Р Е Ш Е Н И Е
№ 1071
13.05.2019 г.,
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито
заседание, проведено на двадесет и
първи март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Недялка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №4087 по описа за
2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.233, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по повод на
постъпила в съда искова молба от П.Р.Д.,
срещу Кооперация „ЗПКУ Нов живот“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к. „Лозово“, представлявана от П.Н.- Председател, с
която е предявен осъдителен иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на изкоренени лозови насаждения и
нанесени поражения на опорна конструкция в лозя, засадени в Поземлен имот с
идентификатор №07079.4.986 по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД- 18- 9/30.01.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, начин на трайно ползване: лозе, находящ се в
гр.Б., местност „Б.т.“, с площ от 4 099 кв.м. и Поземлен имот с
идентификатор №07079.4.987 по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД- 18- 9/30.01.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, начин на трайно ползване: лозе, находящ се в
гр.Б., местност „Б.т.“, с площ от 4 098 кв.м. В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът, като собственик на горните недвижими имоти, е отдал под
наем ползването на трайните насаждения в имотите на ответната кооперация до
края на стопанската 2016- 2017г. Твърди се, че след като е преустановил
правоотношенията си с ответника и при отдаването под наем на имотите на
последващ наемател е установил, че са нанесени вреди на същите, изразяващи се в
липсващи лозови насаждения в единия имот на площ от 1 дка и от 900 кв.м. в
другия имот и в повреди на насажденията и подпорната конструкция в двата
гореописани имоти. Иска се присъждане на обезщетение от общо 5 000 лв.
В законен срок по делото е постъпил
отговор на искова молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Посочено е, че само част от горните имотите са били засадени с лозови
насаждения като в останалата им част такива са липсвали и са представлявали по
съществото си ниви, включени в блоковете за земеделско ползване. Твърди се, че кооперацията-
наемател е полагала дължимите грижи и е обработвала лозовите насаждения, които
са били създадени през 70- те години на миналия век. Посочва се, че повредите
по опорната конструкция на насажденията се дължали на предходно неправилно
извършвани агротехнически мероприятия при колективното селско стопанство, както
и на значителния период от време, изминал от създаването на насажденията до настоящия
момент. Посочва се, че въпреки ежегодно извършваната агротехническа обработка в
съществуващите лозови насаждения, същите са с изтекъл амортизационен срок и са
подлежали на изкореняване. Твърди се, че кооперацията не е имала стопански
интерес от възстановяването на насажденията, поради отказ на собствениците-
наемодатели да предоставят имотите за дългогодишно ползване. Посочено е, че
земеделските площи се ползвали в състоянието, в което се намирали, въпреки, че ответника
е търпял финансови загуби от амортизираните насаждения.
В открито съдебно заседание от
21.02.2019г. е допуснато увеличение на исковата претенция до сумата от
6 710 лв.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите
разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за неоснователен. Съображенията
за това са следните:
Между кориците на делото се намира
Решение от 05.10.1993г., за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Л., община Б.
на Поземлена комисия при община Бургас, с което е възстановено правото на
собственост върху земеделски земи в полза на наследниците на Х.К.П., починал на
***г. Видно от Удостоверение за наследници и приложени скици на поземлени имоти
ищецът и брат му Х.Р.Д. по пътя на наследственото правоприемство са придобили
правото на собственост върху процесната земеделската земя.
На 24.03.2017г. е извършена доброволна
делба на наследствените имоти между горните лица видно от договор за доброволна
делба, с нотариално удостоверени подписи от Нотариус Г.С., рег. №*** в НК, район на действие: Бургаски районен съд. В дял на
ищеца П.Д. са включени процесните
поземлени имоти.
Представен е Договор за наем на
земеделска земя от 01.12.2015г., сключен между ищеца и Х.Р.Д. и ответната
кооперация, който се отнася за различни от процесните поземлени имоти.
Приложен към исковата молба е
Договор за отдаване на земеделска земя от 01.08.2017г., сключен между земеделски
производител Д.Д.Д. и ищеца, относно ползването на процесните имоти за срок от
1 стопанска година, ведно с приемо- предавателен протокол.
По
повод на открито производство по реда на чл.193 от ГПК относно верността на
горните решение на поземлена комисия и на договор за доброволна делба следва да
се посочи, че съгласно практиката на върховната съдебна инстанция активната и
пасивна материалноправна легитимация на страните в настоящото съдебно
производство произтича от качествата им на наемател и на наемодател по
прекратено наемно правоотношение. С оглед на облигационния характер на
предявения иск принадлежността на правото на собственост се явява ирелевантно
за основателността на иска, поради което е недопустимо релевиране на възражения,
респ. оспорвания на вещните права на ищеца- наемодател. По същите съображения
следва да бъде направен извод за неоснователност на проведеното оспорване на
верността на представена в открито съдебно заседание от 15.11.2018г. анкетна
карта за регистрация на земеделски стопанин. Същата следва да се приеме и за
неотносима към процесния правен спор. Получаването на държавни субсидии за
обработката на земеделска земя не представлява част от предмета на настоящия казус.
Не е налице правен спор относно ползването на процесните имоти от ответната
земеделска кооперация за производство и услуги.
По делото са разпитани свидетелите на
ищеца Я.А.- *** работник в ответната кооперация и земеделския производител Д.Д..
Свидетелят А. твърди, че земеделските масиви, стопанисвани от кооперацията-
наемател са обработвани и са били в добро състояние докато е бил трудово
ангажиран. Посочва, че към момента състоянието на лозята е занемарено. Твърди,
че са разрушени конструктивни елементи в лозето. Същото се установява и от
разпита на свидетеля Д.. Последният посочва, че през парцелите има прокаран
полски път, който ги разделя на две части, като едната половина представлява
лозе, а другата- нива.
Проведен е разпит на свидетелите,
доведени от ответника- Т.С. и А.П. и двамата бивши работници в земеделската
кооперация. Свидетелят С., посочва, че лозовите насаждения, стопанисвани от
ответника са били обработвани грижливо, както и установява обстоятелства по
възникването на полския път през имотите на ищеца. Свидетелят П. твърди, че е
извършвана селскостопанска обработка на земеделските имоти.
По делото е прието заключение по
съдебно- геодезическа експертиза, съгласно което в процесните имоти попада част
от стабилизиран полски път, съответно 110 кв.м. в Поземлен имот с
идентификатор №07079.4.986 по КККР на гр.Бургас и 64 кв.м. в Поземлен имот с идентификатор
№07079.4.987 по КККР на
гр.Бургас, който представлява границата на
лозовите насаждения в процесните имоти към момента на създаването им и към
настоящия момент. Вещото лице е достигнало до извод, че границите на лозовите
насаждения не съвпадат с имотните граници, в които попадат част от полски път и
от нива. Последната заема площ от 654 кв.м в Поземлен имот с идентификатор №07079.4.986 по КККР на
гр.Бургас и 785 кв.м. в Поземлен имот с идентификатор №07079.4.987 по КККР на
гр.Бургас.
Изготвено и прието е заключение по съдебно- агротехническа експертиза, съгласно
което част от процесните имоти представляват нива, като неправилно са отразени
изцяло като лозе. Вещото лице посочва, че лозовите насаждения в имотите са
разделени от нивата с полски път. Посочено е, че лозята са засадени в периода:
1974г.- 1977г. при високостъблена формировка. Към настоящия момента възрастта
на лозята е 44 годишна, с изтекъл
амортизационен срок, при период на плододаване на сортовете Ризлинг, Мерло, Мускат
Отонел, Ркацители, Хамбургски мискет, Шардоне, Бели смесени и Юни блан от 25
год. С оглед на възрастта на насажденията е изчислено количеството намален
добив, като е дадено заключение за приблизително 5 до 6 пъти по- нисък добив от
насаждения в период на плододаване и годност на лозите в имотите от около 10%.
Посочено е, че добивите от процесните насаждения намаляват с всяка следваща
година. Вещото лице не е констатирало следи от изкоренени лозя в имотите, като
посочва, че общото състояние на насажденията е занемарено. Установени са
компроментирани елементи на опорната конструкция, изсъхнали, измръзнали и
заболели насаждения. Посочено е, че част от лозите са се свлекли на земята,
заради пречупени крепежни колове и скъсани телени конструкции. Налице е израждане
на отглежданите сортовете в дивачки. Вещото лице е достигнало до извод за
разреждане на лозята от около 40%. Посочено е, че е извършвана некачествена
агротехническа обработка на насажденията. В междуредията е установена плевелна
растителност. Дадено е заключение за неподдържана опорна конструкция в имотите
и похабяването й в резултат на изтичането на амортизационния й срок. Посочено
е, че сумата за възстановяването на крепежната конструкция в лозята възлиза на
общо 3 974,40 лв.
Съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.233, ал.1 от ЗЗС наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени по време
на ползването на вещта. Отговорността на наемателя е с договорен характер и
произтича от неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа на
добрия стопанин. Грижата на добрия стопанин представлява абстрактен модел, при
който задължително се вземат предвид естеството на дължимото поведение и
условията, при които се престира. Наемателят има възможност да се освободи от
носенето на отговорност за причинени вреди като докаже, че последните се дължат
на причина, за която той не отговаря. В закона е установена оборима презумпция,
че вещта е била приета от наемателя в добро състояние. За да се уважи искова
претенция с правно основание по чл.233, ал.1 от ЗЗД следва да се установи
кумулативното наличие на държане на чужд имот от наемател при валидно и
прекратено наемно правоотношение и настъпили по време действието на договора на
вреди на имота. В това производство въпросът за принадлежността на правото на
собственост се явява ирелевантен. Спор относно ползването на имотите и
основанието, въз основа на което се извършва не е налице в процесия случай.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че част от двата процесни поземлени имоти
представлява нива, поради което за липсата на лозови насаждения в тази част на
имотите не може да се търси отговорност на наемателя. Горното се установява
както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от извършените
експертни изследвания.
По отношение на състоянието
на опорната конструкция в земеделските имоти следва да се сподели становището,
че при договор за наем на трайни насаждения дължимата грижа на наемателя се
изразява в извършването на съответните агротехнически мероприятия по поддържане
плододаването на насажденията. Замяната на счупени крепежни бетонни колове и на
компрометирана телена конструкция в лозята представлява част от дължимата грижа
на наемателя в случаите, когато по време на действието на наемното правоотношение
крепежната конструкция е повредена от наемателя. Извън горната хипотеза
възстановяването на амортизирана опорна конструкция представлява подобрение,
водещо до увеличаване на стойността на имота. При липсата на поето договорно
задължение от наемателя за това не следва да се възлага в тежест на последния
задължението за възстановяване на повредени елементи на крепежната конструкция
при изтичането на периода на експлоатацията й. Наемодателят няма право да иска
от наемателя възстановяването на погинала вещ. Общовалиден принцип е, че вещта
погива за собственика й, като предмет на наемния договор е единствено
ползването на наетата вещ. Обратното е в състояние да доведе до неоснователно
обогатяване на наемодателя.
От ангажираните по делото доказателства се
установи, че лозовите насаждения са с изтекъл амортизационен срок, подлежащи на
изкореняване и при прогресивно нарастване на разходите по поддръжката им и
съответно обратнопропорционално намаляване на добивите им. Лозята представляват
трайни насаждения в земеделското стопанство с трайност и използваемост повече
от една година. От свидетелските показания по делото се установява, че е
извършвана агротехническа обработка на насажденията. Вещото лице по извършената
агротехническа експертиза дава заключение за общо занемарено състояние на
лозовите насаждения. Доколкото последните са с изтекъл амортизационен срок и
подлежат на бракуване не може да се приеме, че е налице вреда за наемателя от допуснатата
безстопанственост.
Наемателят няма законно задължение да възстановява амортизирани лозови
насаждения. Характерът на твърдените вреди върху процесните насажденията
навежда на извод, че същите не са последица от поведение на ответната
кооперация, а са свързани с обективното състояние на лозовите насаждения с
оглед на ползването им през значителен период от време след изтичането на срока
за амортизация на същите. С оглед на горното предявеният от ищеца иск не следва
да бъде уважаван.
По разноските съдът се
произнася с крайния за спора съдебен акт. С оглед на изхода на спора следва да
бъдат присъдени разноски в полза на ответника. С представения по делото списък
на разноските, /стр.361/, се претендира сума от 800 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение и сума от общо 300 лв., представляваща разноски за заплатени
депозити за извършване на експертизи. Представено е адвокатско пълномощно в
полза на адв.С.И. от БАК и пълномощно, с което е преупълномощен адв.С. А. от
БАК, /стр.93 и сл./. Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Р.Д., ЕГН:**********, срещу Кооперация „ЗПКУ Нов
живот“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.
„Лозово“, представлявана от П.Н.- Председател, осъдителен иск за заплащане на сумата от 6 710 /шест хиляди
седемстотин и десет/ лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на изкоренени лозови
насаждения и нанесени щети на опорна конструкция на лозови насаждения в
Поземлен имот с идентификатор №07079.4.986 по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД- 18-
9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, начин на трайно ползване:
лозе, находящ се в гр.Б., местност „Б.т.“, с площ от 4 099 кв.м. и в
Поземлен имот с идентификатор №07079.4.987 по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД- 18-
9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, начин на трайно ползване:
лозе, находящ се в гр.Б., местност „Б.т.“, с площ от 4 098 кв.м., като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.Р.Д., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Кооперация
„ЗПКУ Нов живот“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к. „Лозово“, представлявана от П.Н.- Председател, сума в размер общо на 1 100
/хиляда и сто/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД