№ 374
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110216686 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК, вр. чл. 72, ал. 4
ЗМВР.
Образувано е по жалба на М. Р. Д., подадена чрез адв. П. В., срещу
заповед за задържане на лице рег. № 225зз-1374/17.11.2023 г., издадена на
основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР от С. Х. С. – старши полицай при ОСПС -
СДВР.
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения
на процесуалните правила. Жалбоподателят посочва, че не може да се приеме
за съответстващо на изискванията на ЕКПЧ и на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР,
описанието на фактите в заповедта, изчерпващо се с цитиране на
разпоредбата на закона. Излага доводи, че от заповедта не може да се
установи каква е била целта на постановеното задържане, като в нея липсват
фактически основания за издаването й, сочещи на обосновано
предположение, че лицето е извършило нарушение по ЗООРПСМ.
Жалбоподателят намира, че отсъствието на мотиви в акта препятства
проверката за неговата законосъобразност и ограничава правото му на
защита. Моли заповедта да бъде отменена.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Новиков, подържа жалбата, като представя писмена
защита, в която са изложени подробни съображения по същество. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител – юрк. А.,
излага доводи за законосъобразност на издадената заповед. Представя
писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.11.2023 г., за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч., ответникът С. Х. С. –
старши полицай при ОСПС – СДВР, бил назначен като АП-203 за охрана на
масово мероприятие в гр. София. Около 19.30 ч., в хода на възникнала масова
безредица на бул. „Патриарх Евтимий“, С. задържал жалбоподателя М. Р. Д..
Той бил отведен в 01 РУ-СДВР, където му бил извършен и личен обиск.
С. С. издал заповед за задържане на Д. с рег. № 225зз-1374/17.11.2023 г.
за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР за извършена от
проява по чл.21, т.10 от ЗООРПСМ, която била надлежно връчена на
задържаното лице. Жалбоподателят бил освободен на 17.11.2023 г. в 03.00 ч.
във видимо добро състояние.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК –заповед за
задържане на лице рег. № 225зз-1374/17.11.2023 г., декларация, протокол за
личен обиск, разписка за върнати вещи, извлечение от книга за задържани
лица в 01 РУ-СДВР, докладни записки, удостоверение № 513р-
127697/19.12.2023 г. на началник на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ –
2
СДВР.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена на основание
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи
могат да задържат лице в други случаи, определени със закон. Като правно
основание е посочена разпоредбата на чл.21, т.10 от ЗООРПСМ, касаеща
предизвикване или участие в сбиване – противообществена проява,
извършена в спортен обект или в спортна зона преди, по време или
непосредствено след спортно мероприятие, както и на отиване или на
връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В
ЗООРПСМ обаче е предвидено задържане за срок до 24 часа единствено в
хипотезата на чл.30, ал.2 за обезпечаване явяването му пред съда във връзка с
издаден срещу него акт за установяване на нарушение на ЗООРПСМ, когато
има опасност нарушителят да се укрие или да затрудни правораздаването. От
една страна в материалите по делото няма данни спрямо Д. да е съставян
АУАН за спортно хулиганство, съответно да е възникнала необходимост от
довеждането му пред съд (като се вземе предвид и часа на освобождаването
му от ареста), а от друга страна - в този случай компетентен да постанови
задържането би бил единствено началникът на районното управление, но не и
ответникът като полицейски служител при СДВР. Следва да се отбележи, че в
случая не се касае и за задържане по чл.22, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ, което
представлява наложено наказание по съответно предвиден ред.
Във връзка с доводите в жалбата за липса на изложено фактическо
основание за издаване на заповедта, съдът намира, че действително простото
позоваване на разпоредбата на чл.21, т.10 от ЗООРПСМ не изпълва
изискването за мотивираност на акта. Още повече, че същото не може да бъде
изведено и от документите по преписката. В случая изложените в докладни
записки, изготвени от С. С., конкретни факти не са достатъчно пълни и ясни,
за да обезпечат както правото на задържаното лице да разбере основанията на
органа за задържането му и да упражни в пълен обем правото са на защита
3
при оспорването на издадения административен акт, така и осъществяването
на дължимия съдебен контрол за законосъобразност на упражненото с
издаването на оспорената заповед правомощие. Не са посочени каквито и да
било конкретни действия на задържаното лице, от които да може да се
направи извод за съпричастността му към противообществена проява, а
единствено се установява присъствието му по време на масови безредици. Не
е проявена и необходимата процесуална активност за провеждане на
доказване от страна на ответника, който носи доказателствена тежест за
установяване на фактическите основания за издаването на обжалвания акт. От
материалите по делото също така не може да се изведе наличието на
провеждане на спортно мероприятие, във връзка с което да е осъществена
проявата. Общоизвестен факт е, че на 16.11.2023 г. е проведена футболната
среща между националните отбори на Република България и Република
Унгария без допускане на публика на стадиона, поради което обективно
невъзможно е действия на жалбоподателя да са били извършени в спортния
обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след
спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния
обект във връзка със спортното мероприятие, каквито изисквания поставя
ЗООРПСМ за квалифицирането им като спортно хулиганство. Осъществен е
организиран протест, за охраната на който явно е назначен и ответникът С.,
но извършването на противообществени прояви в хода му не могат да бъдат
категоризирани като спортно хулиганство.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира
оспорваната заповед за задържане за незаконосъобразна, с оглед на което
същата следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящия съдебен процес. От
представените в тази насока доказателства е видно, че жалбоподателят е
заплатил държавна такса в размер на 10 лева, която сума следва да му бъде
присъдена. По делото е представен договор за процесуално представителство,
правна защита и съдействие от 14.12.2023 г., сключен между жалбоподателя и
адв. В., в който е посочено, че адвокатът ще окаже безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. С оглед това и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.8, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. В.
4
следва да бъде присъдена сумата от 750 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение. Така определеният размер е минимално предвиденият в
наредбата, поради което не следва да се разглежда по същество направеното
възражение за прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 225зз-1374/17.11.2023
г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР от С. Х. С. – старши полицай
при ОСПС - СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на М.
Р. Д., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 10 /десет/
лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адв.
П. В. от САК сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5