Решение по дело №218/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Дея-М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от П.Н.Д., чрез адвокат Х.Х., срещу Ревизионен акт № Р-03000322002686-091-001/17.10.2022г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция Варна на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 259/16.01.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“-Варна при Централно управление на Националната агенция /ЦУ на НАП/, с който на „Дея-М“ ЕООД, ЕИК *********, са установени дължимите задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.03.2022г.: главница – 8591.15 лева и лихва – 443.91 лева.

Жалбоподателят счита, че органите по приходите неправилно са приложили разпоредбата на чл.102, а.4 от ЗДДС, с оглед на което е направено искане за отмяна на обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С депозирани писмени бележки поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.М., оспорва жалбата. В депозирано становище № 6742/04.05.2023г. изразява доводи за законосъобразност на ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което съдът приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба като редовна и допустима, подлежи на разглеждане по същество.

Производството по издаване на обжалвания РА е започнало на основание ЗВР № Р-03000322002686-020-002/31.05.2022г. въз основа на която на жалбоподателя е извършена ревизия за установяване на задължения за данък добавена стойност за периода от 24.03.2022г. до 09.05.2022г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000322002686-092-001/15.09.2022г. Срещу ревизионния доклад е подадено писмено възражение по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК, вх. № 9789/04.10.2022г., което след обсъждането е прието за неоснователно. Ревизията е приключила с издаването на обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт № Р-03000322002686-091-001/17.10.2022г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, с който на „Дея-М“ ЕООД, ЕИК ********* са определени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от 24.03.2022г. до 09.05.2022г. в размер на 8591.15 лева – главница и лихва в размер на 443.91 лева. Срещу издаденият ревизионен акт е подадена жалба до Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП с вх. № 51662/11.11.2022г. Същият се е произнесъл с решение № 259/16.01.2023г., с което го е потвърдил изцяло.

При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове.

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад. Изготвено е ИПДПОЗЛ, с което на осн. чл.37, чл.53 и чл.56 от ДОПК от ревизираното лице са изискани счетоводни документи, банкови извлечения и писмени обяснения за ревизирания период. Искането е връчено на 07.06.2022г. на декларирания електронен адрес на дружеството. В отговор „Дея-М“ ЕООД е представило документи, справки и обяснения по електронен път на 20.06.2022г. С последващо искане са изискани предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на идеални части от поземлен имот от 03.12.2021г. и писмени обяснения относно получавани и извършвани плащания от или към клиента „Флагс Пропъртис“ ООД, както получени плащания, описани в Нотариален акт № 173 от 24.03.2022г. За обезпечаване на доказателства с протокол от 11.07.2022г. са приобщени към ревизионното производство представени документи и писмени обяснения от „Дея-М“ ЕООД, събрани при извършване на проверка за регистрация по ЗДДС на дружеството, приключило с Акт за регистрация по ЗДДС /л.115-188/.

С ИПДПОТЛ от 12.07.2022г. са събрани документи и писмени обяснения от „Флагс Пропъртис“ ООД, относими към предварителен договор от 03.12.2021г. за учредяване право на строеж и прехвърляне на идеални части от поземлен имот между „Флагс Пропъртис“ ООД и „Дея-М“ ЕООД, както и разрешително за строеж, информация за извършени плащания по двете насрещни фактури и писмени обяснения относно плащания по нотариален акт № 173 от 24.03.2022г. за учредяване право на строеж.

След анализ на данните, органите по приходите са приели за установено следното:

С Акт за регистрация по ЗДДС № 030422202310047/04.05.2022г. на основание чл.96, ал.1, изр. второ от ЗДДС и по инициатива на задълженото лице, с подадено заявление от 27.04.2022г., дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от датата на връчването му на 10.05.2022г. Установено е, че от „Дея-М“ ЕООД е издадена фактура № **********/25.03.2022г. с получател „Флагс Пропъртис“ ООД, с предмет „отстъпено право на строеж“ на стойност 51546.90 лева. Установено е също, че фактура № **********/25.03.2022г. е издадена от „Флагс Пропъртис“ ООД, с получател „Дея-М“ ЕООД, с предмет „авансово плащане за строителство на магазин 2, вх.А в ПИ 10135.3511.1554“ и „авансово плащане за строителство на магазин 1, вх.Б в ПИ 10135.3511.1554“ с обща данъчна основа 51546.90 лева и начислен ДДС 10309.38 лева.

От страна на ревизираното лице е представен Нотариален акт за учредяване право на строеж № 173, том ІІІ, рег. № 4146, дело № 508 от 24.03.2022г., сключен между П.Н.Д. и „Дея-М“ ЕООД като учредители и „Флагс Пропъртис“ ООД, като приемател.

Органите по приходите са анализирали плащанията по процесните документи. В представени писмени обяснения от Пламен Недев Дичев, в качеството му на управител на „Дея-М“ ЕООД е заявено, че не е извършено плащане по фактура № **********/25.03.2022г., издадена от „Флагс Пропъртис“ ООД на „Дея-М“ ЕООД на стойност 61856.28 лева, а ще бъде извършено прихващане с издадената от „Дея-М“ ЕООД на „Флагс Пропъртис“ ООД фактура на стойност 51546.90 лева без ДДС, като не е уточнено как ще бъде заплатен остатъка от 10309.38 лева. В писмени обяснения е заявено, че цитираните в НА № 173 от 24.03.2022г. – 100 000 евро са преведени по лична банкова сметка *** /който е собственик на 80% от поземления имот/. Тези факти и обстоятелства органите по приходите са съпоставили с представените документи от „Флагс Пропъртис“ ООД и не са установили несъответствие. Констатирали са, че съгласно чл.130, ал.1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач, на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Органите по приходите са направили извод, че за „Дея-М“ ЕООД формираният оборот в размер на 51546.90 лева по НА № 173 от 24.03.2022г. е от учредяване право на строеж – облагаема доставка, съгласно разпоредбите на чл.12, ал.1 от ЗДДС и формира облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.

С оглед представените документи, органите по приходите са приели, че дружеството е достигнало облагаем оборот от 51546.90 лева за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, на 24.03.2022г. и е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът – т.е. до 31.03.2022г. Дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 27.04.2022г. – след законоустановения срок. На лицето е съставен Акт за установяване на административно нарушение за извършеното нарушение в хода на проверката за регистрация по ЗДДС. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 10.05.2022г. на основание: задължителна регистрация за лице, установено на територията на страната, във връзка с облагаем оборот /чл.96, ал.1, изр. 2 от ЗДДС/.

Органите по приходите са приели, че на основание чл.102, ал.4, във връзка с чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС, за облагаемата доставка, за която е издадена фактура №**********/25.03.2022г., „Дея-М“ ЕООД дължи косвен данък, определен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС. С оглед на това в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 8591.15 лева - главница и 443.91 лева – лихва.

Настоящият състав на административния съд намира постановения в ревизионния акт краен резултат за незаконосъобразен, а депозираната жалба – основателна.

За да издаде оспорения ревизионен акт, ревизиращият орган се е позовал на разпоредбите на чл.96, ал.1, във връзка с чл.102, ал.4 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС е обща и гласи, че всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Според ревизиращите дружеството е реализирало облагаем оборот на 24.03.2022г. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 31.03.2022г. Заявление е подадено на 27.04.2022г.

Разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС е специална спрямо въведеното общо правило на чл.96, ал.1 от ЗДДС, но е приложима по отношение на лицата, които са регистрирани служебно от данъчния орган, така и спрямо лицата, подали заявления за регистрация след законоустановения срок. Този извод следва от граматическото тълкуване на чл.102, ал.4 от ЗДДС, който изрично обвързва случаите по чл.96, ал.1, изр. второ с приложимостта на регламентираната с него презумпция. Определящо за прилагането на разпоредбата е неизпълнението на задължението за подаване на заявление за регистрация в срок. Съгласно мотивите на Решение №8/30.06.2020г., постановено по конституционно дело № 14/2019г., на Конституционния съд на Република България, чрез нормата на чл.102, ал.4 от ЗДДС се предотвратяват случаите на избягване на данъчно облагане, когато при реализиране на високи обороти в рамките на кратък период от време и неподаване на заявление по ЗДДС в срок данъчните субекти не начисляват данък върху добавената стойност за част от доставките, за които при спазване на законодателните изисквания би следвало да начислят такъв в качеството си на регистрирани лица. Целта е да се възпрат случаите на избягване на данъчно облагане, осъществено не само чрез неподаване въобще на заявление за регистрация, но и в случаите на подаване, но извън законоустановения нормативен срок.

В настоящия случай основният въпрос по спора касае приложимостта на разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС в хипотезата, при която за последните 2 месеца, включително текущия, регистрираното лице е достигнало облагаем оборот. Между страните няма спор, че в периода от два последователни месеца, включително текущия, е налице една единствена облагаема доставка на ревизираното лице, на която са се позовали и ревизиращите органи, а именно тази по фактура № **********/25.03.2022г. С оглед на това обстоятелство следва да се тълкува, че нормата на чл.102, ал.4 от ЗДДС сочи необходимост от повече от една облагаема доставка, тъй като законодателят е използвал множествено число – „облагаемите доставки“. Систематичното тълкуване налага изречение второ от чл.102, ал.4 от ЗДДС да се тълкува във връзка първото изречение, а от там следва, че приложимостта на чл.102, ал.4 от ЗДДС е обусловена от наличието на повече от една облагаема доставка. Този извод се подкрепя и от заложените мотиви към ЗИД ЗДДС, обн. ДВ, бр.97/05.12.2017г., с който е приета новата разпоредба на чл.102, ал.4 от ЗДДС. Изложените мотиви очертават целта на чл.102, ал.4 от ЗДДС, а именно – да се обхванат случаите, при които данъчният субект извършва множество облагаеми доставки в рамките на кратък времеви период. При липса на други облагаеми доставки, предшестващи доставката по процесната фактура, разпоредбата на чл.102, ал.4, изр. второ от ЗДДС е неприложима, с оглед на което на това основание не се дължи данък за тази единствена облагаема доставка / в тази връзка решение № 2662/22.03.2022г., постановено по адм. дело № 7244/2021г.; решение № 986/30.01.2023г., постановено по адм. дело № 4560/2022г. на ВАС/.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна и като такава следва да бъде уважена, а обжалваният ревизионен акт следва да бъде отменен.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от жалбоподателя на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер 50.00 лева – платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд гр. Варна, Пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000322002668-091-001/17.10.2022г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция Варна на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 259/16.01.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“-Варна при Централно управление на Националната агенция /ЦУ на НАП/, с който на „Дея-М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от П.Н.Д., са установени дължимите задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период от 24.03.2022г. до 31.03.2022г.: главница – 8591.15 лева и лихва – 443.91 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, да заплати в полза на „Дея-М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от П.Н.Д. сумата в размер на 50.00 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: