РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. Велико Търново, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110103471 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "ОТП Факторинг
България" ЕАД - град София срещу Н. В. М.. Процесуалният представител на
дружеството развива съображения, че на 10.05.2014 година между "Банка ДСК" ЕАД и
ответникът е сключен Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който
дружеството му е отпуснало кредит в размер на 12 000.00 лева, при преференциален
променлив лихвен процент със срок на издължаване от 120 месеца, считано от
усвояването му, като кредитът се усвоява еднократно и средствата от него се превеждат
по банкова сметка на ответника. Твърди, че страните са постигнали съгласие кредитът
да се погасява по разплащателна сметка на ответника с месечни вноски, дължими до
10-то число на месеца, съгласно приложен погасителен план. Посочва, че поради
преустановяване на плащанията и на основание т. 19.2 от ОУ към договора, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен с Нотариална
покана, рег. № 5755, том II, акт № 28 от 11.12.2015 година на пом. нотариус по Б.
Панчев при нотариус П. Кънчевски, рег. № 580 при НК на РБ, връчена на 11.01.2016
година по реда на чл. 47 ГПК. Твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, кредиторът "Банка ДСК" ЕАД се е
снабдил със Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по Ч.гр.д. № 184/2016г. на ВТРС, връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал.
1
5 ГПК. Посочва, че на 27.04.2016 година, т.е. след издаване на заповедта за изпълнение
между "Банка ДСК" ЕАД и ищцовото дружество е сключен Договор за покупко-
продажба на вземания /Договор за цесия/, по силата на който банката е прехвърлила на
ищеца вземането, възникнало от сключения с Н. В. М. Договор за кредит за текущо
потребление от 10.05.2014 година, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви. Твърди, че в качеството си на
пълномощник на цедента е направил опит да уведоми длъжника за извършената цесия
в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез изпратено до него уведомително писмо. Развива
съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с
получаването на исковата молба и приложенията към нея. Посочва, че в периода от
08.08.2016 година до 08.09.2020 година ответникът е изплащал доброволно вноски по
сметка на ищцовото дружество, което налага извода, че е бил уведомен за извършената
цесия, както и че е признал вземането на ищеца по основание и размер. Освен това
твърди, че на 11.02.2019 година между страните по делото е подписано извънсъдебно
споразумение, за разсрочване на дълга, с което длъжникът е признал изрично
вземането по процесния договор за кредит. Направено е искане да бъде прието за
установено по отношение на Н. В. М., че дължи на "ОТП Факторинг България" ЕАД -
град София сумата в размер на 1 869.95 лева - главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 10.05.2014 година, сключен с "Банка ДСК" ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК – 27.01.2016 година до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 77 за изпълнение на парично задължение от 01.02.2016
година и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 184/2016 година на ВТРС. Претендира да
бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото,
така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения му по делото
особен представител. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло дължимостта на посочените в исковата молба суми. Развива
съображения, че ищецът по делото не е активно процесуално легитимиран в
настоящото производство. Посочва, че ответникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия. Твърди, че по делото липсват доказателства за предоставяне на
сума по процесния кредит, респективно – че не е налице възникнало облигационно
правоотношение. Навежда доводи, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем.
Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения заверен препис на Договор за кредит за текущо потребление от
10.05.2014 година, ведно с ОУ и погасителен план; Договор за залог на вземане от
2
10.05.2014 година; Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж
Плюс“ от 10.05.2014 година /л. 21-37 от делото/ се установява, че "Банка ДСК" ЕАД -
град София и ответникът са сключили договор, по силата на който дружеството е
предоставило в заем на ответника сумата в размер на 12 000.00 лева, като последният
се задължил да я върне, ведно с уговорената договорна лихва и такса. Общата стойност
на договорените плащания е в размер на 19 451.95 лева, която сума страните са
постигнали договорка да бъде платена на 120 броя месечни вноски, всяка в размер на
157.09 лева с падеж на първата – на 10.05.2014 година и падеж на последната – на
10.05.2024 година. Посоченият в договора Годишният процент на разходите е 11.15 %.
В чл. 19 и чл. 20 от ОУ към договора за кредит страните са уговорили, че при забава в
плащанията на главница и/или лихва кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като непогасеният остатък от главницата започва да се олихвява
с лихвена надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В подадената по делото
искова молба ищецът признава, че ответникът е извършвал плащания за погасяване на
задълженията по кредита.
По делото е приложено и заверено копие на Нотариална покана, рег. № 5755,
том II, акт № 28 от 11.12.2015 година на пом. нотариус по Б. Панчев при нотариус П.
Кънчевски, рег. № 580 при НК на РБ, ведно с отбелязване от 11.01.2016 година /38/, от
което е видно, че нотариалната покана е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 1
ГПК.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 184 по описа на Районен съд – Велико
Търново за 2016 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на 01.02.2016 година са издадени
Заповед № 77 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника Н. В. М. за
сумата в размер на 11 120.46 лева – главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 10.05.2014г.; сумата в размер на 594.98 лева - неплатена редовна лихва
за периода от 11.07.2015г. до 26.01.2016г.; сумата в размер на 9.48 лева - лихва върху
просрочената главница за периода от 11.07.2015г. до 19.01.2016г.; сумата в размер на
21.63 лева - лихва върху цялата главница за периода от 20.01.2016г. до 26.01.2016г. и
сумата в размер на 120.00 лева - дължими такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.01.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер общо на 863.99 лева -
направените съдебни разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 27.04.2016 година /л. 7-
14/ се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "ОТП Факторинг
3
България" ЕАД всички вземания на продавача, произтичащи от предоставените
просрочени кредити на физически лица, необезпечени с ипотека, ведно с всички
привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, посочени в Приемо-
предавателен протокол. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л.
17/ цедентът е потвърдил, че изброените в Приемо-предавателен протокол /л. 15/
вземания са прехвърлени на цесионера. В представеното по делото заверено копие на
извлечение от Приемо-предавателен протокол от 09.06.2016 година са посочени датата
на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя, отпуснатата сума и
остатъкът от задължението по него. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията
/л. 16/.
Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента по договора за покупко-
продажба на вземания е изпратил до ответника уведомително писмо от 16.06.2016г. за
извършеното прехвърляне на задълженията му по процесния договор за кредит /л. 18/.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне /л. 19-20/, същото се е върнало
като непотърсено. Препис от уведомителното писмо и посоченото по-горе
пълномощно са връчени на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.
Видно от приложеното по делото Споразумение от 11.02.2019 година, ведно с
погасителен план /л. 42-47/ страните по делото са постигнали съгласие, че с Договор за
покупко-продажба на вземания от 27.04.2016 година ищцовото дружество е придобило
от „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията й срещу ответника, произтичащи от Договор за
кредит от 10.05.2014 година, за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД с
писмо-уведомление. Страните са постигнали съгласие и са приели, че всички
задължения на ответника по Договор за кредит от 10.05.2014 година са изискуеми – с
надлежно обявена предсрочна изискуемост, съответно с настъпил падеж, като
остатъчният размер на задълженията на ответника възлиза в размер на 8 410.28 лева, в
това число 7 772.83 лева- главница, законна лихва в размер на 10.80 лева и разноски в
размер на 626.66 лева, като страните са постигнали съгласие така уточненото между
тях задължение на ответника да бъде погасено, заедно със съответните законни лихви
по главницата на 22 равни месечни погасителни вноски в размер на 390.00 лева и една
последна изравнителна вноска в размер на 614.65 лева.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.
114-119/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че на 10.05.2014г. в изпълнение на Договор за
кредит за текущо потребление от 10.05.2014г., „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила
кредит в размер на 12 000.00 лева, която е преведена по банкова сметка с титуляр Н. В.
М.. За погасяване на задължения по кредита са постъпили общо 16 416.84 лв., в това
число: към „Банка ДСК“ ЕАД - 2 198.91 лева и към „ОТП Факторинг България“ ЕАД -
14 217.93 лева. Плащането на суми за погасяване на кредита към кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД е преустановено от кредитополучателя на 11.08.2015 година, а към „ОТП
4
Факторинг България“ ЕАД - на 09.09.2020 година. Непогасените изискуеми
задължения по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист (27.01.2016г.) е в общ размер на 11 866.55 лв., като
в това число: Падежирала главница в размер на 400.20 лв.; предсрочно изискуема
главница (непадежирала) в общ размер на 10 720.26 лева; договорна лихва за периода
от 11.07.2015г. до 26.01.201 г. в общ размер на 594.98 лева; лихва върху просрочени
задължения за периода от 11.07.2015г. до 19.10.2016г. в общ размер на 9.48 лева; лихва
върху цялата главница, начислена за периода от 20.01.2016г. до 26.01.2016г. в общ
размер на 21.63 лева и начислена такса изискуемост в общ размер на 120.00 лева. ВЛ
посочва, че след прехвърляне на вземането от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца по делото,
ответникът е правил плащания за погасяване на задълженията по кредита, като с
постъпилите при ищеца суми общо в размер на 14 217.93 лева са погасявани
закупените с договора за цесия вземания – при условията на обявената предсрочна
изискуемост, т.е. без да се има предвид изготвения и подписан при сключването на
договора за кредит погасителен план. Вещото лице е изчислило, че след извършените
от ответника плащания, както към първоначалния кредитор, така и към ищцовото
дружество, задължението на ответника по договора за кредит към датата на подаване
на исковата молба е в размер общо на 2 940.82 лева, от които: закупена главница –
1869.96 лева; закупени разходи (разноски)- 626.66 лева, факторинг лихва за забава –
236.86 лева; разноски (Факторинг) – 107.34 лева; юрисконсултски възнаграждения
(Факторинг) – 100.00 лева. В проведеното на 07.07.2022 година съдебно заседание
вещото лице допълва, че „Факторинг лихва за забава“ – това е начислена от „ОТП
Факторинг“ лихва за забава върху размера на главницата. Внесените суми са
погасявани предвид приоритетността в погасяване на задълженията, като се погасява
първо лихвата и ако остане някаква сума, се погасява и някаква част от главницата.
Задълженията са погасявани по начина, който е показан в таблицата на страница 7 от
заключението.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
5
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на
вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето
на вземанията по кредита на ищеца с договор за цесия, за който ответникът е надлежно
уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
От събраните доказателства безспорно се установява съществуването на валидно
заемно правоотношение по силата на договор за кредит за текущо потребление по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна страна по договора, тъй
като е изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата, посочена в
договора, чрез превеждането й по сметка с титуляр ответникът. Получаването на
дадената в заем сума безспорно се установява от заключението по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, поради което направеното от процесуалния представител на
ответника възражение в тази насока се явява неоснователно. Това от своя страна е
породило задължението на последния да върне заетата сума, заедно с уговорените с
договора възнаградителна лихва в размер на 6 791.62 лева и такса в размер на 660.33
лева на 120 броя месечни вноски, с падеж на първата – на 10.06.2014 година и падеж
на последната – на 10.05.2024 година. С исковата молба ищецът е признал, че
ответникът е извършвал плащания по договора за кредит.
От заключението на допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза
безспорно се установява и че за погасяване на задължения по кредита към „Банка ДСК“
ЕАД ответникът е извършил плащания в размер общо на 2 198.91 лева, като същият е
преустановил плащанията за погасяване на задълженията си на 11.08.2015 година. От
заключението е видно и че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
задължението на ответника към „Банка ДСК“ ЕАД е в общ размер на 11 866.55 лв., от
които: падежирала главница в размер на 400.20 лв.; предсрочно изискуема главница
(непадежирала) в размер на 10 720.26 лева; договорна лихва за периода от 11.07.2015г.
до 26.01.201 г. в размер на 594.98 лева; лихва върху просрочени задължения за периода
от 11.07.2015г. до 19.10.2016г. в размер на 9.48 лева; лихва върху цялата главница,
начислена за периода от 20.01.2016г. до 26.01.2016г. в размер на 21.63 лева и начислена
такса изискуемост в размер на 120.00 лева. Неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя за погасяване на задължението му е породило за банката правото да
обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл. 19.2 от ОУ към
договора. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 18 от ТР №4/18.06.2014г.
по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а и с оглед уговореното между страните
/чл. 20.4 от ОУ/, за да се прояви действието на предсрочната изискуемост не е
достатъчно да е налице забава в плащане на погасителните вноски за повече от 90 дни,
а необходимо кредиторът да доведе до знанието на длъжника волята си, че прави
изискуеми преди крайния срок всички непадежирали вноски. Видно от приложената
по делото нотариална покана /л. 38/ банката е упражнила правото си на 11.12.2015
6
година, като същата е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния представител на
ответника за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по
договора за кредит. Действително нотариалната покана, с която банката уведомява
кредитополучателя за предсрочната изискуемост е връчена по реда на чл. 47, ал. 1
ГПК. Видно от удостоверяването на пом. ЧСИ, длъжникът е търсен многократно на
адреса, няма лице, което да желае да получи поканата, поради което е залепено
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, като в дадения двуседмичен срок от
залепването му лицето не се е явило да получи поканата. В този смисъл и на основание
чл. 47, ал. 5 ГПК поканата се смята за редовно връчена. Видно и от самата нотариална
покана, същата е изпратена до адреса посочен от кредитополучателя в договора за
кредит, като липсват данни същият да е уведомил кредитодателя за промяна на
местоживеенето си /чл. 13, т. 6 от ОУ/, т.е. кредиторът е положил необходимата грижа
да доведе до знанието на длъжника изявлението си, че е упражнил правото си на
направи кредита предсрочно изискуем. По изложените съображения и доколкото към
датата на изпращане на нотариалната покана длъжникът е бил в забава повече от 90
дни /чл. 19, ал. 2 от ОУ/ настоящият съдебен състав приема, че кредиторът надлежно е
упражнил правото си да обяви кредита предсрочно изискуем и след датата на връчване
на поканата - 11.01.2016г., т.е. преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, всички
непадежирали месечни вноски са били незабавно изискуеми и дължими. На следващо
място следва да бъде посочено и че с подписаното споразумение от 11.02.2019 година,
ответникът изрично е признал неизгодния за него факт, че всички задължения по
Договор за кредит от 10.05.2014 година са изискуеми – с надлежно обявена предсрочна
изискуемост, съответно с настъпил падеж. За пълнота на изложението и доколкото
процесуалният представител на ответника изрично възразява в тази насока, следва да
бъде посочено и че предсрочната изискуемост може да бъде обявена на длъжника с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, когато в тях е
обективирана волята на кредитора да преобразува кредита в предсрочно изискуем.
Това обстоятелство като релевантен към спора факт, макар и настъпило след
предявяване на иска, следва да се съобрази по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. /т. 9 на
ТР № 4/2013г. на ОСГТК, ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК;
Решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на II т.о. на ВКС и др./ В този смисъл
вземанията по процесния договор за кредит, за които има издадена заповед за
изпълнение се явяват изискуеми към приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция, доколкото с получаване на исковата молба и приложенията към
нея от особения му представител, ответникът е уведомен за волята на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем в целия му размер, като връчването на особен
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника–ответник за
предсрочната изискуемост /Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС
7
и други/.
С случая по делото, след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника по Договора за кредит за текущо потребление от 10.05.2014
година, кредитодателят по същия е прехвърлил на ищцовото дружество по реда на чл.
99 ЗЗД с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 27.04.2016 година
всички вземания на продавача, произтичащи от предоставените просрочени кредити на
физически лица, необезпечени с ипотека, ведно с всички привилегии, обезпечения и
другите им принадлежности, посочени в Приемо-предавателен протокол, в който
цедираното право е индивидуализирано по обем и обхват, включително вземанията по
Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2014 година, сключен със Н. В. М..
За да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между
стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на
вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на
придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е
необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо
единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора
за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от
ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД
е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но не и как да стане това, т.е. липсва
забрана съобщението за цесията да бъде извършено от новия кредитор - цесионера въз
основа на изрично пълномощно от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В случая по делото от приложените по делото
доказателствата безспорно се установява, че ищецът е упълномощен от "Банка ДСК"
ЕАД да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане.
Действително липсват доказателства длъжникът да е уведомен за прехвърлянето на
вземанията преди образуване на делото, тъй като видно от изпратеното до последния
писмо, същото се е върнало като непотърсено, но към исковата молба е приложено
уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от ищеца, както и заверено копие
от посоченото по-горе пълномощно. Константа е практика на съдилищата, че с
достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно
съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие
по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014г.
по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав приема,
че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, чрез назначения
му по делото особен представител, с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея и към момента на приключване на съдебното дирене в
8
настоящата инстанция ищецът е титуляр на вземанията по договора за кредит за
текущо потребление, сключен с Н. В. М.. Както бе посочено по-горе за уведомяването
на длъжника законът не изисква спазването на особена форма и нарочен ред за
връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването на
съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза за погасяване на задължения по кредита към „ОТП Факторинг България“
ЕАД длъжникът е извършил плащания в размер на 14 217.93 лева, като последното
плащане към ищеца е от 09.09.2020 година. ВЛ посочва, че с постъпилите при ищеца
суми общо в размер на 14 217.93 лева са погасявани закупените с договора за цесия
вземания – при условията на обявената предсрочна изискуемост, т.е. без да се има
предвид изготвения и подписан при сключването на договора за кредит погасителен
план, като към датата на подаване на исковата молба неизпълненото задължение по
процесния договор за кредит е в размер общо на 2 940.82 лева, от които: главница –
1869.96 лева; закупени разходи (разноски) - 626.66 лева, факторинг лихва за забава –
236.86 лева; разноски (Факторинг) – 107.34 лева; юрисконсултски възнаграждения
(Факторинг) – 100.00 лева. Доколкото обаче в настоящото производство се претендира
единствено сумата в размер на 1 869.95 лева – представляваща неизплатен остатък от
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2014 година и предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът дължи произнасяне само относно
посочената сума.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан за
сумата в размер на 1 869.95 лева – представляваща неизплатен остатък от главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2014 година, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.01.2016 година до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 77 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
01.02.2016 година по Ч.гр.д. № 184/2016г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер на 698.40
лева, от които 37.40 лева - внесена държавна такса; 361.00 лева - депозит за
назначаване на особен представител; 200.00 лева – депозит за изготвяне на ССчЕ, като
същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено от съда в размер на минималния
такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП, респективно - за заповедното
9
производство дължи заплащането на разноски в размер на 863.99 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. М. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и
адрес на управление град София, район Средец, бул. "Витоша" № 15, ет. мецанин, с
ЕИК ********* СУМАТА в размер на 1 869.95 лева /хиляда осемстотин шестдесет и
девет лева и деветдесет и пет стотинки/ - представляваща неизплатен остатък от
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2014 година, сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 27.01.2016г., за които суми е издадена Заповед № 77 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 01.02.2016 година по Ч.гр.д. № 184/2016г. по описа на Районен
съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Н. В. М. от , с ЕГН ********** да заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район Средец,
бул. "Витоша" № 15, ет. мецанин, с ЕИК ********* сумата в размер на 698.40 лева
/шестстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
направените от дружеството в исковото производство съдебни разноски, както и
сумата в размер на 863.99 лева /осемстотин шестдесет и три лева и деветдесет и
девет стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното
производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 184 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2016 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10