ПРОТОКОЛ
№ 290
гр. Карлово , 04.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
СъдебниНИКОЛА АТАНАСОВ
заседатели:КОСТАДИНОВ
ПЕТКО МИТЕВ ПЕТКОВ
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
и прокурора Свилен Братоев (Териториално отделение Карлово към РП-
Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Наказателно
дело от общ характер № 20215320200122 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ОТКРИ СЕ СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
За Р. П. П., ТО – К., уведомена от предходно с.з., явява се прокурор
С.Б..
Подсъдимият С. Г. Т. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с
адв. Н.Г., упълномощена.
За ОЮЛ Д. А. ЕООД с представител Й. Р. П. –уведомен в предходно с.з,
явява се лично Й. Р. П.. За него се явява адв. С. Ш., с пълномощно по делото.
Адв. Н.Г. – защитник на подсъдимия, редовно призована, явява се
лично.
Адв. Г. – Представям удостоверение, от което е видно, че за изборите
бях член на РИК № 17, поради което не можах да се явя в предходно с.з.
ПО ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
1
Адв. Ш.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
С. Г. Т. – роден на
*************************************************************************************************,
ЕГН **********.
Съдът разясни на подсъдимия правото му да участва в обсъждането на
въпросите,предмет на разпоредителното заседание, както и правата му по чл.
55 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на представителя на ОЮЛ:
Й. Р. П. – роден на
*****************************************************************************************************************************************************************************************,
ЕГН: *************, *****************.
СЪДЪТ разясни на представителя на ощетеното юридическо лице
правото му да участва в обсъждане на въпросите, предмет на
разпоредителното заседание, както и правата по чл. 84 от НПК.
Адв. Ш.: Наясно сме с правата си.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание правото
им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ - Нямам искания за отводи.
Адв. Ш.- Нямам искания за отводи.
ЗАЩИТНИКЪТ- Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди повече от 7 дни.
2
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт, съобщението
за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите
по чл. 248, ал. 1 НПК, преди повече от 7 дни.
Адв. Ш.: Запознат съм с въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Г.: Запозната съм с въпросите по чл. 248, ал. 1
НПК.
Адв. Ш.: Няма да предявяваме граждански иск, но желаем да се
конституираме в качеството на частни обвинители, за което представям
писмено искане.
ПРОКУРОРЪТ – Направеното искане е своевременно и отговаря, като
съдържание, структура на изискванията на процесуалния закон. Да се уважи.
Адв. Г. – Направеното искане е своевременно, моля да го уважите.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а
именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ – Делото е подсъдно на съда, не са налице основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство. Няма основание
за разглеждане на делото по реда на особените правила, поне на този етап не
3
ми е известно да е направено такова искане от защитата. Няма основание за
разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или
съдебен заседател, нито за назначаване на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Няма основания за изменяне на взетата мярка за процесуална принуда, тя
следва да бъде потвърдена, нямам искания за събиране на нови доказателства.
Относно отговора на трети въпрос, който вероятно ще предизвика спор, с
оглед известните ми позиции и на защитата и на представителя на
пострадалия. Моето становище е следното: не са допуснати на ДП отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правата на подсъдимия или пострадалия - ОЮЛ. Вероятно ще се изтъкнат
доводи свързани с непълнота на ОА или някакви неясноти, свързано с
описване на сумата, която е приета, че е погасена. Според заключението на
вещото лице сумата, на която е оценен автомобила е 5500 лв. Установено е,
че от месец април, когато е станало прехвърлянето на автомобила, на три пъти
е имало възмездно плащане – веднъж на 1 000 лева, веднъж 3 500 лева, с която
е приспадната дължимата сума 3 500 лева и веднъж 1 000 лева, която е предал
С. П. на П. след станалото прехвърляне. Тоест общата сума, която е получил
П. е 5 500 лв. Това е, както е по експертизата на експерта. Тъй като по делото,
обаче, има сериозен спор между двете страни – пострадалия и извършителя
относно уговорката за сумата, която според тях е 9 000 лева, за това е описано
в ОА, че имат противоречие относно дължимия остатък. По тази причина е
посочено, че с оглед заключението на експерта, щетите са възстановени, но
съществува и вероятност да се достигне до друг извод на ДП. Въпроса за
приложението на закона, в случая дали е следвало да се отиде на закон за по-
леко наказуемо престъпление, мисля че не може да се вини като някакъв
пропуск на обвинението, защото съображенията, които изтъкнах, са тези.
Този случай много ми напомня на онази притча за Цар С., когато са отишли
двете жени за едно дете. Две майки спорят за едно дете и когато той изкарал
меча и казал: „Ще го разделя на две.“, то тази, която е казала: „Не, не, не,
давам ви го.“, С. е отсъдил мъдро, че това е нейното дете. В този случай, поне
аз не можах да преценя в крайна сметка, с оглед тези доказателства, коя е
точната сума. П. е проявил някакво доверяване, че е не е оформил писмено
документ. Съответно пък и заинтересованата страна не си е поискала
разписки точно да удостоверят общо дължимата сума и така наречения
погасителен план. В този смисъл моля да насрочите съдебното заседание.
Адв. Ш. – Делото е подсъдно на съда, не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Нашето становище
е различно от становището на представителя на държавното обвинение, което
той направи. Допуснати са на ДП отстраними, съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на моя доверител.
Ограничено е неговото право да предяви граждански иск и това негово право
е нарушено още по време на ДП. Там са се ръководили само от експертизата,
която е оценила веща действително на 5 500 лева. Да, но къде е волята на
4
страните при сключване на определения договор. А волята на страните е
коренно различна. Там, съобразно волята и договорките цифрата е 9 000 лева,
не е 5 500 лева. И тези сметки, които са направени от страна на държавното
обвинение, смятам че са крайно не точни и неясни. Ако беше четена малко
по-внимателно очната ставка, извършена между моя доверител и подсъдимия,
щеше да се види, че той казва: „По мои сметки аз дължа още 1 300 лева.“. Той
поне това признава. Това е негово право, правото на защита. Но ако се
ръководим дори и от това, разбира се, че щети има. По този начин, както
казах аз, се ограничават и неговите права. Ние днес не можем да предявим
граждански иск, защото не знаем за каква сума да го направим. Така, че
считаме, че в този ОА е допуснато едно съществено процесуално нарушение,
а именно нарушаване правото на моя доверител. Искам да Ви представя един
договор за покупко-продажба на МПС, на въпросният бус „С.“. В този
договор има една оценка от 400 лева, а тук се твърди от неговата страна за
едни 3 000 лева. Кое е вярно, кое не е вярно, прокуратурата не е изследвала
този факт и не го е описала. Аз смятам, че той също подлежи на изследване.
Така, че аз считам, че тази празнота, която е в ОА би могла да се поправи от
страна на държавното обвинение, след като се върне ОА и в определен срок
да бъде отстранена. Най-малкото което е, тези 1 300 лева, които се признават
от подсъдимия, че той ги дължи, би следвало да бъдат включени като някаква
щета. И още повече, както казах, волята на страните, тя е съществена, тя е
важна. А волята е, че продажната цена е 9 000 лева. Именно поради тази
причина моят доверител казва, че подсъдимия му дължи 3 500 лева, защото 5
500 лева са платени, като това той не го отрича, и остават 3 500 лева.
Сметката е ясна за нас, но не е ясна в обвинителният акт.
Няма основание за разглеждане на делото при закрити врата,
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, нито за назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация. Няма основания за изменяне на взетата
мярка за процесуална принуда, следва да бъде потвърдена, нямам искания за
събиране на нови доказателства.
Адв. Г. – Делото е подсъдно на съда, не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, но считам, че на
ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение довело до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия, понастоящем подсъдим и то главното му
право, правото му на защита. При изготвяне на ОА в него се съдържат
съществени противоречия и грешки, които считам, че не могат да се
отстранят или поправят в съдебното производство. Още в самото начало е
допусната грешка. Посочено е името на обвиняемия СТ. Г. Т., като обвиняем
на ДП се сочи лицето Г. Т., който е осъждан, макар наложената присъда да не
влияе на правната квалификация по настоящото дело. При изложение на
фактическите обстоятелства, обосноваващи наличието на извършено деяние
се твърди, че предмет на престъплението „Обсебване“ е лек автомобил „М.“
5
модел „********“ с посочен номер на рама, собственост на „Д. А.“ ЕООД на
стойност 5 500 лева. В обстоятелствената част на ОА е посочено, че
въпросният автомобил е бил уговорен за цена от 9 000 лева, от които С.Т. е
заплатил първоначална сума от 1 000 лева. В последствие заплатил сума в
размер на 3 500 лева, а след това допълнително 1 000 лева. Заплатената сума е
в размер на 5 500 лева, колкото е стойността на автомобила. В ОА изрично е
посочено на стр. 2, края на абзац първи, че според представителя на
продавача –св.П. дължимият остатък е бил 1 000 лева. От така направеното
изложение се прави извода, че С.Т. е заплатил пълната стойност на
автомобила, като от договорената цена според самия продавач е останал
дължим остатък от 1 000 лева. Ако се твърди, че не П., а обвиняемия Т. е
твърдял това, явно в ОА има противоречие. Не е ясно каква е дължимата сума
и въобще има ли такава. Допуснати са отстраними грешки и считам, че следва
делото да се върне на прокурора за отстраняване на противоречията и
поправяне на допуснатите грешки. Това, аз считам, не може да стане в
съдебно заседание. Поради изложеното считам, че е налице основание делото
да се върне на прокурора за изпълнение на посочени по-горе действия.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, поради току-що изложеното от мен, което ни
възприпятства.
По другите въпроси - Няма основание за разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, нито за
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация. Няма основания
за изменяне на взетата мярка за процесуална принуда към настоящия момент.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Считам, че не следва да
насрочвате съдебно заседание с призоваване на участващите в наказателното
производство поради изложеното по-горе.
ПОДСЪДИМИЯТ: Изцяло поддържам становището на защитника ми.
Представителят на ОЮЛ Й.П. – Поддържам казаното от адв. Ш..
Прокурора: - Няма какво да добавя.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ на тайно съвещание за обсъждане на искането
за връщане на делото на прокурора.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните и като съобрази
въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери следното:
Делото е подсъдно на съда;
Няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство;
В хода на проверката, по реда на чл.248, ал.1 от НПК, обаче съдията-
6
докладчик установи, че на досъдебното производство са допуснати
съществени отстраними процесуални нарушения, които са довели както до
ограничаване правото на защита на подс. Т., така и правата на ощетеното ЮЛ.
При изготвянето на обвинителния акт е нарушен чл.246, ал.2 от НПК.
Безусловното спазване на изискванията, предвидени в цитираната
разпоредбата, освен, че произтича от императивния характер на същата и от
изчерпателно изброените в нея обстоятелства, които следва да съдържа
обвинителният акт, има важно значение и поради факта, че внесеният в съда
обвинителен акт определя фактическите рамки, в които протича съдебното
производство. Съдът е длъжен да разгледа делото само по отношение на
посочения в обвинителния акт обвиняем, за вменените с него деяния и във
връзка с отразените в него фактически обстоятелства, така както
прокуратурата ги е приела за установени.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, което е
задължително за съдилищата, „главното предназначение на обвинителния акт
е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него
и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване правото на защита“, като в обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Липсата на
изложени факти от тази категория или тяхното фрагментно маркиране,
съгласно цитираното по-горе решение, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване
на правата на страните в съдебното производство. Представителят на
държавното обвинение е следвало да изложи фактическата обстановка такава,
каквато той я е възприел и въз основа на какви доказателствени източници.
Същият е следвало да представи данни за време, място, начин и механизъм на
извършване на престъпното деяние, налице ли са настъпили вреди, в какво
конкретно се изразяват те и налице ли е причинно-следствена връзка между
престъпното деяние и настъпилия вредоносен резултат. Така представителят
на държавното обвинение е следвало да постави основната рамка на
обвинението, което на свой ред се намира в корелативна връзка и с
осъществяване на пълноценното право на защита на подсъдимия.
В конкретния случай въобще не ясно настъпили ли са вреди от
твърдяното деяние и какъв е размера им. Във внесеният обвинителен акт
прокурора описал, че според него дължимата сума от Т. към П. е в размер на
3500 лв., а според самия П. дължимият остатък бил 1000лв. Същевременно Т.
е предаден на съд за това, че противозаконно е присвоил чужда движима вещ
- лек автомобил марка „М.“ модел „*****“ с номер на рама
*******************на стойност 5500 /пет хиляди и петстотин/ лева
собственост на „Д. А.“ ЕООД гр.К. с представител П., като прокурора в
7
обвинителният си акт е приел и посочил, че имуществени щети - няма.
При такова описание в обвинителният акт е налице и несъответствие
между изложеното в обстоятелствената му част, иницииращ настоящото
наказателно производство и диспозитивната такава, тъй като в последната са
посочено, че стойността на присвоената вещ е 5500 /пет хиляди и петстотин/,
които съгласно описанието в обстоятелствената част на обвинителният акт Т.
е заплатил изцяло на П. и за това няма имуществени щети, но въпреки това Т.
дължи на П. пари, като не е ясно колко са те – 1000лв. или 3500лв. и защо ги
дължи.
Очевидно е, че при това положение прокурорът сам не е бил наясно
относно приетата от него фактическа обстановка, доколкото
обстоятелствената част на обвинителният акт е вътрешно противоречива в
частта й относно размера на вредите.
В тази връзка съдът счита, че е налице несъответствие между
фактическо и юридическо обвинение и това неминуемо води до неяснота,
относно повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, защото същото не се
обективира само и единствено чрез посочване на правната квалификация и
нейния юридически израз. В случая, от фактическа страна е описан различен
и неясен размер на вредите, освен повдигнато с коментирания обвинителен
акт.
Това е от съществено значение, тъй като затруднява подсъдимия да
разбере обвинението, затруднява и ощетеното юридическо лице да упражни
правата си в съответствие с приетото за установено по делото, тъй като не
може да се установи въобще има ли, и ако има, какви са претърпените от
ощетеното юридическо лице имуществени вреди. Именно това е причината за
молбата на адвокат Ш., в качеството му на представител на „Д. А.“ ЕООД
гр.К., в която се изразява желание за конституиране като частен обвинител, а
не като граждански ищец, тъй като и според адвокат Ш. не е ясно има ли
имуществени вреди и колко са те. В ТР №1/31.05.2013 г. на ВКС по т.д.
№1/2013г., ОСНК е предвидена възможност пострадалите дружества да се
конституират като граждански ищци. В конкретния случай не става ясно
какви вреди са причинени според прокурора на дружеството, тъй като именно
тази преценка предпоставя възможност за предявяване на граждански иск.
Вътрешното противоречие на прокурорския акт и липсата на съответика
между фактическото изложение и юридическото обвинение съществено
ограничават правото на защита на подсъдимия, което е закрепено в
разпоредбата на чл. 55 от НПК, като негово първостепенно и необходимо
право да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства. Само
след като това изискване бъде изпълнено със съответния коректен
обвинителен акт, той е в състояние да участва ефективно в наказателния
процес и да упражнява правото си на защита.
8
Според изискванията на НПК, обвинението трябва да бъде ясно и точно
формулирано, както на досъдебното производство, така и в обвинителния акт,
след завършване на разследването. Последният трябва да отговаря на
изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК, така, че както в
обстоятелствената част, така и в заключителната част на обвинителния акт да
бъдат включени всички фактически данни и обстоятелства от значение за
квалификацията на деянието, както и самата правна квалификация.
Нарушението на това изискване води до съществено нарушение на
процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемият да узнае
обвинението в неговата цялост, за да организира правилно своята защита.
Допуснатото и описано по-горе нарушение на процесуалните правила е
съществено и отстранимо, поради което съдебното производство следва да
бъде прекратено на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК и
делото следва да бъде върнато на РП П., ТО – К. за отстраняване на
допуснатото процесуално нарушение по реда на чл.242 от НПК.
Поради изложеното по – горе настоящият състав не следва да се
произнася по останалите точки на чл. 248 ал. 1 от НПК, както и по молбата за
конституиране на частен обвинител, с оглед стабилизиране на определението
за прекратяване на съдебното производство.
За коректност следва да се посочи, че съдебната практика е
безпротиворечива, че юридическо лице може да участва в наказателното
производство само като граждански ищец, но не и като частен обвинител.
При изготвяне на новия обвинителен акт е необходимо и името на
подсъдимия да бъде коректно посочено.
Мотивиран от горното и на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248,
ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 122/2021 г. по
описа на КрлРС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Р. п.а П., ТО - К. за отстраняване на посоченото
съществено процесуално нарушение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес по реда на Глава ХХII от НПК пред О. с. – П..
9
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 09:53 часа.
Ц.Ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10