№ 1235
гр. Варна, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501921 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 24057/30.09.2024 г. от адв. М. Н. – особен представител на И. Б. П., срещу Решение №
141/28.06.2024 г., постановено по гр. дело № 110/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, с
което са отхвърлени предявените от ищцата искове за осъждане на ответника да и заплати
̀
обезщетение в размер на 25000 лв. за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от счупвания на подбедрицата от подхлъзване на ищцата на
31.07.2018 г. на необезопасена плоча, разположена пред магазина на ответницата, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 31.07.2018 г. до окончателното плащане, както и
сума в размер на 3000 лв., от които 2080 лв. за поставяне на тибиален пирон, 65 лв. за
проходИ., 45 лв. за патерици и 810 лв. за закупуване на консумативи - памперси,
водоустойчиви лепенки, обезболяващи хапчета и мазила.
В жалбата се посочва, че районният съд неправилно е приел, че по делото не се
установява падането на ищцата да е в причинно-следствена връзка с бездействие на
ответницата във връзка със задълженията и по поддръжка, достъпност и експлоатация на
̀
плочата пред магазина, както и неправилно са преценени събраните по делото свидетелски
показания. Излага се още, че изводите на първоинстанционния съд, че наличието на ръб на
плочата над нивото на пътното платно не е недостатък, който да налага отстраняването му от
ответницата, е неправилен, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
1
тя е лицето, стопанисващо площадката пред магазина и има задължение да я поддържа в
състояние, отговарящо на изискванията за нейното безопасно ползване по предназначение,
което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност и осигуряване на плавен
преход между пътното платно и плочата пред магазина, за да не се създава ръб, който
поставя в опасност движещите се по нея физически лица. Моли решението да бъде отменено
и постановено друго, с което да се уважат предявените искове.
Депозирана е и молба (по същността си въззивна жалба) вх. № 5065/26.07.2024 г. по
регистратурата на Районен съд – Девня (п.к. 24.07.2024 г.) от И. Б. П. срещу Решение №
141/28.06.2024 г., постановено по гр. дело № 110/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, в
която оспорва постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като прави уточнения
относно начина, по който е настъпил инцидента на процесната дата. Моли за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - Г. П. М., чрез
адв. С. Г., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Твърди, че ищцата (сега
въззивник) не е паднала на площадката, изградена пред магазина, а на 4 метра от входа му –
на земята. Посочва също, че не е доказана и причинно-следствена връзка между падането на
И. П. на земята и подхлъзването й поради грапавост или неравност на площадката. Твърди,
че изградената плоча е поддържана в добро състояние и същата по никакъв начин не
препятства влизането в магазина, а освен това до момента никой от хората от селото, които
посещават магазина, не е падал. Нямало е и оплаквания, че плочата е неудобна за вървене и
представлява препятствие за клиентите. Посочва, че в деня на инцидента И. П. е била в
нетрезво състояние. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В о.с.з. на 23.10.2024 г. въззивницата И. Б. П., чрез назначения от съда особен
представител адв. С. З., поддържа изцяло въззивната жалба и моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.
Въззиваемата страна Г. П. М., чрез адв. С. Г., оспорва въззивната жалба и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Предявени са искове от И. Б. П. против Г. М. П. за осъждане ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 25000 лв. за причинените неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от счупвания на подбедрицата от подхлъзване на ищцата
на 31.07.2018 г. на ръба на плоча пред магазина на ответницата, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 31.07.2018 г. до окончателното плащане, както и сума в общ размер
на 3000 лв., от които 2080 лв. за поставяне на тибиален пирон, 65 лв. за проходИ., 45 лв. за
патерици и 810 лв. за закупуване на консумативи - памперси, водоустойчиви лепенки,
обезболяващи хапчета и мазила.
Ищцата твърди, че придружена от неин приятел на 31.07.2018 г. отишла да пазарува в
магазина на ответницата в с. Войводино. Пред магазина имало необезопасена плоча,
2
издигната на около 20 см над нивото на улицата, изградена от ответницата без надлежно
разрешение и в противоречие с технологичните изисквания, която се ползвала от
ответницата и на която били разположени маси. Ищцата се е подпряла на дървена греда,
изградена на ръба на плочата и разговаряла с други хора, които били там. При опит да
премине напред, същата се подхлъзнала на необезопасения ръб на плочата и паднала на
земята с цялото си тяло. Изпитала е болка и не могла да се изправи сама. Била извикана
линейка и ищцата била приета в МБАЛ „Света Анна“ - Варна с диагноза множество
счупвания на подбедрицата, закрито в дясно. В болницата И. П. претърпяла операция и била
изписана медикаментозна терапия. След изписването й от болничното заведение на
08.08.2018 г., ищцата продължила да приема медикаменти, като твърди, че по време на
операцията й е бил засегнат нерв, който прави коляното неустойчиво, поради което е станала
податлива на падания. В резултат на инцидента за П. възникнали пречки да се обслужва сама
безпроблемно, което налагало близки и приятели да й помагат в ежедневните дейности.
След инцидента ищцата станала неспокойна и нервна, не можела да спи, тревожела се за
факта, че други хора трябва да се грижат за нея.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът твърди, че И. П. е паднала на
улицата, която е общинска собственост, а ответницата по никакъв начин с действия или
бездействия не е спомогнала за инцидента. Твърди се, че този ден ищцата не е посещавала
магазина на Мехмедаилева. Посочва се още, че П. била видимо в неадекватно състояние,
често употребявала алкохол и не можела да ръководи действията си, често влизала в
конфликт с хора от квартала. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
ВОС, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното копие на епикриза от 08.08.2018 г. от Клиника по ортопедия и
травматология към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД се установява, че на 03.08.2018 г. на И.
Б. П. под спинална анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация на тибия и фибула. Под спинална анестезия е направено наместване на фрактура с
вътрешна фиксация с поставяне на остосинтензен материал /интрамедларен пирон/.
Направен е шев и е поставена стерилна превръзка. Дадени са препоръки и назначения за
придвижване с патерици до 2-3 месеца.
По делото е прието и представеното копие на талон за медицинско изделие, от което
се установява, че на пациент И. Б. П. е поставен тибиален пирон на стойност 2080 лв., за
което има издаден касов бон от 06.08.2018 г.
Към материалите по делото е приложено и копие на договор от 02.08.2018 г., сключен
между ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД за ползване на платежен пакет „ДСК Pay“.
По делото са представени скица на поземлен имот с идентификатор 11836.501.237;
скица на сграда с идентификатор 11836.501.237.3; копие на Нотариален акт № 164, том I,
дело 299 от 1978 г за продажба на недвижим имот в с. Войводино от Н.М.В. на И.М.Х., а
именно - дворно място с площ 2110 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна
сграда; удостоверение за наследници на И.М.П. с изх. № 42/29.09.2023 г., видно от което
ответницата Г. М. П. е негов наследник – съпруга; копие от обяснителна записка към
„Търговска сграда“ на И.Х. в с. Войводино – магазин за хранителни стоки и кафе аперитив;
копие от Разрешение за строеж № 84/03.11.1993 г. за търговски обект в с. Войводино; копие
от искане за регистриране на строеж от пета категория по плана на с. Войводино; копие на 4
стр. от медицински картон. Безспорно от горните доказателства се установява, че
ответницата е собственик на търговския обект, пред който се твърди, че е настъпила
злополуката.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която излага,
че от медицинската документация на Клиника по Ортопедия и травматология при МБАЛ
3
“Св. Анна–Варна“ АД, проведените клиничен преглед и контролна рентгенография се
установява, че на 31.07.2018 г. И. Б. П. е получила счупване на дясна подбедрица в долна
трета с косо спираловидно направление на фрактурните ивици на големия и на малките
пищяли. Това травматично увреждане е резултат на силно внезапно завъртане на тялото, на
десния долен крайник при фиксирано стъпало, което реално би могло да бъде получено по
начина, отразен в исковата молба. Счупването на дясната подбедрица е обусловило трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за период от около 3-4 месеца.
Проведено е оперативно лечение - метална остеосинтеза със заключващ пирон. Предстои
повторно оперативно лечение за отстраняване на остеосинтезиращия материал. Касае се за
счупване със значително разместване на фрагментите. Въпреки проведеното оперативно
лечение, такова травматично увреждане е съпроводено със значителни болки и страдания в
острия период за първите 2-3 седмици, ограничения във възможностите да се обслужва сама
в първите 2 месеца, определя необходимостта за използване на помощни средства, вкл.
патерици и проходИ.. Лечението на този вид травматични увреждания се осигурява частично
от здравна каса. От удостоверение, приложено към история на заболяването, е видно, че
лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права. Посочените в исковата молба суми,
илюстриращи разходи за тибиален пирон, проходИ., патерици и други, реално съответстват
на необходимите за този вид травматични увреждания.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че през първите два месеца са налице
ограничения в движението, след които основният обем на движенията се възстановява
дотолкова, доколкото ищцата да може да се обслужва сама. Налице са затруднения в долния
крайник, но това затруднение позволява да се обслужва самостоятелно. Повторно
оперативно лечение трябва да бъде извършено с оглед наличието на чуждо тяло в костта.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на по двама души
свидетели за всяка една от страните.
В своите изявления пред съда свидетелят Е. Е. Е., далечен роднина на ответницата,
излага, че случката била от преди пет години. Свидетелят бил в Силистра, тъй като работел
като тракторист и се върнал в с. Войводино, защото в деня на инцидента имал рожден ден и
имал намерение да се почерпи с колегата в магазина. Е. бил седнал в края на плочата пред
магазина, която е основа за навлизане в търговския обект. Върху площадката имало
разположени две пейки, които хората си направили, за да сядат там като пият кафе, да не
стоят прави. През това време ищцата тръгнала към свидетеля да му честити рождения ден,
но се спънала, паднала на чакълестия път, който е на 2-3 метра от магазина, и си наранила
крака. Е. си говорил с колегата и не видял точно как е паднала П.. Видял, че я боли и искал
да помогне, но приятелят й казал, да не я пипат и свидетелят се отказал. След това дошла
линейка. След инцидента Е. посочва, че не бил виждал ищцата доста време и не знае какво е
било здравословното й състояние. Не знаел дали пие редовно, виждал я е да пие биричка в
магазина. На въпроси на процесуалния представител на ответника уточнява, че като излезеш
от магазина се намира мястото с пейките и после е чакълест път.
В своите изявления пред съда свидетелят К.С.Д., живеещ на семейни начала с
ищцата, излага, че към края на месец август преди четири години в с. Войводино двамата
дошли от Варна и отишли до магазина в селото. Пред магазина била направена плоча,
висока 15-ина см, с ширина 1 м и 15 м дължина и се получавало като стъпало. На плочата
тогава имало една пейка, сега има и маси. На ръба на магазина имало греди върху плочата,
разположени вертикално, с разстояние помежду им и на 5 см от ръба. Свидетелят останал
срещу магазина, а ищцата отишла да поздрави рожденика – свидетеля Е., който бил подпрян
на стълба на плочата. Твърди, че П. била на плочата пред магазина и паднала между пътя и
плочата. Свидетелят казал на хората там да не я пипат докато не дойде бърза помощ.
Ищцата била със силни болки и се оплаквала, че я боли крака. Ответницата изкарала бутИ.
вода, за да намокри ищцата. Бърза помощ, като дошла, първо отказала да качи П. и да я
закара до Варна. После в болницата гипсирали крака на ищцата и след това я оперирали. В
болницата П. била около 10-тина дни. Операцията не била лека, защото били счупени кости.
Около два месеца ищцата била в гипс и после шест месеца с патерица. Тя все още се оплаква
4
от болки в крака и много рядко при силни болки взема болкоуспокояващи. Свидетелят
твърди, че доколкото знае е имало и други случаи да падат там хора. Излага, че улицата пред
магазина е от кал и през 2018 г. била в това състояние. Посочва, че в момента на инцидента
ищцата не била употребила алкохол, защото се връщала от работа и той я прибирал на село.
Твърди, че П. не употребява алкохол и по-точно, когато е в заведение пие не повече от 50
грама, а понякога пие бира. Посочва, че в деня на инцидента ищцата била обута с чехли и
единият се скъсал при падането.
В своите изявления пред съда свидетелят Н.Р.М., без родство и дела със страните,
излага, че магазинът на ответницата в с. Войводино се намира на границата на имота й и
пред него има бетонна пътека, направена като тротоар, на която двама човека не могат да се
разминат. Улицата представлява влечен чакъл и кал, има донякъде асфалт и по-точно до
църквата и по-нататък няма. В края на юли 2018 г. хората се били събрали пред магазина на
кафе или бира. Ищцата излязла от магазина и свидетелят я видял, че е паднала и лежала на
средата на пътя, на три метра от магазина. Била с някакви чехли, от които единият бил
скъсан. Ответницата дала вода на ищцата да пие. Приятелят й казал, да не я пипат и била
извикана линейка. Свидетелят излага още, че в магазина бил виждал ищцата видимо пияна,
не само през този ден. Когато и да я е виждал, е била в нетрезво състояние.
В своите изявления пред съда свидетелят С.О.С., без родство и дела със страните,
излага, че него ден в с. Войводино през лятото на 31-ви, ищцата дошла, взела си пиене от
магазина и на излизане, на 3-4 метра от магазина, се подхлъзнала с гумените си чехли и
паднала на пътя от страната на тоалетната между портата и пейката. Ответницата й се
притекла на помощ, дала й вода. Свидетелят бил извън магазина с доста хора, сред които и
свидетеля Е. Е., на масички до оградата на църквата отсреща. Посочва, че църквата се
намира на 7-8 метра от магазина от отсрещната страна на улицата. Твърди, че улицата не е
асфалтирана, но има чакъл. Излага, че после дошъл полицая и извикали бърза помощ.
Твърди, че ищцата лежала на земята и изпитвала болки. Посочва, че тя не се разбирала с
никого от селото. Свидетелят не е разбрал да е говорила със свидетеля Е. Е. нещо. Твърди
още, че плочата пред магазина на ответницата е изградена на два три пръста височина от
земята, като тротоарче, за да не влиза вода в магазина, когато вали дъжд. Нямало стъпало,
изградено на плочата. Посочва, че тогава на плочата нямало греди и найлони, преди две
години били поставени гредите. Излага, че пътеката е на два, три пръста на височина от
земята, трябва да преминеш през нея, за да влезеш в магазина. На въпрос на процесуалния
представител на ищцата отговаря, че няма стъпало, изградено на тази плоча.
При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни
изводи:
За уважаване на предявения иск ищцата следва да докаже в условията на пълно и
главно доказване механизма на увреждането, като установи, че то е настъпило в резултат на
подхлъзване на необезопасен ръб на плоча, изградена пред магазина на ответницата;
пряката и непосредствена причинна връзка между настъпилата вреда и неизпълнение на
задълженията на ответника за поддържане на плочата в състояние, което я прави годна за
безопасно ползване; търпените болки и страдания от травматичното увреждане и размер на
неимуществените вреди, както и стойност на разходите за лечение, които претендира като
имуществени вреди. В тежест на ответницата е да докаже обстоятелствата, на които
основава възраженията си, а именно относно мястото, на което е настъпила вредата, респ. за
неадекватното състояние на ищцата по време на настъпване на увреждането.
От събрания в хода на делото доказателствен материал се установява, че на
5
31.07.2018 г. ищцата (сега въззивник) И. П. е претърпяла увреждане – счупване на дясна
подбедрица в долна трета, причинено в резултат на падане на земята. Това увреждане е
доказано по вид, характер и естество от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
в която се посочва, че травматичното увреждане е резултат на силно внезапно завъртане на
тялото, на десния долен крайник при фиксирано стъпало, което реално би могло да бъде
получено по начина, отразен в исковата молба. От заключението на вещото лице (д-р Д. Г.)
се установява също интензитета и продължителността на търпените от въззивницата болки и
страдания. Посочва се, че въпреки проведеното оперативно лечение, такова травматично
увреждане е съпроводено със значителни болки и страдания в острия период за първите 2-3
седмици, ограничения във възможностите на ищцата да се обслужва сама в първите 2 месеца
и определя необходимостта за използване на помощни средства, вкл. патерици и проходИ..
Вещото лице посочва, че изброените в исковата молба суми за разходи за тибиален пирон,
проходИ., патерици и други консумативи реално съответстват на необходимите за този вид
травматични увреждания. В съдебно заседание д-р Г. излага, че през първите два месеца е
било налице ограничение в движението, след което основния обем на движенията се
възстановява и ищцата може да се обслужва сама. По отношение на изхода от лечението
експертът посочва, че се налага втора операция за отстраняване на поставеното в костта
чуждо тяло.
Търпените от ищцата болки и страдания се установяват и от показанията на
разпитания по делото свидетел – К.Д., с който П. живее на семейни начала. Съдът кредитира
същите въпреки установените близки отношения с въззивницата, тъй като Д. е присъствал
по време на инцидента и излага своите лични впечатления от събитието, както и от целия
оздравителен процес на ищцата. Показанията му досежно интензитета и продължителността
на търпените от П. болки и страдания се потвърждават и от приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза. Свидетелят посочва, че при падането И. е изпитала силни болки и е
пищяла докато я качват в линейката. Към настоящия момент тя продължавала да се оплаква
от болки, поради което понякога се налага да взема болкоуспокояващи.
По делото не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че търговският обект, пред който се е случил инцидентът, е собственост
ответницата М. и се стопанисва от нея. Не е спорно и че площадката пред магазина е
изградена от въззиваемата страна и обслужва търговския обект. Според свидетеля С.
„тротоарчето“ е направено, за да не влиза вода в магазина като вали дъжд. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че за да се влезе в магазина,
се минава през изградената пред него площадка. Именно като собственик на магазина и на
изградената пред него площадка, ответницата има задължение да я поддържа в изправно
състояние.
Основният спорен въпрос между страните е мястото, на което е настъпил инцидентът
– на плочата пред магазина на ответницата или на пътя пред магазина. За установяване на
това спорно обстоятелство са изслушани по двама свидетели на страната на ищцата и
ответницата.
6
От показанията на свидетеля Е. Е. се установява, че по време на инцидента е говорил
с колегата си и не е видял точно как е паднала ищцата, както и че нямал точно видимост, но
посочва, че отивайки към него да му честити рождения ден, И. се спънала и паднала на
чакълестия път, който е на 2-3 метра от магазина и си наранила крака. Показанията на
свидетеля Н.М. също потвърждават, че падането на ищцата е било на три метра от магазина,
на излизане от него, на средата на пътя. Показанията на свидетеля С. са в унисон с
показанията на другите двама свидетели. Същият посочва, че инцидентът е настъпил на 3-4
метра от търговския обект на ответницата, като ищцата се подхлъзнала с гумените си чехли
и паднала на пътя от страната на тоалетната между портата и пейката. На въпрос на
особения представител на ищцата свидетелят конкретизира, че П. е преминала плочата и е
паднала след нея.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира
като последователни и непротиворечиви, се установява, че падането на И. П. е настъпило на
3-4 метра от магазина на М., на чакълестия път между него и църквата, а не на площадката,
изградена за обслужване на търговския обект. Показанията на свидетеля Д. не разколебават
доказателствената стойност на показанията на останалите свидетели, тъй като същите
посочват, че площадката е била в изправно състояние, не е имало неравности или други
недостатъци, които да са били причина за спъването и падането на въззивницата, каквито са
твърденията в исковата молба. Видно от показанията на свидетеля С., през 2018 г., когато е
настъпил инцидентът, не е имало греди и найлони, които да затрудняват движението по
изградената пред магазина площадка. Гредите били поставени по-късно, преди две години.
Също от показанията на разпитаните свидетели Д. и С. се установява, че падането на ищцата
е в резултат на залитане/подхлъзване, а не на спъване в ръба, който се образува над нивото
на улицата и има характер на стъпало, което трябва да бъде преодоляно, за да се стъпи на
площадката, която води до входа на магазина. Следователно образувалият се ръб не създава
затруднения за неговото преодоляване по-големи от обичайните, характерни за качване на
стъпало или тротоар.
С оглед всичко изложено съдът намира, че по делото не се установи по безспорен
начин, че претърпените от И. П. болки и страдания от счупване на дясна подбедрица в долна
трета, причинено в резултат на падане на земята, е настъпило на изградената пред магазина
на ответницата площадка, нито че същото е в причинно-следствена връзка с неправилна
експлоатация или неравност на същата. При недоказаност на един от елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, искът се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадащите изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид направеното искане, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. За доказване реалното им
извършване, страната е представила договор за правна защита и съдействие, съдържащ
7
разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Предвид
изявлението на особения представител на въззивницата – адв. С. З., че не прави възражение
за прекомерност, тъй като уговореното адвокатско възнаграждение е под определения в
Наредба № 1 от 2004 г. минимум, то претендираните от въззиваемата страна разноски следва
да бъдат присъдени в пълен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/28.06.2024 г., постановено по гр. дело № 110/2024
г. по описа на Районен съд – Девня, с което са отхвърлени предявените от ищцата искове за
осъждане на ответника да и заплати обезщетение в размер на 25000 лв. за причинените
̀
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупвания на
подбедрицата от подхлъзване на ищцата на 31.07.2018 г. на необезопасена плоча,
разположена пред магазина на ответницата, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 31.07.2018 г. до окончателното плащане, както и сума в общ размер на 3000
лв., от които 2080 лв. за поставяне на тибиален пирон, 65 лв. за проходИ., 45 лв. за патерици
и 810 лв. за закупуване на консумативи - памперси, водоустойчиви лепенки, обезболяващи
хапчета и мазила.
ОСЪЖДА И. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна , ул. “Ц.А.“ ***, да заплати
на Г. М. П., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от 800 /осемстотин/ лв.,
представляваща направените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8