Мотиви към Решение №22 по НАХД №1337/2019 година по описа
на Ловешки районен съд
С постановление от 20.12.2019
година, Венцислав В. – прокурор при Районна прокуратура - Ловеч е внесъл в
Районен съд - Ловеч досъдебно производство №258/2019 година по описа на РУ – Ловеч
с предложение на основание чл.375 и сл. от НПК, Ловешки районен съд да се
произнесе с решение по реда на чл.376 и следващите от НПК, с което да бъде
освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК К.Д.В. с ЕГН ********** за престъпление по чл.343а, ал.1
б.“а“ във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 предл.3-то
от НК.
По внесеното постановление е
образувано НАХД №1337/2019 година на Ловешки районен съд. С
разпореждане от 23.12.2019 година делото е насрочено при условията на чл.376 и
следващите от НПК.
В съдебно заседание деецът К.Д.В., редовно призован, се явява лично
и с упълномощения от него адвокат Е.Ц.. В.
признава, че описаното в постановлението отговаря на действителността, но не
съвсем и не е съгласен със заключението на автотехническата експертиза. Моли да
бъде оправдан. Защитникът му счита, че обвинението не е
доказано по категоричен и безспорен начин от разследващите органи. Изтъква, чу
по делото е допусната и реализирана съдебно автотехническа експертиза, която
вместо да внесе яснота относно механизма на възникване на това произшествие и
оттам да помогне на съда да изгради вътрешното си убеждение при постановяване
на съдебния акт, тя напротив – внася неясноти, тъй като вещото лице е дало два
варианта на механизма на настъпване на ПТП. Първият вариант - при движение на
заден ход на МПС от изходната позиция, реализира ПТП и втори вариант - при
движение първо напред - на около 15 метра и след това, при
движение на заден ход реализира ПТП. Говори се за движение на заден ход, но в
първия вариант на експертизата, пострадалата попада в опасната зона на спиране
на МПС, а във втория – водачът е имал
възможност да спре и предотврати удара. Обръща внимание, че вещото лице приема,
че пострадалата е възприела автомобила,
когато е започнал движение назад, въпреки че тя самата е казала, че е била с
гръб и не е виждала какво става зад нея. приема, че показанията на пострадалата
също внасят неяснота в механизма на реализиране на ПТП. Веднъж е казала, че се
е отдръпнала и е била с гръб към паркинга и не е виждала какво се случва зад
нея, защото е била приключила работа и е чакала, най-вероятно превоз да я
вземе. След това, обаче, в повторен разпит, твърдяла, че е била с гръб към
паркинга, защото е оглеждала извършения ремонт. Заявява, че допълнителна
неяснота внася и съдебно медицинската експертиза, според която е възможно
пострадалата да се е самонаранила по посочения механизъм. Всички тези
аргументи, счита, че водят до един извод – че престъплението не е доказано по
несъмнен начин, а съгласно правилата на НПК, присъдата не може да почива на
предположения, като такава следва да бъде произнесена при безспорно доказване
на всички елементи на фактическия състав на даденото престъпление. Предвид
изложеното, моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подзащитния
му за невиновен и да го оправдае.
Районна прокуратура - Ловеч,
редовно призована, не изпраща представител.
С постановлението на Районна
прокуратура - Ловеч е приета за установена следната фактическа обстановка:
Деецът К.Д.В. *** и работел
като охранител инкасо във „В.С.“ ЕООД - София. Притежавал правоспособност за
управление на МПС кат. „В, АМ“ от 1988 година, водел се на отчет в сектор КАТ
„Пътна полиция“ - Ловеч и нямал регистрирани допуснати нарушения по ЗДвП и
налагани санкции.
На 09.10.2018 година сутринта В.
изпълнявал обичайни служебни задължения и малко след 08.00 часа бил заедно с
колегата си свидетелят Венелин Цвятков Х в дворно паркинг пространство на
Областна пощенска станция „Български пощи“ - Ловеч. Предстояло получаване на
пратки и превозване по определени маршрути. По същото време в двора се намирала
пострадалата М.П.В.от гр. Ловеч, главен експерт в „Български пощи“ ЕАД – София.
В. инспектирала ремонтни дейности по сградата и след завършване на огледа около
08.30 часа изчаквала да бъде откарана от колегата си ВЦХдо автогара Ловеч за
предстоящо пътуване с автобус до гр.София. Тъй като автомобили на „В.С.“ ЕООД
били спрени пред гаражно помещение, където се намирал автомобила, управляван от
Х., деецът В. предприел преместване на единият от тях – товарен автомобил марка
„Д.Д.“ с peг. № СВ **** АС, собственост на „П.Л“ ЕООД - София. При движение на
заден ход последвал удар между задната част на управляваният от В. автомобил и
тялото на стоящата в дворното паркинг пространство и гърбом към автомобила В..
Това довело до нейното падане на земята и причиняване на болезнена увреда в
долната част на десният крак. В лежащо положение В. била забелязана от
свидетеля Х, а после и от свидетеля Х., които заедно с В. й помогнали да се
изправи и качи в автомобила на Х.. След това била откарана незабавно в Спешно
отделение на МБАЛ АД Ловеч, където било диагностицирано навяхване и разтягане
на ставни връзки на глезен. Последващи прегледи довели до установяване на
диагноза скъсване на ставни връзки на ниво глезен и стъпало.
За така настъпилият пътен инцидент
не били уведомявани органи за пътен контрол.
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза /л.80-83/ на пострадалата В., разкъсването на ставните връзки на
дясна глезена става е причинило трайно затруднение на движението на десният
долен крайник за не по-малко от два - два и половина месеца при нормално
протичане на оздравителният процес. Това увреждане е резултат от тъпа травма и
според вида и разположението си при рязко извиване на крака в ходилото навътре
или навън, както и ротация при фиксирано ходило, може да бъде причинена в
условията на настъпилото пътнотранспортно произшествие, изразяващо се в
блъскане на пешеходец от автомобил.
В хода на
разследването е била изготвена и автотехническа експертиза /л.87-107/, която
изследвала механизма на настъпилото произшествие, поведението водача и
управляваният от него автомобил. Базирайки се на свидетелски показания вещото
лице е обосновало механизъм на произшествие в два варианта при първият от
които, приет за достоверен, водача при липса на задно обзорно стъкло на
автомобила, не е имал възможността чрез странични огледала за обратно виждане
да възприеме присъствието на пострадалата в коридора на движението си на заден
ход. При другият, приет като по-малко вероятен вариант, в случай на
изпълнението на маневрата движение на заден ход от по-голяма дистанция, водачът
е имал възможност да възприеме присъствието на пострадалата чрез лявото
странично огледало. Към момента на настъпване на удара обаче такава възможност
не е съществувала чрез страничните огледала. И в двата случая технически да се
избегне настъпването на произшествието е било възможно от страна на водача, ако
е предприел действия да се убеди при липсата на видимост назад през задно
обзорно стъкло дали зоната зад автомобила е свободна или да осигури лице, което
да сигнализира за препятствие.
Съдът, като отчете
изложените обстоятелства, намира че В. е осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1 б.“а“ във вр. с чл.343 ал.1
б.“б“ предл.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 предл.3-то от НК, като на 09.10.2018
година, в гр. Ловеч, на паркинг на Областна пощенска станция - Ловеч, при
управление на МПС - товарен автомобил м. „Д.Д.“ с peг. № СВ **** АС,
собственост на „П.Л" ЕООД София ползван от „В.С.“ ЕООД София, нарушил
правилата за движение от ЗДвП по чл.40 ал.1 - преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и
по чл.40 ал.2 - по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.П.В.от гр. Ловеч – трайно
затруднение на движенията на крайник – десен крак, за около два-два и половина
месеца, поради разкъсване на ставни връзки на дясна глезена става, като след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата –
изправяне от земята и качване в автомобил за транспортиране до болнично
заведение.
Съдът не споделя възражението на защитника на дееца за недоказаност на
обвинението, тъй като и при двата варианта, посочени от съдебната
автотехническа експертиза се касае за движение на заден ход и попадането или не
на пострадалата в опасната зона за спиране не променя квалификацията на
нарушението. Допусната от съдебно-медицинската експертиза възможност
пострадалата да се е самонаранила се опровергава от всички, събрани в хода на
досъдебното и приобщени по надлежния ред доказателства.
Настоящият състав, като взе предвид
фактическите положения, посочени в постановлението на Районна прокуратура –
Ловеч, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, данните за
личността на извършителя, че към момента на извършване на деянието не е бил
осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава Двадесет и осма от НПК, че се касае за
непредпазливо престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация и че от престъплението няма причинени
съставомерни имуществени вреди прие, че са налице условията на чл.78а от НК.
Съдът, като съобрази тежестта на
престъплението, личността и имущественото състояние на дееца, наложи на К.Д.В. административно наказание глоба в минималния размер от 1000
лева, която да заплати в полза на държавата, по сметка на съдебната власт.
Тъй като се касае за извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата, довело до ПТП, съдът прецени,
че на В. следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца, като съобрази липсата на предходни административни
наказания, тежестта на извършеното нарушение на ЗДвП и настъпилите вредни
последици.
При този изход на процеса, съдът
осъди К.Д.В. да заплати направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на 739.20 лева по сметка на ОД на
МВР – Ловеч.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: