Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   1490

 

гр. Сливен, 20.12.2018  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви    граждански състав  в съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и  осемнадесета година в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря  АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от  председателя гр. дело № 3330/2018  г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявен е   иск с правно основание  чл.  178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и инцидентен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.   

Производството е образувано по искова молба на А.М.С. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр. София, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация:  с пр. осн. чл.187, ал. 5, т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД - сумата 1 000 лева, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, вследствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства от ищцата за периода от  1 юни 2015 г. до 31 май 2018 г.,  ведно със мораторна лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд от възникването му  до датата на подаване на ИМ, както и законната лихва върху главницата от предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумите.

В молба се твърди, че ищцата е държавен служител на длъжност „надзирател” от надзорно-охранителния състав на ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните задължения  Затвора – гр. Сливен., като за настоящия исков период от 01.06.2015 г. до 31.05.2018 г. е изпълнявала служебните си задължения в дежурства по предварително  утвърден месечен график на смени от 12 и 8 часа при сумирано изчисляване на работното време в часове за отчетен период, който от 1 април 2015 г. до края на 2016 г.   е бил едномесечен, а от 1 януари 2017 г. до настоящия момент – тримесечен.

Статутът на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения  били регламентирани в специалния Закон за изтърпяването на наказанията и  задържането  под стража и в Правилника  за прилагането му – ППЗИНЗС. При празноти в специалната правна уредба  ч. 19, ал. 2/ЗИНЗС, препраща към  ЗМВР, предвид сходните обществени отношения  регулирани със специалните нормативни актове в двете ведомства- МП и МВР. Предвид това, че ищеца е държавен служител и като такъв служебното му правоотношение по определение се състои, както  от админитрастивно-властнически елементи, така и от трудововправни такива на общо основание за неуредените случаи в специалните правни норми в ЗИНЗС и ЗМВР следва да намерят приложение ЗДСл и КТ като общи основополагащи източници на трудовото право.

 Работното време на ищцата за отчетен период като служител, работещ при сумирано изчисляване на работното време, включва – продължителността на положените от нея дежурства по предврително утвърден месечен график, както и часовете  труд, положени от нея извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, външни постове, стрелби.

Твърди,че след влизането в сила на ЗМВР от 1 юли 2014 г. и измененията на ППЗИНЗС от 7 март 2014 г.  и въпреки изричната императивна разпоредба на чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС в сила от 7 март 2017 г. ответника Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието  отказва да й зачете реалната продължителност на всяка нейна смяна, която е различна от нормативно установената, като на практика не отчита като работно време съпътстващите нарядите дейности – провеждане инструктажи преди    приемането на поста по дежурство, развода до самия пост, отвода от същия и сдаването на смяната на следващия дежурен надзирател. 

По Заповед на Началника на Затвора – Сливен в исковия период  е следвало да се явява на работа в 07.45 часа при 12 часовите дневни смени, които са приключвали в 20.30 часа, в 19.45 часа при 12 часовите нощни смени, които са приключвали в 08.30 часа, а при 8 часовите такива от 07.45 до 17.00 часа.

Ищцата твърди, че 45-те минути преди всяка 12 или 8 часова смяна извън нормативното определената продължителност на нарядите и  през които е била инструктирана, развеждана, отвеждана от наряд, приемала и сдавала дежурството си, безспорно представляват за нея част от работното й време с всичките му присъщи характеристики, но  въпреки това не се признават от работодателя й и не се отчитат, съответно заплащат,  въпреки нормативното изискване на чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС, съгласно което същите са част от работното време.

Всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищцата през исковия период е ставало изискуемо  след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.  Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждение се изплащат до 25 то число на месеца, т.е. задължението е изплатимо до 25-то число  и  длъжникът е в забава след изтичане на падежа.

Ищцата претендира, че за периода  от 1 юни 2015 г. до 31 май 2018 г.  е положила 200 часа извънреден труд, допълнителните възнаграждения за които са станали изискуеми в тригодишния давдностен период от датата на завеждане на ИМ и които не са заплатени от ГДИН в общ размер на 1 000 лева, ведно със мораторна лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд от възникването му  до датата на подаване на ИМ.

Предвид изложено моли съда да постанови решение, с което  да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието да й заплати от сумата 1 000 лева, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, вследствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства от ищеца за периода от  1 юни 2015 г. до 31 май 2018 г.,  ведно със мораторна лихви в размер на 100 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд от възникването му  до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумите.

Предвид изложеното моли съда на основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД да прогласи нищожността на договора за Спогодба, сключен между страните през м. ноември 2016 г., като заобикаляща и противоречаща на закона и на добрите нрави или в условията на алтернативност да бъде програсена нищожността само на т. V от същия договор за спогодба. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

При условията на чл. 131 от ГПК ответната Главна Дирекция е  представила такъв, в който считат, че исковата молба е допустима за периода 21.05.2016 г. до 31.05.2018 г., като за периода 01.06.2015 г. до 20.05.2016 г. считат, че иска е недопустим, предвид сключената доброволно извънсъдебна спогодба между същите страни и със същия предмет.

Оспорват изцяло по основание и размер иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", с който се претендира присъждане на сума в размер 1000 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2015 г. до 31.05.2018 г., ведно с мораторната лихва за забава на вземанията от възникването им в размер на 100 лв., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Считат, че иска е частично погасен по давност, предвид датата на входиране на исковата молба, поради което правят възражение за частично изтекла погасителна давност за периода 01.06.2015 г. до 09.07.2015 г., като от 20.02.2015 г. с промените в чл. 187 ал. 3 ЗМВР работното време за работещите на 8, 12 и 24 - часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. Възнаграждението за извънреден труд за м. юли 2015 г. се изплаща едва през м. август 2015 г.

На следващо място считат, че иска е недопустим за периода от 01.06.2015 г.-20.05.2016 г., тъй като е налице сключена доброволна извънсъдебна спогодба между страните, която е изпълнена, видно от доказателствата, като в случай, че съда прецени, че е допустим, то считат, че е неоснователен.

Твърдят, че искът за обявяване на спогодбата за нищожна или в условията на алтернативност да се прогласи нищожността само на т. V от спогодбата е неоснователен. Ищеца не оспорва, че ГД „ИН" е изпълнила поетото задължение и е заплатила сумата. Предметът на договора за спогодба е съществуващ или възможен бъдещ спор. Извънсъдебната спогодба има значение на „юридически факт, релевантен за спорното право и съдът следва да реши делото съобразно с нея. В случая ГД „ИН" е изпълнила задълженията си по тази спогодба, което не се оспорва, а ищцата въпреки, че е приела плащането, след 1,5 г. е решила, че иска да се обяви за нищожна спогодбата. За сключването на спогодбата ищцата собственоръчно е положила подписа си. Неоспорим факт е, че една част от надзирателите са взели решение да не подписват спогодби, от което право не е била лишена и А.С., като тя е направила друг избор, а именно извънсъдебно да уреди отношенията си с ГД „ИН" във връзка със заплащане на положения от нея извънреден труд в посочения период.

Сочат, че приемайки плащането по спогодбата ищцата е съзнавала защо го прави - т.е. не би могло да се приеме, че преценката й е грешка от правна гледна точка или че е била въведена в заблуждение. Считат, че спогодбата не противоречи на закона и не накърнява добрите нрави. Предметът на спогодбата е възможен, съгласието, предписаната от закона форма и основанието са налице. При сключването й страните са били дееспособни и са могли да разбират и да ръководят действията си. Не са представени доказателства спогодбата да е сключена при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. В случая спогодбата има силата на пресъдено нещо - по същия спор, в същия състав на ищец и ответник и те не могат отново да спорят за същото право и период. Твърдят, че подписаната извънсъдебна спогодба преклудира правото на ищцата да претендира извънреден труд за периода 20.05.2013 г. до 20.05.2016 г., поради което за този период иска е недопустим и е неоснователно искането да бъде прогласена нищожността на спогодбата или част от нея, след като тя е сключена доброволно между страните и не противоречи на закона.

Сочи се, че служителите в ГДИН и в териториалните й служби са държавни служители по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, като техните правоотношения се уреждат от този закон и правилника за прилагането му. Едва ако липсват разпоредби уреждащи държавната служба в ГДИН субсидиарно приложение намират разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, а съгласно чл. 16е ал. 3 и 4 от ППЗИНЗС /в сила от 07.03.2014г./ при 12-часов график на наряд се отчитат и заплащат 12 часа отработено време, съответно при 24 часов наряд се отчитат и заплащат 24 часа.

Ответната страна сочи, че с измененията от м. март 2014г. /ДВ бр. 20/2014/, отпада изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време - чл. 301 и чл. 305 от ППЗИНЗС /отм./, а на всеки служител се полагат почивки за хранене: 3x30 минути по време на 24 часов наряд, 1x45 минути при 12-часов наряд и 1x30 минути при 8-часово работно време, които съгласно чл. 1 бе ал. 2 от ППЗИНЗС не се отчитат за работно време и време за отдих, което се отчита за работно време.

Твърди се, че надзирателите почиват на ротационен принцип, като регламентираните почивки за хранене по време на работа се провеждат извън работното място - поста на ищцата т. е. поста /работното място на ищцата/ не се оставя без надзор, а на нейно място има друг надзирател.

Сочи се, че Затвора - Сливен разполага със служебен стол с работно време от 07.00 ч. до 19.45 ч. през цялата седмица и служебен бюфет /кафе/, които се ползват от всички служители /вкл. и администрацията/ за почивката за хранене, която е не по-малко от 30 минути. За служителите по време на наряд е предвидено време за отдих, като служителите за тази цел ползват специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности, маса столове, климатик и санитарни възли /баня и тоалетна/.

Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 7 от ЗМВР, считано от 27.06.2014 г., се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие - за служители работещи на смени, като над тези часове, положеният извънреден труд не се компенсира, тъй като е отменена нормата на чл. 211, ал. 5 т. 2 от ЗМВР, за компенсиране с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, който моли съда да уважи исковите претенции. Направил е искане за изменение на исковете,  досежно тяхното увеличение от 1000 лв. на 1265.80 лв. за извънреден труд и от 100 на 201 лв. за акцесорната претенция за мораторна лихва.  Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

 Ответната Главна Дирекция в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва исковете претенции и моли за отхвърлянето им. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. 

Съдът на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск за главница чрез увеличението му от 1000 лв. на 1265.80 лв. за 213 часа извънреден труд  и изменение на предявения иск за мораторна лихва чрез увеличаването му от 100 лв. на 201 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Установи се в производството, че ищцата е държавен служител на длъжност „надзирател" от надзорно – охранителния състав на ответната ГД „ИН” при МП- Затвора гр. Сливен.

Съдът следва да се произнесе по исковата претенция по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожността на договора за спогодба № 860/11.11.2016 г.

Съгласно сключена спогодба на 17.11.2016 г.  страните са се съгласили да бъде компенсиран положения от ищцата извънреден труд за периода от 20.05.2013 г. до 20.05.2016 г. за 35,3 часа в размер на 188.40 лева.  В т. ІІ  от договора е записано, че служителят приема плащане на сумата, като се отказва от други претенции към Затвора за положен извънреден труд за посочения период.

Безспорно страните по един договор имат свободата да договаряне, но в пределите, визирани в чл. 9 от ЗЗД, а именно: съдържанието на договора да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

Следва да се вземе предвид обстоятелството, че посочените часове извънреден труд и компенсация са установени на база утвърдени месечни графици за работното време на служителите, заповеди и разпореждания на началника на Затвора за провеждане на обучения, претърсвания или други мероприятия  с НОС при Затвора Сливен , разплащателни документи и протоколи за отчитане на отработеното време и извънредния труд на служителите.  Тези часове извънреден труд за изплатени на ищцата и тя няма претенции по отношение на тях.

По отношение обаче на включването в споразумението на клауза, че е за този период ищцата се отказва от други претенции към Затвора – Сливен за положен извънреден труд, съдът намира, че същата е нищожна, поради противоречието й с императивна правна норма. На практика, тази разпоредба /т.ІІ от спогодбата/ представлява отказ от права от страна на служителя спрямо работодателя. Основно право на служителя е да получи възнаграждение за труда си, в т.ч. и за положения от него извънреден труд. Не случайно законодателят го е предвидил като изключение и в конкретните нормативни документи ЗМВР и ЗИНЗС . Всички разпоредби, касаещи полагането и заплащането на извънредния труд, както в КТ, приложим субсидиарно, така и в специалните нормативни актове /ЗМВР и ЗИНЗС/ са уредени с императивни правни норми. Страните по трудовото, респ. служебното правоотношение нямат право да ги дерогират с каквито и да е споразумения помежду си. Подобни споразумения биха били нищожни именно поради противоречието им с императивни правни норми – чл. 26, ал.1 от ЗЗД.  Уговорката, включена в т.ІІ от споразумението от 15.11.2016 г. представлява отказ от страна на служителя от основно негово право по служебното правоотношение – правото да бъде надлежно компенсиран  за положен от него извънреден труд за посочения период. Подобен отказ на работника, служителя от правото му на заплащане на надлежно положен извънреден труд, е недействителен.

Съдът намира, клаузата на т.ІІ от споразумението за недействителна - нищожна, поради противоречие на закона- чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Недействителността на тази клауза на споразумението обаче не влече недействителност на цялото, съгласно разпоредбата на ал. 4. В останалата част, споразумението е проявило действие между страните и е изпълнено – ответната дирекция е заплатила посочената в споразумението сума, с която се компенсира само положения по време на утвърдени месечни графици, заповеди и разпореждания на Началника на Затвора за обучения, претърсване или други мероприятия труд. 

По отношение на исковата претенция за заплащане на възнаграждение за положен, но незаплатен извънреден труд в периода от 01.06.2015 г. – 31.05.2017 г.

За отношенията между страните се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС, ЗМВР /обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ и съответните подзаконови нормативни актове, в т.ч. ППЗИНЗС. В чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР   /обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ е предвидено към основното месечно възнаграждение на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Предвидено е, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24- часови смени сумарно за тримесечен период.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.5, т.2 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

За процесния период ищцата е работила на 8, 12 и 24- часови дежурства.  Относно работното време на ищцата през процесния период са приложими разпоредбите на чл. 16е от ППЗИНЗС .

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че  ищцата дава 8- часови, 12-часови и 24 - часови дежурства повече от четири години. 24- часовото дежурство започвало с развод в 7.45 часа и продължавало до 8.30 часа на следващия ден, като обхождат отделенията, физически проверяват дали решетките са заключени, базата, санитарните възли обхождат, за да видят дали има повреди.

През цялото време трябва да са в района на затвора в 7.30 часа сутринта. От влизането до излизането от Затвора всички надзиратели били на разположение на главния надзирател за 12- часовите дежурства имало също развод от 7.45 часа и дежурството приключвало в 20. 30 часа 15 минути преди развода трябвало да са там по  нареждане на Началника. Разяснява, че инструктажа се води при осем часови дежурства.

Безспорно  се касае за непрекъсваем процес на работа по време на дежурствата, при които ищцата е длъжна да присъства физически на мястото и в часа, определен от началника.

Характерът на изпълняваната от ищцата работа не й позволява, когато ползва почивка за хранене да напуска района на поделението или да съблича униформата си. Тя е на разположение и във всеки един момент и при възникнала ситуация е длъжна да откликне веднага. В случая ищцата е била длъжна да се явява по- рано от часа в който започва дежурството й и от този момент не може да напуска мястото си на работа и е на разположение.

         Съгласно Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 04.11.2003 г., работно време е всеки период, през който работникът или служителят работи или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите задължения.

Следва да се отбележи, че съгласно практиката и новата нормативна уредба чл. 16е от ППЗИНЗС времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство се включва в отработеното време.

От заключението на допуснатата и изготвена съдебно-икономическа експертиза се установи, че на ищцата не са изплатени суми за 45 мин. за всяка смяна, през които е била на разположение за развод и отвод. Съгласно това заключение на ищцата  за периода от 01.06.2015 г. до 31.05.2018 г. се дължи сумата 1265.80 лева  за 213 часа извънреден труд. 

С оглед изложеното от вещото лице, съдът приема, че времето, през което ищцата е била на разположение на работодателя, съставлява част от работното й време. Следователно предявеният иск следва да се уважи в размера до който е допуснато изменение на предявеният иск и за периода за който се претендира, а именно от 01.06.2015 г. до 31.05.2018 г. за  213 часа в размер на 1265.80 лева.

С оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за положен извънреден труд. За изпадането на ответника в забава не е необходима покана, доколкото заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или при тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ето защо ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се заплати съответното възнаграждение. Поради което съдът приема, че за претендирания период ответникът е бил в забава. С оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 1265.80 лв. следва да се присъди и лихва за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане до подаване на исковата молба. Съгласно заключението размерът на мораторната лихва е определен на сумата от 201 лв., с оглед на който е допуснато изменение на иска до тази сума и съдът следва да го уважи в пълен размер.

С оглед изхода на процеса и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответната Главна Дирекция следва да заплати на ищцата направените разноски по делото. 

Процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за основателно. Предявен е един главен осъдителен иск и един иск за обезщетение за забавено изпълнение и съгласно  Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 7, ал. 2, т.23 минималният размер е по 300 лв. за всеки един от исковете. Ищецът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за двата иска и същото следва да бъде редуцирано до сумата 600 лв. общо за двата иска.

          Ответната Главна Дирекция следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд Сливен държавна такса върху исковете в размер на 100 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв.

        Ръководен от гореизложеното и предвид изложените фактическите и правни изводи, съдът

                                   Р        Е       Ш       И:

            ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл.26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, т. ІІ от Спогодба, с рег. № 884/11.11.2016 г., сключена между Затвора в гр. Сливен, ТЗ на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на Правосъдието, гр. София  и  А.М.С., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Н.К.П. ***, офис 5, поради противоречие на закона - чл. 8, ал. 4, изр. 2 от КТ.

 

   ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на А.М.С., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Н.К.П. ***, офис 5, сумата от 1265.80 лева /хиляда двеста шестдесет и пет лева и 80 стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, положен за периода от 01.06.2015 г. до 31.05.2018 г. в размер на 213 часа, сумата от 201 /двеста и един/ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата,  начислена за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово възнаграждение до предявяване на иска - 09.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 09.07.2018 г.  до окончателното изплащане.

 

  ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на А.М.С., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Н.К.П. ***, офис 5, сумата от 600 /шестстотин/ лв., представляваща направени по делото разноски.

 

  ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 100 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: