Р Е Ш
Е Н И Е
№ 508
гр. Бургас, 16.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: М.
Николова
при секретаря Гергана Славова, като
разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 158 по описа
за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във
връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на В.Л.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез адв. В.П. ***, против
Заповед № 3282з-198/17.01.2023 година, издадена от ВПД директор на Главна
дирекция „Гранична полиция“ /ГД“ГП“/ - МВР – главен комисар Р.Д., с която на
жалбоподателя инспектор В.Л.Г. - началник 04 група ОДГ в ГПУ-М.Т., е наложено
дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за срок от шест месеца, считано от датата
на връчване на заповедта.
Жалбоподателят
оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради допуснати нарушения на
административно-произодствените правила и противоречие с материалния закон и
иска да бъде отменена. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и моли за присъждане на разноски. Депозира и писмена
защита.
Ответникът
– директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, редовно
уведомен, чрез процесуалния си
представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Представя административната
преписка по издаване на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен
съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че със заповед с
рег.№ 3282з-3943/04.11.2022 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ /л.43-47 от делото/ е била разпоредена проверка от комисия по повод
изясняване на постъпили предварителни данни за извършени от старши инспектор В.Л.Г.
- началник 04 група ОДГ в ГПУ-М.Т. дисциплинарни нарушения по смисъла на
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, съдържащи се
в с доклад с рег. № 4575р-2206/20.10.2022 г. (л.76-126 от делото) от извършена
проверка, разпоредена със заповед № 8121з-1160/07.09.2022г. на министъра на
вътрешните работи (л.127 от делото).
Докладът и
заповедта за разпореждането на проверката с рег.№ 3282з-3943/04.11.2022 г. са
били връчени на жалбоподателя срещу подпис на 15.11.2022г., видно от протокол с
рег.№ 3282р-1115/12.01.2022г., съставен от председателя на комисията (л.129 от
делото).
На 15.11.2022г.
на жалбоподателя В.Л.Г. е връчено писмо с рег.№ 3282р-26327/08.11.2022г. на
председателя на комисията, назначена със заповед с рег.№ 3282з-3943/04.11.2022
г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (л.164), с което му е
указано в срок до 21.11.2022г. да изготви и изпрати обяснения по случая до
Директора на ГД „Гранична полиция“ и доказателства към тях.
На 18.11.2022 г.
В.Г. е депозирал обяснение до директора на ГД „Гранична полиция“ с УРИ
4069-32155/18.11.2022г. (л.165-166).
В хода на проверката комисията,
назначена със заповед с рег.№ 3282з-3943/04.11.2022 г. на Директора на Главна
дирекция „Гранична полиция“ е установила, че В.Л.Г. като инструктиращ служител
за времето от 20.00 часа на 24.08.2022г. до 05.00 часа на 25.08.2022г. не е
изпълнил задълженията си по чл.60, т.1 от Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015г.
за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната
охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в
обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки,
издадена от министъра на вътрешните работи (При
провеждането на инструктажа инструктиращият служител е длъжен да: извърши
проверка на предварителната подготовка на състава па наряда (външен вид,
униформено облекло, отличителни знаци, служебни
документи, оръжие) и при необходимост да
даде указания за отстраняване на констатираните пропуски, вследствие на което инструктираните от него ГПН, без
ГПН „Автопатрул“ в състав млади инспектор Атанас Казаков и младши инспектор
Атанас Каменов, не са имали нарядни дневници, което е нарушение на изискванията
на чл.64, ал.3 от Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015г. (По време па инструктажа старшият па ГПН записва
информацията, необходима за осъществяването на служебната дейност, в наряден
дневник - приложение № 4). Комисията е квалифицирала поведението на
жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.1, т.2 от ЗМВР (неизпълнение
на служебни задължения), за което е предвидено дисциплинарно наказание
порицание за срок от шест месеца до една година в чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Комисията
е предложила на дисциплинарно наказващия орган – директор на Главна Дирекция
„Гранична полиция“ - МВР - главен комисар Р.Д. да наложи на жалбоподателя за
извършеното дисциплинарно нарушение дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
шест месеца на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения).
Констатациите, изводите и
предложението на комисията са обективирани в справка с рег.№ 3282р-30201 от
15.12.2022 г. (л.48-71 от делото). С покана с рег.№ 3282р-30308/16.12.2022г. (л.169
от делото), на директора на ГД „Гранична полиция“, връчена на жалбоподателя на
05.01.2023г., той е поканен да се запознае със справката и да подаде в срок от
24 часа допълнителни обяснения или възражения относно описаните в нея факти,
правна квалификация на деянието и относно предложеното наказание.
Жалбоподателят се
е запознал със справка с рег.№ 3282р-30201 от 15.12.2022 г. на 05.01.2023г. и
на 06.01.2023г. е депозирал писмени възражения (сведение) срещу констатациите,
изводите и предложението на Комисията в справката (л.170-171 от делото).
След като били
събрани и оценени всички доказателства по случая, формата на вина и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, обективирано в кадрова
справка с рег.№ 4069р- 962/12.01.2023г. г. (л.172-173 от делото), ВПД Директор ГДГП
– МВР, главен комисар Р.Д. е издал заповед № 3282з-198/17.01.2023 година, с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от шест месеца на основание чл.204, т.3, 197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР.
Видно
от мотивите на оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган изцяло е
възприел фактическите констатации и правните изводи на комисията, приемайки за
безспорно доказано, че старши инспектор В.Л.Г. като инструктиращ служител за
времето от 20.00 часа на 24.08.2022г. до 05.00 часа на 25.08.2022г. не е
изпълнил задълженията си по чл.60, т.1 от Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015г.
за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна
дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените
зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки, издадена от
министъра на вътрешните работи (При
провеждането на инструктажа инструктиращият служител е длъжен да: извърши проверка на предварителната подготовка на състава па
наряда (външен вид, униформено облекло, отличителни знаци, служебни документи,
оръжие) и при необходимост да даде указания за отстраняване на констатираните
пропуски, вследствие на
което инструктираните от него ГПН, без ГПН „Автопатрул“ в състав млади
инспектор Атанас Казаков и младши инспектор Атанас Каменов, не са имали нарядни
дневници, което е нарушение на изискванията на чл.64, ал.3 от Инструкция №
8121з-1244/14.10.2015г. (По време па инструктажа старшият па ГПН записва информацията,
необходима за осъществяването па служебната дейност, в наряден дневник - приложение № 4) и нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.1, т.2 от ЗМВР (неизпълнение на
служебните задължения).
На 18.01.2023 година на
жалбоподателя е била връчена оспорената заповед, а жалбата сезираща съда,
регистрирана с вх. № 1019/31.01.2023 г. е подадена на 31.01.2023 г.
При така установените факти,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от
надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК
вр. чл. 211 от ЗМВР
и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Оспорената в настоящото
производство заповед е издадена от компетентен орган - ВПД директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, съобразно правомощията му,
дадени с разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР,
в предвидената от чл.59 АПК
писмена форма и съдържа посочените в нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР
реквизити.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че дисциплинарното наказание му е
наложено само въз основа на извършена проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР,
без да е проведено дисциплинарно производство, както и че изясняването в хода
на проверката на данни за извършени нарушения от други служители на РДГП –
Елхово и РДГП – Елхово е довело до ограничаване на правата му в процеса.
Съгласно чл.207, ал.1 от ЗМВР,
при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.2-15
дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на: 1. министъра на
вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на
министерството – за държавните служители на висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски
длъжности; 2. ръководителите на структурите по чл.37 – за държавните служители
на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности.
Нормата на чл.208 от ЗМВР
предвижда, че при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по
чл.198 – 202 или по чл.203, ал.1, т.1 дисциплинарното производство може да
започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство
започва с първото действие за установяване на нарушението.
В случая нарушението, за
извършването на което е сезиран наказващия орган, не е тежко нарушение на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" (в хипотезите по чл.203, ал.1, т.2-15 от ЗМВР), а
е нарушение по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание
"порицание". Затова издаването на заповед по чл.207 от ЗМВР
не е задължително условие за образуване на дисциплинарното производство, а
издаването на заповед по чл.205 от закона - за извършване на проверка е
достатъчно, за да се приеме, че е налице валидно и законосъобразно
волеизявление на дисциплинарно наказващия орган за започване на дисциплинарен
процес.
Съгласно чл.205, ал.2 от ЗМВР
за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на
дисциплинарното нарушение дисциплинарнонаказващият орган може да разпореди
извършване на проверка, като определи срок за нейното приключване. В процесния
случай производството е започнало именно с издаване на заповед №
3282з-3943/04.11.2022 г. на ВПД директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ за
извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение,
като в хода на проверката са установени фактите, описани по-горе в процесното
решение. Липсва нормативно установена пречка в хода на разпоредена проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР да
бъдат разследвани предварителни данни за извършени отделни дисциплинарни
нарушения от различни служители на МВР, какъвто е настоящия случай. В доклада,
по повод на който е разпоредена проверката, не са налице данни за извършване на
нарушения във форма на съучастие.
Дисциплинарното производство
е протекло в рамките на законоустановения срок, установен в чл.195, ал.1 от ЗМВР,
предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. Съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение е установено когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В случая
това е станало на 12.12.2022 година, когато дисциплинарно наказващият орган се
е запознал със съдържанието на обобщената справка с рег. № 3282р-30201/15.12.2022
година, полагайки резолюция върху нея. Ето защо е ирелевантна датата, на която
справката е регистрирана в деловодната система, както са и ирелевантни
останалите твърдения за разминавания между регистрирането в деловодната система
и запознаването със съответния документ. Заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е издадена на 17.01.2023 година, поради което двумесечния срок е
спазен, както и едногодишният.
Не се установяват и
допуснати съществени процесуални нарушения при образуване и провеждане на
дисциплинарното производство. Жалбоподателят е запознат с изготвената
обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да
представи доказателства, с което е спазена нормата на чл.207, ал.8 ЗМВР,
а в съответствие с изискването на чл.207, ал.10 ЗМВР
на служителя е предоставена възможност да даде допълнителни възражения или
обяснения. В съответствие с нормата на чл.206, ал.4 от ЗМВР
наказанието е наложено след събиране и оценка на всички релевантни
доказателства. Спазено е и изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР
преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО да изслуша държавния служител
или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде
възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде
обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които
наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В
случая жалбоподателят се е възползвал от предоставената му възможност за даване
на писмени обяснения.
Съдът не споделя
възраженията на жалбоподателя за нарушено право на защита и липса на пълно,
обективно и всестранно разследване, като намира, че фактическата обстановка
около констатираното нарушение е изяснена в детайли, като в проведеното
дисциплинарно производство жалбоподателят е бил двукратно поканен да даде
обяснения, като и в двата случая той е упражнил правото си на обяснения,
възражения, както вече се посочи по-горе.
Обжалваната заповед е
издадена и при правилно приложение на материалния закон.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са
налице установените от дисциплинарно - наказващия орган релевантни юридически
факти (изложени като мотиви в акта), доколко същите запълват състава на
посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на
служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената
дисциплинарна санкция.
Съгласно чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнението на служебните
задължения, а съобразно нормата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" се налага за
неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители.
В оспорената заповед се
твърди, че жалбоподателят не е спазил служебните си задължения, установени в
чл.60, т.1 от Инструкция 8121з-1244/14.10.2015г.
за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната
охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в
обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки, издадена
от министъра на вътрешните работи, а именно при провеждане на
инструктажа като инструктиращ служител да извърши проверка на предварителната подготовка
на състава па наряда - конкретно на служебните
документи (нарядни дневници) и при необходимост
да даде указания за отстраняване на констатираните пропуски.
Съгласно чл.64, ал. 3 от Инструкция
8121з-1244/14.10.2015г. по време на инструктажа старшият на ГПН записва
информацията, необходима за осъществяването на служебната дейност, в наряден
дневник (приложение № 4).
С цитираните норми се цели
осигуряване на възможност за поставяне на конкретни задачи за изпълнение на
всеки ГПН, съответно за отчитане на изпълнението на така поставените задачи и
на дейността на съответния ГПН.
Именно за тази цел
разпоредбата на чл.60, т.1 от Инструкция 8121з-1244/14.10.2015г.
установява задължение
към инструктиращият служител при провеждане на инструктажа да следи за наличие
на наряден дневник у всеки ГПН.
Настоящият съдебен състав
намира, че погрешното посочване на ал.1, вместо ал. 2 на страница 2 от заповедта
/посочен е чл.194, ал.1, т.2 от ЗМВР вместо коректният чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР/ не е съществено нарушение, тъй като в заповедта е
възпроизведен именно текста на разпоредбата на коректния чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и поради това процесуалните права на жалбоподателя да
разбере повдигнатото му обвинение не са нарушени.
От представените с
административната преписка доказателства се установява по безспорен начин вмененото
нарушение на жалбоподателя. В дадените от него обяснения в хода на
дисциплинарното производство, той не оспорва факта, че е бил на работа и е провел
инструктаж на ГПН за времето от 20.00 часа на 24.08.2022г. до 05.00 часа на
25.08.2022г. Този факт се установява и от Ежедневен инструктаж на гранично-полицейските
наряди в 04 група ОДГ от ГПУ – М.Търново от 20.00 часа на 24.08.2022г. до 10.00
часа на 25.08.2022г. с рег. № УРИ 4069р-25086/29.08.2022г. (л.455-460), който е
цитиран в справката, съдържаща резултатите от проверката, както и от график за
работа на служителите от 04 група ОДГ в ГПУ М.Т. при РДГП Елхово за времето от
01.08.2022г. до 31.08.2022г. с рег.№ 4069р-25506/02.09.2022 год. (л.168 от
делото) и ежедневна ведомост на 04 група ОДГ в ГПУ М.Т. при РДГП Елхово от
20.00 часа на 24.08.2022г. до 10.00 часа на 25.08.2022г. с рег.№
4069р-25084/29.08.2022г. (л.453-454 от делото). За резултатите от работата на
всеки ГПН са били изготвени докладни записки до старши инспектор В.Г.,
приложение № 3 към чл.63, ал.2 от Инструкция 8121з-1244/14.10.2015г. От
материалите по делото е видно, че наряден дневник е приложен единствено към
докладната записка на старшия на ГПН АВП в състав младши инспектор Атанас
Казаков и младши инспектор Анастас Каменов (л.462-464 от делото). Ето защо, са
неоснователни възраженията на жалбоподателя за недоказаност на нарушението.
Съставомерността на деянието
е доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като
дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те
носят за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по
непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР. Обстоятелствата,
които жалбоподателят е изтъкнал в обясненията и в сведението си в хода на дисциплинарното,
а и в настоящото производство, че е бил прекомерно натоварен и преуморен в
процесния период вследствие на многократно увеличена служебна дейност и полаган
извънреден труд, не могат да доведат до отпадане на дисциплинарната му
отговорност. Наказанието, което му е наложено, е определено в законоустановения
минимум – за срок от шест месеца, поради което е неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че същото не е индивидуализирано.
Неоснователни са и възраженията
на жалбоподателя за маловажност на нарушението. Съгласно чл.198, ал. (1) от ЗМВР дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни
дисциплинарни нарушения, а съгласно ал.2 на чл.198 от ЗМВР маловажно е
нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително. В случая не
може да се приеме, че е налице тази хипотеза, тъй като е установено, че всички
ГПН, освен един, са били без нарядни дневници, т.е не се касае за единичен
случай, породен от неволно невнимание на Г.. Освен това, поради естеството си задължението
по чл.60, ал.1 от Инструкция 8121з-1244/14.10.2015г. на инструктиращия служител
е единствено за времето на провеждане на инструктажа. Съответно, с неизпълнение
на соченото изискване по време на инструктажа нарушението на чл.60, ал.1 от Инструкцията
е довършено. Налице е цялостно, а не както твърди жалбоподателя частично
неизпълнение на служебно задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР
при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. В конкретния случай, дисциплинарнонаказващият
орган е съобразил кадровата справка на служителя, като дисциплинарното
наказание "порицание", което по вид е наказанието предвидено в ЗМВР
за този вид нарушение, е определено в минималния срок от 6 месеца, т. е. тези
обстоятелства са били съобразени и при липса на законова възможност да се
наложи друг вид по-леко наказание или за по-кратък срок.
При издаване на оспорваната
заповед не се установява противоречие с целта на закона. За да се осигури
постигане целите на ЗМВР - осъществяване на дейността на органите на МВР по
противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, чл.194 от ЗМВР
предвижда дисциплинарна отговорност за всеки държавен служител, нарушил
служебната дисциплина в МВР. При съобразяване с тази цел ВПД директор на Главна дирекция „Гранична полиция“
главен комисар Р.Д. е
издал оспорената заповед, след надлежно установяване на извършено дисциплинарно
нарушение от В.Л.Г..
Съдът намира за неоснователно и възражението
за предубеденост и преднамереност на ДНО, като в тази връзка следва да се
отбележи, че писмото до Директора на дирекция „Инспекторат“ с изразеното мнение
не е съставено преди започване или по време на проверката, а около месец след
приключването й, и запознаване със събраните материали, поради което посоченото
в него не е довело до опорочаване на дисциплинарното производство.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При този
резултат и предвид своевременно направеното искане в полза на администрацията
се следва юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК в
размер на 100.00 /сто/ лева, определен съобразно чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, и на
основание чл. 172 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба
на В.Л.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез адв. В.П. ***, против Заповед №
3282з-198/17.01.2023 година, издадена от ВПД директор на Главна дирекция
„Гранична полиция“ - МВР – главен комисар Р.Д., с която на жалбоподателя
инспектор В.Л.Г. - началник 04 група ОДГ в ГПУ-М.Т., е наложено дисциплинарно
наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
ОСЪЖДА В.Л.Г.,
ЕГН:**********, с адрес: *** да плати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ - МВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на осн. чл.211, изр. последно от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: