Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.10.2019
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №867 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №867/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Ю.Г.А. ***
срещу решение №43348 от 07.09.2018 г на СРС , 79 състав по гр.дело №13427/2015 г по описа на СРС ; в частта , с която е
признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.240 ал.1,2
ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу въззивника , че същият дължи на “Т.Ю.” ЕАД ЕИК *********** сумата от 2947,35 лева – главница по
договор за потребителски кредит №********** от 21.08.2009 г , ведно със законната лихва от 03.09.2014 г до
окончателното й изплащане ; сумата от 272,91 лева договорна лихва за периода
21.06.2013 г – 20.01.2014 г ; и сумата от 22,46 лева обезщетение за забава за периода 21.06.2013 г –
20.01.2014 г ; за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.10.2014 г по ч.гр.д.№47831/14 г на СРС , 79 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС , тъй като ищецът не е доказал предоставяне на заемната сума ,
както и не е доказан размерът на лихвите за забава след като се приспаднат извършените
плащания .
Въззиваемата страна не
е подала писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението е връчено на въззивника на 21.09.2018 г , поради което въззивната жалба от 05.10.2018 г /по
пощата/ е подадена в
срок и е допустима.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по
делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи
исковете в посочената част СРС е приел
, че от писмените доказателства по делото се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит №********** от 21.08.2009 г , по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя кредитна карта с лимит от 3 900 лв., като последният от своя страна
се е задължил да погасява в срок задължителна минимална месечна вноска, както и
възнаградителна лихва върху уговорения финансов ресурс. В клаузата на т.4 от
раздел III „Кредитна карта“ е предвидено, че при забава в плащане на
падежиралите вноски се дължи обезщетение за забава в размера на законната
лихва. В раздел IV „Прехвърляне на баланс“ страните са уговорили, че считано от
последния ден на календарния месец, в който потребителят активира кредитната си
карта „Т.Б.А.М.“, действието на договора №********** , сключен между
потребителя и кредитора, се прекратява, като кредитната карта по него се
деактивира в деня на активиране на същата. Предвидено е , че целият баланс от
ползването на кредитна карта по договор за потребителски кредит №********** , (в.
т. ч. усвоеният кредитен лимит, заедно с всички такси и лихви, дължими към
датата на прекратяването, с изключение на тези по т. чл. 5.3.) се прехвърлят като начален баланс по
кредитна карта „Т.Б.А.М.“ , като за потребителя остава задължението да
погасява непогасените си задължения по него. В раздел „Други условия“ е
предвидено, че кредиторът превежда
кредитните средства по картовата сметка на потребителя, като страните
са уговорили и начина за тяхното
възстановяване, а именно: по посочената в договора банкова сметка *** „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД . Видно от отбелязването
в същия раздел, потребителят е получил своята кредитна карта заедно с ПИН кода
за използването ѝ в запечатан плик. По делото са представени „Общи
условия към Договор за потребителски кредит“ и „Общи условия за издаване и
предоставяне на право на ползване на карта „Т.Б.А.М.“ , със съдържанието на
които ответникът е декларирал , че се е запознал.
От изслушаното и прието пред СРС делото заключение на
вещото лице по ССЕ се установява, че началната дата на усвояване на кредитния
лимит по кредитна карта „Т.Б.А.М. “ е 31.08.2009 г., след което ответникът е започнал да извършва директни
разплащания (покупки) и тегления на пари в брой. При проследяване на
движението по картовата сметка на ответника експертът е констатирал, че общият
размер на финансирането по кредитната карта възлиза на 18 520,30 лв., от които
от ответникът е възстановил сумата от 15 277,60 лв., от които 13 042,61 лв. –
главница и 2 134,99 лв. - лихва. След съобразяване и на последното извършено по
договора плащане от 07.06.2013 г. вещото лице е достигнало до извод, че
останалите неплатени суми по него възлизат, както следва: 2 947,35 лв. – главница , 272,91
лв. - договорна лихва за периода от 21.06.2013 г. до 20.01.2014 г. и 22,46 лв. – лихва за забава за периода
от 21.06.2013 г. до 20.01.2014 г.
Според СРС основателността на иска по чл.422 ГПК във
вр.чл.240 ал.1 ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните предпоставки :
1. наличие на облигационно правоотношение между
страните, възникнало въз основа на Договор за потребителски кредит №********** от 21.08.2009
г. под формата на кредитна линия;
2. фактическо изпълнение на задължението на
заемодателя за реално предоставяне за ползване на уговорената парична сума по
кредита, вследствие на което за заемателя е възникнало задължението да я върне
в уговорения срок;
3. установяване на размера на претендираните суми.
Сключването на договора е безспорно . Освен това ищецът е доказал изпълнение на задължението
си за реално предоставяне за ползване на уговорения финансов ресурс по кредита
. Получаването на сумата е било удостоверено от ответника с полагане на
подписа си върху договора, доколкото в раздел „Други условия“ изрично е
предвидено, че кредиторът превежда кредитните средства по картовата сметка на
потребителя, като изпълнението на това задължение е съпроводено и с
фактическото получаване от страна на потребителя на кредитната карта заедно
с ПИН кода за използването ѝ в запечатан плик. Възможността за използване
на уговорения с договора финансов ресурс се обуславя от реалното фактическо
предоставяне на пластиката на кредитна карта „Т.Б.А.М.“ , доколкото
потребителят не би могъл да усвоява парични суми и да извършва разплащания с
тях без да разполага с нея, което обстоятелство съдът прие за безспорно
установено. Според ССЕ считано от 31.08.2009 г. ответникът е започнал да
извършва директни разплащания (покупки) и тегления на пари в брой, което той не
би могъл да направи в случай, че заемодателят не му е осигурил уговорения
финансов ресурс. В същото време от страна на ответника не се спори и се установява от ССЕ , че той е извършвал плащания на суми по кредитната
карта, с което фактически е потвърдил обвързаността си от процесния Договор
за потребителски кредит . Т.е неоснователно е възражението на ответника за
липса на облигационна обвързаност на страните от процесния договор от
21.08.2009 г., като при наличието на доказано по делото изпълнение на
задължението на заемодателя за предоставяне на уговорения финансов ресурс , то
за заемателя се е породило насрещното задължение за заплащане на минималните
месечни вноски съобразно уговореното от страните.
В тежест на ответника, съобразно чл.154 ГПК е да
докаже, че е изпълнил точно задълженията си за заплащане на дължимата сума. Такива
доказателства не са представени , а задълженията по предходен Договор за
потребителски кредит №********** са признати в докогова от 21.08.2009 г.
Следователно ответникът дължи заплащане на претендираната и останала непогасена главница, която с оглед
изводите на вещото лице по съдебносчетоводната екзпертиза възлиза в размер на 2
947,35 лв. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2014 г. до
окончателното плащане.
Възможността за начисляване на възнаградителна лихва намира своето основание в клаузата на т. 3 от
раздел „Кредитна карта“ от договора за потребителски кредит, поради което съдът
намира, че същата се дължи от ответника. От заключението на вещото лице по ССЕ се
установи, че размерът на начислената от ищеца договорна надбавка за периода от 21.06.2013 г. до 20.01.2014 г.
възлиза в размер на 272,91 лв., поради което тази акцесорна претенция също
следва да се уважи изцяло. Предвид основателността на главния иск, ищцовото
дружество се легитимира и като носител на акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 22,46 лв. за
периода от 21.06.2013 г. до 20.01.2014 г., съгласно вариант 1 от заключението
на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза.
Решението на СРС е правилно,
като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Ищецът е доказал реално предаване на заемната сума чрез ССЕ и
договор за потребителски кредит №********** от 21.08.2009 г . Една част от средствата са били
вече предоставени по предходен договор за кредит , а друга част е предадена при
теглене на средства и закупуване на стоки и услуги .
По отношение на размера на лихвите за
забава следва да се посочи , че подобно възражение не е релевирано с отговора
на исковата молба и се явява преклудирано . От друга страна ССЕ установява
какви лихви са начислени , като същото не е имало задача да проверява начина на
изчисляване на лихвите . Допълнителни задачи в тази насока не са допуснати от
СРС , но пред настоящият съд липсва оплакване за допуснати от СРС процесуални
нарушения . Липсва и такова доказателствено искане от ответника пред СГС ,
поради което възражението му – дори да се приеме , че не е преклудирано –
остава недоказано .
На
основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под
10 000 лева по всеки от предявените искове – настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№43348 от 07.09.2018 г на СРС , 79 състав по гр.дело №13427/2015 г по описа на СРС ; в частта , с която е
признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.240 ал.1,2
ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Ю.Г.А.
*** , че същият дължи на “Т.Ю.” ЕАД ЕИК ******* сумата от 2947,35 лева – главница по
договор за потребителски кредит №********** от 21.08.2009 г , ведно със законната лихва от 03.09.2014 г до
окончателното й изплащане ; сумата от 272,91 лева договорна лихва за периода
21.06.2013 г – 20.01.2014 г ; и сумата от 22,46 лева обезщетение за забава за периода 21.06.2013 г –
20.01.2014 г ; за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.10.2014 г по ч.гр.д.№47831/14 г на СРС , 79 състав ; както и в частта за разноските .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.