Решение по дело №511/2017 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер .………..,                         09.05.2018 година,                                       град Варна,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                    СЕДЕМНАДЕСЕТИ  СЪСТАВ

 

На седемнадесети април                                               две хиляди и осемнадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

 

            Секретар: Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО №511 по описа за 2017г. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,  с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, в отношенията между страните, че ответницата Е.Ж.М. ***, ДЪЛЖИ следните суми:  сума в общ размер на 303.28лв. (триста и три лева и 28ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 02.10.2013г. до 09.09.2015г., отчитани по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 14.10.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 66.92лв. (шестдесет и шест лева и 92ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 303.28лв. за периода от 02.10.2013г. до 11.10.2016г.; сума в общ размер на 231.63лв. (двеста тридесет и един лева и 63 ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 02.10.2013г. до 09.09.2015г., отчитани по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 14.10.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 50.98лв. (петдесет лева и 98ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 231.63лв. за периода от 02.10.2013г. до 11.10.2016г.; сума в общ размер на 193.40лв. (сто деветдесет и три лева и 40ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 02.10.2013г. до 09.09.2015г., отчитани по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 14.10.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 44.05лв. (четиридесет и четири лева и 05ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 193.40лв. за периода от 02.10.2013г. до 11.10.2016г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 6093/17.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, възразена от длъжницата в срока по чл.415 от ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа исковете. Претендира разноски.

   В срока по чл.131 от ГПК, ответницата, чрез процесуалният си представител е депозирала отговор с който оспорва исковете по основание и размери. Твърди, че за същия имот има открита друга партида на името на Р.Е.П., която е негов собственик от 09.12.2008г. и не следва да се ангажира отговорността й.

Съдът, след преценка на представените и събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д.№12535/2016г. на ВРС, се установява, че по повод подадено заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на 14.10.2016г. по което е било образувано в полза на ищеца е издадена Заповед № 6093 от 17.10.2016г. за претендиралите в настоящото производство суми, която е възразена в законоустановения срок по чл. 414, ал.2 от ГПК от длъжницата.

В дадения месечен срок, заявителят е подал настоящата искова молба, която прави исковата молба процесуално допустима.

 По делото като писмени доказателства са приложени копия от общите условия/ за предоставяне на ВиК услуги от „В.и к.” ООД, които са одобрени с Решение № ОУ-018/09.06.2006г. и Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Общите условия са публикувани във в.”Народно дело”, с които абонатите с открити партиди са могли да се запознаят. Представени са и Решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с които са определени цените за В и К услугите, като тези цени са публикувани от ответното дружество, представени са и заповеди, с които са определяни цените за В и К услугите от дружеството. По делото е приложена и справка от недобора на частен абонат № *** № *** и № *** за периода до 11.10.2014г. абоната от който се установява, че като техни титуляри е вписано лицето Е.Ж.М..

По делото е допусната и изслушана и ССчЕ. От заключението на ССчЕ, се установява, че претендираните от ищеца месечни задължения за главници по фактурите издадени в периода от 02.10.2013г. до 05.03.2015г. са както следва: за аб.№*** е 303.28лв. за аб.№ *** е 231.63лв. и за аб.№ *** е 193.40лв.  Сумите за лихва за забава по всяка месечна фактура, изчислена от падежа на задължението по всяка до 11.10.2016г., за аб.№*** е 66.46лв. за аб.№ *** е 51.07лв. и за аб.№ *** е 44.19лв.

По делото е представен нотар.акт за продажба на недвижим имот ***. с който ответницата по делото заедно с още три лица са продали имота на Р.Е.П.. От същата дата е представен и договор за отдаване под наем на имота, с който апартамента е предаден отново на ответницата за периода от 09.12.2008г. до 09.09.2015г.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са положителни установителни искове, в производството, по които ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена питейна вода, такса канал, за периода 02.10.2013г. до 09.09.2015г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Предявените искове са процесуално допустими, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжницата е подала възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледани по същество, същите се явяват неоснователни. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане. Съобразно разпределението на доказателствената тежест по делото ищецът, при пълно и главно доказване следваше да установи, че ответникът е потребител на питейна вода.

Не е спорно, че потребителите на ВиК услуги на територията на гр. Варна и операторът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Варна са обвързани от Общите условия, приложени по делото.       

Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.30-40 от същата наредба.

Възможността дадено лице да придобие качеството потребител е разширена в ОУ на ВИК оператора, съгласно които потребител може да бъде и физическо лице, което ползва ВИК услуги в жилище, на което е наемател, ако собственикът на имота е подал декларация пред ВИК оператора, че ВИК услугите ще се ползват за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми, като в тези случаи ВИК операторът води партидата на името на собственика на имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за ВИК услуги, начислени след сключване на договор за наем./Чл. 60. ал.1 от ОУ/.

Потребителите физическите лица се идентифицират по посочените в чл. 57, ал.1 от ОУ данни, между които и документ, удостоверяващ правото им на собственост или вещно право на ползване или писмена декларация-съгласие, а ал.2 от същият текст посочва, че ВиК операторът открива партида с потребителски номер на потребителите при подаване на заявление по образец и представяне на документи, съдържащи данни за горепосочените идентификационните белези, и тогава когато правата на потребител се притежават от няколко лица и имотът се ползва от повече от един потребител, В и К операторът открива партиди на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества- чл.57, ал.5.

В чл.58, ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишния собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота.

Същевременно в чл.62, ал.2 от Общите условия е разпоредено, че за уреждане на взаимните задължения на ВиК услугите за имота, предишният и новият собственик или ползвател са длъжни в 30-дневен срок от сключването на сделка на разпореждане, с която се прехвърля правото на собственост или вещното право на ползване, да подпишат и представят на ВиК оператора споразумителен протокол за плащането на ВиК услугите. Чл.62, ал.4 предвижда, че предишният собственик или ползвател на имота е длъжен да закрие партидата си като заплати сумата от дебитното известие по ал.3 на същия текст. Разпоредбата на чл.62, ал.5 от Общите условия обаче постановява, че в случай, че новият и предишният собственик или ползвател не спазят изискванията по ал.2, 3 и 4, то новият собственик заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността.

 При това изрично правило, заложено именно в действащите за страните Общи условия за предоставяне на  ВиК услуги, съдът намира, че след датата на разпоредителната сделка – 08.12.2008г. не може да се приеме, че между страните в производството е продължило да съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което именно ответницата е задължен да плаща цената на доставените имота от ВиК оператора услуги.

Независимо, че по делото е представен договор за отдаване под наем на имота от същата дата на бившия негов съсобственик Е.М. това обстоятелство не отразено по никакъв начин в карнетите на абонатните номера и ответницата не фигурира като наемател в имота. 

Дори и да се приеме, че ответницата е била наемател в обекта, съответно е притежавала качеството потребител на ВиК услуги за периода на договора 09.12.2008г. до 09.09.20-15г., то претенциите се явяват недоказани, доколкото ищецът не доказа че фактурираните количества вода са й реално доставени. В тази връзка съдът взе предвид представените по делото карнети (лист 145-лист 150 от делото), имащи отношение към процесния период. Отчета на количеството доставяна вода по тях обаче не е отчитано и извършвано по правилата установени с ОУ на ищцовото дружество.  Съгласно чл.23, ал.4 от същите отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя, който с подписа си удостоверява съответствието на данните, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, като се посочват трите му имена и адрес. Такива данни в представените карнети липсват. Същите са подписвани в редки случаи, което не може да с еприеме за редовност на представения документ от който ищецът може да черпи права. Липсват доказателства за периодично отчитане на трите водомера, което лишава потребителя от възможността да възрази против дължимата сума, съгласно чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.34 от Общите условия.

 В заключение, издаваните от ищеца фактури като частни документи, изходящи от страната и удостоверяващи изгоден за нея факт не съставляват годно доказателствено средство за факта на извършена доставка на услугата посочена в тях. Документът, удостоверяващ по безспорен начин доставката на вода и други услуги е карнетът, съдържащ подписа на страната или нейн представител, поради което и съдържащ в себе си признание за получаване на услугата. Както се посочи представените карнети не са годни да го установяват, поради което и при липса на други доказателствени източници следва да се приеме, че исковите претенции са недоказана в своето основание и размери.

 При тези фактически и правни констатации и като съобразява, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установило в хода на производството по пътя на главното, пълно и положително доказване, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставката на ВиК услуги в имот, находящ се в гр. Варна, ул.“***, отчитани по партидата с абонатни номера ***, *** и ***, с титуляр Е.Ж.М., съдът намира предявените искове за недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени.

Ответницата не е направила разноски в настоящото производство доколкото е представлявана и защитавана от назначен ѝ особен представител, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, чрез юк. Е.Р., иск с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, в отношенията между страните, че ответницата Е.Ж.М. ***, ДЪЛЖИ следните суми:  сума в общ размер на 303.28лв. (триста и три лева и 28ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 02.10.2013г. до 09.09.2015г., отчитани по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 14.10.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 66.92лв. (шестдесет и шест лева и 92ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 303.28лв. за периода от 02.10.2013г. до 11.10.2016г.; сума в общ размер на 231.63лв. (двеста тридесет и един лева и 63 ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 02.10.2013г. до 09.09.2015г., отчитани по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 14.10.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 50.98лв. (петдесет лева и 98ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 231.63лв. за периода от 02.10.2013г. до 11.10.2016г.; сума в общ размер на 193.40лв. (сто деветдесет и три лева и 40ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 02.10.2013г. до 09.09.2015г., отчитани по партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 14.10.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 44.05лв. (четиридесет и четири лева и 05ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 193.40лв. за периода от 02.10.2013г. до 11.10.2016г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 6093/17.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12535/2016г. по описа на ВРС, възразена от длъжницата по реда на чл.414 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: