МОТИВИ:
Против
подсъдимия Б.А.К. са повдигнати
следните обвинения:
-за престъпление по чл.116 ал.1
т.8 и 12 във вр.с чл.115 от НК за това, че на
29.10.06г. в с.Крушовене,обл.Плевенска,при
условията на опасен рецидив умишлено умъртвил И.Р. Ж. от с.с.с цел да прикрие
друго престъпление-грабеж.
-за престъпление по чл.330 ал.1
от НК за това, че по същото време и място запалил покъщнина в кухня на стойност
548 лв.,собственост на И.Р. Ж..
В съдебно заседание представителят на ОП – Плевен поддържа
обвиненията против подсъдимия.
В хода на съдебното производство,преди откриване на
съдебното следствие пострадалите Г.И.Ж. и В.И.Ж.-синове на убития И.Р. Ж. са
били конституирани по тяхно искане като частни обвинители в производството.Те
поддържат обвиненията наред с прокурора и молят подсъдимият да бъде признат за
виновен и наказан.
Подсъдимият Б.К. разбира в какво се състоят повдигнатите
срещу него обвинения.Не се признава за виновен в извършване на двете
престъпления и твърди,че по времето на извършването им не е бил на територията
на с.Крушовене.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
В с.Крушовене,обл.Плевенска живеел
самотно **-годишния И.Р.
Ж..Предвид възрастта си бил трудно подвижен,но се обслужвал сам,като за него си
грижели и съседите му и най-вече свид.Л.Д.,която му
носела храна и му помагала в бита.Ж. не страдал от тежко заболяване и бил в
сравнително добро за възрастта си физическо състояние,което му позволявало да
излиза от дома си и да общува със съселяните си.Живеел в пристроена до къщата
му лятна кухня.Двете постройки били построени в УПИ ограден с масивна тухлена
ограда,като за влизане в двора се преминавало през входна порта.Лятната кухня
също имала врата.И. Ж. бил в лоши отношения с подс.К.,който
непрекъснато го тормозел, взимал му пари и други вещи в.т.ч.и магаре,което
унищожил и за което срещу К. са провеждало наказателно производство /към
настоящия момент подсъдимият е осъден за това престъпление с присъда №
38/23.02.07г.,постановена по НОХД № 3886/05г.на ПРС./.И. Ж. се бил оплаквал
многократно от тормоза който му налагал подсъдимия на съседите си и на синовете
си,които от своя страна сигнализирали кмета на селото и служителят на МВР,който
отговарял за района,които обаче не предприели мерки в защита на възрастния
човек.
Вечерта на
28/29.10.2006г.подсъдимият употребил алкохол.Около полунощ се прибрал в
дома,където живеел с родителите и някои от братята и сестрите си и решил да
извърши грабеж от дома на И. Ж..Наредил на сестра си-свид.Е.К.
да се облече и да тръгне с него.Последната първоначално не се съгласила,но от страх
тръгнала с брат си.По пътя към къщата на И. Ж. подсъдимият и свид.Е.К. преминали покрай къщата в която живеела друга
сестра на подсъдимия-свид.Л.К..Подсъдимият почукал на
прозореца,свид.Л.К. попитала „Кой е?”,подсъдимият й
отговорил,че е брат й и я извикал да излезе.Свид.Л.К.
излязла и попитала подсъдимия какво иска.Подсъдимият й казал да се облече и да
тръгва с него.Свид.Л.К. се съгласила облякла се и
тримата-подсъдимия и свид.Е.К. и Л.К. отишли до дома
на И. Ж..ТAM
подсъдимият наредил на свид.Л.К. да стои на улицата в
сянката на дърветата и да се оглежда да не дойде някой,а на другата си сестра-свид.Е.К. наредил да влезе с него в дома на И. Ж.,за да
вземат парите му.Сестрите се съгласили и свид.Л.К.
според уговорката останала на улицата прикрита в сянката на дърветата,за да
следи да не дойде някой,а подсъдимият и свид.Е.К.
прескочили входната порта,влезли в двора на И. Ж.,стигнали до лятната
кухня,където знаели,че живее възрастния човек,отворили вратата и влезли в
помещението.И. Ж. спял.Подсъдимият казал на сестра си да намери електрическия
прекъсвач на осветлението и да го включи.Свид.Е.К.
намерила прекъсвача и светнала лампата.И. Ж. се събудил,видял хората в стаята и
започнал да вика „Кои сте вие?Ще извикам полиция!”.Опитал се и да извика за
помощ,но подсъдимият скочил отгоре му,затиснал устата му с една ръка,а с
другата започнал да му нанася удари.Казал на сестра си да търси пари по
шкафовете в стаята,под телефона и на масата.Свид.Е.К.
потърсила на посочените места,не намерила пари и уведомила за това
подсъдимия.Тогава той й казал да стои на вратата и да гледа,извадил ножа който
носел със себе си и нанесъл с него удар в коремната област на И. Ж..В същото
време свид.Е.К. предложила на подсъдимия да
излизат,защото й се сторило,че чува сестра си-свид.Л.К.
да говори с хора на улицата.Брат й я успокоил,че ще се оправи лесно с хората на
улицата,но първо трябва да оправи И. Ж.,извадил запалката която носил в себе
си,произвел огън с нея и подпалил одеялата върху леглото на което спял и
впоследствие останал след нанесените удари с ръка и удара с ножа И. Ж.,след което
подсъдимия и свид.Е.К. прескочили обратно на улицата
при свид.Л.К. и се разотишли по домовете си.От
пламъка се запалило одеялото върху леглото,като впоследствие огънят се пренесъл
върху тялото на И. Ж.,който бил облечен с няколко слоя дрехи,дюшека под
него,масата с покривка непосредствено пред леглото и други вещи в стаята.На
следващата сутрин свид.Л.Д. отишла до дома на И. Ж.,за
да му занесе храна.Влизайки в лятната кухня видяла пламъци и пушек излязла
обратно на улицата и извикала съседите,като им обяснила,че в дома на И. Ж. е
станал пожар.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свид.Е.К.,отчасти
от показанията на свид.Л.К.,Г.Ж.,В.Ж.,Н.М.,С.Б.,П.Г.,К.Д.,В.Д.,Т.Ф.,Е.Ж.
и Л.Д.,от заключенията на ВЛ по назначените две /единична и тройна/ съдебно-медицински експертизи, по пожаротехническата
експертиза, по съдебно-оценителната експертиза и от писмените
доказателства приложени към делото.
Подсъдимия
К. не се признава за виновен в извършване на вменените
му деяния.Твърди,че по същото време не е пребивавал в с.Крушовене,а
е бил на работа в с.Дерманци.Сочи,че по същото време
е бил на квартира в с.с.при роднини на свид.Л.Г.,както
и че е разбрал за смъртта на И. Ж. и пожара в дома му от свид.М.К..Тези
му обяснения съдът не кредитира,тъй като те представляват защитна теза,която не
се подкрепя от доказателствата по делото.
Относно авторството на убийството са
налице преки доказателства съдържащи се в показанията на свидетеля-очевидец Е.К..Същата подробно и детайлно описва лицата отишли
през нощта до дома на
И. Ж. /подс.К.,свид.Л.К. и тя
самата/,лицата влезли в лятната кухня,където живеел възрастния човек /тя и подсъдимия/,опитът
за грабеж и разпределението на ролите и участниците в него,както и извършването на убийството и палежа.Описва убийството сочейки,че подсъдимия е извадил нож и е надупчил /т.е.нанесъл прободен удар/ И. Ж.,след което е прибрал ножа и е извадил запалка.Тези показания съдът ползва с доверие защото кореспондират с други събрани в хода на процеса
доказателства.Конкретно по повод убийството трябва да се
имат предвид и показанията на свид.Н.М.,която твърди,че е участвала в подготовката на трупа на
И. Ж. за погребение,усетила
е лепкава течност върху тялото на
Ж. и виждайки същата на по-обилна светлина
я е определила като кръв,като и че е видяла прободна рана на около
сантиметър над пъпа на трупа
с размер около 2-3 см.напреко на тялото
и е уведомила за това синовете на
починалия-свид.В. и Г. Ж.,свид.Е.Ж. и свид.С.Б.
и П.Г..Тези й показания се подкрепят
от показанията на свид.С.Б.,която
сочи,че действително,след като свид.М. й е казала,че е видяла прободна рана върху
тялото на починалия,тя самата също е видяла такава
в същата област,която окачествява като драскотина,като допълва,че раната не е била
явно видима,защото трупът е бил силно
обгорял.Свид.В.Ж.,Г.Ж.,Е.Ж. и П.Г. също посочват,че свид.Н.М. им
е съобщила,че върху тялото на починалия
има кръв и че е видяла прободна
рана.Свид.В.Ж. също твърди,че е видял върху фланелката,с която е бил облечен
починалия петно кръв с неправилна форма /приблизително елипсовидна/ с размер около 5-6 см.Показанията
на тези свидетели
навеждат към категоричния извод,че подсъдимият е нанесъл с нож прободен удар
в коремната област на И. Ж..Вярно е,че ВЛ по назначената
единична съдебно-медицинска
експертиза не посочва с категоричност причината за смъртта
на Ж.,тъй като не е извършено послесмъртно изследване на трупа
от съдебен лекар,но не изключва възможността при нанесено нараняване с нож в
областта на корема да са засегнати вътрешни органи и да е причинен
кръвоизлив,което е състояние опасно за живота и може да доведе до смърт.ВЛ по
назначената единична съдебно-медицинска експертиза сочи като вероятна причина за смъртта и интоксикация с въглероден окис и
термична травма,които също са следствие от действията на подсъдимия / мотиви за
механизма и авторството на палежа съдът ще изложи по-долу/.След ексхумация на трупа е назначена и тройна съдебно-медицинска експертиза по която ВЛ дават
заключение,че поради напредналите послесмъртни
изменения на трупа съдебно-медицинското изследване е
затруднено,но все пак дават заключение,че непосредствена причина за смъртта на И.
Ж. е термична травма,резултат от действието на суха топлина /пламък,нагорещени
предмети/ и възможно отравяне от горенето с въглероден окис.ВЛ аргументират
това си заключение с наличието на сажди в дихателните пътища,от които може да
се съди,че пострадалият е бил жив по време на възникване на пожара и е
извършвал дихателни движения.ВЛ сочат още,че по костите и запазените меки
тъкани не са установени следи от действие с остро оръжие /прободни
или прободно-порезни
рани/,но това не изключва възможността такива да са били нанесени в
области,разрушени вследствие гнилостните процеси.При
това положение следва да се приеме по безспорен начин,че смъртта на пострадалия
не е естествена,а насилствена и е причинена от подсъдимия посредством удар с
нож и запалване.
Що се отнася до палежа неговото
авторство също се установява от показанията на свид.Е.К.,който
е била на местопрестъплението заедно с
подсъдимия.Същата сочи,че след като последния е надупчил с ножа си И. Ж.
й е наредил да му даде газовата бутилка,тя е изпълнила заповедта му,след което
подсъдимият е взел бутилката срязал е маркуча и е наръсил с газ възрастния
човек.Според заключението на ВЛ по назначената пожаро-техническа
експертиза такъв механизъм на запалване е изключен,тъй като газът
пропан-бутан,с който е била напълнена бутилката е летлив и след изпускането му
от бутилката не би могъл да остане върху определена повърхност,а би се
изпарил.Това обаче не означава,че пожарът не е бил предизвикан умишлено от
подсъдимия.Той е имал интерес да запали трупа и да предизвика пожар в
помещението където е извършено престъплението,за да затрудни разкриването му
/както е станало на практика/,освен това,той е лицето което е имало източник
произвеждащ огън /свид.Е.К. твърди,че малко преди да
напусне помещението подсъдимият е извадил запалка/.Няма причина същият да вади
запалката си ако няма намерение да я използва,за да запали огън,като
показанията на свид.Е.К. сочат на именно такова
намерение.Според заключението на ВЛ по пожаротехническата
експертиза пожарът е възникнал първоначално върху леглото и масата пред
него,т.е.там където е бил трупа,който подсъдимия е имал намерение да
запали.Освен това ВЛ по тази експертиза сочи,че най-възможната версия за
възникване на пожара са умишлени действия за прикриване на убийство като е
използван открит източник на запалване,възпламенил горими
материали от обзавеждането на стаята,конкретно завивките на леглото,покривката
на масата,други твърди горими предмети,без използване
на лесно запалими течности и газове,за което
заключение се прави и от времето,за което се е разпространил пожара.ВЛ сочи,че
използването на клечка кибрит или запалка,като източник на запалване е напълно
достатъчно да възпламени горимите завивки,покривката
на масата и други материали.ВЛ по пожаротехническата
експертиза напълно изключва възможността пожарът да е възникнал вследствие късо
съединение в електрическата мрежа,ел.уреди /конкретно телевизор/ или от
изпаднали въглени от печката,тъй като няма обективни следи за това.Относно
телевизора ВЛ сочи,че той е в част от стаята противоположна на огнището на
пожара и при евентуално късо съединение възникнало в него,той би трябвало да е
изгорял напълно и кинескопът му да е счупен,а обективно не е така.Относно
предизвикване на пожара от късо съединение в ел.инсталацията ВЛ сочи,не само,че
не са налице признаци на тази причина,но и че през нощта консумацията на
ел.енергия е ниска,ел.мрежа не е натоварена и че мястото на огнището на пожара
не съвпада с нито едно от местоположенията на ел.контакти,прекъсвачи,разпределителни
кутии и разрушени ел.консуматори. ВЛ изключва и възможността за предизвикване
на пожара от изпаднали от отоплителната печка на твърдо гориво въглени,тъй като
няма следи от изпаднали от печката въглени.Съобразявайки всички тези данни може
да се направи безспорния извод,че подсъдимият е предизвикал пожара не само
зарази изложеното дотук,но и с оглед липсата на доказателства,че същата нощ в
дома на И. Ж. са влизали и други лица които да предизвикат пожара.Напротив-в
заключението си ВЛ посочват,че наличието на следи от сажди в дихателните пътища
на убития дават възможност да се направи заключение,че убитият е бил жив и е
извършвал дихателни движения към момента на възникване на пожара.Фактът,че
същият не е напуснал помещението където е горял огъна се обяснява с
обездвижването му вследствие ударите нанесени от подсъдимия,в т.ч.и прободния удар с нож.Ето защо може да се направи извода,че
пожарът е започнал по време на пребиваването на подсъдимия К. в помещението,а
не е предизвикан от друго лице.
В хода на наказателното
производство са събрани доказателства и по повод изразената от подсъдимия
защитна теза.Разпитан е свид.А.К. /баща на
подсъдимия/,който сочи,че по време на извършване на убийството и палежа синът
му не е бил в с.Крушовене.Тези му показания не следва
да се кредитират не само защото той като баща на подсъдимия е заинтересован в
негова полза,а и защото противоречат с останалите събрани по делото
доказателства и най-вече с показанията на свид.Е. и Л.К.,които
категорично сочат,че в нощта на убийството именно подсъдимия ги е завел до дама
на И. Ж.,като сочат и участието му в извършване на престъпленията.Отделно от
това показанията на свид.А.К. противоречат с
обясненията на подсъдимия,който заяви,че по времето на убийството е работел в
с.Дерманци,а свид.А.К.
първоначално посочи,че подсъдимият е работил в с.Радомирци и едва след
подсказване от страна на подсъдимия заяви,че е работил в с.Дерманци.Не
следва да се кредитират показанията на свид.А.К. и в
частта,с която той твърди,че престъплението се приписва на сина му от свид.Н.М.,с която родът на подсъдимия е в лоши
отношения.Вярно е,че свид.Н.М. сочи,че синът й е
живял съпружески със свид.Л.К. и от съжителството си
имат родено дете,което впоследствие Л.К. е изоставила,но следва да се
отбележи,че свид.М. не сочи данни относно извършителя
на престъплението,а възприятията си от следващия ден.В обясненията си
подсъдимия твърди,че по време на извършването на престъпленията е работил в с.Дерманци,където е бил на квартира у роднини на свид.Л.Г. и е разбрал за смъртта на И. Ж. от свид.М.К..Нищо подобно обаче не твърдят при разпитите си
тези двама свидетели.Прочее при разпита на двамата свидетели подсъдимият и
защитата му задаваха на тези двама свидетели въпроси противоречащи на
твърденията им-към Л.Г. задаваха въпроси дали е съобщавал на подсъдимия за
смъртта на И. Ж.,а М.К. бе запитан къде е живял подсъдимия по време на
извършване на престъпленията.Относно твърдените от
подсъдимия обстоятелства същите не посочиха нищо.В подкрепа на тезата си,че по
време на извършване на престъпленията не е бил на територията на с.Крушовене,а е работил в с.Дерманци
подсъдимият посочи като свидетели и братята Ц. и М. Ц..Същите при разпита си
действително посочиха,че живеят в с.Дерманци,занимават
се с дърводобив и че през определени периоди от време подсъдимият е работил при
тях,но с това приключват доказателствата в полза на защитната теза.Свид.Ц. Ц. Ц. сочи,че подсъдимият е работил при него и брат
му преди 2006г.,като не е работил ежедневно и през целия ден.Същото сочи и свид.М.Ц. Ц.-твърди,че е имало дни когато подсъдимият е
работил от сутрин до вечер,случвало се е да го няма за определени периоди от
3-4 дни до месец и впоследствие да се връща на работа.И двамата свидетели не
могат до кажат дали докато е работил при тях подсъдимият е бил през цялото
време в с.Дерманци,но категорично сочат,че в деня на
президентските избори през 2006г./в нощта преди това е било извършено
убийството/ не са работили по дърводобива,защото не е имало държавен служител
от НУГ който да ги наблюдава.В този ред на мисли се налага извода,че защитната
теза на подсъдимия,че по времето на извършване на престъпленията не е бил на
територията на с.Крушовене,а е бил в с.Дерманци не само противоречи на обвинителните
доказателства,но и не се подкрепя от нито едно от доказателствата в полза на
защитата.
При това положение от фактическа
страна може да се приеме за безспорно установено,че в нощта на 29.10.2006г.подс.К.,придружен от сестрите си-свид.Е.
и Л. К. е влязъл в дома на И. Ж. с с.Крушовене,опитал
е в съучастие с двете си сестри да извърши грабеж,като опитът е останал
недовършен защото той и свид.Е.К. не са намерили
пари,които да отнемат,след което подсъдимия,за да прикрие извършването на
престъплението е нанесъл прободен удар с нож в областта на корема на И. Ж. и е
запалил възрастния човек с намерение да го умъртви,за да не може последния да
сигнализира компетентните органи и да посочи извършителя.Вследствие пожара са
били унищожени и вещи и покъщнина.
Според заключението на ВЛ по
назначената съдебно-оценителна експертиза щетите от пожара възлизат на стойност
548 лв.,в т.ч.: блажно боядисване таван-70лв.; варосване с измиване на
стените-15 лв.; пластмасова ламперия-50 лв.; балатум-70 лв.; блажно боядисване
на врата и прозорец-20 лв.; блажно боядисване на долапи-8 лв.; блажно
боядисване на кухненски бюфет-10 лв.; телевизор „Електрон”-40 лв.; автоматична
пералня „Перла 04”-60 лв.; легло персон и половина-50
лв.; дървена кухненска маса-50 лв.; дюшес за легло персон и половина-20 лв.; китеник за легло персон и половина- 40 лв.; завивка тип „Албена” за легло персон и половина-20 лв.; възглавница-4 лв.; мъжки
балтон-25 лв.; панталони мъжки-5 лв.; вълнена фланела-10 лв.; мъжко яке
памучно-8 лв.; терлици вълнени –2 лв.; сламена шапка-1 лв.
В хода на досъдебното
производство са били назначени и съдебно медицинска експертиза за изследване на
веществени доказателства и съдебно-химическа експертиза,заключенията на ВЛ по
които са изслушани от съда,но не се
коментират в мотивите тъй като не засягат относими
към процесния случай факти.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита за установено
от правна страна, че с деянията си подсъдимият
Б.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на две
престъпления:
1.Престъпление по
чл.116,ал.1,т.8 и т.12 във вр.с чл.115 във вр.с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК,като на 29.10.06г.в с.Крушовене,обл.Плевенска, при
условията на опасен рецидив и с цел да прикрие друго престъпление-грабеж,
умишлено умъртвил И.Р. Ж. от с.с.
Убийството е извършено с цел да
се прикрие друго престъпление,тъй като преди него подсъдимият в съучастие със
сестрите си-свид.Е. и Л. К. е влязъл в дома на И. Ж. с с.Крушовене,с намерение да извърши грабеж,опитал е в
съучастие с двете си сестри да извърши грабеж,като е оставил едната да следи да
не преминал хора,които биха могли да видят извършването на престъплението,пред
дома на жертвата,а той и другата са пристъпили към реализирането на
престъплението като подсъдимият е сломил съпротивата на пострадалия затискайки
устата му и нанасяйки му удари,а свид.Е.К. е опитала да
отнеме пари,като опитът е останал недовършен защото той и свид.Е.К.
не са намерили пари,които да отнемат,след което подсъдимия,за да прикрие
извършването на престъплението е нанесъл прободен удар с нож в областта на
корема на И. Ж. и е запалил възрастния човек с намерение да го умъртви,за да не
може последния да сигнализира компетентните органи и да посочи извършителя.
Деянието представлява опасен рецидив защото подсъдимият е осъждан преди
извършване на деянието както следва:
С присъда от 24.01.02г.,влязла
в сила на 08.02.02г.,постановена по НОХД № 700/01г.ПРС е осъдил подсъдимия на
три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване за
престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и 7 от НК,извършено през периода
20.12.00-09.01.02г.,
С присъда №
311/21.01.02г.,влязла в сила на 20.02.02г.,постановена по НОХД № 1140/01г.ПРС е
осъдил подсъдимия на една година и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и 7
във вр.с чл.28,ал.1 от НК,извършено на 12/13.04.99г.,
С присъда от 31.05.02г.,влязла
в сила на 17.06.02г.,постановена по НОХД № 756/01г.ПРС е осъдил подсъдимия на
три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване за
престъпление по чл.195,ал.1,т.7 във вр.с чл.28,ал.1
от НК,извършено през на 10.05.00г.,
С присъда №
2078/08.05.02г.,влязла в сила на 17.10.02г.,постановена по НОХД №
1777/01г.,изм.с решение № 219/25.09.02г.по ВНОХД № 128/02г.на ПОС,ПРС е осъдил
подсъдимия на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на
изтърпяване за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,4 и 7 във вр.с чл.28,ал.1
от НК,извършено на 02.03.99г.,
С присъда №
132/22.05.06г.,влязла в сила на 06.06.06г.,постановена по НОХД № 3136/05г.ПРС е
осъдил подсъдимия на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване за престъпление по чл.196,ал.1,т.1 във вр.с
чл.194,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2 във вр.с чл.29,ал.1 от НК,извършено на 16/17.09.05г.,
С протоколно определение №
398/13.12.05г.,влязло в сила на същата дата,постановено по НОХД № 28/02г.ПРС
одобрил споразумение постигнато между ПРП и защитника на подс.К.,с
което на последния било наложена наказание шест месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване,за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,5 и 7
във вр.с чл.28,ал.1 от НК,извършено на неустановен
ден през м.ноември 2000г.,
а престъплението „Убийство”
предмет на настоящето производство е извършено в срока по чл.30,ал.1 от НК и
осъществява признаците на чл.29,ал.1,б.”а” и ”б” от същия нормативен акт.
2.Престъпление по
чл.330 ал.1 от НК като по същото време
и на същото място запалил имущество-покъщнина
на обща стойност
548 лв.,в т.ч.: блажно боядисване таван-70лв.; варосване с
измиване на стените-15 лв.; пластмасова ламперия-50 лв.; балатум-70 лв.; блажно
боядисване на врата и прозорец-20 лв.; блажно боядисване на долапи-8 лв.;
блажно боядисване на кухненски бюфет-10 лв.; телевизор „Електрон”-40 лв.;
автоматична пералня „Перла 04”-60 лв.; легло персон и
половина-50 лв.; дървена кухненска маса-50 лв.; дюшес
за легло персон и половина-20 лв.; китеник за легло персон и половина- 40 лв.; завивка тип „Албена” за легло персон и половина-20 лв.; възглавница-4 лв.; мъжки
балтон-25 лв.; панталони мъжки-5 лв.; вълнена фланела-10 лв.; мъжко яке
памучно-8 лв.; терлици вълнени –2 лв.; сламена шапка-1 лв.,собственост на И.Р. Ж..
И двете престъпления са
извършени от подс.Б.К. при форма на вината пряк
умисъл-деецът е съзнавал общественоопасния им
характер, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Причини за извършване на престъпленията са абсолютното
игнориране от страна на дееца на установените страната обществен ред и
отношения неглижирането от негова страна на
субективните права на личността и намерението му да се облагодетелства по
неправомерен начин.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на дееца за всяко от
извършените деяния, съдът в съответствие с чл.54 от НК съобрази смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
В конкретния случай по повод престъплението по
чл.116 от НК отегчаващи отговорността на извършителя обстоятелства са лошите му
характеристични данни-от приложената към делото характеристика е видно,че той
не се ползва с доверие и добро име в обществото,склонен е към извършване на противообществени прояви и проявява агресивност.Тези му
данни се допълват и от показанията на свид.Н.М.,С.Б.,П.Г.,К.Д.,Т.Ф.
и Л.Д.-всички те твърдят,че подсъдимият е лице с изключително отрицателен
имидж,незачитащо правата на личността,което тормози
непрестанно жителите на с.Крушовене и извършва
множество престъпления,като свид.П.Г. и Л.Д. ***
пропищяло от него!”.На следващо място следва да се съобразят и множеството
осъждания на подсъдимия извън тези взети предвид от съда при квалифициране на
престъплението „Убийство” като опасен рецидив.В конкретния случай сравнително
младата възраст на подсъдимия не е смекчаващо отговорността обстоятелство,а
напротив-отегчаващо такова.От приложеното към делото свидетелство за съдимост е
видно че той е започнал упоритата си престъпна дейност още като
непълнолетен-осъждан е неколкократно за извършени от
него престъпления като непълнолетен.Тези
осъждания обаче не са изиграли превантивната си роля,след навършване на
пълнолетие подсъдимият е продължил да извършва противообществени
деяния.Прави впечатление,че при налагане на наказанията съдилищата са
проявявали снизходителност-голяма част от наказанията са определени при
условията на чл.55 от НК,а останалата част са минимални.Тази снизходителност
обаче е била изтълкувана неправилно от подсъдимия,който вместо да е благодарен
за благоприятното отношение към него и да коригира поведението си положително е
счел снизходителността за безнаказаност и е продължил да тормози жителите на с.Крушовене,в т.ч.и И. Ж..Прочее убийството на Ж. се явява
логичен завършек на отношението на подсъдимия към жертвата-свидетелите,жители
на с.Крушовене сочат че многократно подсъдимият се е
заканвал на възрастния човек,биел го е и му е взимал насила вещи и в крайна
сметка незачитането на личността и правата на Ж. от страна на подсъдимия е
довело до убийството на последния. Освен това следва да се има предвид,че в
настоящия случай същият е извършил две престъпления.Ето защо съдът счита,че в
конкретния случай деянието на подсъдимия не може да се квалифицира като
лекомислена младежка постъпка,а като акт на лице с трайно изградени още от
непълнолетието му престъпни навици.На следващо място отегчаващо отговорността
обстоятелство е и извършването на две престъпления,предмет на настоящето дело.
По повод извършването на престъплението
убийство не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.
Налага се изводът,че наказанието което трябва
да бъде наложено на подсъдимия за консумираното от него инкриминирано деяние
осъществяващо състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.8 и 12 във вр.с чл.115 от НК следва
да бъде определено при наличие единствено на отегчаващи отговорността и при
липса на смекчаващи отговорността обстоятелства.За извършеното престъпление НК
предвижда три алтернативни наказания-лишаване от свобода от 15 до 20 г.,доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна.Предвид изложеният по-горе извод за условията при
които следва да бъде индивидуализирано наказанието съдът намира,че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание доживотен затвор.Според настоящата
инстанция това е единственото наказание,адекватно на личността на
подсъдимия.Както бе изяснено по-горе той е лице с трайно изградени престъпни
навици изразяващо крайно пренебрежение към установения в страната обществен ред
и правата на останалите членове на обществото.В конкретния случай
по-благоприятно наказание е неподходящо,защото превъзпитанието на подсъдимия е
недостижима цел-в противен случай той би съобразил многократно проявената
досега от съдилищата,често неоправдана снизходителност и би коригирал
поведението си.Вместо това той е градирал в противоправното
си поведение извършвайки най-тежкото престъпление и то при условията на два
квалифициращи признака.Налага се изводът,че той би следвало да бъде изолиран от
обществото,за да не може да тероризира останалите негови членове.
При
определяне на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимия за
престъплението по чл.330 ал.1 от НК съдът съобрази същите отегчаващи
отговорността обстоятелства както и при определяне на наказанието за
престъплението по чл.116 от НК,поради което намира,че не е необходимо да ги
повтаря.
Смекчаващо
отоворността обстоятелство в този случай е
сравнително ниската стойност на причинените от престъплението вреди.
Налага
се изводът,че наказанието което трябва да бъде наложено на подсъдимия за
консумираното от него инкриминирано деяние осъществяващо състава на престъплението по чл.330 ал.1 от НК следва
да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.За
извършеното престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до
осем години.Предвид изложеният по-горе извод за условията при които следва да
бъде индивидуализирано наказанието съдът намира,че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок седем години.Според настоящата
инстанция това наказание е достатъчно,за да реализира целите предвидени в текста
на чл.36 от НК.
И двете
престъпления предмет на настоящия процес са извършени от подсъдимия преди да е
имало влязла в сила присъда,за което и да е от тях.Ето защо и на осн.чл.23 ал.1 от НК следва да се кумулират
наказанията наложени за всяко от тях и на подсъдимия да се наложи
най-тежкото-доживотен затвор,което да бъде изтърпяно при първоначален специален
режим в затвор.
При
този изход на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен деловодни разноски в
размер 460 лв.,а по сметка на ПОС-деловодни разноски в размер 180 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: