Решение по дело №640/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от Г. А. И. от [населено място], общ. Свиленград, подадена чрез адв.С. М., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение №26 от 13.01.2025г., постановено по АНД № 478 по описа на Районен съд – Димитровград за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно. Касационният жалбоподател сочи, че при постановяването му е нарушен закона и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е направил правилна и обективна преценка на доказателствения материал по делото, поради което е достигнал до извода, че твърдяното нарушение е извършено от жалбоподателя при условията на повторност. Навеждат се доводи, че са налице при издаване на обжалвания електронен фиш допуснати от страна на АНО нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални такива, които са основания за отмяна на обжалвания електронен фиш. Сочи се, че във връзка с посоченото в електронния фиш, че нарушението е извършено в условията на повторност, от страна на жалбоподателя е направено възражения с първоинстанционната жалба, доколкото със същата са били оспорени всички фактически обстоятелства въз основа на които същият е бил издаден. При това положение в тежест на АНО е било да установи, че посочения като издаден предходен ЕФ е влязъл в законна сила. Такива доказателства не се съдържали в административната преписка и като приел този факт за доказан въззивният съд постановил неправилно решение. По изложените съображения се счита, че при издаване на оспорения електронен фиш и при постановяването на първоинстанционното съдебно решение е допуснато нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на решението на районния съд и на електронния фиш. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за пред двете съдебни инстанции.

Ответникът не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд - Димитровград.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното Решение № 26 от 13.01.2025г., постановено по НАХД № 478/2023г., Районен съд – Димитровград е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8079413, издаден от ОД МВР Хасково, с който на Г. А. И. от [населено място], общ.Свиленград, [улица], [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови решението си, районният съд приел, че обжалваният електронен фиш е законосъобразно и правилно издаден. Констатирал, че същият съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. Посочил, че нарушението е доказано. Приел, че нарушението е повторно, като в тази връзка посочил, че жалбоподателят бил наказан с електронен фиш К/7247670 за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, който бил връчен на 17.05.2023г. и като необжалван влязъл в сила на 01.06.2023г., които обстоятелства съдът приел, че се установяват от представената по делото справка АИС АНД на КАТ.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно.

Районният съд е приел нарушението за доказано по безспорен начин, като е посочил, че от приложения към делото снимков материал - снимка към ЕФ, Серия К № 8079413 от 14.09.2023 г. (снимка № 120ccd9/0034162 заснета с мобилната система за видеоконтрол АТСС ARH CAM - S1 № 120 ccd9), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, се установява, че на процесната дата - 13.09.2023 г., в 10:45 ч., в населено място [населено място], б-я З. е измерена скорост на движение от 76 км/ч, като са записани датата и часът, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този на автомобила, собственост на жалбоподателя, а именно рег. № [рег. номер].

Във връзка с това бил издаден процесния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №8079413 на ОДМВР – Хасково. От посоченото в електронния фиш е видно, че е прието нарушението да е извършено в условията на повторност, съответно лицето е наказано на основание чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.3 от ЗДвП.

По смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

От разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДвП е видно, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да се приеме, че в настоящия случай нарушението е извършено при условията на повторност, е било необходимо да се докаже, че е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление (или електронен фиш), с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В процесния случай, въззивният съд е приел това обстоятелство за доказано с оглед представената по делото справка АИС АНД на КАТ.

Касационната инстанция в своята трайна практика приема, че информацията от процесната справка от информационната система на органа не може да замести доказателствената сила на доказателствата, удостоверяващи връчването, визирани в чл.189, ал.5 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че справка АИС АНД на КАТ не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за връчване на ЕФ, както и за влизането му в сила, и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административнонаказващия орган, нито за съда. От представената справка се установява единствено факта на вписването на определени обстоятелства в информационната система на КАТ. По тези съображения, настоящият касационен състав приема, че в процесното производство е налице само едно твърдение на ответника, че посочения в обжалвания електронен фиш, ЕФ Серия К/ 7247670 е влязъл в сила на 01.06.2023г. Това обстоятелство може и да е настъпило така както е отразено в информационната система на КАТ, но същото следва да се докаже в производството с относимите, допустими и предвидени в закона доказателствени средства. В случая доказателства за връчване на посочения електронен фиш, каквито законодателят е регламентирал с нормата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, не са налице, респективно не се установява по надлежния ред влизането в сила на ЕФ Серия К/ 7247670, което обстоятелство е обусловило налагане на наказание при условията на „повторност“.

Предвид горното, административнонаказващият орган не е доказал, че наказаното лице е извършило процесното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП в условията на повторност по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на лицето за нарушение, извършено „повторно“, съответно не следва да се прилага и чл.182 ал.4 от ЗДвП при определяне на наказанието.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се отмени и потвърдения с него електронен фиш, доколкото касационната инстанция не разполага с възможност да преквалифицира деянието по по- леко наказуемия и безспорно доказан състав на нарушение.

При този изход на спора на касационния жалбоподател се следват разноски. Последният е бил представляван безплатно, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, предвид което следва да се присъди от съда адвокатско възнаграждения на упълномощения процесуален представител, съобразно правилата на чл. 38 от ЗА, вр. чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба №1/2024г. за възнаграждения за адвокатска работа. При така установените правила, съдът определя за осъщественото от адв. М. процесуално представителство възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на по 400лв.

 

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 26 от 13.01.2025г., постановено по АНД № 478 по описа на Районен съд – Димитровград за 2023г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8079413, издаден от ОД МВР Хасково, с който на Г. А. И. от [населено място], ***, [улица], [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на адв. С. М. сумата от 800лв., представляваща възнаграждение за осъществената по делото правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА.

Решението е окончателно.