№ 20863
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110148176 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу М. М. Б. обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 92,10 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/ абонатен №
******, ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 128,89 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 09.06.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 15,48 лв.
–главница за периода от м.05.2020 г. до м.06.2021 г., ведно със законната лихва от
29.08.2023г. до изплащане на вземането и 3,93 лв. – лихва за периода от 16.07.2020г. до
09.06.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва исковете по
съображения за липса на облигационна връзка между страните, доколкото не е
собственик, а в негова полза е учредено пожизнено правно на ползване върху процесния
имот. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва ищецът да е издавал
фактури. Счита исковете за главница за цена на услуга дялово разпределение и лихва за
недоказани и неоснователни.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Петракиева, която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
Ответникът М. М. Б., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се
1
представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По същество съдът намира, исковете за частично основателни, по следните
съображения: Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие /
ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а
именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени
доказателства в тази насока, приети на л.30 от досието на делото както следва: Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ.
Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия
между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към
топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия регламентират
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и
заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията,
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването,
редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване
и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите
на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1
от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира
въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
По делото е приета молба-заявление за откриване на партида от ответника с вх. №
4411/25.10.1999г., което обстоятелство е съотносимо на приетия по делото договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 199/21.09.1999г., когато ответникът е придобила
процесният имот. С договор за учредяване на право на ползване, обективиран в
Нотариален акт за учредяване право на ползване № 051/13.05.2011г., ответницата е
учредила пожизнено право на ползване на лицето Иван Марков Ничев, последното
починало на 19.01.2020г., видно от справка по НБД /л.76 от досието по делото./ С договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба №
33/14.07.2021г. Б. е транслирала имота в патримониума на трето за спора лице- К.А.Н..
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се
изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното
им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия
възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В
2
контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е
длъжник към топлопеносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право
да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Съобразявайки изложеното дотук, съдът
приема, че ответникът М. Б. е страна по възникналото облигационно правоотношение с
/ФИРМА/, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот, а именно апартамент 48, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер 30404 за процесния
период от време – от 01.02.2020г. до 30.04.2020г., доколкото в горепосочения период тя е
била собственик на имота. Лицето, в полза на което е учредила пожизнено право на
ползване е починало на 19.01.2020г., а със смъртта на ползвателя се погасява и учреденото
право на ползване – чл. 59, ал.1 от ЗС, съответно имота е транслиран в правната сфера на
друго лице на дата 14.07.2021г. Предвид изложеното, съдът приема, че в рамките на
процесния период ответникът е имал качеството „потребител“ на топлинна енергия и че
между него и ищцовото дружество е налице валидно възникнало правоотношение по
продажба на топлинна енергия. Изслушаната СТЕ установява, че процесното вземане
касае такова за БГВ. Установено е че ищцовото дружество е извършвало дялово
разпределение в имота в периода от 01.05.2020г. до 30.04.2023г. По данни на ФДР в имота
се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомера, разходът за топла вода се
изчислява на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие, съгласно чл. 69, ал.2 от НТ от № Е-РД-04 от 12.03.2020г., приложима в случая с
оглед процесния период. Последната констатация кореспондира на приетия по делото на
л.25 от досието му Протокол от 11.06.2020г. за неосигурен достъп. При ищцовото
дружество са установени документи за периодични проверки на топломера в АС на СЕС
на всеки две години, съгласно изискванията на Закона за измерванията. Следователно
съдът приема, от изслушаната експертиза, която кредитира като компетентно изготвена
и съотносима на приетия по делото доказателствен материал, че ищецът доказа перото по
което е начислявал топлинна енергия за БГВ. Установи се от приетия протокол за
неосигурен достъп, че ответницата не е осигурила такъв, което задължение законът
вменява на потребителя. Протокола е частен свидетелстващ документ, подписан е от
потребител в СЕС, поради което установява неизгодни за ответника факти, които следва
да бъдат кредитирани от съда. При неосигурен достъп топлинната енергия за БГВ се
начислява по горепосочения ред.
Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза установява, че на ответника
прогнозно е начислена сума в размер на 191,05 лева, като след изравняване е останала
дължима сума за доставка на топлинна енергия в имота в размер на 92,10 лева, а за
дялово разпределение в размер на 16,57 лева. Вещото лице е изчислило мораторната
лихва върху сумата в размер на 92,10 лева, за периода от 15.09.2020г. до 09.06.2023г. на
стойност от 122,50 лева, а върху сумата в размер на 16,57 лева в размер на 4,48 лева, за
периода от 16.07.2020г. до 09.06.2023г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал правопогасяващо възражение
да давност. Това възражение съдът намира за основателно. По силата на чл. 111, б. "в"
ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Следователно в настоящия случай доколкото вземанията
на ищцовото дружество са периодични плащания то същите се погасяват с изтичане на
кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Съгласно чл. 33, ал. 1 от действащите към процесния период
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „/ФИРМА/ на
клиенти в град София клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно в настоящия случай вземането за м.04.2020г. /края на процесния период/ е
станало изискуемо на 15.06.2020г. Исковата молба е подадена в съда на 29.08.2023г.,
когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Следователно всички
изискуеми вземания на ищеца за периода преди 15.06.2020г. са погасени по давност, което
обосновава извод, че процесното вземане, претендирано за периода от 01.02.2020г. до
30.04.2020г. е изцяло погасено по давност, включително и в частта за претендираната
главница за дялово разпределение; последната се претендира за периода от м.05.2020г. до
м.06.2020г., а задължението за м.06.2020г. е изискуемо на 15.08.2020г. и давността за
3
претендиране на вземането е изтекла на 15.08.2023г. Доколкото исковата молба е подадена
на 29.08.2023г., давността не е прекъсната и до дата 29.08.2023г. е изтекла.
Следователно исковите претенции за главница следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При отхвърляне на главните претенции подлежат на отхвърляне и акцесорните такива за
лихва.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответника. Последният не претендира присъждане на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ****** срещу М. М. Б., ЕГН
**********, обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 92,10
лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/
абонатен № ******, ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 128,89 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 09.06.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на
15,48 лв. –главница за периода от м.05.2020 г. до м.06.2021 г., ведно със законната лихва от
29.08.2023г. до изплащане на вземането и 3,93 лв. – лихва за периода от 16.07.2020г. до
09.06.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4