ЗКПУ за недопустимост на придобиването на прилежащите терени към сградите на кооперацията поради липса на документи за законното изграждане на сградите, както и че град Бургас и неговите квартали са от първи функционален тип, поради което е недопустимо съществуването на стопански двор в регулацията на града, а предприетото изменение на ПУП – ПРЗ е за осигуряване на по – целесъобразно усвояване на урбанизираната територия в съответствие с предвижданията на ОУП (лист 240).

На 19.04.2018 година началникът на СГКК – Бургас издала исканото удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР, на основание Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, за конкретните поземлени имоти, посочени от общинската администрация (лист 14 - 22).

На същата дата, 19.04.2018 година, председателят на ЗКПУ подал писмено заявление в ОбС - Бургас , с което поискал да му бъде предоставена възможност да направи изказване по време на сесията на съвета, насрочена за 24.04.2018 година – във връзка с процедираното изменение на ПУП – ПРЗ на кв. „Сарафово“ (лист 51 - 52).

На 20.04.2018 година главният архитект на община Бургас внесла изготвения проект за изменение на ПУП – ПРЗ, ведно с административната преписка към него, за разглеждане от ОбС – Бургас, в съответствие с предложението за гласуването му, направено от заместник – кмета на общината с докладната от 05.04.2018 година (лист 12 - 13).

На 24.04.2018 година ОбС – Бургас разгледал на своя сесия предложения проект на решение за изменение на ПУП – ПРЗ, ведно с административната преписка. След проведено обсъждане, ОбС – Бургас приел предложения проект за решение за изменение на ПУП – ПРЗ на кв. „Сарафово“, а решението било обнародвано във вестник „Държавен вестник“ бр. 54/2018 година от 29.06.2018 година. По време на обсъждането на внесената докладна записка от общинските съветници, главният архитект на общината е разяснила допълнително мотивите на администрацията за проведеното изменение. В това изказване тя посочила, че уличната регулация не се изменя, с изключение на малък участък от обслужваща улица, която се привежда в съответствие с КК, тъй като трасето на улицата в този участък, между описани три осови точки, навлиза в имот на републикански път I-9 (пътят, преминаващ северно от сградите на жалбоподателя). Отделно, главният архитект на общината обяснила, че по досега действащия план УПИ в кв. 5 представляват един голям УПИ, отреден за комплексно жилищно строителство, в който са били предвидени плътно застроени редови свързани застройки, а с изменението на ПУП се предвижда свободно застрояване или свързано само между два УПИ, което значително подобрява характера и начина на застрояването, спрямо досегашните предвиждания, както и че - въпреки допустимите показатели за средно застрояване от 15 м височина – в процедираното изменение на ПУП е предвидена 12 м максимална височина на застрояване и задължително паркиране в съответните УПИ, което подобрява средата за живот (лист 53 - 65).

На 16.07.2018 година ЗКПУ е оспорила по съдебен ред пред АдмС – Бургас процесното решение - в частта, в която северната регулационна граница на кв. „Сарафово“ се измества по имотната граница на поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр. Бургас и се създава нов кв. 5 и кв. 5а, последният отреден за УПИ І „за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура“, и се ситуират нови УПИ с номерация от ІІ до ХХV, отредени „за жилищно застрояване“, съгласно влязлото в сила определение на съда от 16.12.2009 година (лист 4 – 7 и 309 - 310).

По делото е изготвено едно основно и едно допълнително заключение на назначено вещо лице – архитект (лист 135 – 150 и 231 - 236).

По основното заключение вещото лице е установило, че сградите с идентификатори 07079.820.124.1 и 07079.820.124.2 са нанесени в действащата кадастрална карта на град Бургас в имот с [идентификатор], а кадастралната карта е използвана като опорен план при изработването на процесното изменение на ПУП – ПРЗ, че по одобрения проект те попадат в УПИ I, отреден „за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура“, и не са предвидени и включени в режима на застрояване. Според експерта, съществуващата на място югозападна постройка, ползвана като полузакрит склад на селскостопанска техника, притежава белезите на „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, не е включена в режима на застрояване, а - предвид геометрията в план, площта, конструкцията, предназначението и местоположението – тя е съпоставима със сградата, описана в разрешение за строеж № 203/09.05.1980 година – за метален навес в стопански двор в село Сарафово. Вещото лице е констатирало, че, при изработването на изменението на ПУП – ПРЗ, по преписката не е бил приложен ПУП – ПРЗ на кв. „Сарафово“, одобрен със заповед № 1491/15.10.1992 година по отношение на предвижданията за УПИ I в кв. 5, отреден за „комплексно жилищно строителство и изолационна зеленина“. Според вещото лице, при извършена справка в общинската администрация не е установено да е конкретизиран вида на инфраструктурата, предвидена за изграждане в новообособения УПИ I в кв. 5 по плана на квартал „Сарафово“, включително дали същата е свързана по своето функционално предназначение с целите и нуждите на озеленяването.

По допълнителното заключение експертът е установила идентичност между територията, за която е било издадено първоначалното разрешение за изработване на проекта, за която е било изработено заданието за проектиране и която е била включена в обхвата на окончателно одобрения проект за изменение на ПУП – ПРЗ. Тя е изследвала степента на реализация на стария ПУП (от 1992 година) за процесната територия и е установила, че по отношение на УПИ I в кв. 5 няма реализирано изолационно озеленяване и благоустрояване, не е проведена предвидената обслужваща [улица] в участъка о.т. 4 – о.т. 5, че е налице частично реализирано строителство и не е било реализирано предвиденото застрояване в северната част на кв. 15, кв. 16 и кв. 17. От изработена комбинирана схема вещото лице е установило, че около 782,5 м от стопанския двор на кооперацията попада в сервитута на преминаващия от север републикански път, като в този сервитут попада почти изцяло сградата с [идентификатор] и около 1/3 от сградата с [идентификатор]. С отговора на последната поставена задача вещото лице и посочило, че не са му представени и не са му известни документи, удостоверяващи учредяване право на строеж за съществуващите постройки в стопанския двор, използван от ЗКПУ.

Разпитана в съдебното заседание на 25.03.2019 година, вещото лице сочи, че в плана от 1992 година не е било предвидено обособяването на самостоятелен парцел (УПИ) с предназначение „стопански двор“, че част от стопанския двор попада в сервитута на републиканския път първи клас (I-9), преминаващ северно. Допълнителната съдебна експертиза е приета без въпроси (лист 221 и 291).

ПУП на квартал „Сарафово“ на град Бургас, чието изменение е оспорено по настоящото дело, е одобрен със заповед № 1491/15.10.1992 година на кмета на град Бургас, на основание чл. 75 от ППЗТСУ. Според изводите на вещото лице, по този план – графичното изображение – сградите, собственост на ЗКПУ, попадат в имот планоснимачен № 3, за който в разписния лист е било вписано - „двор – Стопански двор АПК“, докато от „плана (РП), тази част от територията попада в кв. 5, парцел (УПИ) I, с отреждане: За комплексно жилищно строителство и изолационна зеленина“ (лист 166 и 138).

Според действащия ОУП на град Бургас, одобрен на 21.07.2011 година, към момента на одобряване на изменението на ПУП, за тази територия е предвидена възможност за застрояване в устройствена зона 2/Жс с показатели: височина до 15 м, Пзастр. – до 70%, Кинт. – до 2.0, Позел – минимум 30 % (лист 138).

След подаване на жалбата, по повод която е образувано настоящото съдебно производство, от ЗКПУ двукратно са инициирани съдебни процеси срещу Община Бургас:

• с първата искова молба от 29.06.2019 година, на основание чл. 124 от ГПК и чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ, кооперацията е поискала (по отношение на Община Бургас и ОСЗ - Бургас) да бъде установено, че има право на собственост върху прилежащите терени (стопански двор с площ от 7 954 м) - към сградите и постройките, придобити с договора от 1995 година, чрез закупуване по чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ. С определение на РС – Бургас от 20.06.2019 година исковата молба е върната като недопустима, а искане от ЗКПУ за спиране на настоящото производство поради наличието на преюдициален спор е отхвърлено от АдмС - Бургас (лист 246 – 250, 258 – 259 и 260 - 261).
• с втората искова молба от 16.12.2019 година ЗКПУ е предявила отрицателен установителен иск срещу Община Бургас с твърдение, че общината не е собственик на терена с площ от 7 954 м, представляващ стопански двор. Въз основа на този втори правен спор, с определение 1070/19.06.2020 година АдмС – Бургас е спрял настоящото производство, като е приел, че е налице преюдициалност. С решение № 260195/13.05.2022 година по гр. д. № 1187/2020 година на ОС – Бургас отрицателният установителен иск е отхвърлен. Решението на ОС – Бургас е оставено в сила с решение № 162/03.10.2022 година по гр. д. № 263/2022 година на АпС – Бургас, а касационно обжалване не е допуснато с определение № 2354/15.05.2024 година по гр. д. № 703/2023 година на ВКС (лист 322 – 331, 353 – 354, 416 – 435 и 444 - 453).

В последното съдебно заседание са приети нови доказателства, представени от жалбоподателя – копия от технически чертежи (конструкция, армиране, бетонови работи) по изграждането на обект „навес“ от промишлено – аграрен комплекс „Л.“ – Бургас, съдържащи печат на Трети народен съвет – Бургас, с отразяване „съгласувал“, „арх.“ и „1980 год.“ (лист 492 - 496).

 

При така установените факти съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е допустима.

Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от издаването му.

ЗКПУ се легитимира като собственик на стопански сгради в новия кв. 5 по изменението на ПУП. За собствеността си върху тези сгради жалбоподателят представя нотариални актове, а ответниците не отричат заявеното правото на собственост. Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа, че сградите са незаконни – изградени без отстъпено право на строеж и без необходимите строителни книжа, поради което жалбоподателят няма правен интерес от оспорването на изменението на ПУП. Настоящият съдебен състав не споделя тази теза. За установяване незаконосъобразното изграждане на един строеж е предвидено отделно производство в ЗУТ. Т. производство – по отношение на сградите на ЗКПУ – не е провеждано и не е налице влязъл в сила административен акт, с който се установява незаконност на построеното. В настоящия правен спор не е допустимо инцидентно установяване на такива обстоятелство (процес в процеса) и доколкото твърдението на ответника не е доказано, съдът приема, че титулът за собственост (нотариален акт, чието правно действие не е отречено и вписан договор за продажба на земеделско имущество) на ЗКПУ върху сградите, построени в новообразувания кв. 5а в изменения ПУП на кв. „Сарафово“, е достатъчен, за да се приеме, че е налице правен интерес от обжалването.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че доказателствата, представени от жалбоподателя в последното съдебно заседание – съгласувани технически чертежи (конструкция, армиране, бетонови работи) за изграждане на „навес“ не удостоверяват законосъобразност на изграден обект, законосъобразното изграждане се удостоверява с разрешение за строеж, издадено по реда на чл. 56 – 57 във връзка с чл. 26 от ЗТСУ (отм.) - предвид твърденията на ЗКПУ за периода на изграждане на постройките - въз основа на съществуващите общ и подробен градоустройствен план. Такива разрешения не са представени, с изключение на разрешението за строеж на „навес“, но следва да се има предвид, че титуляр по това разрешение е „АПК гр. Бургас“, а представените съгласувани технически чертежи са за изграждане на „навес“ от „ПАК Л.“, без да са налице доказателства за идентичност на двата субекта (сравни лист 115 и 492 - 496).

Жалбата е подадена в законоустановения 30-дневен срок по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, предвид естеството на решението на ОбС и предвидения в закона начин на оповестяването му.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Общински съвет - Бургас, в съответствие с нормата на чл. 129 ал. 1 от ЗУТ. Обхватът на изменението е четири квартала (кв. 5, кв. 15, кв. 16 и кв. 17) по плана на квартал „Сарафово“ и не попада в хипотезата на чл. 129 ал. 2 от ЗУТ (в приложимата редакция - ДВ, бр. 13 от 2017 година), а попада в хипотезата на чл. 129 ал. 1 от ЗУТ (в същата редакция).

Според приложимата редакция на чл. 129 ал. 1 от ЗУТ, към 24.04.2018 година, (ДВ, бр. 13 от 2017 година), подробният устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет. Решението се изпраща в 7-дневен срок за обнародване в „Държавен вестник". По този ред се одобряват и проектите за подробни устройствени планове на селищните образувания с национално значение и за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания.

В конкретния случай, именно ОбС – Бургас е одобрил процедираното изменение на ПУП, така както изисква закона, поради което обжалваното решение е издадено от компетентен орган.

Решението е в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. Посочени са правните разпоредби въз основа на които е издадено, извършено е и препращане към протоколното решение на ЕСУТ, с което проектът е одобрен.

Оспорваният административен акт е мотивиран, доколкото в преписката по неговото издаване се съдържат фактическите основания и всички предшестващи действия, изпълващи съдържанието на изискуемата по закон процедура по одобряване на подробен устройствен план.

Отделно от това, по време на самото заседание на ОбС – Бургас, когато е разглеждана докладната записка за приемане на изменението на ПУП, е направено изказване от главния архитект на общината, с което са дадени допълнителни разяснения (за необходимостта от изменението на ПУП и за целесъобразността на новия план), имащи характер на фактически основания. Тези разяснения са приети от общинските съветници, преди гласуването, без възражения (разменените реплики между съветниците нямат връзка с изказването на главния архитект), поради което се явяват мотиви на административния орган при издаването на обжалваното решение (лист 61 - 62).

Спазени са процесуалните правила в процедурата по изменението на плана.

Производството е започнало служебно - по инициатива на общинската администрация, на основание чл. 124а ал. 1 от ЗУТ, въз основа на която е прието и решението по т. 14 от протокол № 34/28.11.2017 година на ОбС – Бургас, подточка 1. Именно, актът на ОбС дава началото на процедурата по изменението на процесния ПУП.

Съгласно чл. 124а ал.1 от ЗУТ, разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. По този ред се разрешава и изработването на проект за подробен устройствен план на селищно образувание с национално значение, както и на поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии.

Според чл. 124а ал. 7 от ЗУТ, исканията за издаване на разрешения по ал. 1 - 6 се придружават от задание по чл. 125. С разрешенията по ал. 1 - 6 се определят обхватът, целите и задачите на проекта, видът подробен устройствен план, както и начинът на урегулиране на поземлените имоти - по правилата на чл. 16 или на чл. 17.

С решението по т. 14 от протокол № 34/28.11.2017 година на ОбС – Бургас, подточка 2, е одобрено и заданието по чл. 125 от ЗУТ за изработване на проект за изменение на ПУП.

Нормите на чл. 128 ал. 1 и ал. 5 от ЗУТ предвиждат, че изработеният проект за подробен устройствен план се съобщава от общината на заинтересуваните лица с обявление, което в 10-дневен срок от постъпването на проекта в общинската администрация се изпраща за обнародване в "Държавен вестник". По този ред се съобщават и проектите за подробни устройствени планове за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания. В едномесечен срок от обявлението по ал. 1 или в 14-дневен срок от съобщението по ал. 3 заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план до общинската администрация.

Нормата на чл. 128 ал. 1 от ЗУТ е спазена в административното производство. Обявлението, че е изработен проект за изменение на ПУП, е публикувано в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ бр. 11/02.02.2018 година, а жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл. 128 ал. 5 от ЗУТ да депозира възражение в законоустановения срок. Възражението е разгледано по реда на чл. 128 ал. 7 (сегашна ал. 8) от ЗУТ от общинския експертен съвет и не е прието, като за отхвърлянето му от този помощен орган са изложени съответни мотиви, част от цялата административна преписка (лист 38 - 43).

Не налице процесуално нарушение в административното производство, свързано с недопускането на председателя на ЗКПУ да направи изказване по време на сесията на ОбС (на която е прието Решението), предвид депозираното предварително писмено искане от него. Съгласно чл. 28 ал. 3 от ЗМСМА, гражданите могат да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес, и да получават отговори по ред, начин и в срок, определени в правилника по чл. 21, ал. 3. Цитираната норма не предвижда право (на което да съответства насрещно задължение), а само правна възможност гражданите да се включват пряко – с изказвания – в работата на ОбС по време на сесия. Доколкото ответникът, чрез своя председател, не е бил длъжен да допусне заявеното изказване на законния представител на ЗКПУ във връзка с предстоящото обсъждане и одобряване на проекта за изменение на ПУП, недопускането на това изказване не е нарушение в административния процес.

Изработеният проект за изменение на ПУП – ПРЗ е внесен от инж. Ч. К. – заместник – кмет на община Бургас, за одобрение от ОбС – Бургас с докладна записка от 05.04.2018 година. Съгласно чл. 129 ал. 1 изр. 1 от ЗУТ, подробният устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет. В случая, проектът не е внесен от кмета на общината, а от негов заместник – Ч. К. (заместник – кмет с ресор „Строителство, инвестиции и регионално развитие“). Заместник – кметът черпи правомощието си по чл. 129 ал. 1 изр. 1 от ЗУТ от заповед № 770/25.03.2016 година на кмета на община Бургас, в т. 2 от която изрично е оправомощена да подготвя и внася доклади до общинския съвет за одобряване на проекти за ПУП. Длъжностното качество на инж. Коралска се установява от допълнително споразумение от 15.02.2016 година към трудовия  договор (лист 479 и 487).

Затова съдът приема, че с внасянето в ОбС на докладната записка за одобрение на проекта за изменение на ПУП – ПРЗ от заместник – кмета на общината, вместо от кмета (както изисква нормата на чл. 129 ал. 1 изр. 1 от ЗУТ) не е допуснато процесуално нарушение в административното производство.

Проектът за изменение на ПУП – ПРЗ е разгледан и обсъден от две постоянни комисии в ОбС – Бургас – от Комисията по устройство на територията и от Комисията по правни въпроси, като и двете комисии (след проведено гласуване) са го одобрили (лист 50).

Решението на ОбС – Бургас, с което е приет обжалвания административен акт, е гласувано с 40 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“ при общ брой на общинските съветници – 51 човека, т.е. събрано е необходимото мнозинство, за да е налице валиден акт на съвета.

Решението е съобразено с приложимото материално право. Правните основания за приемането му са чл. 134 ал. 1 т. 1 и чл. 134 ал. 2 т. 2 и от ЗУТ.

Съгласно чл. 134 ал. 1 т. 1 от ЗУТ (в редакцията му към 24.04.2018 година), влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът.

Според чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план.

Фактите по делото показват, че е налице единство между фактическите и правните основания за одобряване на изменението на ПУП – ПРЗ. За настоящия съдебен състав няма съмнение, че от приемането на последния ПУП (през 1992 година) за процесната територия са настъпили съществени промени в обществено – икономическите условия, при които той е бил одобрен. През 1992 година България е посттоталитарна държава, в която държавната собственост продължава да господства в обществено – икономическите отношения, отношенията между администрацията и гражданите се уреждат от правни норми, които още в този момент се явяват остарели/неадекватни на започващите съществени обществени и икономически промени. През 2018 година България е държава с развита пазарна (капиталистически тип) икономика и преобладаваща частна собственост върху средствата за производство, член на Европейския съюз. За цитирания период населението на град Бургас е нараснало от 195 986 жители на 233 939 жители (според Статистически годишник на НСИ, [интернет адрес]), което обстоятелство има за последица съществени промени в икономическите и устройствените условия, в това число и на вече съществуващия ПУП – ПРЗ за кв. „Сарафово“.

Отделно от изложеното, като фактическо основание за одобрение на изменението на ПУП – ПРЗ в преписката е посочена и необходимостта от удовлетворяване на молби на местни жители, за придобиване на собственост върху имотите/терените, в които са били построени техните сгради – с отстъпено право на строеж. Действително, от ответника в производството не са представени преки доказателства за вида и броя на заявленията от местни жители (за закупуване на земя), които да обусловят процедираното изменение, но, доколкото по това обстоятелство между страни в процеса не се спори, съдът кредитира този фактически довод за приемане на Решението.

Налице е и основанието по чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ за изменение на ПУП – ПРЗ. В административното производство, а и пред съда, се установява липса на съвпадение между кадастралните (имотните/фактическите) граници на част от поземлените имоти и регулационните им граници и то именно в обжалваната част от одобреното изменение. От приложената графична част на Решението – ПРЗ и изменение на ПР - се констатира, че е налице такова разминаване в северната/северозападната част на новообразувания кв. 5а по плана на кв. „Сарафово“ и то е описано надлежно в административната преписка – променя се северната регулационна граница на УПИ I и УПИ II в кв. 5 – по плана от 1992 година – като тя се провежда по имотните граници на поземлен [имот номер] и поземлен [имот номер], и се обособява нов кв. 5а с нови УПИ от I до XXV, а отреждането за тази територия (с оглед непосредствената близост на републикански път I-9 и летище Бургас) става за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура, в това число и изграждане на шумозащитна стена към кв. „Сарафово“ (сравни лист 48 – 49 и 41).

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че, в нарушение на чл. 115 ал. 2 от ЗУТ, при изработването на одобрения проект не са съобразени двете отразени по кадастралната карта собствени сгради на ЗКПУ – с [идентификатор] и с [идентификатор], които не са включени в режима на бъдещото застрояване, въпреки че липсва изричен акт на общината, с който да е установено тяхното незаконно изграждане или тяхната търпимост.

Съгласно нормата на чл. 115 ал. 2 от ЗУТ, данните за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, данните за държавните граници, границите на административно-териториалните и териториалните единици и границите на територии, обхващащи имоти с еднакво трайно предназначение, както и данните за собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта и имотния регистър.

Цитираната норма няма пряко отношение към твърдението, че с невключването на сградите на ЗКПУ „в режима на бъдещото застрояване“ е било допуснато материалноправно нарушение, защото тя единствено сочи базата – данни, от която може да бъде получена информация за обектите, разположени в обхвата на процедираното изменение на ПУП. За сградите, собственост на ЗКПУ, с едно изключение – метален навес – в административното производство не са представени строителни книжа, а липсват и данни за отстъпване на право на строеж от собственика на земята в полза на кооперацията, т.е. сградите на ЗКПУ съществуват на място, без да е било учредявано право на строеж за тяхното изграждане. Сградите, без изключение, са със селскостопанско предназначение и са част от фактически съществуващ „стопански двор“ на кооперацията, в който се извършват съответните земеделски дейности, при условие, че той се намира в регулационните граници на града и е в непосредствена близост с жилищни сгради (лист 142 – 150, приложения към основната експертиза, депозирана преди почти шест години от датата на настоящото решение).

Съгласно заповед № РД-02-14-2021/14.08.2012 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 66 от 28.08.2012 година, неофициален раздел), на основание чл. 36 ал. 2 на Закона за административно -териториалното устройство на Република България във връзка с т. 4 от решение № 921/ 16.12.2011 година на Министерския съвет за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България, град Бургас е категоризиран като населено място от първи функционален тип. Новообразуваният (с изменението на ПУП – ПРЗ) кв. 5а, в който са разположени сградите на ЗКПУ, граничи с основен републикански път I-9 (Бургас – Обзор - Варна) и с летище Бургас. Двата обекта са целогодишен източник на шум в завишени нива, поради което отреждането на новообразувания УПИ I (в кв. 5а) за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура е целесъобразно, с оглед необходимостта от защита на населението от вредното въздействие на шума. Освен това, дали при одобряването на изменението на ПУП – ПРЗ ОбС ще реши да допусне в границите на населеното място съществуването на селскостопански обект със съответните сгради и съоръжения е също въпрос на целесъобразност. Целесъобразността на актовете на администрацията не подлежи на съдебен контрол. На контрол подлежи единствено тяхната законосъобразност и настоящият състав приема, че не следва да контролира тази част от мотивите в обжалваното Решение.

Също неоснователен е първоначално изложения довод на жалбоподателя, че в нарушение на чл. 62 ал. 7 т. 1 от ЗУТ и чл. 32 т. 1 Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7), в новия кв. 5а за имот с [идентификатор] се отрежда мероприятие „за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура“, защото не е допустимо отделен УПИ да се определи за „изолационна зеленина“, а предвиждането за „инфраструктура“ не е уточнено по предназначението и вида си.

Съдържанието на цитираните текстове от закона и наредбата не противоречи на съдържанието на административния акт.

Съгласно чл. 62 ал. 7 т. 1 от ЗУТ, с подробните устройствени планове за паркове и градини в озеленените площи - публична собственост и в поземлените имоти - частна собственост, без промяна на предназначението им, може да се предвижда само застрояване, необходимо за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи.

Съответно, нормата на чл. 32 т. 1 от Наредба № 7 (в редакцията си към дата на приемане на обжалваното решение) гласи, че в обществените озеленени площи (паркове и градини) без промяна на предназначението им може да се разполагат мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи, и застрояване, необходимо за поддържане на зелената система.

В конкретния случай с обжалваният ПУП не се предвижда изграждането на „парк“ или „градина“ в новия кв. 5а по плана на квартал „Сарафово“, т.е. няма такъв предмет, налагащ съблюдаване на ограничението по чл. 62 ал. 7 т. 1 от ЗУТ. С него е направено отреждане единствено за създаване изолационна зеленина, без да е посочен конкретния вид на мероприятието, с което това намерение следва да бъде реализирано.

В съдебното заседание, в пледоария по същество, процесуалният представител на ЗКПУ поддържа, че обжалваната част от изменението на ПУП е изначално незаконосъобразна, защото с предходно действащия ПУП от 1992 година за квартала е било предвидено изграждането на улици и озеленяване, но в тази си част планът не е бил приложен, а възможността за прилагането му – по отношение на стопанския двор на жалбоподателя (с предварително отчуждаване), е била преклудирана от изтеклите междувременно срокове по чл. 208 от ЗУТ.

Съдът не споделя този довод на жалбоподателя.

От доказателствата по делото - графичната част на ПУП, приложенията към двете експертизи и заключението на самото вещо лице, се установява, че планът от 1992 година е частично приложен посредством изграждането на сгради по отстъпено от общината право на строеж и реализирането от юг на обслужваща [улица] – о.т.5, ведно с елементи на техническата инфраструктура в нея. Затова, съдът не приема аргумента на жалбоподателя, че планът от 1992 година изобщо не е породил правно действие и изменението му през 2018 година е изначално незаконосъобразно. Частичната реализация на ПУП изключва приложението на чл. 208 от ЗУТ, поради което и тезата на жалбоподателя – в тази част – е неоснователна.

С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че оспореното Решение на ОбС – Бургас е законосъобразно и жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, исканията за присъждане на разноски, направени своевременно от процесуалните представители на Общински съвет – Бургас и на Община Бургас, се явяват основателни. Такива се дължат от жалбоподателя. По делото са представени доказателства за заплатено възнаграждение на вещото лице, от името на Общински съвет – Бургас, в размер на 470 лева (лист 229 – 230 и 292 - 293). Отделно ЗКПУ следва да заплати на Община Бургас, доколкото ответникът Общински съвет – Бургас не е юридическо лице, разноски в минимален размер и за юрисконсултско възнаграждение на процесуалните представители на съвета и на общинската администрация – по 100 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК. Общо жалбоподателят следва да заплати на Община Бургас разноски в размер 670 (шестстотин и седемдесет) лева – юрисконсултски възнаграждения и депозит за вещо лице.

По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на земеделска кооперация за производство и услуги „Сарафово“ с ЕИК ********* и адрес – град Бургас, квартал „Сарафово“, против решение № 41-11/24.04.2018 година на Общински съвет – Бургас, с което е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за кв. 5, кв. 15, кв. 16 и кв. 17 по плана на кв. „Сарафово“, град Бургас, обнародвано във вестник „Държавен вестник“ бр. 54/2018 година, в частта, в която северната регулационна граница на кв. „Сарафово“ се измества по имотната граница на поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр. Бургас и се създава нов кв. 5 и кв. 5а, последният отреден за УПИ І „за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура“, и се ситуират нови УПИ с номерация от ІІ до ХХV, отредени „за жилищно застрояване“, съгласно влязлото в сила определение № 2889/16.12.2019 година по настоящото дело.

 

ОСЪЖДА земеделска кооперация за производство и услуги „Сарафово“ с ЕИК ********* да заплати на Община Бургас сумата от 670 (шестстотин и седемдесет) лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.