№ 23229
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110118940 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Т. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ...., с която молба е предявен иск с правно
основание чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД срещу Частен съдебен изпълнител
Р. И. А., ... на КЧСИ, с район на действие СГС, с адрес: гр. София, ...,
надпартерен, чрез адв. К. А., за осъждане на ответника, действащ в качеството
му на частен съдебен изпълнител, да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 289,60 /двеста осемдесет и девет лева и
шестдесет стотинки/ лева, представляваща неправомерно събрана от
ответника сума в размер на 369,60 /триста шестдесет и девет лева и шестдесет
стотинки/ лева, намален със задължението на ищеца в размер на 80
/осемдесет/ лева, както и сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
представляващо обезщетение на неимуществени вреди, причинени от
противоправни и виновни действия, предприети от ответника, касаещи
образувано срещу ищеца изп. дело № 20248480400212 от 2024 г., по описа на
ЧСИ Р. А., ... на КЧСИ, с район на действие СГС.
В исковата молба са налице твърдения, че на 01.04.2024 г. ищецът е
получил известие в пощенската си кутия за получаване на пратка с дата
28.03.2024 г., която пратка същият е получил на 02.04.2024 г. Посочената
пратка е съдържала покана за доброволно изпълнение на задължение, касаещо
дължима от ищеца сума в размер на 323,60 /триста двадесет и три лева и
шестдесет стотинки/ лева по образувано срещу ищеца изп.дело №
20248480400212 от 2024 г., по описа на ЧСИ Р. А., ... на КЧСИ, с район на
действие СГС, ведно с прикрепен към поканата изпълнителен лист срещу
ищеца за сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща присъдени
1
разноски по дело, водено в Районен съд-Ботевград.
В тази връзка ищецът твърди, че след извършена справка на място в
банката, същият е установил, че на 01.04.2024 г. банката е удържала сума в
размер на 30 /тридесет/ лева от сметката на ищеца за обработка на запорно
съобщение, на 02.04.2024 г. от същата сметка е била удържана сума в размер
на 6 /шест/ лева, представляваща такса за нареден превод, свързан със
следващия превод, на същата дата банката е превела сума в размер на 323,60
/триста двадесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева от сметката на ищеца с
получател ЧСИ Р. А., на същата дата банката е удържала сума в размер на 10
/десет/ лева, представляваща такса за нареден превод, свързан с предходния
превод. Поради това, ищецът счита, че предприетите от ответника действия
спрямо ищеца са процесуално незаконосъобразни и нарушават чл. 428 от
ГПК.
Счита, че не е налице основание за иницииране на изпълнително
производство срещу ищеца, тъй като се касае за задължения за присъдени
съдебни разноски от загубено от ищеца дело. Налице е твърдение, че в
конкретния случай не е било правилно приложено законовото изискване за
изпращане на покана за доброволно изпълнение, тъй като е било пристъпено
към принудително изпълнение чрез директен дебит от банковата сметка на
ищеца, преди последният да е узнал за образуваното срещу него изпълнително
производство. Твърди, че събраната от ответника такса за изпращане на
поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист, е
прекомерна, като освен това счита, че избраният от ответника метод за
връчване е несигурен и не съответства на добрите и законосъобразни
практики, които се следват понастоящем от другите частни съдебни
изпълнители при извършване на същите действия срещу длъжници. Ищецът
намира, че ответникът е следвало да положи дължимата грижа, за да проследи
дали банката няма да допусне принудително и неправомерно да събере
вземането от запорираната банкова сметка на длъжника, преди последният да
бъде уведомен за започналото срещу него изпълнително производство, с което
същият да бъде лишен от възможност за доброволно изпълнение. Поради
това, ищецът твърди, че е бил лишен от възможност за упражняване на
ефективна правна защита срещу незаконосъобразните действия на ответника в
нарушение на чл. 442а от ГПК. Твърди, че ответникът е извършил
процесуално незаконосъобразни действия по принудително изпълнение по
смисъла на чл. 441 от ГПК, поради обстоятелството, че същият е признал
юрисконсултско възнаграждение на взискателя в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева, с оглед задължението на длъжника в размер на 80 /осемдесет/
лева, тъй като размерът на начисленото задължение е почти двоен на
задължението по изпълнителния лист. Счита, че ответникът е извършил
нарушение по отношение на начислените такси и разноски по изпълнителното
дело в размер на общо 93,60 /деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/
лева, което надвишава размера на действителното задължение на ищеца с над
15%.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
Частен съдебен изпълнител Р. И. А., ... на КЧСИ, с район на действие СГС, с
адрес: гр. София, ..., надпартерен, чрез адв. К. А., с който ответникът оспорва
изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че по искане
на взискателя Областна дирекция на МВР София е образувано изп.дело №
20248480400212 от 2024 г. против ищеца за принудително изпълнение на
вземания, обективирани в изпълнителен лист № 52, издаден на 13.03.2024 г. по
АНД № .... г., по описа на Районен съд-Ботевград, по силата на който
длъжникът е бил осъден да заплати на взискателя сума в размер на 80 лева,
представляваща присъдени разноски. Твърди, че по изпълнителното
производство, освен задължението по изпълнителен титул, са начислени още
сумите както следва: юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева,
както и такси по изпълнението и разноски в размер на 66 /шестдесет и шест/
лева и 27,60 /двадесет и седем и шестдесет/ лева такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с
включено ДДС. С покана за доброволно изпълнение с изх.рег.№ 2555 от
26.03.2024 г., ответникът е уведомил длъжника за образуваното срещу него
изпълнително дело, като поканата е била изпратена по пощата с препоръчано
писмо от 27.03.2024 г., с .... на „Български пощи“ АД, което писмо е било
получено от адресата на 02.04.2024 г. Със запорно съобщение с изх.рег..... г.,
ответникът е изпратил запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“
АД, с което е наложила запор на банковата сметка на длъжника за събиране на
задължението към взискателя.
Оспорва обективираното в исковата молба твърдение, че ответникът е
пристъпил към принудително изпълнение чрез директен дебит от банковата
сметка на ищеца, преди последният да е узнал за образуваното срещу него
изпълнително производство, тъй като чл. 428, ал.2, пр.2 от ГПК предвижда, че
в поканата за доброволно изпълнение се съобщават наложените запори и
възбрани. Оспорва да е начислил твърдяната в исковата молба
допълнителната такса за пощенски услуги по т.31, б.“к“ от ТТРЗЧСИ. Оспорва
да е налице законово задължение за съдебния изпълнител да контролира
действията на банката, или да инструктира третото лице за начина на
предаване на запорираната сума. Заявява, че в настоящият случай не е налице
свръхобезпеченост, тъй като предприетите изпълнителни способи са
съразмерни с размера на задължението.
По отношение на признатото от ответника юрисконслутско
възнаграждение за взискателя в размер на 150 лева, твърди, че съгласно чл. 79
от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК дава възможност на последния да оспори разноските по
изпълнението. В тази връзка твърди, че от страна на ищеца не е постъпило
оспорване или възражение, включително и към датата на подаване на отговора
на искова молба. Счита, че ищецът не е изложил валидни аргументи за
извършено от страна на ответника действие или бездействие, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по горепосоченото
изпълнително дело. Твърди, че в хода на процесното изпълнително дело,
3
ответникът е извършил действия съобразно изискванията на ГПК и ЗЧСИ,
включително е събрал задължението от длъжника в пълен размер.
Третото лице-помагач на страната на ответника изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
осъдителни искове с правна квалификация чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74 от ЗЧСИ,
вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
От приетото по делото копие от изп. дело № 20248480400212 на ЧСИ Р.
А., ... на КЧСИ се установява, че същото е образувано на 25.03.2024 г., въз
основа на молба с вх. № 1686/25.03.2024 г., подадена от взискателя Областна
дирекция на МВР София против Т. А. Д. за принудително изпълнение на
вземания, обективирани в изпълнителен лист № 52, издаден на 13.03.2024 г. по
АНД № .... г., по описа на Районен съд-Ботевград, по силата на който
длъжникът е бил осъден да заплати на взискателя сума в размер на 80 лева,
представляваща присъдени разноски.
Установява се, че с постановление от 25.03.2024 г. на ЧСИ Р. А. са
приети за събиране разноски и такси във връзка с изпълнението, както следва:
авансови такси по ТТРЗЧСИ – 66 лева с ДДС, юрисконслутско
възнаграждение за взискателя – 150 лева и дължима пропорционална такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ, както и е издадена фактура с получател взискателя ОДМВР
– гр. София на стойност 24 лева с основание „образуване на изп. дело“.
Установява се от извършени по изп. дело № 20248480400212 на ЧСИ Р.
А. справки от 26.03.2024 г., че длъжникът Т. А. Д. има открити банкови сметки
в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, както и
сключен трудов договор с работодател Научен институт „Институт за
държавата и правото“.
От приетата по делото покана за доброволно изпълнение с изх. №
2555/26.03.2024 г., връчена на длъжника на 02.04.2024 г., се установява, че
ЧСИ Р. А. е уведомила длъжника за образуваното срещу него изпълнително
дело, съобщено му е за наложени върху банковите му сметки запори и му е
предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение.
Същевременно, видно от запорно съобщение с изх. .... г., връчено на
„Първа инвестиционна банка“ АД на 01.04.2024 г., е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника до размера от 323,60 лева Установява се от
банковото извлечение, че с преводно нареждане от 02.04.2024 г. „Първа
инвестиционна банка“ АД е превела по банкова сметка на ЧСИ Р. А. сумата в
размер на 326,60 лева с основание „....“. Със съобщение с изх. №
3008/04.04.2024 г., връчено на „Първа инвестиционна банка“ АД на 09.04.2024
г., е вдигнат запорът върху банковите сметки на длъжника.
4
Установява се, че с платежно нареждане от 19.04.2024 г. ЧСИ Р. А. е
наредила по банкова сметка на взискателя сумата в размер на 254 лева с
основание „плащане изцяло по изп. дело 212 от 2024 г.“, след което е издала
фактура № ... г. на длъжника за сума в размер на 69,90 /шестдесет и девет лева
и деветдесет стотинки/ лева за изготвяне и връчване на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа и налагане на запор без извършване
на опис, за изпълнение на парично задължение, както и пропорционална такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ с включено ДДС. С разпореждане от 23.04.2024 г.,
получено от длъжника на 07.05.2024 г., изпълнителното производство по изп.
дело № 20248480400212 е приключено.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съдът намира иска за неоснователен.
По силата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат
обезщетение за всички вреди, причинени от техни незаконосъобразни
действия или бездействия при изпълнение на дейността им, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Преки са само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 441, ал. 1 ГПК частният съдебен
изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, основателността на предявения иск предполага
установяването от страна на ищеца при условията на пълно и главно
доказване на следните правопораждащи факти, а именно наличието на
противоправни деяния - действия и/или бездействия на частния съдебен
изпълнител при изпълнение на дейността му по изп.дело № 20248480400212
от 2024 г., наличието на пряка причинно - следствена връзка между
твърдените имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер във
връзка с деянието на ответника при изпълнение на дейността му като частен
съдебен изпълнител, като вината се предполага, а ответникът, действащ в
качеството му на частен съдебен изпълнител, следва да докаже фактите, от
които произтичат възраженията му, включително да обори презумпцията за
вина.
Изпълнителният лист материализира и удостоверява правото на
принудително изпълнение с неговите обективни и субективни предели.
Обективните предели се отнасят за вземането, което е удостоверено в
изпълнителния лист, а субективните предели до това, че кредиторът, посочен
в него, може да бъде взискател. Изпълнителният лист е и основният критерий
за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Когато те са
извършени въз основа на изпълнителния лист и в рамките на удостовереното в
него, действията му са законосъобразни, а в противен случай се касае за
5
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, което ангажира
отговорността на съдебния изпълнител.
От приетото по делото копие от изп. дело № 20248480400212 на ЧСИ Р.
А., ... на КЧСИ се установява, че едновременно с изпращане на поканата за
доброволно изпълнение, съдебният изпълнител е изпратил и запорно
съобщение за налагане на запор на банкови сметки на длъжника в „Първа
инвестиционна банка“ АД. Съгласно разпоредбата на чл. 507, ал. 1 ГПК
запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с
изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, като според
чл. 428, ал. 2, изр. 2 ГПК в поканата се съобщават наложените запори и
възбрани. В случая съдът намира, че съдебният изпълнител е спазил точно
закона, респ. не е налице процесуална незаконосъобразност на предприетите
едновременно действия по изпращане на поканата за доброволно изпълнение
и налагане на запора върху банковите сметки. В дискрецията на съдебния
изпълнител е по какъв начин да извърши връчване на книжата по
изпълнителното дело, доколкото съгласно чл. 42, ал. 1 ГПК, приложим и по
отношение на изпълнителното производство, връчването на съобщенията се
извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с
препоръчана пратка с обратна разписка. Дали и кога изпратените съобщения
ще достигнат до знанието на техните адресати е ирелевантно по отношение
законосъобразността на извършените действия. Противно на твърдения на
ищеца, липсва законово ограничение третото задължено лице да изчака
определен срок, след който да предаде на съдебния изпълнител вземането,
предмет на запора. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл. 508, ал. 3
ГПК, съгласно която ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася
дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава
запорираните вещи.
На следващо място, установява се от приетото по делото копие от изп.
дело № 20248480400212 на ЧСИ Р. А., ... на КЧСИ, че от длъжника е събрана
сума в общ размер на 323,60 лева, от които: 80 лева – вземане по
изпълнителния лист, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, 24 лева
авансови такси за образуване на изп. дело и 69,90 лева за изготвяне и връчване
на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа и налагане на
запор без извършване на опис, за изпълнение на парично задължение, както и
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с включено ДДС. Съгласно чл. 79,
ал. 1 разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в
срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното
производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният
6
лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен
изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите
авансови такси по изпълнението. Ако дължимите авансови такси са внесени от
взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на
взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от
длъжника и се задържа от съдебния изпълнител. Когато изпълнителният лист
е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за
доброволно изпълнение, какъвто е процесният случай, от него се събират
както дължимите от взискателя авансови такси (и да не са заплатени
предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело
и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т.нар.
окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители. Следователно, съдът прави извод, че
начислените и събрани от съдебния изпълнител суми съответстват на
удостовереното в изпълнителния лист вземане и дължимите във връзка с
неговото събиране разноски и такси. Освен това следва да се посочи, че
начислените и събрани такси във връзка с изпълнението не надвишават и
законовото ограничение, уредено в чл. 73а, а. 1, т. 1 ГПК – за задължения в
размер до 10 на сто от минималната работна заплата – таксите не следва да
надвишават 30 на сто от минималната работна заплата. В случая
изпълнителното дело е образувано през 2024 г., като от 01.01.2024 г.
минималната работна заплата за страната възлиза на 933 лева, респ.
максималният размер на таксите за сметка на длъжника възлизат на 279,90
лева, при събрани от съдебния изпълнител такси в общ размер на 93,60 лева.
Следва да се отбележи, че твърдените от ищеца банкови такси в размер на 46
лева, които му били удържани от „Първа инвестиционна банка“ АД, не се
покриват от понятието такси по изпълнението, доколкото не са начислени и
събрани от съдебния изпълнител.
По изложените съображения, съдът намира, че по делото не се
установява процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение във
връзка с извършените действия по изп. дело № 20248480400212 на ЧСИ Р. А.,
което е първата предпоставка от фактическия състав за възникването на
отговорността по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Липсата на една от
материално-правните предпоставки за възникване на спорното право води до
неоснователност на исковите претенции за имуществени и неимуществени
вреди, поради което е безпредметно да се обсъжда наличието на останалите
материални предпоставки за неговото уважаване.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с право на
разноски разполага ответникът. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие, ответникът е уговорил и заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, което следва да му се присъди.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74
от ЗЧСИ, вр. чл. 45 от ЗЗД, предявени от Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ...., против Частен съдебен изпълнител Р. И. А., ... на КЧСИ, с район на
действие СГС, с адрес: гр. София, ..., надпартерен, чрез адв. К. А., за осъждане
на ответника, действащ в качеството му на частен съдебен изпълнител, да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 289,60
/двеста осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща
неправомерно събрана от ответника сума в размер на 369,60 /триста шестдесет
и девет лева и шестдесет стотинки/ лева, намален със задължението на ищеца
в размер на 80 /осемдесет/ лева, както и сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
представляващо обезщетение на неимуществени вреди, причинени от
противоправни и виновни действия, предприети от ответника, касаещи
образувано срещу ищеца изп. дело № 20248480400212 от 2024 г., по описа на
ЧСИ Р. А., ... на КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... да заплати
на Частен съдебен изпълнител Р. И. А., ... на КЧСИ, с район на действие СГС,
с адрес: гр. София, ..., надпартерен сума в размер на 500 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение по делото.
Решението е поставено при участието на трето лице-помагач ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК ... на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8