№ 337
гр. К., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20225510200891 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №22-0284-000559/
20.05.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-
Казанлък. М. П. М. останал недоволен от наложеното му административно
наказание и моли съда да отмени горното наказателно постановление.
Твърди,че не е извършил вменените му нарушения. Същият не се явява в с.з.
и не изпраща свой представител.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з., но изразява
мнение в писмено становище.
След проверка на констативния акт(АУАН) и наказателното
постановление(НП), след като взе предвид становищата на страните, и
прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Административно-наказващият орган приел за установено, че на
24.04.2022 год. в 05,15 часа на първокласен път ПП I-5, км.208, в посока
запад-изток, М. П. М. е управлявал собствения си л.а.„Мерцедес“ с
регистрационен номер *****, като:
1.Водачът управлявал МПС след употреба на алкохол, установено с
1
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN-0023,
което е отчело положителна проба 0.95 промила на хиляда алкохол в
количеството издишан въздух. Пробата била под номер 2500. Извършена била
в 05.39 часа на 24.04.2022 година. Издаден бил талон за изследване с
бланков номер 092322 със залепени стикери серия А/ 050851.
2. Водачът управлявал МПС с несъобразена скорост като на прав път изгубил
контрол над него и се блъснал в крайпътни дървета, като реализирал ПТП с
материални щети.
Нарушителят М. не е дал кръв за изследване.Относно възникналото събитие
бил издаден протокол за ПТП с бланков номер 1810259/ 24.04. 2022 год.
Актосъставителят приел, че деянието на М. П. М. не е маловажно и
квалифицирал поведението на въззивника като осъществяване на нарушения
на чл.5,ал.3,т.1 и чл.20,ал.2 от Закона за движението по пътищата.Актът е
подписан от съставилия го полицейски служител, от свидетел по съставянето
на акта и на нарушението, както и от жалбоподателя, на когото е връчен
препис от него. Последният не е възразил срещу констатациите в АУАН нито
към момента на неговото съставяне и връчване, нито по-късно в срока по
чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед
неговите законосъобразност и правилност, преценил е събраните
доказателства и е установил, че нарушителя е извършил деянието виновно, е
издал обжалваното НП, в което е възпроизвел фактическата обстановка,
описана в акта, както и приетите за нарушени правни норми- на чл.5,ал.3,т.1 и
на чл.20,ал.2 от Закона за движението по пътищата. Поради това, на
основание чл.53 от ЗАНН, чл.174,ал.1,т.2 и чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП,
началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, наложил на
жалбоподателя М. П. М. административно наказание- глоба за двете
нарушения общо в размер на 1200 лева и го лишил от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 15.08.2022г. срещу
подпис, в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в
2
преклузивния срок по ал.2 от посочения текст, от легитимиран субект/срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентен съд/по местоизвършване на твърдяното
нарушение/,поради което е процесуално допустима. В жалбата се твърди, че в
хода на административно-наказателното производство са били допуснати
съществени процесуални нарушения.
В с.з. актосъставителят изцяло потвърди описаната от него в АУАН
фактическа обстановка и настоящият съд кредитира показанията му, като
последователни, непротиворечиви и логични. Няма установени
обстоятелства, сочещи предубеденост у този свидетел, както и други
основания за подлагане на критика на казаното от него.
Настоящият съд, след като анализира писмените доказателства по делото,
показанията на актосъставителя Г. Д. Г. и възраженията на въззивника в
жалбата му, намира административното обвинение за недоказано в неговата
цялост.
Извода, че жалбоподателя е извършил нарушения по чл.5,ал.3,т.1 и чл.20,ал.2
от Закона за движението по пътищата, наказващият орган е формирал въз
основа констатациите в съставения по ЗДвП АУАН, който съгласно
разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното. Тъй като съдът е обвързан от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,
която препраща към чл.14,ал.2 от НПК, по силата на който доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила, настоящият състав извърши проверка на обжалваното НП и
установи, че същото съдържа почти всички от изискуемите от чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно- посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на
който е издадено НП, както и длъжността и местослуженето на
актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т.4 на
чл.57,ал.1 от ЗАНН, описани са нарушения, датата на осъществяването им,
посочени са законовите разпоредби, които административно-наказващия
орган е приел за нарушени, видовете и размерите на наказанията, дали НП
подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от
длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34,ал.3 от
ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление. Това е сторено от
3
компетентен орган, съобразно изискванията на чл.47,ал.1,б.„б“ от ЗАНН.
Съдът счита и че АУАН е съставен от компетентно лице- от свидетелят Г. Д.
Г., служител на РУ-Казанлък.
При извършената проверка, относно формалните изисквания на
ЗАНН обаче настоящият съдебен състав констатира допуснати нарушения на
процесуалните правила.
По отношение на деянието по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП:
Наказващият орган е основал своя извод за извършеното от жалбоподателя
нарушение на база показанията на техническо средство „Алкотест 7510
Дрегер“ с фабричен номер ARDN-0023, което отчело концентрация на
алкохол в издишания от М. П. М. въздух от 0,95 промила на хиляда.
Съгласно разпоредбите на чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, както в
акта, така и в НП следва да бъдат посочени разпоредбите от закона, които са
нарушени. В този смисъл е нужно и да е налице съвпадение между цифровата
квалификация, посочена в АУАН и НП и словесната такава. В настоящия
случай в акта и в постановлението тя е различна. За нарушена разпоредба е
посочена тази на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП(изм.- ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от
21.01.2017г., бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.), според която: „На водача
на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.“ Словесно обаче в акта
и в наказателното постановление е вменено следното деяние: „Управлява
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.“ Така нарушителят е бил
възпрепятстван да разбере какво деяние му е вменено да е извършил и коя
законова разпоредба е нарушил. Индивидуализирането на нарушената
законова разпоредба е една от най-съществените гаранции за правото на
защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против
него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на
нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да
ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното
административно нарушение.
АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е
4
равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето
защо с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на
закона, а именно- да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените
в чл.42,ал.1 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от
закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и защото освен това акта има и функцията на
официално обвинение в извършване на правонарушение.
Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта.
Пълното текстово и цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само
формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за превантивната
защита на нарушителя. Тя е предварителна, защото предхожда налагането на
наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административно-наказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно
какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да
организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно
съставения АУАН води до незаконосъобразност и на издаденото въз основа
на него НП.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че нарушителя е бил
възпрепятстван да разбере какво деяние му е вменено да е извършил и с
некоректното описание на нарушението, което му е вменено да е извършил.
Това е така, защото както актосъставителя, така и АНО впоследствие, са
установили съдържание на алкохол в количеството издишан въздух от М. от
0,95 „промила на хиляда“. В превод от латински обаче, а понастоящем и от
италиански и английски, съответно „pro mille“ и „pro mill“ означава „за
хиляда“. Посочено по описания начин не става ясно какво е точното
съдържание на алкохол в количеството издишан въздух от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбите на чл.42,ал.1,т.4 от ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 от същия
закон повеляват, че административните актове и наказателните
постановления следва да съдържат пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено то. В настоящия случай това не е
сторено и не става ясно в извършването на какво административно нарушение
е обвинен жалбоподателя. С оглед на начина, по който е описано вмененото
на въззивника деяние, не може да се приеме, че нарушението е ясно и точно
5
посочено, а това безспорно рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице. АНО е бил задължен,съобразно чл.6 от ЗАНН, да
опише нарушението, което сочи да е осъществено, както от обективна, така и
от субективна страна, с неговите признаци и да изложи всички обстоятелства,
относими към правната квалификация на деянието.
Повърхностното описание на нарушението и липсата на конкретика винаги
води до незаконосъобразност на обжалваното НП. То не може да се
подразбира, предполага или извлича по тълкувателен път от някакви
обстоятелства,защото се касае за санкционна отговорност. Същото е
съвкупност от обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние и
представляващи задължителен реквизит за АУАН и НП. Нормите на
чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,които ги уреждат,са императивни по
своя характер, поради което не подлежи на преценка, от страна на
актосъставителя и административно-наказващия орган, необходимостта от
включването им в съдържанието на тези актове. Липсата на яснота относно
деянието,което се вменява на нарушителя винаги представлява съществено
нарушение на процесуалните норми.
Административно-наказателното производство е формален процес, поради
въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за съставените
актове и издадените наказателни постановления, като само редовно
изготвените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за
налагане на административно наказание.
По отношение на деянието по чл.20,ал.2 от ЗДвП:
В хода на административно-наказателното производство не бе доказано,
по безспорен и категоричен начин, М. П. М. да е осъществил такова
нарушение. Не бяха представени нито едно доказателство или аргумент в
подкрепа на обжалваното наказателно постановление, а от събраните в хода
на съдебното производство доказателства е видно, че актосъставителя е
описал фактическа обстановка, която не е възприел лично и за която е събрал
оскъдни доказателства. Пристигналите на мястото на произшествието
свидетели- полицейски служители не са очевидци на ПТП и липсва надлежна
мотивировка относно констатациите, досежно механизма и дори авторството
на ПТП. Поради факта, че не са установени правно-релевантните факти,
6
свързани с това каква е била конкретната скорост на движение на
жалбоподателя, имало ли е въведени ограничения на скоростта, респ. условия,
които е следвало да бъдат съобразени при нейния избор от водача, следва да
се приеме за недоказано вмененото нарушение-движение с несъобразена
скорост, както и причинната връзка с настъпилия резултат. Разпоредбата на
чл.20,ал.2 от ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни
фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни
предпоставки за пътно-транспортни произшествия. Настъпването на такива
не води автоматично до извода, че щом е налично ПТП, то същото се дължи
на несъблюдаване на изискването на закона. Разрешената скорост е тази,
която закона допуска в определените участъци от пътищата и за която има
поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а
съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки
водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на
пътнотранспортно произшествие при предвидими препятствия.
Наказателното постановление следва да съдържа задължителни реквизити по
чл.57,ал.1 от ЗАНН, наличието на които са гаранция за правилно и
законосъобразно ангажиране на административно- наказателната отговорност
на нарушителя. Действително трябва да се намери баланс при конфликта
между интересите на административно-наказаното лице да разбере в какво
нарушение е уличено и обществения интерес да се накаже нарушителя и по
този начин да се въздейства превантивно и превъзпитателно върху
нарушителя и останалите членове на обществото. Ето защо нормата на
чл.53,ал.2 от ЗАНН дава възможност да се издаде НП дори при допуснати
нередовности при съставянето на АУАН. Такава норма обаче не съществува
по отношение на издаването на наказателното постановление. Същото като
израз на санкционните правомощия на АНО не може да съдържа непълноти и
неточности. Както законовата разпоредба, която е нарушена, така и самото
деяние, с което се твърди, че е била нарушена, не могат да бъдат извличани
по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото лице. Така констатираните процесуални
нарушения, допуснати от страна на наказващия орган, са от категорията на
съществените- те опорочават наказателното постановление изцяло и водят до
7
неговата отмяна. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на
което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кое е
деянието и коя е законовата разпоредба, която е обвинено, че е виновно
нарушило. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни. Това само е достатъчно, за да се
отмени изцяло наказателното постановление.
За да предизвика целените с издаването му правни последици НП като
писмено обективирано волеизявление следва да съдържа изначално
определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да има обема на наказателното
постановление, са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, съдържащи се в
чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно- описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно, съставляват мотивите- фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административно-наказващия
орган резултат. В обстоятелствената част на АУАН и НП по никакъв начин не
е изписано, че именно несъобразяването с атмосферните условия или с нещо
друго е причината, довела до ПТП. Напротив- актосъставителя и АНО са се
задоволили само абстрактно да посочат, че нарушителя е управлявал с
автомобила си с несъобразена скорост, но с какво точно същата не е
съобразена остава неясно както за жалбоподателя, така и за съда.
Следователно в разглеждания случай административно-наказателната
отговорност е реализирана по законов текст, чието текстово формулиране не
отговаря на юридическото такова на административно-наказателното
обвинение.
С други думи контролният орган, констатирайки административно
нарушение, е задължен да го опише фактически, като това описание следва да
съответства в пълен обем на законовата разпоредба, която е нарушена и по
която се налага санкция. При текстовото описание на нарушението се сочи и
че ПТП е причинено поради загуба на контрол над автомобила, което е
характерно за нормата на чл.20,ал.1 от ЗДвП, без да е налично правно-
релевантното в случая уточнение с какво обстоятелство не е съобразена
скоростта/измежду тези, изброени в чл.20,ал.2 на ЗДвП/.
8
Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за
обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите- страни
в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата
съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага
лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От
друга страна пък наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола
върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според
Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното
неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на НП.
Разпоредбата на чл.20,ал.1 от ЗДвП гласи: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват…“.
Очевидно същата текстово е била комбинирана с правната норма, която е
вписана в АУАН и НП като нарушена, а именно- тази на чл.20,ал.2 от ЗДвП,
която гласи: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението…“. В АУАН и НП липсва посочване с кои атмосферни условия,
релеф на местността, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост е бил длъжен, но не се е съобразил водача.
В АУАН и НП липсва конкретно посочване на изпълнително деяние и
фактите и обстоятелствата, с които конкретно е следвало да се съобрази, но не
го е сторил жалбоподателя. Не става ясно и каква е била опасността за
9
движението, която евентуално да е задължавала жалбоподателя да намали
скоростта на движение или да спре. Очевидно настоящият казус касае едно
случайно събитие, поради което въззивният съд счита, че разгледана по
същество жалбата в коментираната част е основателна.
Както вече беше споменато в мотивите на съда по-горе производството
по налагане на административно наказание е един строго формален процес,
който изисква стриктно спазване на процедурата и законовите норми.
Констатираните от съда по-горе нарушения на процесуални правила са
съществени, тъй като нарушават правото на защита на въззивника и
представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В конкретния
случай се установи, че не е налице стриктно спазване на процедурите по
съставяне на акта и по издаване на наказателното постановление, поради
което настоящият съд счита, че последното следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, а жалбата следва да се уважи изцяло като основателна.
С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, АНО-
ответник по жалбата следва да заплати на М. П. М. разноските, направени от
него по делото, в случая за адвокатско възнаграждение, но тъй като същия не
е посочил размера на последното за съда е невъзможно сам да го определи,
респективно да се произнесе по това искане.
Следва РУ Казанлък да заплати по сметка на Районен съд - Казанлък, сумата
от 10 лева - пътни разноски, заплатени на актосъставителя за явяването му в
съдебно заседание.
С оглед на горното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №22-0284-000559/
20.05.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-
Казанлък, с което на М. П. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.
„Х.Д.***** e наложено административно наказание- глоба общо в размер на
1200 (хиляда и двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца.
10
ОСЪЖДА РУ Казанлък да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък
сумата от 10 лева, за изплатени пътни разноски на актосъставителя.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11